Отговори
# 30
  • Мнения: 736
Имам приятелка в МУ /фармация/ , дойде ли време за изпити съм я засичала в магазина с цял стек енергийни напитки. Спомням си, че от 10/11клас се подготвяше за изпити и е доста на "ти" с химията. Както Фаина, така и моята приятелка ми е казвала, че и е изключително трудно и се радва, че родителите й я издържат защото няма време за работа и оценките са много важни след дипломирането а не просто дипломата  Rolling Eyes
 Всеки си преценява възможностите, лично аз смятам, че три дини под мишница не мога да нося /дете,университет и кариера/, пък има и други дребни дини като домакинство и личен живот. Макар колежки в университета имат деца но всяка има свеки, мами, които помагат. Понякога ги взимат в хубаво време и бавим  всички  Mr. Green едно бебе  Crazy

# 31
  • Мнения: 18
Ама разбира се, че може да се съвмести бебе и учене, както и бебе и работа. Simple Smile))  Всичко може, ако човек иска или ако се налага. Колко хора около мен го направиха и се справиха супер.

# 32
  • София
  • Мнения: 8 326
Отчитайки като смешно заплащането в сферата на туризма, ми е странно защо си се насочила кьм медицина.
Не е кьсно за преквалификация, но трябва да го направиш с ясното сьзнание, че вьзможностите ти за доходи се свиват до минимума. И то поне за 10-тина години напред.

# 33
  • Мнения: 290
Според мен кандидатствай фармация. Следването ще ти отнеме доста по - малко време отколкото медицината. Пък за утвърждаване като лекар да не говорим. И магистър - фармацевтите са доста добре платени още от самото начало на кариерата.  Професията е много търсена. Ако можеш да разчиташ на подкрепа за бъдещето си дете давай смело напред. Изобщо не си стара. Изобщо не е късно. По-добре положи няколко години усилия и си работи после мечтаната и добре платена професия, отколкото да се откажеш сега и да си креташ цял живот с нежеланата от теб професия. Майка ми работи в аптека  и знам как вървят заплатите и колко са търсени. В аптеката, в която е имат стажанти, студенти по фармация работещи почасово срещу някакво заплащане, което все пак си е стаж и малко помощни парички за издръжка.

# 34
  • Мнения: 53
Тук най-точен отговор относно медицината ти е дала Фаина. Който не е минал през това да кандидатства, да се подготвя за изпити(кандидатстудентски), след това задължителни лекции, упражнения, колоквиуми и пак изпити, не знае какво е. И това важи за всички медицински магистърски специалности- медицина, дентална и фармация.Трудно е!Ако го искаш наистина, започвай уроци. Без уроци, сама да се подготвиш е много трудно. Не е невъзможно, но трябва да си ужасно добра по биология и химия.  Дъщеря ми е медицина първа година.Подготвя се една година, беше учене 24часа в денонощието.Винаги е била много добра по химия и биология, ходеше на олимпиади, беше на първите места, но без уроци нямаше да се справи. И сега пак е тудно и няма свободно време за нищо. Близко дете е пета година медицина, преди два дни я срещнах и ми каза "ако знаех какво ще е, никога нямаше да го запиша"☺
Желая ти успех!

# 35
  • София
  • Мнения: 25 900
Моя приятелка завърши микробиология в Пловдив, не знам вече колко време не може да си намери работа по специалността.  Peace

Според мен се пробвай, но аз просто не виждам как може да се съчетае медицина с гледане на дете. Аз уча нещо далеч не толкова ангажиращо и едвам се справям и с учене и с бебе  Rolling Eyes А и вече са ти казали, че трябва да си много редовна на лекции и едва ли ще можеш да работиш.

# 36
  • Мнения: 3 784
просто човек трябва да помисли добре дали ще може да съчетава нещата затова се допитвам до вас в тази тема - хора, които са преминали през това и биха ми дали някакъв съвет от личен опит. Simple Smile Едно е да учиш на 20 без деца и семейство, без сериозни ангажименти и работа, съвсем друго е на по-късна възраст и с много неща, които са ти на главата.

Работливите и упоритите хора могат, други - не. Без да целя да те обидя, звучиш малко мързеливичка. От първия пост в темата не звучиш като човек, който се кефи на много учене или многото напъване, искаш, по възможност, гарантирани големи кинти срещу минимум ангажираност. В искането само по себе си няма нищо лошо, само че големи кинти без як напън няма. А за да се учи нелека специалност качествено и за добра реализация после също се иска упорит труд през цялото време. Със или без граденето на семейство. Тъй че си помисли дали е за теб.

П.П. Всички лекари и фармацевти, които познавам, се сдобиха с деца след дипломирането си. Съчетават гледането им с работата си.

# 37
  • Мнения: X
Напълно подкрепям Априлска вълшебница за това как звучиш ... сякаш някакси да не се минеш, а хора, на които все нещо им пречи уж да направят каквото искат, не им се получава. Иначе нито е късно, нито невъзможно, но както е отбелязала вълшебницата - не е за всеки.
В моите студентски години имах приятелка, която следваше медицина. Аз не съм завършила медицина, но също доста тежка специалност с много учене. Спомням се как си споделяхме, че кандидатстудентският изпит е детска игра в сравнение с повечето от изпитите, които ти се налага да вземеш после, а якото учене за всеки един изпит по време на сесия е не повече от 1-2 седмици. Тъй че ако самото кандидатстване ти се струва толкова сложно, не знам след това как ще я караш - за съжаление нещата не приключват с кандидатстването, а тепърва започват.

