Третокласници

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК 2 клас
ДУМАТА служи за назоваване на нещо: предмет, признак на предмета или негово действие. Разделя се на СРИЧКИ, в зависимост от гласните които съдържа /ма-ма,у-чи-ли-ще, дом/ ПРЕНАСЯНЕТО на част от думата става, като се раздели на срички и се спазва правилото, че едносрични думи не се пренасят и не може да се оставя или пренася една буква от дума /слон, ри-ба, ба-рабан, бара-бан, оби-ча/. Ако в думата имаме съмнение за някой гласен звук, проверката се прави с друга дума, в която същият този гласен е под ударение – ръка – ръчен, пътека – път, картина – карта. Ако в думата имаме съмнение за някой съгласен звук, проверката се прави с друга дума, в която този съгласен е озвучен от гласен след него – кораб – кораби, ориз – оризова, твърд – твърди.
ГЛАВНИ букви пишем В НАЧАЛОТО на изречението и на ИМЕНА на хора, реки,градове……/В града дойде цирк. Владимир, Искър, Червен бряг, България…./ Думите свързани по смисъл образуват ИЗРЕЧЕНИЕ. /Столицата на България е София./ Чрез СЪОБЩИТЕЛНОТО изречение съобщаваме нещо. В края му се пишеТОЧКА. /Аз обичам България./ Чрез ВЪПРОСИТЕЛНОТО изречение задаваме въпрос. В края му се пише ВЪПРОСИТЕЛЕН знак. /Ще ходиш ли в парка ? /УДИВИТЕЛНИЯТ знак се поставя, когато с изречението изразяваме чувство или издаваме заповед. /Ох, боли ме главата от учене! Не пресичай улицата!/ Изреченията, свързани по смисъл, образуват ТЕКСТ. Всеки текст има ЗАГЛАВИЕ.
СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ - това е изменяема част на речта, с която назоваваме предмети, животни, хора или техните имена. То може да бъде: нарицателно, собствено и умалително /куче, Шаро, кученце/. Откриваме го с въпрос: Какво е това? Кой е този?. Определяме му род и число: м.р. – самолет, ученик /един/, ж.р. – роза, ученичка /една/, ср.р. – колело, дете /едно/, ед.ч. – град, мн.ч. – градове .
ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ - това е изменяема част на речта, с която назоваваме качество или признак на предметите. То се СЪГЛАСУВА със същ. имена – приема рода и числото им и образуват СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ – червена роза, умно дете, роден град, палави деца. Определяме му род и число. Открива се с въпросите: Какъв?, Каква?, Какво?, Какви? – голям, сладък, красив, добра, прекрасна, слаба, буйно, гладно, малко, трудолюбиви….
ГЛАГОЛ - това е изменяема част на речта, с която назоваваме действие или състояние на предметите. Открива се с въпросите: Какво прави?, Какво правят? Определяме му лице, число и време. За целта си помагаме с думите: Аз -за 1л., ед.ч., Ти – 2.л., ед.ч., Той, Тя, То – 3л., ед.ч., Ние – 1л., ед.ч., Вие – 2л., ед.ч., Те – 3л., ед.ч.
ед. ч. мн. ч.
1л.уча 1л.учим
2л.учиш 2л.учите
3л.учи 3л.учат
Когато в 1л., ед. ч. глаголът завършва на –а, -я, в 1л., мн. ч. се пише –м – играя – играем, върша – вършим. Когато в 1л., ед. ч. глаголът завършва на –м, в 1л., мн. ч. се пише – ме – спортувам – спортуваме, спирам – спираме.
В зависимост от това кога се извършва действието: в момента на говорене –СЕГАШНО ВРЕМЕ /уча, пея, играя/, преди момента на говорене – МИНАЛО ВРЕМЕ /учих, пях, играх / или ще се извърши след момента на говорене – БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ / ще уча, ще пея, ще играя /.

Прилагателното е част на речта, която означава признак, качество или свойство на предметите и явленията.
Епитетът е художествено/поетично определение, което носи емоционален заряд, или иначе казано има „украсяващ ефект”, за разлика от логически необходимите определения, без които се губи смисъла, т.е. не винаги прилагателното е епитет. Терминът „епитет“ се отнася само до тези думи, без които, ако произнесем изречението, пак ще разберем същото, но някаква подробност няма да бъде подчертана.

Пример: 1. Тя го погледна със слънчева усмивка/стъклен поглед.
2. Разхождам бебето само при слънчево време./ Стъклените маси са по-трудни за подръжка от дървените.

В първия случай определенията „слънчева/стъклен” спокойно могат да отпаднат, без да се губи информация (освен чисто емоционална такава), докато във вторите прилагателното е логически необходимо и не е епитет.

Освен това не е задължително епитетът да е прилагателно, а може да е и всякакви думи или съчетания от думи, които изпълняват службата на прилагателни имена.
Пример: „величествена планина” / „планина, която поразява с величието си”
„поет-гигант”