Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 75
  • Мнения: 38
Благодаря отново за ценните съвети!
А Вие смятате ли, че е добре да се посещава ясла, защото аз мисля, че след 3 г.за градина е по-добре и децата тогава са по-готови да се отделят от дома и да са самички и така съм решила за моята дъщеричка. Но предвид тази ситуация, която описах, би ли било полезно или би причинило по-голям стрес (както мисля сега)?...

Със сигурност е добре да се изчака малко във вашия случай, за да не се струпват още промени за детето, но когато се балансират нещата, мисля, че ще й бъде доста полезно. Важно е обаче такова решение да се вземе в синхрон с усещанията на родителите и най-вече на вас като майка, защото е свързано с индивидуалните особености на детето, които вие най-добре познавате, възгледите ви по тези теми, и нуждите на семейството в конкретния момент. Иначе посещаването на ясла и градина се отразява много добре на малките деца – общо взето след като постигнат някакво ниво на самостоятелност (ходене, хранене, относително справяне със средата), спокойно могат да изкарват деня си в градина – първоначално до обяд, после и за цял ден. Когато педагозите на съответното място имат добър подход и отделят специално внимание на емоционалното състояние на децата, по-мъничките се адаптират и свикват даже по-бързо и лесно от по-големите. Ако грижата е адекватна, посещението на заведение за малки деца улеснява и отделянето, и социализацията.

# 76
  • Мнения: 563
Здравейте,

Не знам дали въпросът ми е за тук, но ще пробвам. Имам момченце на почти 4 год, което по-принцип е кротко като цяло и не е много общителен, но откакто се е родил е много ревлив. С времето разбрах, че е не е бешеки период, а много държи нещото да стане по точно определен начин и ако не се случи това води до такава истерия, която като по-малък траеше по 1 - 2 часа през който е бил абсолютно неадекватен, за да кажа каквото и да било. И така е възможно денят ни да мине с няколко такива истерии. С времето намаляха наистина и успявам да ги стопирам за около 30 мин, но пак ги има и съм крайно изтощена. Изчела съм доста неща, пробвала съм различни подходи, но все си мисля, че на тази възраст е прекалено.
Случката от днес, която ме провокира да напиша този пост е следната:
Отивам да го взема от градината, с широка усмивка и добро настроение, говорим си как е минало, решихме какво ще хапнем за вечеря, взехме си нещата за разходка навън, взехме колелото и пред входа си говорим на къде ще тръгнем. Той поиска да отида наляво и аз го направих само, че точно днес се заблуди кое е наляво и кое надясно. При което аз казвам нещо от сорта "ти май се шегуваш!?, коя ти е дясната и коя лявата ръка?" той отговаря грешно и аз казвам, че не е така. При което започнаха едни крясъци, ревове, подскачане, истерии. Тъкмо дойдоха съседи като застана зад мен седи и ме дърпа аха да падна назад. Реших, че е по-добре да се приберем, за да се успокои. Още рев, че иска да излезе и започва да ме удря и рита много сериозно ядосан понеже не става, това, което иска. Като се поуспокои се започва "извинявай аз повече няма така да правя". Много говорим често казва "човек може да е разстроен без да плаче и може да е ядосан без да удря". Не бих казала, че е агресивен спрямо други деца и навън, но в къщи и спрямо мен го прави.

Извинявам се за дългия пост и ще се радвам да прочета мнение на човек с опит. Нормално ли е това? Вече се замислям дали пък не трябва да го водя на психолог или си въобразявам. Също да отбележа, че ходи на градина и принционо казват, че добро и самостоятелно дете и никога не са ми казвали, че виждат проблем в поведението му.

# 77
  • Мнения: 38
Здравейте,

Не знам дали въпросът ми е за тук, но ще пробвам. Имам момченце на почти 4 год, което по-принцип е кротко като цяло и не е много общителен, но откакто се е родил е много ревлив. С времето разбрах, че е не е бешеки период, а много държи нещото да стане по точно определен начин и ако не се случи това води до такава истерия, която като по-малък траеше по 1 - 2 часа през който е бил абсолютно неадекватен, за да кажа каквото и да било. И така е възможно денят ни да мине с няколко такива истерии. С времето намаляха наистина и успявам да ги стопирам за около 30 мин, но пак ги има и съм крайно изтощена. Изчела съм доста неща, пробвала съм различни подходи, но все си мисля, че на тази възраст е прекалено.
Случката от днес, която ме провокира да напиша този пост е следната:
Отивам да го взема от градината, с широка усмивка и добро настроение, говорим си как е минало, решихме какво ще хапнем за вечеря, взехме си нещата за разходка навън, взехме колелото и пред входа си говорим на къде ще тръгнем. Той поиска да отида наляво и аз го направих само, че точно днес се заблуди кое е наляво и кое надясно. При което аз казвам нещо от сорта "ти май се шегуваш!?, коя ти е дясната и коя лявата ръка?" той отговаря грешно и аз казвам, че не е така. При което започнаха едни крясъци, ревове, подскачане, истерии. Тъкмо дойдоха съседи като застана зад мен седи и ме дърпа аха да падна назад. Реших, че е по-добре да се приберем, за да се успокои. Още рев, че иска да излезе и започва да ме удря и рита много сериозно ядосан понеже не става, това, което иска. Като се поуспокои се започва "извинявай аз повече няма така да правя". Много говорим често казва "човек може да е разстроен без да плаче и може да е ядосан без да удря". Не бих казала, че е агресивен спрямо други деца и навън, но в къщи и спрямо мен го прави.

Извинявам се за дългия пост и ще се радвам да прочета мнение на човек с опит. Нормално ли е това? Вече се замислям дали пък не трябва да го водя на психолог или си въобразявам. Също да отбележа, че ходи на градина и принционо казват, че добро и самостоятелно дете и никога не са ми казвали, че виждат проблем в поведението му.

Здравейте, емоционалните #кризи при малките деца обикновено са свързани с няколко фактора. От една страна отразяват #емоционалността на детето. Тя включва дълбочината и интензивността на емоциите, както и #темперамента и типа нервна система. В много голяма степен чувствителността е константна през живота, защото е свързана с биологични характеристики, т.е. тя не може да бъде променена, но може да бъде приета и човек да се научи да се справя ефективно с нея. Вторият фактор за наличие на по-интензивни кризи е #регулацията на емоциите – децата на тази възраст все още не са развили напълно умения да регулират емоциите си и не са изградили напълно #волята си. Регулацията на емоциите се учи от децата постепенно и отнема време, но определено е по-трудно за децата, които изначално са с по-интензивни емоции, както е при вашия син. Третият много важен фактор е подходът на #родителите към чувствата на детето и към неговите по-напрегнати състояния. От това, което сте написала, оставам с впечатление, че нещата, които сте опитала, имат резултат – кризите са намалили времетраенето си, което означава, че той се успокоява доста по-бързо, а това не е малко развитие. Вашите усилия дават резултат. Има някои много фини нюанси по отношение на поведението на възрастния, които ще опиша малко по-надолу и които могат да ви бъдат полезни. Четвъртият фактор е възрастта и спецификите, които носи – развитие на много нива, което е съпроводено с напрежение, #фрустрация и притеснения. В тази възраст децата едновременно се учат да се остояват, да комуникират ефективно с другите деца, да се справят с #конфликти, да се изразяват, започват да възприемат себе си като самостоятелна единица и експериментират с поведения, за да изследват влиянието си върху другите, което те все още не познават. Това са много сложни вътрешни процеси, поради което в този период #психиката всъщност е доста натоварена. Петият фактор за кризите също е свързан с това натоварване. Предвид това, което казвате за поведението на детето в градината, възможно е там той да задържа повече в себе си, да не се изразява достатъчно с другите деца и изобщо в среда извън семейството, поради което да натрупва #емоции, които после да излизат в комуникацията с вас, тъй като сте му най-близка. Уменията за #изразяване стават изключително важни в тази възраст, защото децата вече имат много контакти и се нуждаят от средства да заявяват себе си, което означава както да казват какво изпитват, така и да могат да кажат „не“, или да проявят здравословна #агресия с другите деца. Задържането в себе си със сигурност води до засилване на #тревожността. Това, че детето изглежда привидно спокойно и се държи добре в градината, не означава, че се чувства добре. Желанието всичко да е точно така както той иска, обикновено говори за по-висока тревожност, която той се опитва да успокоява като намества нещата както има нужда. Процесът на справяне обаче е обратен – отвътре навън. За съжаление не можем да подредим външния свят както ни се иска, но можем да подредим вътрешния си свят, така че да се справяме по-лесно с външния.

Всички тези фактори допринасят на вашето момче все още да му е трудно да управлява емоционалния си свят. По принцип децата се раждат в напълно развита емоционалност – могат да изпитват всички познати на човека емоции, защото тази част от мозъка, която отговаря за емоциите, още с раждането вече е добре развита. В същото време обаче разполагат с много оскъдни средства за справяне, общо взето са напълно зависими от възрастните. Оттам идва и проблемът при по-високата #чувствителност – детето има двойно по-голям заряд, който да владее, а в същото време почти никакви стратегии за справяне.

Овладяването на детски кризи отнема много енергия, търпение и сила от страна на възрастния. Детските недиференцирани емоции могат да се изливат изневиделица като вулкан. Със сигурност не ви е лесно и вероятно сте изтощена от всички усилия. Вашата роля се явява много важна за сина ви - вие му помагате да изкара от себе си напрежението. Добре е да не сте единственото му средство за това и той да учи нови начини. Мисля, че посоката, в която е хубаво да продължите, е да го подпомагате да се научи да изразява емоциите си, и да ги осмисля. Това са двата компонента на регулацията. Така той постепенно ще започне да става по-#самостоятелен в това отношение, ще може да реагира своевременно и да не задържа в себе си, което ще го направи цялостно по-спокоен, както и ще се научи да разбира повече себе си и да се #самоуспокоява.

Подходът, който може да ви помогне за постигане на тези неща, е #отразяването на емоциите. В състояние на криза, както и когато е спокоен, обърнете внимание на това, което се случва вътре и му помогнете да го изрази чрез думи. Това става като му задавате въпроси, свързани с чувствата му  и огласяте вътрешните процеси. Например: „Много ли се разстрои, че минах от тази страна? Имаше нужда да бъда тук ли?“, „Много ли се напрегна? Трудно ти е нещата да не са така както ги искаш ли?“, „Нещо тревожи ли те? От какво имаш нужда?“, „Напрегна ли те нещо в градината? Трудно ли ти е да се справяш с децата?“, „Ядоса ли ми се, че не направих това, което поиска? Мислеше си, че то ще ти помогне да се успокоиш ли?“, „Страх ли те е? От какво те е страх?“, „Задържаш ли в себе си докато си на градината? Иска ли ти се да можеш да правиш там каквото искаш?“, „Всичко около теб се случва, без да се съобразява с твоите желания, това сигурно много те напряга. Иска ти се с мен да може нещата веднага да са точно така както ги искаш ли?“, „Имаш нужда да си поплачеш ли? Можеш да си поплачеш колкото имаш нужда, аз ще съм до теб“. Тези въроси имат за цел да извадят навън случващото се вътре, което веднага ще помогне интензивността на емоцията да намалее. Важно е обаче, когато го правите, да бъде със #съчувствие и да не е с цел той да се успокои по-бързо и да спре да плаче, а по-скоро да се изрази и осъзнае. Това, разбира се, не винаги ще се получава, не е и нужно да е винаги. Добре е да го правите, когато усещате, че имате енергията и нагласата, за да се получи автентично. За да бъде преработена, емоцията има нужда от пространство да се изживее, затова по-добре действа да го стимулирате да си поплаче или да изкара страданието си, отколкото да опитвате да му помогнете да спре. Децата усещат, когато искаме да спрат по-бързо да плачат, това ги кара да се чувстват неразбрани, и има обратния ефект.

