Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Психологически консултации с Детелина Стаменова

  • 50 339
  • 211
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 17
Здравейте! Пиша тука, защото съм нова и не можах да намеря нова тема.
Моля ви за съвет, защото не знам какво да правя. Майка съм на 6 месечно момченце. Той е моето всичко. Проблема е, че не съм добре с нервите. До сега се търпях, но след нещата които направих свързани с детето.. вече не се издържам. Аз съм пълен боклук, развалина, едно голямо нищо. Не знам от къде да започна. Проблема ми се корени в детството. Още като мама е била бременна с мен сме изяли един шамар.
"Баща" ми тази непозната за мен дума, той е виновен за всичко. Имам сестра 5 години по - малка от мен и с нея сме ставали свидетели на незабравими случки.
Така. Живеели сме в град точно преди да се родя и нашия дядо е набил бабата и заради нея, за да не я бие се връщаме на село. Кавги и бой постоянно. Баща ми и дядо ми са се сбивали пред очите ни сумати пъти. Нашата къща беше ад. Винаги и двамата пияни. Къщата е на 2 етажа. Долу едното пиянде, горе другото.
Когато сестра ми е била на има няма месец, пак бой м/у баща и син и дядото е искал да удари сина си със един дървен стол, но удара е понесла майка ми. Точно до окото, още има белег. Можеше да я няма днес и сестра ми никога да не я знае, аз също. Постоянно псувни, кавги. Никога не сме имали спокоен ден. Мама е изяла шамар заради това, че в нашия магазин, който отдавна фалира е свършил сапунът и то с дете в ръце, макар и на братовчедка ми. Бой заради уиски, заради това, че докато шофира се е изгубил и тн. Дядото и бабата все ни гонеха от къщата, но нашия не мърда. Веднъж той като беше в чужбина, дядото се напил до кирка и търси бабата, тя се скрила. Аз да съм била на 8-10 г. И този се лепи на вратата и вика ,ако бабата не излезе, идвам с брадва. И така посред нощ ние трите избягахме през прозореца у комшии. Веднъж сме в селото на мама и получаваме обаждане, че мъжете се бият. Тръгваме у дома и какво да видим, плочите в кръв. Сбили са се и синът не правил нищо, само казвал на баща си "удряй". Посинял, посред нощ му хрумва да иде да го бие, пак бой, пак, пак и пак.. Удрял си е главата по стените заради политическа партия. Той дъжи на такива неща, било то футбол, музика. Всяка вечер се напиваше и като го чувахме по стъпалата, че идва апетита ни ставаше на нула. Пускаше музиката докрай, караше ни да играм. Ние искахме да спим, той постояно гледа за какво да се заяде. Лепи се и той на вратата ни и пее или псува. Не го интересува, че ставам в 4 за работа и сестра ми на училище. Нервни кризи съм имала колкото щеш. На 18 ми откриха фиброаденом и ме оперираха. Бях в болница и този ми звъни в 3 през нощта и ми пуска музика. Хаха. Ругаел ни е пред хората. А баща му също се е държал зле с него като малък. Миналата година бяхме на почивка и там се случи така , че таткото каза "какво пък сте преживели". Добре, че бях бременна и се сдържах.
Не мога да забравя миналото. Почти всяка вечер ги сънувам.Няма да разказвам всички караници,  защото ще ми трябва книга. Проблема ми в момента е, че след всички тези преживени неща аз не съм нормална. Псувам в къщи, викам, крещя. По мъжа си постоянно. Не знам как ме търпи. Имам един такъв характер, че никога не бих исла да общувам с човек, като мен. И най - тежко ми е, че не се сдържам пред детенцето ми. Обожавам го, но той е много трудно бебе. Нормално на кого да прилича. Случвало се е да го друсам и тн. Защото изнервя ли се и край. Тази сутрин се събуди два часа по-рано и аз го оставих сам да плаче 20-25 мин. После взех да го псувам.. Малкото ми детенце. Когато го правя изпитвам едно такова чувство.. Сякаш не го ругая него, а така наказвам себе си. Знам 100% , че ще съжелявам, но гневът е тоолкова силен.. Моля ви дайте ми съвет как да стана нормален човек, защото последното нещо, което искам е детето ми да отрасне като мен.

