Отново заедно с проектите на Махсун К., Берен С. и колеги в турския ефир

„Не се измъчвай заради мен”, 1-ви еп.:
На пристана Буке пита Нияази, дали е говорил с Харун и дали му е казал, че те се обичат. Нияази отговаря, че не е могъл да отвори дума за това, защото с Харун са толкова близки, че докато Харун му признава голямата си любов към Буке, как самият Нияази да му каже, че няма шанс, защото избраника на сърцето на Буке е именно Нияази. За всеки случай Нияази пита Буке дали има намерения към Харун, а тя му отговаря, че обича единствено него – Ниязи.
Вечерта всички отиват на празненството, в приповдигнато настроение са, ще честват завръщането на Синан от чужбина и от армията. Харун говори с майка си, че трябва да уговори вече баща си и да отидат да поискат момичето. Майката го пита, а момичето какво казва. Харун й отговаря, че нищо не е казало, но ако не го иска, щяла да му е казала „не”. Щом не казва не, значи ще я искат. Майката се противопоставя с аргумента, че ако синът й не знае какво е желанието на момичето, рискува да навреди и направо да притисне, едва ли не да погребе жива Буке.
Монологът на вдовицата на фона на панорамите – за ценността на децата и любовта към тях.
На празненството се подхвърля между възрастните, че Ниязи и Филиз много си подхождат. А пък в тоста си Шахин намеква, че Синан е наследника на делата му и му предлага да оглави бизнеса, а младежът иска да си помисли.
Харун говори с Ресул да поискат Буке, но Ресул не иска и да чуе за другото семейство и по-специлно за Давуд. Харун признава на баща си, че е много влюбен от пръв поглед в Буке и се зарича: „Тя ще стане моя съпруга, татко!” и баща му категорично отказва (аргументите – пак чест, кръвна вражда, ала много трудно му разбирам говора на Ресул, всъщност чудесно превъплъщение на актьора. Ще трябва второ гледане, за да посвикна с дикцията и интонацията на изпълнителите.)
При простора Шийар се обяснява в любов на Буке, а тя от своя страна размахва пръста с думите „Ти си мой по-голям брат и винаги така ще си остане!”
На пристанището двамата братя – Синан и Ахмед си говорят, че баща им преди да загине е правел тази лодка и е искал да я нарече „Надежда”. И заръката на баща им: „Каквото и да се случва на човек, има едно нещо което никога не се губи, това е надеждата!” Братята се заричат да завършат лодката заедно.
Двамата бащи говорят по същество – Ресул обяснява ситуацията, че синът му иска дъщерята на Давуд. Явно не е много доволен, но оставя на Давуд да си каже думата. Давуд от своя страна му отговаря, че въпреки обичаите, той ще се съобрази с дъщеря си. (Не знам доколко е реалистична такава сцена, може би, в съвременните условия, вече да, или пък е по-скоро… като пожелание, визия на авторите на филма.) Харун (като в сериал) говори с баща си и въпреки, че бащата му предава разговора съвсем достоверно, синът веднага си съставя мечта и казва на приятелите си, че бащата на момичето е казал да. Нияази отива на хълма при дървото, на което са издълбани инициалите им с Буке. И оттам звъни на Харун и го вика да дойде при него.
Балерината ще отива да учи в Батуми, защото учителката й си заминава за Истанбул, а футболистът кани докторката да ходят на рибния ресторант, тя … се опъва, единствено успява да я уговори да дойде евентуално на мач.
Енвер и Давуд извикват Буке, за да я питат по въпроса за Харун. Буке си признава, че не харесва Харун и че на сърцето й е Нияази и двамата възрастни отиват да говорят с Ресул и момчето съответно. В това време обаче Нияази е под натиск - и Харун и майка му му говорят колко ще му подхожда Филиз. Давуд казва на Ресул, че дъщеря му не иска да се омъжи за сина му и че има друг в селото, когото предпочита. Казва му и името на Нияази и Ресул се ядосва много. Ресул счита, че нито Давуд нито Буке са в положение да откажат на него и респективно на сина му Харун.
Завързва се разправия между Шийар и Буке в чаената плантация, Буке признава че обича единствено Нияази и че той е нейната съдба, а пък Шийар настоява, че не може това да го бъде, защото едва ли не Буке е предопределена за него.
Сцената между Ресул и Харун е много хубава – бащата много ясно обяснява, че момичето не го иска, и че синът му го направил за смях да ходи да я иска. Харун казва, че е недоразумение и отива да говори с Буке, но баща му изяснява веднага, че Буке обича съдружника му Нияази. … И следва реалистичната сцена на боя между двамата конкуренти, … обяснения, … и закани за разваляне на съдружието.