Отразяването променя нещата на няколко нива:
-   Учи детето да осмисля емоциите си. Овладяването на емоцията винаги минава през менталното, т.е. #осъзнаването. Чрез отразяването на емоциите детето започва да разбира, че поведението му произтича от начина, по който се чувства, опознава вътрешния си свят и започва да се чувства по-спокоен в него. Това е в основата на регулацията на емоциите.
-   Родителят спира да се бори с емоционалността, а се учи да я приема, което помага на детето също да приеме себе си. Чрез отразяването детето се чувства разбрано, валидизирано и прието таткова каквото е.
-   Детето се учи да разпознава и назовава емоциите си, което е умението да се изразява и да се справя с тях. След няколко такива ситуации той сам ще започне да си казва, което ще му помогне да не стига до толкова голяма интензивност на емоциите. Назоваването с думи веднага намалява интензивността.
-   Детето ще се научи да се изразява ефективно в #общуването с другите деца, което ще му даде увереност и по-голям баланс в ежедневието. Можете да подкрепите това като му покажете как да си поставя #граници – когато някой прави нещо, което не му е приятно, да каже „стоп“, „не ми е приятно“, ако той не спира, да го каже още по-силно.
-   По отношение на #агресията към вас – агресията също се проявява, когато детето не може да намери думи да се изрази и се чувства безсилно. В такива случаи можете да го спрете и да го стимулирате да ви каже каквото изпитва с думи. Напр. „Ядосан ли си ми? Много ли ми се ядоса? Можеш да ми го кажеш с думи, не искам да ме удряш. Кажи ми го, имаш право да си ядосан“. Казвайте му го и след като премине ситуацията, това ще му помогне да се справи с чувството за вина и следващия път да има начин, чрез който да се опита да се изрази, вместо да удря.

Всякакви дейности и #игри, които стимулират #спонтанността, също са много полезни, защото помагат много за изразяването и поносимостта към промените. Рисуване с пръсти, игри, в които може да се изцапа – с брашно, кинетичен пясък, глина, солено тесто, както и игри в локвите или калта... Това са много полезни дейности, които балансират по естествен път детската психика.

Вярвам, че с тези подходи на вашето момче ще му стане по-лесно. На вас също.

Пожелавам ви успех!

# 78
  • Мнения: 563
Благодаря ви за подробния и изчерпателен отговор. За мен беше полезно да разбера, че вървя в правилна посока. Някои от нещата, които казвате и сега се опитвам да прилагам. Осъзнавам, че явно няма да е лесно, но вашият отговор ми дава възможност да помисля отново над нещата, да ги приема и да се заредя с нова доза търпение.

# 79
  • Варна
  • Мнения: 293
Здравейте,

Реших и аз да се включа с молба за консултация за 8 год. ми син.  Това е нещо , което ме тревожи от доста време. Той се очертава като едно свръх чувствително дете, но и емоционално интелигентно. Притеснява ме, че за момче изобщо не е добре да е толкова чувствителен. Още от детската градина доста често се разплакваше когато срещне трудност. В момента също е така, разплаква се при най - малката забележка, ако му се скараш или друга дреболия.Забелязвам, че и децата го отбягваха заради това. Притесняваме, че в училище ще стане и обект на подигравки, ако продължава така.
 Още от малък не искаше да посещава допълнителни занятия ако госпожата е по - строга и повишава тон. Все казваше "Не искам да ходя, защото госпожата се кара".  С напредването на възрастта стана и доста плах за новостите, не иска да посещава извънкласни занимания, не иска да се заиграва с непознати деца, предпочита да стои вкъщи и да играе на таблета. Иначе е приказлив, вкъщи доста приказва.
Като че ли и доста се е привързал към мен и баща си, защото все ни повтаря че ни обича, като излезем навън е постоянно край мен и ми казва , че ме обича и прегръща. Казвам му, че трябва да се въздържа навън и само вкъщи може да ми казваме , че ме обича.

Какви съвети може да ми дадете в тази насока, за да не се задълбочава тази свръх чувстиветелност , която според много ще му пречи?

# 80
  • Мнения: 124
Здравейте!
Необходим ми е съвет.

Големият ми син - завършил първи клас, умно дете, добре се справя, няма проблеми с материала в училище. Сега ходи на лятна занималня. Там учи, няма кризи. Остана вкъщи един ден, но се разбрахме, че ще поучим малко вкъщи. В определения час взех телефоните - неговият и на малкия му брат. Брат му веднага започна да си пише дадените му задачи. А големият ми син изпада в криза - хвърля неща, вика. Когато беше дистанционното обучение имахме същата ситуация - малкият си пише нещата, а големият изпадаше в същите кризи и започва да се държи отвратително. Държа се спокойно, не викам, но държа на позицията и докато не си напише нещата не получава телефон или телевизор. В крайна сметка в края на деня си пише задачите. Той предпочита това време, но по този начин се получава, че отлага до последно, а вече е време за лягане.
 Имам опасения, че учебната година ще започне отново дистанционно и ми е важно да намеря правилния подход. Как да туширам тези истерии и как да постъпвам, за да не се случват?

Благодаря предварително!