# 196
  • Мнения: 96
Здравейте! Пиша тука, защото съм нова и не можах да намеря нова тема.
Моля ви за съвет, защото не знам какво да правя. Майка съм на 6 месечно момченце. Той е моето всичко. Проблема е, че не съм добре с нервите. До сега се търпях, но след нещата които направих свързани с детето.. вече не се издържам. Аз съм пълен боклук, развалина, едно голямо нищо. Не знам от къде да започна. Проблема ми се корени в детството. Още като мама е била бременна с мен сме изяли един шамар.
"Баща" ми тази непозната за мен дума, той е виновен за всичко. Имам сестра 5 години по - малка от мен и с нея сме ставали свидетели на незабравими случки.
Така. Живеели сме в град точно преди да се родя и нашия дядо е набил бабата и заради нея, за да не я бие се връщаме на село. Кавги и бой постоянно. Баща ми и дядо ми са се сбивали пред очите ни сумати пъти. Нашата къща беше ад. Винаги и двамата пияни. Къщата е на 2 етажа. Долу едното пиянде, горе другото.
Когато сестра ми е била на има няма месец, пак бой м/у баща и син и дядото е искал да удари сина си със един дървен стол, но удара е понесла майка ми. Точно до окото, още има белег. Можеше да я няма днес и сестра ми никога да не я знае, аз също. Постоянно псувни, кавги. Никога не сме имали спокоен ден. Мама е изяла шамар заради това, че в нашия магазин, който отдавна фалира е свършил сапунът и то с дете в ръце, макар и на братовчедка ми. Бой заради уиски, заради това, че докато шофира се е изгубил и тн. Дядото и бабата все ни гонеха от къщата, но нашия не мърда. Веднъж той като беше в чужбина, дядото се напил до кирка и търси бабата, тя се скрила. Аз да съм била на 8-10 г. И този се лепи на вратата и вика ,ако бабата не излезе, идвам с брадва. И така посред нощ ние трите избягахме през прозореца у комшии. Веднъж сме в селото на мама и получаваме обаждане, че мъжете се бият. Тръгваме у дома и какво да видим, плочите в кръв. Сбили са се и синът не правил нищо, само казвал на баща си "удряй". Посинял, посред нощ му хрумва да иде да го бие, пак бой, пак, пак и пак.. Удрял си е главата по стените заради политическа партия. Той дъжи на такива неща, било то футбол, музика. Всяка вечер се напиваше и като го чувахме по стъпалата, че идва апетита ни ставаше на нула. Пускаше музиката докрай, караше ни да играм. Ние искахме да спим, той постояно гледа за какво да се заяде. Лепи се и той на вратата ни и пее или псува. Не го интересува, че ставам в 4 за работа и сестра ми на училище. Нервни кризи съм имала колкото щеш. На 18 ми откриха фиброаденом и ме оперираха. Бях в болница и този ми звъни в 3 през нощта и ми пуска музика. Хаха. Ругаел ни е пред хората. А баща му също се е държал зле с него като малък. Миналата година бяхме на почивка и там се случи така , че таткото каза "какво пък сте преживели". Добре, че бях бременна и се сдържах.
Не мога да забравя миналото. Почти всяка вечер ги сънувам.Няма да разказвам всички караници,  защото ще ми трябва книга. Проблема ми в момента е, че след всички тези преживени неща аз не съм нормална. Псувам в къщи, викам, крещя. По мъжа си постоянно. Не знам как ме търпи. Имам един такъв характер, че никога не бих исла да общувам с човек, като мен. И най - тежко ми е, че не се сдържам пред детенцето ми. Обожавам го, но той е много трудно бебе. Нормално на кого да прилича. Случвало се е да го друсам и тн. Защото изнервя ли се и край. Тази сутрин се събуди два часа по-рано и аз го оставих сам да плаче 20-25 мин. После взех да го псувам.. Малкото ми детенце. Когато го правя изпитвам едно такова чувство.. Сякаш не го ругая него, а така наказвам себе си. Знам 100% , че ще съжелявам, но гневът е тоолкова силен.. Моля ви дайте ми съвет как да стана нормален човек, защото последното нещо, което искам е детето ми да отрасне като мен.

