Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 255

Най-напред, бързам да успокоя онези от вас, които се терзаеха каква част от филма е отрязана в копието. Частта е съвсем незначителна. Но, за съжаление, диалогът, който водят в нея Ейлюл и Текин, не успях да разбера напълно. Мога да кажа, че разбрах над 70% от репликите и диалозите във филма, но все пак някои ключови (за съжаление!) не успях. Така че, си запазвам правото след пълното просветление да си променям мнението за някои неща.
   Знаете ли, мисля, че донякъде проумях защо Керем Дерен прави толкова лош подбор на сцените, от които сглобява филма (както мислим повечето от нас). Гледайки филма, придобих усещането, че той до последно се е чудил какво да прави с Ейлюл, какво съобщение да ни предаде чрез нея. И изобщо дали тя да бъде главният герой на филма или Тек. Сякаш в последния момент е решил да подреди нещата така. И е решил в полза на "троскота" (Любов, твоето сравнение се превръща в класика! ). Откъде ми идва това ли? От последната сцена, която се появява след надписите - когато Ейлюл целува плашилото. Същинската последна сцена на филма (тази на плажа с плачещата Ейлюл и надписа върху пясъка) оставя съдбата й отворена. Но на мен ми се стори, сякаш Керем бей ми казва: "Хайде, знам, че се чудите какво става с Ейлюл. От мен да мине - ето вижте". И след като изтичат всички надписи от филма, когато лампите са вече светнали и хората излизат, ни в клин, ни в ръкав се появява тази сцена. Ейлюл е спокойна, примирена, взема си сбогом с Тек, изплаква последната сълза, обръща му гръб и се връща в своя си свят. Тази страница от живота й - колкото и да е била трагична и разтърсваща - е затворена. Тек се стопява в нищото. С това Керем бей плаща данъка на реализма. Да, историята е невероятна, Тек е невъзможен образ, нереален, не от този свят. А тези, които не са от този свят, трябва да го напуснат. За тях няма място. Тъжно е, но аз това видях.
   Докато гледах филма, си спомних думите на Енгин, че Тек може да бъде изигран по много различни начини. До този момент ги свързвах с изрязаните сцени, които щяха да придадат друг колорит на образа му. Но сега ми се струва, че ги разбрах по друг начин. Всяка реплика, която Тек изрича, може да бъде изиграна със съвсем друга емоция! Самите думи в сценария са нищо. Начинът, по който се изричат, е всичко! Ще се опитам да го илюстрирам - сцената с унижението на Тек от приятелите на Ейлюл вечерта след нейното бягство от дома му. Там Тек обяснява, че тя му е гадже, че се обичат, че живеят заедно и правят любов. Ейлюл се смущава и отрича - "Стига вече! Прекаляваш." И Атил (или Хатил) го блъсва по рамото. Обърнете внимание как изрича Тек тези думи - смутено и гордо едновременно. Хем се срамува да говори такива неща пред чужди хора, хем е ужасно горд с любовта на такова момиче като Ейлюл и му се иска да се похвали. Невероятен е Енго в тази сцена! Аз си представих репликите написани на хартия; представих си, че аз трябва да ги изиграя. Тогава направих "откритието" си - същите, абсолютно същите думи можеха да бъдат произнесени например с агресия и гняв. Или с откровена лудост. Или с апатията на загубил човек.... Не знам дали ме разбирате. Но начинът, по който ги произнася Енго, всъщност правят образа на Тек. Представям си, когато е прочел сценария, как си е представял различните образи, които може да създаде с тези реплики. Ето, това е творчество! И когато каза, че Тек може да бъде изигран по много начини, сигурно някъде дълбоко в себе си е съжалявал, че няма възможност да изиграе още двама-трима Тек-овци - напълно различни от този. Е, не ми се сърдете, че чак се опитвам да вляза в мислите му, но просто споделям какво почувствах и какво ми подсказа моето малко наднормено въображение. А той е наистина УНИКАЛЕН! И това, че турците и критиката им чак сега го откриват, показва колко малко го заслужават.
   И последно - за името на героя. Обърнах внимание, когато в края на филма дават как Ейлюл си спомня некролога във вестника. На екрана се вижда ясно, затова ми се наби в очите. "Болезнена загуба за нас - напусна ни Текин Булут" и така нататък. Спомням си как в началото се учудихме Керем толкова ли е нямал друга фамилия за героя си, та повтаря тази на друг герой на Енгин. Но като го видях написано, някак ми посветна - Тек Булут - Самотният Облак. Малко индианско ми прозвуча. Но описва героя идеално. Името Булут в АБО носеше съвсем друго послание, там е повече свързано с Нарин, отколкото с Мустафа; и е болезнената нишка, която свързва двамата герои завинаги. Но тук "облакът" си е съвсем натурален, истински, невероятен псевдоним на такъв герой. Тек не е от земята, той е от небето и се връща там. Облаците не живеят на земята. Когато паднат толкова ниско, че да ни обгърнат, те не са нищо повече от гадна мъгла. Не ги обичаме. Но там, горе, те са прекрасни.  
   Е, май стига толкова дрънкане за днес. И тъй като денят е подходящ, ви казвам: "Простете ми". Простено да е и на вас.