Не са малко, поне сестрата на мъжа ми като беше ученичка преди няколко години, доста от съучениците й работеха ваканциите. Не при родители. Тя конкретно продаваше сладолед, сама си намери работата. В провинцията това, уточнявам, защото някои казват, че е различно в столица и извън нея.
- Публикувана: 13 март 2017, 13:58 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2017, 08:47 ч.
Тънката линия между дундуркането и помощ на децата/ малки и големи/
Liquorice candy, не става въпрос за семейство и деца, а за кариера... Пример: ако на 40г. си още само търговски представител, вероятността да станеш регионален мениджър не е особено голяма...Кариера се прави на време, след определена възраст береш плодовете, ставаш търсен кадър получаваш добри предложения за работа на все по-високи позиции. Опит, знания и качества се трупат с годините и не за кратко време.
Знаете ли защо младите хора, завършили университета трудно си намират работа, още по-трудно по специалността, защото нямат опит... Защото е огромна разликата да вземеш един човек без трудови навици, каквито и да са, та ако ще да е с 5 магистратури. Понякога се чудя как въобще са си вземали изпити и курсови работи са предавали и са работили по проекти. Големият проблем, който аз съм срещала е, че нямат навика да мислят и разсъждават, правят машинално някакви неща... а пък да помисли, защо го прави, това ли трябва да е.... забрави. Такива безумия съм виждала.. че.. страшна работа. Но никога няма да се откажа да давам шанс на младите хора, особено на тези, които искат и търсят такъв.
Знаете ли защо младите хора, завършили университета трудно си намират работа, още по-трудно по специалността, защото нямат опит... Защото е огромна разликата да вземеш един човек без трудови навици, каквито и да са, та ако ще да е с 5 магистратури. Понякога се чудя как въобще са си вземали изпити и курсови работи са предавали и са работили по проекти. Големият проблем, който аз съм срещала е, че нямат навика да мислят и разсъждават, правят машинално някакви неща... а пък да помисли, защо го прави, това ли трябва да е.... забрави. Такива безумия съм виждала.. че.. страшна работа. Но никога няма да се откажа да давам шанс на младите хора, особено на тези, които искат и търсят такъв.
Тези неща са много хубави, ама на практика се случват в белите държави. В нашата, малко по друг начин стоят нещата
Как се предполага човек да добие опит и да стане ценен кадър? Не е ли с работа? А като никой не иска да наеме и обучи току-що завършилите, как да стане? То много хубаво всички искате готови обучени кадри да наемате, ако може без много претенции за заплащане, ама имаше една реклама - не става само с ядене....
Че има прясно завършили, които хабер нямат какво точно са завършили - има. В момента дори, смея да твърдя, че са мнозинството. Но вината за това не е само тяхна, за това съм категорична. Нивото на университетите у нас е......не ми се захваща тази тема, че не знам накъде ще избие. Образованието ни е съсипано безвъзвратно. Аз самата съм продукт на това съсипано образование и въпреки, че учих в един от най-добрите унивесритети в сферата /по мое време/, въпреки, че давах всичко от себе си, съм съвсем наясно, че почти нищо не научих, освен гола теория. Практиката никъде я нямаше. Никой не иска да те научи, да ти покаже. Вземат те на някаква ниска позиция и ако успееш сам нещо повече да нучиш, успееш. Никой не иска да ти покаже повече, защото ще вземеш да му поискаш мястото. Темата е дълга и пре-дълга и всикчи тия захарни приказки за развитието, ученето, къртовския труд можем да си ги разтягаме за някоя нормална държава. У нас те са предимно в сферата на научната фантастика. Изключенията /знам, че ги има/ само потвърждават правилото.
Т.е темата е за това въобще да се захванат да работят нещо, докато следват, а не да се издържат съвсем сами, така ли? Разликата е доста голяма.
Аз работех в първи курс стаж по специалността на 4-часов ден. За малко над 140 лв.
Беше ми адски полезно нататък и смея да кажа, че там се бетонирах откъм опит и практически умения, но да се издържам сама беше изключено. Иначе съм раздавала листовки и съм висяла в суперите по промоции. Според фирмата може да се изкарат между 17 и 30 лв на ден, но това си е работа за събота и неделя (евентуално и петък), и не е супер стабилна (може да не ти се обадят всяка седмица). Най-много пари съм изкарвала чрез фрийланс, но за специфичен интелектуален труд, който ме изтощаваше психически и после не ми се учеше. Като прекараш цялото си свободно време в проучвания и четене, за да напишеш реферат на английски на строго научна тема, после трудно сядаш да си четеш лекциите.