В поста Ви, така отчаян и болезнен стигнах до думите - " гневът е тоолкова силен ".
 Гневът във Вас, гневът в баща Ви, дядо Ви и всеки следващ страда и е гневен на това, което му се е случило, което е преживял. Кой е бил първият, който се е държал така? Колко ли отдавна е било? Какво ли е преживял? Навярно нито Вие, нито аз ще разберем. (обикновено причината е травматично събитие, което е останало неотработено, но къде ти психотерапия допреди няколко десетилетия в България)
Но гнева остава, става като родов белег, нещо, което да Ви отличава. Семейство Гневливови, ако хората си даваха фамилия на поведението, а не на професиите. Гневът си ще се излиза на съпруги и съпрузи и ще го завещавате, чрез поведението си, на децата си - и на синове, и на дъщери.
Пишете за сина си "Обожавам го, но той е много трудно бебе". Това "но" оправдава ли гнева към бебе? По-големите страдания на баща Ви (според него) омаловажават ли Вашите?
Имаме шанса, всички като хора, след това позитивно разтваряне по въпроса за травмите и психичното здраве да бъдем по-здрави, а не толкова болни колкото предшествениците си. И това е въпрос на осъзнатост към проблемите и нагласа за промяна на поведението.
Предлагам Ви да започнете с филма на Габор Мате "Мъдростта на  травмата" и с "Не всичко започва от теб" на Марк Уолин.
Все някога този порочен цикъл е добре да спре. И дори да направите малка крачка да излезете от него, това ще помогне на сина Ви да направи и следващата.

# 197
  • Мнения: 34
Здравейте,може ли съвет, дете на 4г и половина затворено дете,как да стане по комуникативна,какво да се стремим като съвет,доста сдържана може би е такъв темперамет

# 198
  • Мнения: 96
Здравейте,може ли съвет, дете на 4г и половина затворено дете,как да стане по комуникативна,какво да се стремим като съвет,доста сдържана може би е такъв темперамет
Здравейте, Петя,
Възможно е да е само период. Възможно е да има своите страхове, които да не знаете какви са. Има детски книги, които са подходящи за деца, които ги е страх да общуват и понякога са много полезни. Възможен е обаче и друго - толкова пъти й е казвано или е споделяно в нейно присъствие, че е срамежлива и затворена, да станала такава. Или да общува колкото ефективно, колкото иска, но на Вас да Ви се иска да е по-общителна. С това не изчерпвам вариантите, затова се питам - а така затворена ли е в детската? Какво казват други хора, които се грижат за нея? Излизате ли с приятели с деца? Има ли разлика когато е само с едно друго дете и когато е в група от деца?
И накрай - какво в нейната затвореност притеснява Вас, по какъв начин Ви разстройва? Защо е толкова важна на не е "такава"? И когато ги изброите - не е ли твърде рано да правите генерални изводи каква ще стане като голяма.
Уменията за общуване се развиват и това става и през заучаване на модели и редовно практикуване в сигурна среда. Затова и книжките, и филмчетата, и Вашия личен пример, и общуване с малко деца, които да идват в нейната сигурна територия, всичко това може да има своята роля

