Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 75
  • Мнения: 75
Благодаря отново за ценните съвети!
А Вие смятате ли, че е добре да се посещава ясла, защото аз мисля, че след 3 г.за градина е по-добре и децата тогава са по-готови да се отделят от дома и да са самички и така съм решила за моята дъщеричка. Но предвид тази ситуация, която описах, би ли било полезно или би причинило по-голям стрес (както мисля сега)?...

Със сигурност е добре да се изчака малко във вашия случай, за да не се струпват още промени за детето, но когато се балансират нещата, мисля, че ще й бъде доста полезно. Важно е обаче такова решение да се вземе в синхрон с усещанията на родителите и най-вече на вас като майка, защото е свързано с индивидуалните особености на детето, които вие най-добре познавате, възгледите ви по тези теми, и нуждите на семейството в конкретния момент. Иначе посещаването на ясла и градина се отразява много добре на малките деца – общо взето след като постигнат някакво ниво на самостоятелност (ходене, хранене, относително справяне със средата), спокойно могат да изкарват деня си в градина – първоначално до обяд, после и за цял ден. Когато педагозите на съответното място имат добър подход и отделят специално внимание на емоционалното състояние на децата, по-мъничките се адаптират и свикват даже по-бързо и лесно от по-големите. Ако грижата е адекватна, посещението на заведение за малки деца улеснява и отделянето, и социализацията.

# 76
  • Мнения: 572
Здравейте,

Не знам дали въпросът ми е за тук, но ще пробвам. Имам момченце на почти 4 год, което по-принцип е кротко като цяло и не е много общителен, но откакто се е родил е много ревлив. С времето разбрах, че е не е бешеки период, а много държи нещото да стане по точно определен начин и ако не се случи това води до такава истерия, която като по-малък траеше по 1 - 2 часа през който е бил абсолютно неадекватен, за да кажа каквото и да било. И така е възможно денят ни да мине с няколко такива истерии. С времето намаляха наистина и успявам да ги стопирам за около 30 мин, но пак ги има и съм крайно изтощена. Изчела съм доста неща, пробвала съм различни подходи, но все си мисля, че на тази възраст е прекалено.
Случката от днес, която ме провокира да напиша този пост е следната:
Отивам да го взема от градината, с широка усмивка и добро настроение, говорим си как е минало, решихме какво ще хапнем за вечеря, взехме си нещата за разходка навън, взехме колелото и пред входа си говорим на къде ще тръгнем. Той поиска да отида наляво и аз го направих само, че точно днес се заблуди кое е наляво и кое надясно. При което аз казвам нещо от сорта "ти май се шегуваш!?, коя ти е дясната и коя лявата ръка?" той отговаря грешно и аз казвам, че не е така. При което започнаха едни крясъци, ревове, подскачане, истерии. Тъкмо дойдоха съседи като застана зад мен седи и ме дърпа аха да падна назад. Реших, че е по-добре да се приберем, за да се успокои. Още рев, че иска да излезе и започва да ме удря и рита много сериозно ядосан понеже не става, това, което иска. Като се поуспокои се започва "извинявай аз повече няма така да правя". Много говорим често казва "човек може да е разстроен без да плаче и може да е ядосан без да удря". Не бих казала, че е агресивен спрямо други деца и навън, но в къщи и спрямо мен го прави.

Извинявам се за дългия пост и ще се радвам да прочета мнение на човек с опит. Нормално ли е това? Вече се замислям дали пък не трябва да го водя на психолог или си въобразявам. Също да отбележа, че ходи на градина и принционо казват, че добро и самостоятелно дете и никога не са ми казвали, че виждат проблем в поведението му.

