Малко да пораздвижим темата след толкова години и да видим дали записахте и завършихте каквото искахте. 
Наскоро завърших Туризъм, но това отчитам като най-голямата грешка в живота си..Някога, като трябваше да решавам какво да уча, изобщо не исках да записвам нищо, защото в гимназията много се учеше и исках малко почивка честно казано, но майка ми държеше да уча (тя за добро го е направила ама все пак..). Някакси така се стекоха нещата, даже и за мен е необяснимо как се озовах там и чак завърших, въпреки че ми беше безкрайно безинтересна тази спецалност ама нали съм упорита и не се отказвам лесно, та завърших. Работила съм около 1 година в туристически агенции/хотели и разбирам, че тази работа не ми харесва, не ми носи никакво удовлетворение и освен това заплащането е смешно - 500-700 лв., с които не можеш да живееш нормално в столицата.
В училище много обичах биологията, но понеже не съм от богато семейство, нямаше как да ходя на уроци по биология и химия, за да кандидатствам медицина (като малко една от мечтите ми беше да стана лекарка). Освен това не си вярвах, че биха ме приели в такава сериозна специалност, защото влизането е ужасно трудно. Сега от 1 година мисълта за второ висше не ме напуска..Само че обмислям и варианта с фармация заради по-бързата реализация, но пък там се учи предимно химия, което малко или много ме спира понеже биологията повече я разбирам.
Вече съм решила, че догодина ще кандидатствам не ме интересува кой какво би казал, защото осъзнах, че не съм щастлива със сегашната си работа, доходи и живот като цяло и ако не направя нещо, за да сбъдна мечтите си, сигурно цял живот ще съжалявам. Не е сигурно, че ще ме приемат, но поне да знам, че съм опитала.
Това, което ме притеснява е, че годините си минават. Аз имам сериозен приятел, с който все някога ще се оженим и ще искаме дете, а с такива сериозни специалности, не знам как ще стане. Но определено не искам заради учене/кариера някой ден като стана на 35-40 г. да съжалявам, че съм останала без деца. Решила съм, че с това искам да се занимавам, но не знам дали бих могла да го съвместявам с работа на половин работен ден (по-скоро след лекции и през уикендите за малко пари, но все пак нещо) и с отглеждане на дете след някоя и друга година. А за такива специалности няма за къде да отлагам повече, защото се учи много години. Освен това знам, че там реализацията е почти на 100 %, но дали ако завършиш на малко по-късна възраст ще имаш проблем с намирането на работа (да подчертая, че нямам връзки нито в тези сфери, нито никъде, така че..).
Аз като завърших този тъп Туризъм с колко зор едвам намерих къде стаж да карам точно поради причината, че се взимат всякакви хора, а не такива със съответното образование и ти като нямаш стаж никой не те иска дори на 23-4 и без деца какво остава ако си по-голям и с дете. Поне медицината и фармацията са сфери, в които не можеш да работиш без образование, а и нали уж имало глад за лекари и щял да става все по-голям..
P.S. Извинявам се за дългия пост - дано имате нерви да го изчетете.
Наскоро завърших Туризъм, но това отчитам като най-голямата грешка в живота си..Някога, като трябваше да решавам какво да уча, изобщо не исках да записвам нищо, защото в гимназията много се учеше и исках малко почивка честно казано, но майка ми държеше да уча (тя за добро го е направила ама все пак..). Някакси така се стекоха нещата, даже и за мен е необяснимо как се озовах там и чак завърших, въпреки че ми беше безкрайно безинтересна тази спецалност ама нали съм упорита и не се отказвам лесно, та завърших. Работила съм около 1 година в туристически агенции/хотели и разбирам, че тази работа не ми харесва, не ми носи никакво удовлетворение и освен това заплащането е смешно - 500-700 лв., с които не можеш да живееш нормално в столицата.В училище много обичах биологията, но понеже не съм от богато семейство, нямаше как да ходя на уроци по биология и химия, за да кандидатствам медицина (като малко една от мечтите ми беше да стана лекарка). Освен това не си вярвах, че биха ме приели в такава сериозна специалност, защото влизането е ужасно трудно. Сега от 1 година мисълта за второ висше не ме напуска..Само че обмислям и варианта с фармация заради по-бързата реализация, но пък там се учи предимно химия, което малко или много ме спира понеже биологията повече я разбирам.
Вече съм решила, че догодина ще кандидатствам не ме интересува кой какво би казал, защото осъзнах, че не съм щастлива със сегашната си работа, доходи и живот като цяло и ако не направя нещо, за да сбъдна мечтите си, сигурно цял живот ще съжалявам. Не е сигурно, че ще ме приемат, но поне да знам, че съм опитала.
Това, което ме притеснява е, че годините си минават. Аз имам сериозен приятел, с който все някога ще се оженим и ще искаме дете, а с такива сериозни специалности, не знам как ще стане. Но определено не искам заради учене/кариера някой ден като стана на 35-40 г. да съжалявам, че съм останала без деца. Решила съм, че с това искам да се занимавам, но не знам дали бих могла да го съвместявам с работа на половин работен ден (по-скоро след лекции и през уикендите за малко пари, но все пак нещо) и с отглеждане на дете след някоя и друга година. А за такива специалности няма за къде да отлагам повече, защото се учи много години. Освен това знам, че там реализацията е почти на 100 %, но дали ако завършиш на малко по-късна възраст ще имаш проблем с намирането на работа (да подчертая, че нямам връзки нито в тези сфери, нито никъде, така че..).
Аз като завърших този тъп Туризъм с колко зор едвам намерих къде стаж да карам точно поради причината, че се взимат всякакви хора, а не такива със съответното образование и ти като нямаш стаж никой не те иска дори на 23-4 и без деца какво остава ако си по-голям и с дете. Поне медицината и фармацията са сфери, в които не можеш да работиш без образование, а и нали уж имало глад за лекари и щял да става все по-голям..
P.S. Извинявам се за дългия пост - дано имате нерви да го изчетете.
и второ - дали ако ме приемат и запиша едно от двете бих могла да съвместявам ученето с отглеждането на дете, което ми се иска да имам в близките години преди да навърша 30. Ако започна да уча нещо такова, което е 5-10 години и то редовно обучение и изчакам да създам семейство чак след това, то вече ще е много късно.. 
Във Варна вече се влиза лесно, в Пловдив също не е трудно, за София - и в МУ, и в СУ - забрави да влезеш, ако не се натегнеш яко. Женките влизаме с 5.50 и нагоре. Преди 2-3г. 5 по химия и 5 по биология не бяха достатъчни за медицина второ желание, балът на фармацията пък неведнъж е минавал медицината, но сега май пак падна. С най-нисък бал влизат дент.мед., но и за там се иска яко учене. 
Нещо от порядъка на 26г. Дано не говоря празни приказки. 
