Публикувана: 4 ян. 2018, 08:33 ч.
Последно мнение: 24 фев. 2025, 13:22 ч.

Яли ли сте бой като деца

57 514
792
1

# 225 7 ян. 2018, 17:28 ч.

Мнения: 17 546

Цитат на: Esmee в нд, 07 яну 2018, 17:10

Между другото описваш нормалното детство на нашите дядовци - ставане рано, помощ в отглеждането на по-малките, износване на дрехите на по-големите, помощ в къщи в кухнята, ако си момче - помощ в строежите, мъкненето, влаченето... Всичко, което децата са правили извън тези задължения, се е считало за грешка, неподчинване и непослушание..........
Много неприемливо звучи към днешна дата, но тогава се е смятало за нормално и естествено да създадеш деца и да ги научиш на работа - да месят, да жънат, да строят.

Значи, в Средновековието е имало и още по... интересни неща! Нали говорим за цивилизация? Еволюция? Или... щом дядо ми е пребивал баба ми и майка ми, какво пък - семеен стереотип, приемам го! Нещо не е баш така, да ти кажа. 21 век сме! Не 18-ти! Както и да е, въпрос на възгледи е, явно. Ако човек реши да приспи съвестта си, ще намери оправдание за всичко.

Sesylle, живее се! Не е било лесно или приятно. Но после Бог или съдбата, или каквото е там, са добри с теб и те компенсират хилядократно. Прощаваш и продължаваш напред в името на неща, които си струват. Heart

# 226 7 ян. 2018, 17:30 ч.

Мнения: 23 097

Не знам кои ще са тези неща заради които си струва човек да прости и забрави подобни издевателства над него. И то в детска възраст.
Аз не бих.
Подобни хора за мен са пълни изроди.

# 227 7 ян. 2018, 17:32 ч.

Мнения: 17 546

Заради всичко прекрасно, което му се случва след това.

# 228 7 ян. 2018, 17:36 ч.

София
Мнения: 62 595

Защото човек не може да живее цял живот в такова състояние и трябва по някакъв начин да се справи. Прошката не е заради насилника, а заради жертвата. Иначе стават катаклизми.

# 229 7 ян. 2018, 17:44 ч.

SF
Мнения: 25 551

Цитат на: ~Lily~ в нд, 07 яну 2018, 17:28

Надявам се, че просто ме допълваш, а не повеждаш спор с мен, защото аз категорично отричам тези принципи. Те не са мои, не съм ги измислила аз и няма как да ги прилагам. Знам в кой век живея и ако ме подледнеш дори и от много далече, ще се сетиш, че знам. По никакъв начин няма да ти напомня за нещо от миналия век. Споделих факти, но не и моите възгледи, така че малко смело предполагаш за възгледите - ей така, на общи приказки. И оправдание намират много повече тези с будната съвест. На приспаните им убягват някои основни неща. Това е в случай, че ти се спори с мен.

# 230 7 ян. 2018, 17:46 ч.

Мнения: 23 097

То прошка хубаво...но това не означава ,че трябва човек да поддържа връзка с насилниците се.
Звучи също толкова извратено, колкото и системното пребиване на дете.

# 231 7 ян. 2018, 17:56 ч.

Мнения: 17 546

Въобще не ми се спори с радио, а и по принцип. Simple Smile

Sesylle, те насаждат вина! Ти се чувстваш длъжен, недостоен, не достатъчно добър, не достатъчно отговорен човек. Това е неизменно. Има хора, които никога не се измъкват от това. Те ще откачат. Ако искаш да се съхраниш, драпаш и излизаш от заблуждение, защото нямаш никаква вина. Но това не става веднага. Аз превключих от раз, но бях на 29 тодини!... Добре че поне става мигновено. Нещо се случва и нещата се преобръщат и вече нямаш капка отношение за тях в душата си. Само човешките си задължения изпълних докрай. Не можех да я оставя да умре сама като куче. Никога да не разбираш какво е да гледаш човек с деменция и с памперси...
Ако си като тях по душа, въобще не го избиваш на съвест и никога за нищо не се чувстваш виновен. Това е принципът на вербалният насилник, да те накара да се чувстваш заслужил всичките издевателства. Разновидност на Стокхолмски синдром. Има хора, толкова потънали в това, че изпитват необходимост от такива отношения до края на дните си.

# 232 7 ян. 2018, 18:06 ч.

Мнения: 23 097

Лили, възможно е да е така. Нямам опит с подобни отношения и искрено съжалявам за децата, които са го изпитали.

# 233 7 ян. 2018, 18:18 ч.

Мнения: 11 207

Цитат на: ~Lily~ в нд, 07 яну 2018, 17:56

Въобще не ми се спори с радио, а и по принцип. Simple Smile

Лили и аз се чувствах така , а пък бой никога не съм яла. Обаче винаги дълго и напоително ми е говорено и внушавано. Как ме е било страх да не разочаровам, да не се изложа. Въобще аз от домашното възпитание нищо добро за мен сама си не съм видяла. Виж за околните винаги е било лесно. Ама майната им на околните - аз съм най-важна. Ама го осъзнах чак на 30+

# 234 7 ян. 2018, 18:18 ч.

София
Мнения: 44 941

Между другото, аз се чудя на себе си защо се занимавам с майка ми. Някои дни е ок, говорим си интересно. Но през 90 процента от времето е заядлива за всичко, насажда вина и т.н. Най-неприятни са ми изреченията й, които започват с НЕ. Не си ли направила това вече?
Като има случаи, в които 5 пъти преди това съм обяснила, че не става така.
Уф, подпалих.