# 77
  • Мнения: 75
Здравейте,

Не знам дали въпросът ми е за тук, но ще пробвам. Имам момченце на почти 4 год, което по-принцип е кротко като цяло и не е много общителен, но откакто се е родил е много ревлив. С времето разбрах, че е не е бешеки период, а много държи нещото да стане по точно определен начин и ако не се случи това води до такава истерия, която като по-малък траеше по 1 - 2 часа през който е бил абсолютно неадекватен, за да кажа каквото и да било. И така е възможно денят ни да мине с няколко такива истерии. С времето намаляха наистина и успявам да ги стопирам за около 30 мин, но пак ги има и съм крайно изтощена. Изчела съм доста неща, пробвала съм различни подходи, но все си мисля, че на тази възраст е прекалено.
Случката от днес, която ме провокира да напиша този пост е следната:
Отивам да го взема от градината, с широка усмивка и добро настроение, говорим си как е минало, решихме какво ще хапнем за вечеря, взехме си нещата за разходка навън, взехме колелото и пред входа си говорим на къде ще тръгнем. Той поиска да отида наляво и аз го направих само, че точно днес се заблуди кое е наляво и кое надясно. При което аз казвам нещо от сорта "ти май се шегуваш!?, коя ти е дясната и коя лявата ръка?" той отговаря грешно и аз казвам, че не е така. При което започнаха едни крясъци, ревове, подскачане, истерии. Тъкмо дойдоха съседи като застана зад мен седи и ме дърпа аха да падна назад. Реших, че е по-добре да се приберем, за да се успокои. Още рев, че иска да излезе и започва да ме удря и рита много сериозно ядосан понеже не става, това, което иска. Като се поуспокои се започва "извинявай аз повече няма така да правя". Много говорим често казва "човек може да е разстроен без да плаче и може да е ядосан без да удря". Не бих казала, че е агресивен спрямо други деца и навън, но в къщи и спрямо мен го прави.

Извинявам се за дългия пост и ще се радвам да прочета мнение на човек с опит. Нормално ли е това? Вече се замислям дали пък не трябва да го водя на психолог или си въобразявам. Също да отбележа, че ходи на градина и принционо казват, че добро и самостоятелно дете и никога не са ми казвали, че виждат проблем в поведението му.

Здравейте, емоционалните #кризи при малките деца обикновено са свързани с няколко фактора. От една страна отразяват #емоционалността на детето. Тя включва дълбочината и интензивността на емоциите, както и #темперамента и типа нервна система. В много голяма степен чувствителността е константна през живота, защото е свързана с биологични характеристики, т.е. тя не може да бъде променена, но може да бъде приета и човек да се научи да се справя ефективно с нея. Вторият фактор за наличие на по-интензивни кризи е #регулацията на емоциите – децата на тази възраст все още не са развили напълно умения да регулират емоциите си и не са изградили напълно #волята си. Регулацията на емоциите се учи от децата постепенно и отнема време, но определено е по-трудно за децата, които изначално са с по-интензивни емоции, както е при вашия син. Третият много важен фактор е подходът на #родителите към чувствата на детето и към неговите по-напрегнати състояния. От това, което сте написала, оставам с впечатление, че нещата, които сте опитала, имат резултат – кризите са намалили времетраенето си, което означава, че той се успокоява доста по-бързо, а това не е малко развитие. Вашите усилия дават резултат. Има някои много фини нюанси по отношение на поведението на възрастния, които ще опиша малко по-надолу и които могат да ви бъдат полезни. Четвъртият фактор е възрастта и спецификите, които носи – развитие на много нива, което е съпроводено с напрежение, #фрустрация и притеснения. В тази възраст децата едновременно се учат да се остояват, да комуникират ефективно с другите деца, да се справят с #конфликти, да се изразяват, започват да възприемат себе си като самостоятелна единица и експериментират с поведения, за да изследват влиянието си върху другите, което те все още не познават. Това са много сложни вътрешни процеси, поради което в този период #психиката всъщност е доста натоварена. Петият фактор за кризите също е свързан с това натоварване. Предвид това, което казвате за поведението на детето в градината, възможно е там той да задържа повече в себе си, да не се изразява достатъчно с другите деца и изобщо в среда извън семейството, поради което да натрупва #емоции, които после да излизат в комуникацията с вас, тъй като сте му най-близка. Уменията за #изразяване стават изключително важни в тази възраст, защото децата вече имат много контакти и се нуждаят от средства да заявяват себе си, което означава както да казват какво изпитват, така и да могат да кажат „не“, или да проявят здравословна #агресия с другите деца. Задържането в себе си със сигурност води до засилване на #тревожността. Това, че детето изглежда привидно спокойно и се държи добре в градината, не означава, че се чувства добре. Желанието всичко да е точно така както той иска, обикновено говори за по-висока тревожност, която той се опитва да успокоява като намества нещата както има нужда. Процесът на справяне обаче е обратен – отвътре навън. За съжаление не можем да подредим външния свят както ни се иска, но можем да подредим вътрешния си свят, така че да се справяме по-лесно с външния.