Около четвърти курс заетостта в университета намалява и има повече възможност за работа, но ако имаш желание да завършиш с добър успех (с дипломна работа или държавен изпит) е хубаво да се концентрираш повечко.
Като се замисля работила съм си през следването, но най-смислено е да учиш здраво и да си взимаш стипендии. Преди промяната в евростипендиите, човек с висок успех и участия в конференции, постерни сесии, публикации и тн. можеше да взима 2000 лв на семестър. Ама си иска учене и да не се разсейваш постоянно.
Аз работех в първи курс стаж по специалността на 4-часов ден. За малко над 140 лв.
Беше ми адски полезно нататък и смея да кажа, че там се бетонирах откъм опит и практически умения, но да се издържам сама беше изключено. Иначе съм раздавала листовки и съм висяла в суперите по промоции. Според фирмата може да се изкарат между 17 и 30 лв на ден, но това си е работа за събота и неделя (евентуално и петък), и не е супер стабилна (може да не ти се обадят всяка седмица). Най-много пари съм изкарвала чрез фрийланс, но за специфичен интелектуален труд, който ме изтощаваше психически и после не ми се учеше. Като прекараш цялото си свободно време в проучвания и четене, за да напишеш реферат на английски на строго научна тема, после трудно сядаш да си четеш лекциите. Около четвърти курс заетостта в университета намалява и има повече възможност за работа, но ако имаш желание да завършиш с добър успех (с дипломна работа или държавен изпит) е хубаво да се концентрираш повечко.
Като се замисля работила съм си през следването, но най-смислено е да учиш здраво и да си взимаш стипендии. Преди промяната в евростипендиите, човек с висок успех и участия в конференции, постерни сесии, публикации и тн. можеше да взима 2000 лв на семестър. Ама си иска учене и да не се разсейваш постоянно.
Аз не очаквам студент да се издържа. Мисля, че е чудесно да запише някакъв стаж във връзка с това, което учи, или по някое време да започне почасова работа пак в сферата, в която учи, защото ще му е полезно като опит. И не на последно място, да има някой и друг лев за повече екстри/дрешки, излизания, някоя и друга ваканция/. Останалото е от родителите според възможностите им.
Аз не очаквам студент да се издържа. Мисля, че е чудесно да запише някакъв стаж във връзка с това, което учи, или по някое време да започне почасова работа пак в сферата, в която учи, защото ще му е полезно като опит. И не на последно място, да има някой и друг лев за повече екстри/дрешки, излизания, някоя и друга ваканция/. Останалото е от родителите според възможностите им.
Със срам признавам, че съм писала курсови и дипломни работи на разни мързели срещу заплащане с цел подработване по време на специализацията ми. И имаше клиенти бол. Имаше и стабилна конкурнеция де. А преди това, като студентка, правех разни кукли, сувенири, бижута от кожа и други играчки от къщи и ги продавах, а също и шиех дрехи на клиенти, пак от къщи. Давала съм мои неща и да се продават по разни магазини и се продаваха. Това обаче не е постоянен доход и въпреки, че печелех добре за студентка, едва ли можеше да се издържам сама без помощта на родителите ми. Живота никога не мее глезил и гледах да се справям сама /голям келепир, няма що/ 
Синковеца започна работа във втори курс на университета на пълен ненормиран работен ден, при това по специалността. Работодателя се съгласи да го назначи и да го пуска за лекции, но после да си отработи часовете и проектите, независимо кога и по кое време. В смисъл, плаща се пълна заплата, но работата трябваше да е свършена в срок, пък той когато иска да си я работи. Ама е в ИТ сектора и може. И като си видя парите, реши да отсвирва университета, щото можело и така да се печели, за какво ти е диплома. Много, много, много го наритвах докато завърши и накрая се дипломира все пак с огромни пазарлъци. Ако го бях зарязала, щеше сам да се издържа, но щеше да зареже и университета. А във фирмите, от които му предлагат проекти, искат да видят диплома и опит по специалността. Та това исках да кажа - човек започне ли да печели добре, има голяма вероятност да зареже ученето. А и дори да не е така добре платено, уморяват се и искат да почиват, силите, които са останали за учене вече са малко. А и мотивацията на работещият човек става различна. Затова е добре да има възможност за някакви почасови дейности, свързани с професията, да се трупа опит.
Почасовата работа в БГ е много зле, никаква я няма, а ако се намери все пак, заплащането е пълна скръб. А не бива да е така. Ако я имаше както в белите страни, не само за учащите, а и за майките щеше да е от полза, а също и за хората с увреждания, ама няма.
Синковеца започна работа във втори курс на университета на пълен ненормиран работен ден, при това по специалността. Работодателя се съгласи да го назначи и да го пуска за лекции, но после да си отработи часовете и проектите, независимо кога и по кое време. В смисъл, плаща се пълна заплата, но работата трябваше да е свършена в срок, пък той когато иска да си я работи. Ама е в ИТ сектора и може. И като си видя парите, реши да отсвирва университета, щото можело и така да се печели, за какво ти е диплома. Много, много, много го наритвах докато завърши и накрая се дипломира все пак с огромни пазарлъци. Ако го бях зарязала, щеше сам да се издържа, но щеше да зареже и университета. А във фирмите, от които му предлагат проекти, искат да видят диплома и опит по специалността. Та това исках да кажа - човек започне ли да печели добре, има голяма вероятност да зареже ученето. А и дори да не е така добре платено, уморяват се и искат да почиват, силите, които са останали за учене вече са малко. А и мотивацията на работещият човек става различна. Затова е добре да има възможност за някакви почасови дейности, свързани с професията, да се трупа опит.
Почасовата работа в БГ е много зле, никаква я няма, а ако се намери все пак, заплащането е пълна скръб. А не бива да е така. Ако я имаше както в белите страни, не само за учащите, а и за майките щеше да е от полза, а също и за хората с увреждания, ама няма.
Със срам признавам, че съм писала курсови и дипломни работи на разни мързели срещу заплащане с цел подработване по време на специализацията ми. И имаше клиенти бол.
...
Почасовата работа в БГ е много зле, никаква я няма, а ако се намери все пак, заплащането е пълна скръб. А не бива да е така. Ако я имаше както в белите страни, не само за учащите, а и за майките щеше да е от полза, а също и за хората с увреждания, ама няма.
...
Почасовата работа в БГ е много зле, никаква я няма, а ако се намери все пак, заплащането е пълна скръб. А не бива да е така. Ако я имаше както в белите страни, не само за учащите, а и за майките щеше да е от полза, а също и за хората с увреждания, ама няма.
Съкратих малко цитата, че е дълъг иначе. По първа точка - хич не би ме било срам, това си е работа като всяка друга. Който сам реши да си прави такава "мечешка" услуга, да си я прави, ти само извършваш определена услуга, не ги принуждаваш да я ползват.
За почасовата работа - странно е за мен, че наистина не е популярно. Тук всяка майка в първите 3 години на детето работи почасово. Не всяка, ама 80%. В моята фирма е масово, но и не само в нея.
Аз съм бил така да се каже "проблемно дете" . По стечение на обстоятелствата от 16 годишен се оправям сам . Никак не ми беше лесно , направих доста глупости , но и научих много неща за себе си и за хората . Имам доста познати, които все още разчитат на родителите си и според мен това е грешка позволена по-скоро от родителите . Имам един фрапиращ пример с колега, който е на 30 и все още живее с родителите си . Когато сме го питали защо не се отдели, той казва - "ще се възползвам докато мога" .
Не казвам ,че е лошо да имаш на кого да разчиташ ако нещата загрубеят, нов един момент детето трябва да се отдели от родителите , да заживее собствен живот и да поеме отговорност за себе и разходите си .
И аз пробвах по едно време да уча и да работа - не се получи .
Не казвам ,че е лошо да имаш на кого да разчиташ ако нещата загрубеят, нов един момент детето трябва да се отдели от родителите , да заживее собствен живот и да поеме отговорност за себе и разходите си .
И аз пробвах по едно време да уча и да работа - не се получи .
Ами къде е границата..?
Принципът е "Което може да прави само, да прави само, а не да го правиш ти вместо него."
За малката ми дъщеря - 4 години - тя може да си обува обувките сама. Масово в детската родителите не оставят децата да се обуват, а ги обуват те. Това е дондуркане.