# 199
  • Мнения: 34
Незнам,какво е водих я на психолог,по неговите думи няма нищо на детето,първоначално опознова хората не се впуска в приказки с тях, отговоря кратко като някой я пита нещо и се скрива зад мен,на градина е затворено дете,не играе много с децата,може би има едно две деца на градина с който е по близка няма изразени приятелства,с едно дете играе по добре,отколкото с две или в група,чуствителна е,не гледа в очите например днес сио поръча сок в кафето но се притеснява и гледа в мен докато каже,може би е стеснителна неуверена,незнам и аз,стремя се да сме постояно с хора,но и е трудно факт

# 200
  • Мнения: 18
Здравейте, ще помоля за помощ. Имам адски лабилни нерви, мисля постоянно негативно, нямам настроение за нищо. Не се харесвам, плача за всяко нещо, изживявам всяка една случка от живота си прекалено тежко с доста продължителни депресии. Все едно съм в задънена улица, чувствам се безполезна за себе си и хората около мен. Трудно ми е, незнам какво да правя. Моля за съвет!

# 201
  • Мнения: 173
Здравейте! Аз не знам дали въпросът ми е за тук, но ще опитам. От известно време се събуждам от сън скачайки, все едно не ми е достигнал въздух и имам чувството,че се задушавам , но след като се осъзная вече се чувствам добре и пак заспивам. Не се случва всяка нощ, може би веднъж на седмица. Ежедневието ми е доста напрегнато, постоянно се притеснявам ( родителите ми не са много добре). Дали това ми се отразява и получавам паник атаки ? Другото нещо, за което се замислям е сънна апнея,защото съпругът ми казва,че хъркам. Може ли вашето мнение?

# 202
  • Мнения: 96
Здравейте! Аз не знам дали въпросът ми е за тук, но ще опитам. От известно време се събуждам от сън скачайки, все едно не ми е достигнал въздух и имам чувството,че се задушавам , но след като се осъзная вече се чувствам добре и пак заспивам. Не се случва всяка нощ, може би веднъж на седмица. Ежедневието ми е доста напрегнато, постоянно се притеснявам ( родителите ми не са много добре). Дали това ми се отразява и получавам паник атаки ? Другото нещо, за което се замислям е сънна апнея,защото съпругът ми казва,че хъркам. Може ли вашето мнение?

Здравейте Лили,
а сънувате ли кошмари? Успявате ли да се събудите отпочинала? От колко време е така? Пиете ли някакъв алкохол, дори и умерено, преди лягане?

# 203
  • Мнения: 173
Здравейте! Аз не знам дали въпросът ми е за тук, но ще опитам. От известно време се събуждам от сън скачайки, все едно не ми е достигнал въздух и имам чувството,че се задушавам , но след като се осъзная вече се чувствам добре и пак заспивам. Не се случва всяка нощ, може би веднъж на седмица. Ежедневието ми е доста напрегнато, постоянно се притеснявам ( родителите ми не са много добре). Дали това ми се отразява и получавам паник атаки ? Другото нещо, за което се замислям е сънна апнея,защото съпругът ми казва,че хъркам. Може ли вашето мнение?

Здравейте Лили,
а сънувате ли кошмари? Успявате ли да се събудите отпочинала? От колко време е така? Пиете ли някакъв алкохол, дори и умерено, преди лягане?
Не. Не сънувам кошмари. Събуждам се отпочинала, случва ми се от около два месеца. Вечер пием по бира, две с приятелки. Понякога един час преди лягане.

# 204
  • Мнения: 96
Здравейте! Аз не знам дали въпросът ми е за тук, но ще опитам. От известно време се събуждам от сън скачайки, все едно не ми е достигнал въздух и имам чувството,че се задушавам , но след като се осъзная вече се чувствам добре и пак заспивам. Не се случва всяка нощ, може би веднъж на седмица. Ежедневието ми е доста напрегнато, постоянно се притеснявам ( родителите ми не са много добре). Дали това ми се отразява и получавам паник атаки ? Другото нещо, за което се замислям е сънна апнея,защото съпругът ми казва,че хъркам. Може ли вашето мнение?

Здравейте Лили,
а сънувате ли кошмари? Успявате ли да се събудите отпочинала? От колко време е така? Пиете ли някакъв алкохол, дори и умерено, преди лягане?
Не. Не сънувам кошмари. Събуждам се отпочинала, случва ми се от около два месеца. Вечер пием по бира, две с приятелки. Понякога един час преди лягане.

Естествено, срещи с психотерапевт по повод притесненията за родителите Ви няма да са излишни, но и личния лекар е възможно да Ви предпише добавки и/или лекарства за по-спокоен сън. Не разбрах от кога съпруга Ви има наблюдения, че хъркате, но понякога алкохола отпуска лигавиците и дава този ефект. За вероятността от апнея по-добре да говорите с личния си лекар.

# 205
  • Мнения: 107
Здравейте,

Искам да споделя за своя проблем. От доста време съм много тревожен и това силно ми влияе на социалния живот. Тревожността ми се изразява в това че в постъпките не съм достатъчно уверен дали са направени както трябва. Всяка вечер имам навика да проверявам няколко пъти дали не съм забравил нещо включено, дали не съм забравил да се обадя на някой колега и т.н. Все пак аз мисля че тревожността в мен би трябвало да е доста висока за да не мога да я преодолея. Всеки ми казва да бъда уверен, но как да съм бъда такъв след като постоянно мисля и анализирам ситуацията. Това е един навик и честно казано се дължи на начин на мислене. Тревожността не е някаква реакция, а начин на мислене. Защото именно мисленето ни кара да проверим това или онова дали е направено както трябва. Понякога от тази тревожност се будя през нощта за да проверя дали всичко е наред. Моите очаквания и опасения с неприятен характер сякаш завладяват съзнанието ми и често не ме оставят да спя. Какво да направя всичко да се наредя както трябва. Тази силна тревожност в мен се появи след силен шок преди много време и оттагава станах особен. Видях в интернет че се продават всякакви билки за тревожност и пробвах няколко, но няма голям ефект. Какво бихте ме посъветвали. Аз разбира се потърсих помощта на психолог, но последният сякаш въобще не успя да ми помогне. В днешно време професионалистите са малко.

Приятели ме посъветваха да закупя Диазепан, но аз мисля че не го дават по апкетите без лекарско предписание. Този продукт  притежава противогърчово, успокояващо и отпускащо мускулите действие, потиска тревожността. Ефектът му се  дължи на повишена активност на гамааминомаслената киселина (ГАМК).

# 206
  • Мнения: 96
Здравейте,

Искам да споделя за своя проблем. От доста време съм много тревожен и това силно ми влияе на социалния живот. Тревожността ми се изразява в това че в постъпките не съм достатъчно уверен дали са направени както трябва. Всяка вечер имам навика да проверявам няколко пъти дали не съм забравил нещо включено, дали не съм забравил да се обадя на някой колега и т.н. Все пак аз мисля че тревожността в мен би трябвало да е доста висока за да не мога да я преодолея. Всеки ми казва да бъда уверен, но как да съм бъда такъв след като постоянно мисля и анализирам ситуацията. Това е един навик и честно казано се дължи на начин на мислене. Тревожността не е някаква реакция, а начин на мислене. Защото именно мисленето ни кара да проверим това или онова дали е направено както трябва. Понякога от тази тревожност се будя през нощта за да проверя дали всичко е наред. Моите очаквания и опасения с неприятен характер сякаш завладяват съзнанието ми и често не ме оставят да спя. Какво да направя всичко да се наредя както трябва. Тази силна тревожност в мен се появи след силен шок преди много време и оттагава станах особен. Видях в интернет че се продават всякакви билки за тревожност и пробвах няколко, но няма голям ефект. Какво бихте ме посъветвали. Аз разбира се потърсих помощта на психолог, но последният сякаш въобще не успя да ми помогне. В днешно време професионалистите са малко.