# 235 7 ян. 2018, 18:20 ч.

Мнения: 17 443

Лили, възхищавам ти се за силата да се съхраниш и да простиш.

# 236 7 ян. 2018, 18:26 ч.

Мнения: 19 348

Цитат на: Free Agent в нд, 07 яну 2018, 18:18

Аз пък буквално настръхвах, като ми звъннеше по телефона /когато си говорехме още/ и ми кажеше "Мини след работа през мен, за да ти кажа нещо!" Идваше ми да запаля колата, да хвана гората и да не се връщам

# 237 7 ян. 2018, 18:38 ч.

някъде в орбита...
Мнения: 2 972

Цитат на: ~Lily~ в нд, 07 яну 2018, 17:56

Само човешките си задължения изпълних докрай. Не можех да я оставя да умре сама като куче. Никога да не разбираш какво е да гледаш човек с деменция и с памперси...

Знам какво е да гледаш човек с никакво съдържимо в главата. Не помнеше никого, не разпознаваше никого, беше в някакъв неин си свят. Памперси, къпане, хранене, 24-часа в денонощието под набрюдение... Всички екстри. Определени хора не го заслужават, напротив - да мрат "като кучета".
Нямам човешки задължения към хора, дето са ме "пържили" психически, сега не знам дори дали диша още. Не ме и интересува. Не ми трепва нищо като чуя името. Не ми липсва, не изпитвам омраза, не изпитвам нищо, всъщност. До като някой не спомене този човек, не се сещам за него (понякога с години). Сякаш не съществува...

# 238 7 ян. 2018, 19:34 ч.

Мнения: 62 494

Цитат на: ~Lily~ в нд, 07 яну 2018, 16:12

Да, права си, вероятно е вид патология! Но се оцелява, ако имаш силно желание за това. Парадоксалното е, че повечето хора са напълно уверени, че деца, над които е упражнявано вербално и физическо насилие, задължително също стават насилници, и се дава пример с децата от домове за сираци. Не е така, не е правило, не е задължително! Имам претенциите да смятам, че повечето деца, преживели насилие, стават повече хора, от доста по-глезени деца. Имат изявено чувство за достойнство и справедливост, и се противопоставят на всякакво насилие.

~Lily~, чест ти прави, че мислиш така. bouquet

Не одобрявам насилието, да не говорим за такива крайности, описани в темата.
Обаче не съм съгласна всички неудачи да се оправдават с травми в детството.
Човек не е дете цял живот, ако е силен, се преборва за себе си.

# 239 7 ян. 2018, 21:26 ч.

Мнения: 17 546

Цитат на: InaV в нд, 07 яну 2018, 18:38

Цитат на: ~Lily~ в нд, 07 яну 2018, 17:56

О,не се заблуждавай! Изпитваш и още как! Когато спреш да изпитваш и видиш този човек, който ти е причинявал всичко това безпомощен, но не ти пука, няма да го оставиш да мре като куче, защото си човек. Аз не мога да причиня това на нито едно живо същество, камо ли човек, който и какъвто и да е. Ако не изпитваш нищо, просто правиш всичко механично и къпането по два-три пъти на ден, и сменянето на памперса, и храненето с "хайде, отвори си устата" на всяка лъжичка. Сърцето ти не трепва, не ти е жал, не ти е мъчно, нищо не ти е - кухо е, нямаш нищо вътре към това същество, което се е превърнало в зеленчук, но не можеш да го оставиш просто да се гърчи като червей. Едно време ѝ казвах: ей, не се дръж така с мен, аз съм ти единствена, ще дойде ден да няма кой чаша вода да ти даде, към всички хора си зла и на всеки си причинила нещо гадно. А тя ми казваше: не ми трябваш, по добре отрова да ти бях дала, няма никога да опра до тебе! Е, оказах се права, но тя май въобще не го разбра. Даже мисля, че не осъзна, че баща ми е починал. След погребението му вече живееше у нас и все питаше "ама къде е баща ти, стъмни се, а още го няма". Три-четири месеца след бавно това "залезе" напълно... Беше толкова жалко да свърши така и грижата за нея да поеме човек, от когото смяташе категорично, че никога няма да има нужда.
Иначе и съседи, и роднини, с всички се беше изпокарала, и какви ли не злини им беше причинила, се чудеха как я прибрах вкъщи, и се погрижих за нея...

DeVa®, Hug

Препоръчани теми

Ако в България имахме "Ден на благодарността"...

Запознанство с родителите на "само гадже" - да или не?

Семейни отношения и готвене

Променяте ли приятелствата си след децата и защо

Причина:

Причина: