Моля ви за съвет, защото не знам какво да правя. Майка съм на 6 месечно момченце. Той е моето всичко. Проблема е, че не съм добре с нервите. До сега се търпях, но след нещата които направих свързани с детето.. вече не се издържам. Аз съм пълен боклук, развалина, едно голямо нищо. Не знам от къде да започна. Проблема ми се корени в детството. Още като мама е била бременна с мен сме изяли един шамар.
"Баща" ми тази непозната за мен дума, той е виновен за всичко. Имам сестра 5 години по - малка от мен и с нея сме ставали свидетели на незабравими случки.
Така. Живеели сме в град точно преди да се родя и нашия дядо е набил бабата и заради нея, за да не я бие се връщаме на село. Кавги и бой постоянно. Баща ми и дядо ми са се сбивали пред очите ни сумати пъти. Нашата къща беше ад. Винаги и двамата пияни. Къщата е на 2 етажа. Долу едното пиянде, горе другото.
Когато сестра ми е била на има няма месец, пак бой м/у баща и син и дядото е искал да удари сина си със един дървен стол, но удара е понесла майка ми. Точно до окото, още има белег. Можеше да я няма днес и сестра ми никога да не я знае, аз също. Постоянно псувни, кавги. Никога не сме имали спокоен ден. Мама е изяла шамар заради това, че в нашия магазин, който отдавна фалира е свършил сапунът и то с дете в ръце, макар и на братовчедка ми. Бой заради уиски, заради това, че докато шофира се е изгубил и тн. Дядото и бабата все ни гонеха от къщата, но нашия не мърда. Веднъж той като беше в чужбина, дядото се напил до кирка и търси бабата, тя се скрила. Аз да съм била на 8-10 г. И този се лепи на вратата и вика ,ако бабата не излезе, идвам с брадва. И така посред нощ ние трите избягахме през прозореца у комшии. Веднъж сме в селото на мама и получаваме обаждане, че мъжете се бият. Тръгваме у дома и какво да видим, плочите в кръв. Сбили са се и синът не правил нищо, само казвал на баща си "удряй". Посинял, посред нощ му хрумва да иде да го бие, пак бой, пак, пак и пак.. Удрял си е главата по стените заради политическа партия. Той дъжи на такива неща, било то футбол, музика. Всяка вечер се напиваше и като го чувахме по стъпалата, че идва апетита ни ставаше на нула. Пускаше музиката докрай, караше ни да играм. Ние искахме да спим, той постояно гледа за какво да се заяде. Лепи се и той на вратата ни и пее или псува. Не го интересува, че ставам в 4 за работа и сестра ми на училище. Нервни кризи съм имала колкото щеш. На 18 ми откриха фиброаденом и ме оперираха. Бях в болница и този ми звъни в 3 през нощта и ми пуска музика. Хаха. Ругаел ни е пред хората. А баща му също се е държал зле с него като малък. Миналата година бяхме на почивка и там се случи така , че таткото каза "какво пък сте преживели". Добре, че бях бременна и се сдържах.
Не мога да забравя миналото. Почти всяка вечер ги сънувам.Няма да разказвам всички караници, защото ще ми трябва книга. Проблема ми в момента е, че след всички тези преживени неща аз не съм нормална. Псувам в къщи, викам, крещя. По мъжа си постоянно. Не знам как ме търпи. Имам един такъв характер, че никога не бих исла да общувам с човек, като мен. И най - тежко ми е, че не се сдържам пред детенцето ми. Обожавам го, но той е много трудно бебе. Нормално на кого да прилича. Случвало се е да го друсам и тн. Защото изнервя ли се и край. Тази сутрин се събуди два часа по-рано и аз го оставих сам да плаче 20-25 мин. После взех да го псувам.. Малкото ми детенце. Когато го правя изпитвам едно такова чувство.. Сякаш не го ругая него, а така наказвам себе си. Знам 100% , че ще съжелявам, но гневът е тоолкова силен.. Моля ви дайте ми съвет как да стана нормален човек, защото последното нещо, което искам е детето ми да отрасне като мен.