Разговорът между баща и дъщеря – мечта за всяка кюрдска девойка според мен – много разбран баща (според мен пак си е мечта на авторския екип).
От своя страна Шийар и той мъти водата – първо поисква от баща си (по телефона) да говори с Давуд и да поискат Буке, на което баща му му отказва с аргумент, че са братовчеди. После предупреждава пък Нияази да се отдръпне от Буке. Двамата мъже си разменят заплахи, но от срещата им става ясно, че Нияази е с ясни намерения и ще поиска Буке по всички правила на играта. Добре, че Буке идва точно навреме. Шийар отива да се разправя и с Давуд, спори, обвинява, заплашва, накрая си получава плесницата.
При разговора по телефона между Давуд и брат му се изяснява за намеренията на Шийар. Давуд вижда и счупеното огледало, липсващата пушка… Попречва му да стреля, но и му казва много тежки думи, както и му затваря всякакви възможности да има и най-малки намерения към Буке.
Е, няма такъв филм, наистина, разговорът между Давуд и Нияази: Нияази – ние с Буке не сме направили нищо срамно; Давуд – аз вярвам на дъщеря си, и сега ще те питам нещо; ще станеш ли закрилник/съпруг на дъщеря ми до края на живота си; Нияази – аз за Буке давам душата си…. И му я повери…
(Ех, ако действително ставаше така, …)
Нияази обяснява на Енвер ситуацията и че Шийар ги е заплашил с оръжие, а Енвер му отговаря, че цялата история не трябва да се проточва повече и ще уреди всичко.
На вечеря Ресул увещава Харун, да не прави глупости и че цялата история е приключила.
Нермин е недоволна от избора на Нияази, нещо не харесва Буке, ала Мелахат се опитва да я убеждава в противното. Идват си мъжете, а Нермин продължава да трие сол, не вярва в любовта на жените към мъжа. Но Нияази затваря устите на всички от семейството си като казва, че много обича Буке.
Енвер отива при Давуд, за да говорят и да вземат решение какво ще правят, и предлага час по-скоро да оженят децата, двамата се съгласяват.
Шийар се прибира в родното си място и отнася кавга от баща си за сторените глупости. Но младежът не можел да живее без Буке, каквото и да му обяснявали.
Енвер говори с Харун, за да го успокои, Харун като че ли е приел положението. Но е огорчен, че най-добрият му приятел Нияази дни на ред го е слушал и нищо не е казал. Енвер го съветва да не се оставя на гнева и желанието за отмъщение и да не зачерква Нияази.
Вечерта ще говорят за положението на младите, Енвер казва, че е уволнил Шийар. Енвер казва на Давуд да си заминават веднага, а Синан и семейството да започват подготовка за сватбата. Нияази изпраща Давуд и Буке, притеснен е, сбогуват се, Давуд поисква оттук нататък Нияази да се обръща към него с татко.
Нермин продължава да е против, твърди, че Буке е взела акъла и завъртяла главата на сина й. Имала вътрешно притеснение, усещане да каже не на това момиче и нямало да ходи подир нея в там някъде си (явно, да я иска).
Футболиста за малко да сгафи с докторката и да я целуне, тя се разгневи и той й даде дума, че няма да прави повече глупости.
Нияази казва на братята си, че се страхува, когато го питат какво изпитва от това, че ще се жени. Братят подкачат и Синан, дали е влюбен в Ърмак.
Нермин щяла да си държи на казаното и нямало да отиде за булката, но дава на Нияази да сложи на момичето наниза от парите. Нияази се опитва да я увещава, а тя го изпраща с „За последен път ти казвам, че от това момиче в тази къща няма да дойде щастие!”
Преди да отпътуват футболиста се обяснява във вечна обич на докторката. Тя докато си каже и дойде колежката й, но се разбира в последствие, че е много влюбена и след като се върнат ще трябва и тя да се каже на футболиста какво изпитва.  (А защо потеглиха с микробус, виж това не ми е ясно...)
Давуд работел 5-6 години вече за Енвер, т.е. познавали се от дълго време вече, нямали противоречия, като роднини си били и затова …
В това време Шийар се жалва на приятелите си, те опитват да го успокоят, ала той не е склонен да приеме решението на Буке, както и решението на чичо си и баща си. Нямало да забрави Буке, заканва се…
„Не! Какво направи ти?” – това е репликата, която не се чува, но е на устните на Буке във финала на епизода.