Някога, като трябваше да решавам какво да уча, изобщо не исках да записвам нищо, защото в гимназията много се учеше и исках малко почивка честно казано..
надявам се да не обидя авторката, но това изречение ме впечатли. Гимназиално учене е несравнимо с университетско такова, и ако и е идвало в повече многото учене в гимназията, не знам как би се справила в университет.
Едно е нещо да ти е интересно и да те влече, съвсем друго да го учиш на академично ниво.
За медицина и право вероятно е така. Но трябва да ти кажа, че аз в гимназията съм учила много повече, отколкото в университета ( СУ), и то не от мързел или нежелание. В моето училище нивото беше много високо и имаше много по-големи изисквания, отколкото в университета.
Просто не мога да си изкривя душата и да кажа, че се влиза лесно, нито пък че материалът е песен. 
Аз, допреди да започна да се подготвям, не понасях биологията, но пък редовно ходих на състезания по химия. И именно с биологията се озорих, плюс факта, че в училище учихме стереометрия и ако не отделях време и за там, вероятно още щях да съм 11-ти клас. 
Докато не започнах да се подготвям за КС изпит се бях занимавала предимно с математика (влязох в МГ от 5-ти клас) и ми беше адски трудно да зубря и да помня всичко наизуст. И най-искрено съм завиждала на тези от биологичната паралелка, които бяха свикнали да зубкат, щото учителката им ги правеше на диви и щастливи. Обаче те нямаха логическа мисъл и се справяха не толкова добре, колкото нас, по химия. 
Накрая стана така, че тия от биологичната паралелка изкараха значително по-слаби резултати от нас по предмети, които са учили 5г. 
Язък, че ще ставаш лекар, отношението ти към хората куца много. Жалко. 
Съвсем сериозно питам. 