# 38
  • ❌❌❌
  • Мнения: 779
Хора, наистина не знаете какво говорите... Mr. Green Смешно ми е, но не е смешно.
добре, добре, само ти си учила за тези изпити и само ти знаеш колко е трудно, пък другите в темата се правят на смешни.  Mr. Green
просто си споделяме, не е нужно да плашиш и отчайвайш авторката.  Peace може пък да има добра памет, да покрива материала и да запомня по-лесно от средностатистическия кандидат-студент. това, че Х се е озорил, не означава, че и У ще се озори също толкова.

Не твърдя това? Laughing И не аз, а ти с препирните си можеш да отчаеш и натовариш авторката. Peace На такъв изпит се ходи подготвен, не на сляпо. Wink Аз каквото трябваше да кажа на авторката, го казах на лично. Надявам се да ѝ е било от полза. В темата съм да чета такива като теб... врели-некипели Mr. Green Още малко медицина задочно и за три години ще изкараш. Моля ти са, дръж са... Mr. Green

# 39
  • Пловдив
  • Мнения: 5 162
Аз пък мисля, че доста се преувеличава с това кооолко непосилна, денонощна и изтощителна е подготовката за изпитите за кандидатстване. Минала съм по тоя път, знам за какво става въпрос. Иска си учене и сериозно отношение, но чак някакви денонощни мъки не са.  Ако кандидатстването причинява такива страдания, как изобщо ще се взимат семестриалните изпити после?!

# 40
  • Мнения: 6 640
Фаина, нямам намерение да ти се кланям, щото със зверски усилия си успяла да се докопаш до му. просто приеми, че има и хора, на които ученето по биология и химия им се отдава по-лесно от на теб и не им се налага да учат 36 месеца преди кандидат-студентския   Mr. Green

# 41
  • Мнения: 856
Хора, не спорете моля ви. Аз вече съм си направила изводите и съм преценила какво да правя. А относно някои от по-предните постове - това, което сте написали, са пълни глупости - не искам големи кинти и да не правя нищо. Искам да изкарвам НОРМАЛНИ пари, с които да мога да се издържам и да си гледам семейството един ден като същевременно се занимавам с нещо, което ми харесва и ми е интересно, а именно медицина или фармация! И изобщо не съм мързелива. Освен това цял живот все нещо уча и то здраво, така че сте писали нелепи неща без изобщо да ме познавате.  Wink
Можете да си продължите да коментирате по темата (не само върху моя въпрос)..  Sunglasses

# 42
  • ❌❌❌
  • Мнения: 779
sylviana, кое те провокира да си мислиш, че искам да ми се кланяш? Ако четеше с разбиране (или ако беше завършила МУ Mr. Green), щеше да си наясно, че единственото, което оспорвам, са празните приказки - твоите и на други потребители от темата. "Не питай старило, питай патило" са казали хората. Много е лесно да се дава акъл. Когато обаче си минал през нещо и си си "напатил", представата за нещата е няколко идеи по-чиста. И не че съм длъжна да ти се обяснявам, но докато аз се подготвях за изпита по медицина, която подготовка между другото продължи година и половина Flutter, учих здраво по още много неща, щото не бях в тъпанарска гимназия (а в МГ) и учителите ми бяха безкомпромисни. От нас се искаше да знаем математика... и всичко друго. Mr. Green Но предимно математика. Sunglasses
Сега, моля ти се, да не ми пишеш, че не те интересува. Mr. Green И редуцирай глупостите си, особено по теми, в които нямаш и най-малко познание. Да плямпа идиотщини и баба може. Peace

Козирогче, в кое МУ си (била)? Защото от Пловдив до София има голяма разлика, както в университета, така и преди него. Simple Smile

# 43
  • Мнения: 420
Някога, като трябваше да решавам какво да уча, изобщо не исках да записвам нищо, защото в гимназията много се учеше и исках малко почивка честно казано..

надявам се да не обидя авторката, но това изречение ме впечатли. Гимназиално учене е несравнимо с университетско такова, и ако и е идвало в повече многото учене в гимназията, не знам как би се справила в университет.
Едно е нещо да ти е интересно и да те влече, съвсем друго да го учиш на академично ниво.

# 44
  • Пловдив
  • Мнения: 5 162
Фаина, в Пловдив уча. Нямам наблюдение върху МУ в другите градове, но и тук масово се нагледах на вайкане колко непосилно е кандидатстването и като кандидат-студентка, и после в първите курсове.  То не бяха разкази за безсънни нощи, за решаване на хиляди сборници, за не знам си колко многочасови уроци. И някак точно учещите денонощно не се представиха кой знае колко блестящо на изпитите. Смея да твърдя, че семестриалните изпити са в пъти по-трудни от тези за кандидатстване. Ако научаването на три учебника,не кой знае колко дебели, и на еди колко си теми по химия (забравила съм бройката) изисква двегодишни мъки (по думите на много кандидатстващи), то как ще се научат далеч по-дебели и сложни учебници за една-две седмици?!

Общи условия

Активация на акаунт