Вчера искаше да вдигне щорите. Не може сама. Помогнахме й, научихме я. Това е помощ.
За сина - 11 години. Във фейсбук групата разтревожени майки разпитват за домашни. Това е дондуркане.
Урока по география обаче е пълен с непознати думи, не може да го научи сам. Разяснихме думите, преразказахме трудните изречения - това е помощ.
Студентката се изнася на квартира. Не разбира как се засичат сметките за топлото и водомерите. Отива се с нея, показва й се, еднократно, два пъти, научава се. Това е помощ. Плащането на сметките вместо нея е дондуркане.
Та - помощ е да се даде рамо с нещо, което детето/човека не може сам да направи, затруднява се, опитва, не успява, пъне се, не става! Тогава участваш, 1-2 пъти и толкоз.
Дондуркане е да правиш вместо него това, което той е в състояние да направи сам.
Принципът е "Което може да прави само, да прави само, а не да го правиш ти вместо него."
За малката ми дъщеря - 4 години - тя може да си обува обувките сама. Масово в детската родителите не оставят децата да се обуват, а ги обуват те. Това е дондуркане.
Вчера искаше да вдигне щорите. Не може сама. Помогнахме й, научихме я. Това е помощ.
За сина - 11 години. Във фейсбук групата разтревожени майки разпитват за домашни. Това е дондуркане.
Урока по география обаче е пълен с непознати думи, не може да го научи сам. Разяснихме думите, преразказахме трудните изречения - това е помощ.
Студентката се изнася на квартира. Не разбира как се засичат сметките за топлото и водомерите. Отива се с нея, показва й се, еднократно, два пъти, научава се. Това е помощ. Плащането на сметките вместо нея е дондуркане.
Та - помощ е да се даде рамо с нещо, което детето/човека не може сам да направи, затруднява се, опитва, не успява, пъне се, не става! Тогава участваш, 1-2 пъти и толкоз.
Дондуркане е да правиш вместо него това, което той е в състояние да направи сам.
Много ми е смешно като чуя тя/той само трябва да учи .Ние имаме ангажимент за всичко останало ..
Дете на 15 години да има едно единствено задължение , за мен е повече от дундуркане.
Все едно при възрастните има едно задължение - да работят.
То аз като възрастен имам много по-малко "задължения", отколкото имах като дете. Като дете не беше минаване с прахосмукачки, прах, пазаруване, подреждане, гледане на по-малката сестра (редовно), отделно допълнителни спортове, английски... Имаше и още, но не помня всичко, и това беше извън ходенето на училище и ученето.
Сега имам ангажимент да ида на работа, което е равносилно на училището, работя каквото съм си избрала, та няма дразнещия елемент на досадните ми училищни предмети (това да уча разни литератури и др. хуманитарни науки и да чета книги ми беше силно психическо натоварване, не е за подценяване!), имам прахосмукачка-робот, а готвенето ми е хоби. Единственото е да пусна пералня (3 пъти по 5 мин на седмица), сушилнята суши и понякога оставя да изгладя или подредя, но когато и АКО реша. Прах веднъж седмично е предостатъчно тук, където живея. Отнема ми към 15 минути. Несравнимо със софийската действителност, където след 2-3 часа на отворен прозорец, не си личеше, че си чистил.
Та, да, като дете имах много повече задължения, които трябваше да се свършат в точно определен момент и нямах свободата да си разпределям деня. Не можех да ида на училище в 9, сега сама избирам кога да дойда и да си тръгна от работа... Изобщо, винаги съм мислела, че да си възрастен е хем по-яко, хем по-лесно. Потвърждава се всеки ден. А който иска да ми говори за безгрижни детства и ученически години...
Сега имам ангажимент да ида на работа, което е равносилно на училището, работя каквото съм си избрала, та няма дразнещия елемент на досадните ми училищни предмети (това да уча разни литератури и др. хуманитарни науки и да чета книги ми беше силно психическо натоварване, не е за подценяване!), имам прахосмукачка-робот, а готвенето ми е хоби. Единственото е да пусна пералня (3 пъти по 5 мин на седмица), сушилнята суши и понякога оставя да изгладя или подредя, но когато и АКО реша. Прах веднъж седмично е предостатъчно тук, където живея. Отнема ми към 15 минути. Несравнимо със софийската действителност, където след 2-3 часа на отворен прозорец, не си личеше, че си чистил.