Последна редакция: сб, 04 юли 2020, 18:33 от lexche

# 81
  • Мнения: 38
Здравейте,

Реших и аз да се включа с молба за консултация за 8 год. ми син.  Това е нещо , което ме тревожи от доста време. Той се очертава като едно свръх чувствително дете, но и емоционално интелигентно. Притеснява ме, че за момче изобщо не е добре да е толкова чувствителен. Още от детската градина доста често се разплакваше когато срещне трудност. В момента също е така, разплаква се при най - малката забележка, ако му се скараш или друга дреболия.Забелязвам, че и децата го отбягваха заради това. Притесняваме, че в училище ще стане и обект на подигравки, ако продължава така.
 Още от малък не искаше да посещава допълнителни занятия ако госпожата е по - строга и повишава тон. Все казваше "Не искам да ходя, защото госпожата се кара".  С напредването на възрастта стана и доста плах за новостите, не иска да посещава извънкласни занимания, не иска да се заиграва с непознати деца, предпочита да стои вкъщи и да играе на таблета. Иначе е приказлив, вкъщи доста приказва.
Като че ли и доста се е привързал към мен и баща си, защото все ни повтаря че ни обича, като излезем навън е постоянно край мен и ми казва , че ме обича и прегръща. Казвам му, че трябва да се въздържа навън и само вкъщи може да ми казваме , че ме обича.

Какви съвети може да ми дадете в тази насока, за да не се задълбочава тази свръх чувстиветелност , която според много ще му пречи?

Здравейте, #свръхчувствителността при децата е качество, което, ако бъде съчетано с добри стратегии за #справяне, е източник на голям творчески и социален #потенциал. Характеризира се с по-голяма #дълбочина и интензивност на #емоциите, както е и при вашето момче. Първата стъпка за справянето с нея е изграждането на умения за #осъзнаване, назоваване и #изразяване на емоциите – това са и много важни компоненти от емоционалната интелигентност. Чудесно е, че вашият син е усвоил тези умения и е в добра връзка със себе си, дава си сметка какво се случва вътре в него и може да се изразява. Това са безценни способности. За да бъде той устойчив и уверен в #комуникацията, социалните ситуации и нови дейности, добре е да доизгради тези свои умения, като се научи как да регулира и осмисля емоциите си, да преодолява притесненията си и те да не му пречат на функционирането. Изграждането на #резилианс (устойчивост) е много важно за бъдещия му живот и вие добре сте забелязали, че му трябва още малко увереност и по-голяма търпимост към трудните ситуации.

Мисля, че може да му помогнете в няколко посоки:
-   Играждане на умения да комуникира, когато някой му се кара – много деца загубват ума и дума, когато им се карат, защото не знаят какво да правят в такива моменти. Можете да го попитате как се чувства, когато някой му се скара, какво си мисли, страх ли го е и какво си представя, че ще се случи. Така ще разберете повече за неговите представи – често децата имат нереалистични представи за намеренията и вижданията на другите за тях. Чрез тези въпроси ще можете да си изясните по-добре какво се случва в неговата глава, той ще се опита да разбере себе си на по-дъбоко ниво, и ще се изрази, от което ще му олекне. Добре е вие да му споделите как се чувствате, когато някой ви е ядосан, и как се справяте с тези чувства. Разкажете му конкретни ситуации с вашите родители, учители и т.н. Споделяйки му, вие ще му илюстрирате конретни стратегии за справяне, а и ще нормализирате чувствата му, т.е. той ще разбере, че не е единственият, който прежиява нещата така. Добре е той да разбере, че има право да се изрази, когато му е неприятно, например да каже „Не ми е приятно, когато ми говориш така“, „Не искам да ми викаш, кажи ми го по-спокойно“ и т.н.