Приятели ме посъветваха да закупя Диазепан, но аз мисля че не го дават по апкетите без лекарско предписание. Този продукт  притежава противогърчово, успокояващо и отпускащо мускулите действие, потиска тревожността. Ефектът му се  дължи на повишена активност на гамааминомаслената киселина (ГАМК).

Здравейте,
в случая никак не искам да влизам в ролята на специалист, който на база от описаното се ангажира с диагноза или просто да разсъждавам на база споделените от Вас преживявания, още повече, че написаното от Вас ме навежда към мисълта за това да се консултирате с личния си лекар или евентуално с направление психиатър, за да можете бързо да го разрешите проблема, който споделяте, който може да има повече от един корен и повече от едно решение. Поздравявам Ви за решението да не си купите Диазепам по приятелски съвет, защото "на мен ми помогна много" може да върши понякога работа за хапчета за смукане за гърло, но далеч не е така при проблемите на душата и тревожността, която описвате.

# 207
  • Мнения: 107
Благодаря за бързия отговор.

Все още нямам намерение да посетя психиатър, тъй като не зная при какъв специалист ще попадна. Всякакви хора има.  Преди време имах  депресия и посещавах психиатър и в крайна сметка ми предписваха лекарства не точно по моя проблем. Затова и нямам много доверие на тези специалисти. Наистина е доста трудно да попаднеш на правилния човек. Може би затова в нета все срещам теми от сорта на:  добър психолог в.. добър психитър в....

Преди малко се отбих до аптеката и си взех СЕДАТОН. Казаха имал подобен ефект на Диазепана. Пише че има успокояващ ефект при силна възбуда на нервната система.Подобрявал съня и намалявал тревожността. Но доколко е вярно.  В такива времена живеем че без лекарства сме за никъде.

# 208
  • Мнения: 898
Здравейте,Детелина!Моля ви за помощ,тъй като съм в доста трудна ситуация!Със съпруга ми сме заедно от 12 год,имаме син на 8 год .И двамата сме импулсивни,но аз съм по-разумната.Той е много сприхав и според мен има нужна да лекува своите нерви,само ще спомена,че е в състояние да развали настроението си само заради лошото време,а какво остава за наистина сериозните неща...Отношенията ни напоследък са изпълнени с много напрежение,многократно сме се разделяли ,но след това се събираме отново и нещата се повтарят като в омагьосан кръг...Държанието на детето много се влоши след всичко ,което видяло и чуло...Много ми е мъчно за него,защото зная какво му е,самата аз съм дете на разведени родители,като детството си свързам основно със скандали между родителите ми,които бяха инициирани от баща ми.Това включва и психически и от части и физ тормоз...Аз също съм лабилна психически,защото да живееш в такава враждебна среда 18 год не е лесно...Когато има някакъв проблем мъжът ми не може да се контролира и веднага идва,за да изяснява нещата ,и то пред детето.Многократно го моля,тези разговори да не се водят в този момент,но той не се вслушва,просто не може да се контролира.Като цяло му е трудно с детето,не умее да поставя граници,не умее да казва "не",а после се ядосва,че то няма респект от него и не го слуша.Когато не одобрявя негова постъпка сякаш нз какво да направи,не може да справи със ситуацията става безсилен и започва да крещи,да се звери...За мен това отношение към дете не е нормално.На мен ми писна все да поучвам,все да обяснявам,няма резултат просто.В резултат пък на грубите отношения между нас започна неуважително отношение и към мен.Когато му кажем нещо,почти винаги ни отговаря,почти винаги казва "няма" и прави напук.Наказвам го като го лишавам от любими вещи,излизане вън ,но мисля,че и така вече трудно се получават нещата.
Макар и разделени,никога не съм си позволявала да настройвам детето против баща му,защото това би било пагубно,напротив,винаги говоря САМО положителни неща...
Моля ,кажете ми как може да си помогнем и основно на детето,поправима ли е тази грешка?
Искрено ви благодаря за отделението време!