Та, да, като дете имах много повече задължения, които трябваше да се свършат в точно определен момент и нямах свободата да си разпределям деня. Не можех да ида на училище в 9, сега сама избирам кога да дойда и да си тръгна от работа... Изобщо, винаги съм мислела, че да си възрастен е хем по-яко, хем по-лесно. Потвърждава се всеки ден.
А който иска да ми говори за безгрижни детства и ученически години...
chrissy родителите ти тази работа са ти я давали, докато майка ти си е пазила маникюра, а баща ти е прелиствал вестника ли? Или и те са били заети през това време. И интересно ми е дали на майка ти и е било толкова безгрижно , особено ако сте били повече деца (от едно 
). Та има някои разлики. 
). Та има някои разлики. 
За почасовата работа - странно е за мен, че наистина не е популярно. Тук всяка майка в първите 3 години на детето работи почасово. Не всяка, ама 80%. В моята фирма е масово, но и не само в нея.
Не е популярно, щото такива са ни работодателите- лакомия до шия, да има как да те вържат за радиатора в офиса, че да не си ходиш да вкъщи и накрая да ти подхвърлят жълти стотинки.
Аз дондуркам много моите деца, единствено задължение им е да учат. В смисъл не държа да перат и чистят и от тоя сорт. В стаята им не се меся, но те не я и чистят много много . Голямата е гледала в редки случаи малкия, главно просто са си стояли у дома сами двамата.
Това е провокирано главно от това, че и аз, и баща им не сме били никак дундуркани от родителите си, в никакъв смисъл, точно обратното. И до ден днешен родителите ни са ни тежест, а не помощ.
Е, децата не са съвсем голям провал, полека лека сами започнаха да правят някои неща, например дъщеря ми е ужасно добър кулинар. Но приготвя лакомства само за празник или свое удоволствие, не ни изхранва ежедневно и не й е задължение.
Иначе си имам и миялна, и робот, и сушилня...улеснили сме си групово живота...един вид задълженията намаляват за всички.
Така както ги дондуркам, единственото което по-мащабно мога да направя а тях е, да инвестирам в образованието им. Защото няма да мога да ги издържам в самостоятелна квартира или чужбина.
Това е провокирано главно от това, че и аз, и баща им не сме били никак дундуркани от родителите си, в никакъв смисъл, точно обратното. И до ден днешен родителите ни са ни тежест, а не помощ.
Е, децата не са съвсем голям провал, полека лека сами започнаха да правят някои неща, например дъщеря ми е ужасно добър кулинар. Но приготвя лакомства само за празник или свое удоволствие, не ни изхранва ежедневно и не й е задължение.
Иначе си имам и миялна, и робот, и сушилня...улеснили сме си групово живота...един вид задълженията намаляват за всички.
Така както ги дондуркам, единственото което по-мащабно мога да направя а тях е, да инвестирам в образованието им. Защото няма да мога да ги издържам в самостоятелна квартира или чужбина.
chrissy родителите ти тази работа са ти я давали, докато майка ти си е пазила маникюра, а баща ти е прелиствал вестника ли? Или и те са били заети през това време. И интересно ми е дали на майка ти и е било толкова безгрижно , особено ако сте били повече деца (от едно ). Та има някои разлики.
). Та има някои разлики. Децата... Тук няма да кажа нищо, освен че всеки взима това решение за себе си - т.е. дали и колко деца да има. Освен в случаи на престъпление (изнасилване и/или невъзможност за аборт и т.н.), те са по желание на родителите, съответно и цялата произтичаща от това логистика.
За почасовата работа - странно е за мен, че наистина не е популярно. Тук всяка майка в първите 3 години на детето работи почасово. Не всяка, ама 80%. В моята фирма е масово, но и не само в нея.
Не е популярно, щото такива са ни работодателите- лакомия до шия, да има как да те вържат за радиатора в офиса, че да не си ходиш да вкъщи и накрая да ти подхвърлят жълти стотинки.
Да, и ако решиш да си тръгнеш дори 5 минути по-рано, въпреки, че си си свършил цялата работа е най-големият грях на света. Може мухите да лапаш в офиса, обаче да си там плътно 8 часа.