-   Изразяването на #гняв – в ежедневна комуникация е добре да го насърчавате той самият да се свързва с гнева си и да го изразява. Много възможно е той да се притеснява от влиянието на тази емоция, защото не си позволява да я изживява пълноценно и не я познава напълно. Когато се разстройва или усещате, че се ядосва, можете да го стимулирате да каже „Ядосан съм“, да го каже няколко пъти, дори да го каже с по-силен глас, докато усети, че му олеква. Много ще му е полезно, ако и вие започнете по-често да му казвате, когато сте му ядосана. След известно количество ситуации, в които той преживява своя или чуждия гняв и осъзнава, че това не го разрушава, ще му стане по-лесно да понася ситуации на неразбирателства. Когато емоциите се назовават директно, той по-лесно ще осъзнава какво се случва, а чрез практиката ще натрупа опит и ще бъде доста по-спокоен в #конфликтите. Можете и да си направите #игра, в която да тренирате тези умения. Например тримата с него и баща му да заставате един срещу друг и всеки от вас да казва на другия „Ядосан съм ти“, „Не ми харесва това, което правиш“. Задачата на другия е да чуе това, което другия му казва, и да го приеме, без да казва нищо. Такива игри можете да си измисляте според нуждите му и да затвърждавате уменията му, така ще учи в сигурна среда, защото на вас има най-голямо #доверие.

-   По-лесно приемане на гнева и недоволството на другите хора – можете да го постигнете чрез разговори на темата за гнева. Те могат да бъдат ориентирани като цяло към емоциите и #независимостта ни един от друг в емоционално отношение.  Можете да му кажете, че всички ние сме много свързани и чувствителни, и чувствата на другите ни влияят, но можем да се научим да ги приемаме такива каквито са и да ни е по-лесно да ги понасяме. Това, че някой се ядосва, означава, че нещо не му харесва или не му се отразява добре, не означава, че другият е лош или не се е справил. Децата обичат примери, затова удачен пример е този с растителния свят – както всяко цвете е различно, има нужда от различни неща, изглежда и цъфти различно, така и ние хората имаме различни #преживявания. Някои растения са по-нежни, други имат бодли, но ние можем да се научим как да се отнасяме с тях, така че и на нас да ни е добре. Не е лесно, когато някой не е доволен, но той има право да бъде недоволен и ядосан, ние можем да го чуем и да вземем предвид това, което казва, да научим нещо за себе си, да помислим. Вероятно няма да ни стане приятно, но въпреки това можем да продължим живота си. И също – гневът и недоволството не разрушават любовта и #близостта между хората – можем да се караме и пак да се обичаме.

-   Отговорности – колкото повече практически #отговорности има той (съобразени с възрастта му), толкова по-справящ се и уверен ще се чувства. Можете да го включвате повече в домакинството или ежедневните дейности, като му делегирате конкретни самостоятелни задачи и държите да си ги изпълни докрай. Хубаво е да насърчавате повече самите усилия в процеса, отколкото крайния резултат. Например: „Радвам се, че не се отказа, въпреки че ти беше трудно“, „Много ми хареса как се постара днес“, „Справи се, въпреки че се притесняваше, че няма да се получи“ и т.н.

-   Умение да губи – много помага да играете повече игри, в които той да губи. Няма значение естеството на играта, важното е след това той да си изживее загубата, вие да го подкрепите емоционално, но да го насърчавате да опитва отново. Тъй като децата учат изключително много през играта, това ще му помогне да изгради опитност с #чувството на несправяне и то да не е толкова трудно поносимо за него.

-   Неструктурирани игри – помагат за опознаване на личните способности и преодоляване на #страха от #грешки. Всякакви дейности, които включват развихряне, малко повече цапане и отпускане са полезни – напр. рисуване с пръсти, игра в локвите, месене на тесто, игри с брашно, глина, пясък.

-   Извънкласни и нови дейности– добре е сина ви да си избере една дейност, която да му е интересна и която да посещава повече време и по-систематично. Това ще му даде увереност и #самочувствие. Важно е вие да го подкрепяте да не се отказва, дори и понякога да е трудно за него, да продължи да посещава. Вашата #устойчивост ще му помогне той да стане по-устойчив. Настояването от ваша страна всъщност е вяра, че той може да се справи.

-   Спорт – посещаването на спортни дейности много помага за развиване на упоритост и увереност в собствените способности. Важно е преподавателят все пак да бъде по-подкрепящ, защото изграждането на по-голяма устойчивост е процес, отнема време и се нуждае от подкрепа.

Вашият син ще се научи да балансира своята чувствителност, когато опознае себе си в повече разнообразни социални ситуации, затова е хубаво да го насърчавате да опитва винаги, когато има възможност. По-важно е да опитва, отколкото непременно да успява. С времето ще се почувства по-сигурен да изследва света, без да му мисли толкова много Simple Smile

Желая ви успех!

Общи условия

Активация на акаунт