# 209
  • Мнения: 96
Здравейте,Детелина!Моля ви за помощ,тъй като съм в доста трудна ситуация!Със съпруга ми сме заедно от 12 год,имаме син на 8 год .И двамата сме импулсивни,но аз съм по-разумната.Той е много сприхав и според мен има нужна да лекува своите нерви,само ще спомена,че е в състояние да развали настроението си само заради лошото време,а какво остава за наистина сериозните неща...Отношенията ни напоследък са изпълнени с много напрежение,многократно сме се разделяли ,но след това се събираме отново и нещата се повтарят като в омагьосан кръг...Държанието на детето много се влоши след всичко ,което видяло и чуло...Много ми е мъчно за него,защото зная какво му е,самата аз съм дете на разведени родители,като детството си свързам основно със скандали между родителите ми,които бяха инициирани от баща ми.Това включва и психически и от части и физ тормоз...Аз също съм лабилна психически,защото да живееш в такава враждебна среда 18 год не е лесно...Когато има някакъв проблем мъжът ми не може да се контролира и веднага идва,за да изяснява нещата ,и то пред детето.Многократно го моля,тези разговори да не се водят в този момент,но той не се вслушва,просто не може да се контролира.Като цяло му е трудно с детето,не умее да поставя граници,не умее да казва "не",а после се ядосва,че то няма респект от него и не го слуша.Когато не одобрявя негова постъпка сякаш нз какво да направи,не може да справи със ситуацията става безсилен и започва да крещи,да се звери...За мен това отношение към дете не е нормално.На мен ми писна все да поучвам,все да обяснявам,няма резултат просто.В резултат пък на грубите отношения между нас започна неуважително отношение и към мен.Когато му кажем нещо,почти винаги ни отговаря,почти винаги казва "няма" и прави напук.Наказвам го като го лишавам от любими вещи,излизане вън ,но мисля,че и така вече трудно се получават нещата.
Макар и разделени,никога не съм си позволявала да настройвам детето против баща му,защото това би било пагубно,напротив,винаги говоря САМО положителни неща...
Моля ,кажете ми как може да си помогнем и основно на детето,поправима ли е тази грешка?
Искрено ви благодаря за отделението време!

Здравейте, believe_,

От написаното разбирам, че с бащата имате два различни родителски стила - единият "давам всичко и се ядосвам за всичко" и Вашият, който е по-различен и сте станала майка и на двамата.

Детето пък експериментира и сега изпробва голямото "няма". Вие от своя страна му отговаряте, като сте толкова крайна, колкото и той с неговото "няма"  - с взимане на вещи, забрани и т.н., което само втвърдява позициите на сина ви. А за него конфликтите са нещо, което познава и вероятно имитира и вас двамата в отношенията си с Вас като родители. Вие говорите само добри неща са баща му, което естествено е в полза на детето, но в същото време и потвърждавате и поддържате като естествена и добра динамиката помежду двамата родители на скарвания. Не ме разбирайте неправилно - образът на майката и бащата в съзнанието е желателно да бъдат запазени, само описвам как изглежда може би в детските очи - "тате е добър и те се карат, значи да си добър за мама значи да се караме".

Има ли измъкване от тази патова ситуация? Не знам. Чудя се обаче, ако се опитате да промените отношенията със сина си, към това да са по-различни от тези с баща му. Например когато каже "няма" да се съгласите, когато не е толкова важно; или не реагирате силно; или го разпитате как се чувства или ако развиете отношенията ви към различна "без караница" връзка, дали няма да е по-различно в рамките на няколко месеца. За да е възможно това, ще е полезно да говорите за тези 18 години във враждебна среда и Вашите лични причини да се връщате към тези отношения с партньора Ви, личните Ви страхове свързани с развода на родителите Ви вероятно и други, много интимни теми, които имате, за да може да започнете формирането на други отношения с детето си и други важни хора.

Надявам се съм била полезна, поне малко, в тази трудна ситуация.

Общи условия

Активация на акаунт