Всички тези фактори допринасят на вашето момче все още да му е трудно да управлява емоционалния си свят. По принцип децата се раждат в напълно развита емоционалност – могат да изпитват всички познати на човека емоции, защото тази част от мозъка, която отговаря за емоциите, още с раждането вече е добре развита. В същото време обаче разполагат с много оскъдни средства за справяне, общо взето са напълно зависими от възрастните. Оттам идва и проблемът при по-високата #чувствителност – детето има двойно по-голям заряд, който да владее, а в същото време почти никакви стратегии за справяне.

Овладяването на детски кризи отнема много енергия, търпение и сила от страна на възрастния. Детските недиференцирани емоции могат да се изливат изневиделица като вулкан. Със сигурност не ви е лесно и вероятно сте изтощена от всички усилия. Вашата роля се явява много важна за сина ви - вие му помагате да изкара от себе си напрежението. Добре е да не сте единственото му средство за това и той да учи нови начини. Мисля, че посоката, в която е хубаво да продължите, е да го подпомагате да се научи да изразява емоциите си, и да ги осмисля. Това са двата компонента на регулацията. Така той постепенно ще започне да става по-#самостоятелен в това отношение, ще може да реагира своевременно и да не задържа в себе си, което ще го направи цялостно по-спокоен, както и ще се научи да разбира повече себе си и да се #самоуспокоява.

Подходът, който може да ви помогне за постигане на тези неща, е #отразяването на емоциите. В състояние на криза, както и когато е спокоен, обърнете внимание на това, което се случва вътре и му помогнете да го изрази чрез думи. Това става като му задавате въпроси, свързани с чувствата му  и огласяте вътрешните процеси. Например: „Много ли се разстрои, че минах от тази страна? Имаше нужда да бъда тук ли?“, „Много ли се напрегна? Трудно ти е нещата да не са така както ги искаш ли?“, „Нещо тревожи ли те? От какво имаш нужда?“, „Напрегна ли те нещо в градината? Трудно ли ти е да се справяш с децата?“, „Ядоса ли ми се, че не направих това, което поиска? Мислеше си, че то ще ти помогне да се успокоиш ли?“, „Страх ли те е? От какво те е страх?“, „Задържаш ли в себе си докато си на градината? Иска ли ти се да можеш да правиш там каквото искаш?“, „Всичко около теб се случва, без да се съобразява с твоите желания, това сигурно много те напряга. Иска ти се с мен да може нещата веднага да са точно така както ги искаш ли?“, „Имаш нужда да си поплачеш ли? Можеш да си поплачеш колкото имаш нужда, аз ще съм до теб“. Тези въроси имат за цел да извадят навън случващото се вътре, което веднага ще помогне интензивността на емоцията да намалее. Важно е обаче, когато го правите, да бъде със #съчувствие и да не е с цел той да се успокои по-бързо и да спре да плаче, а по-скоро да се изрази и осъзнае. Това, разбира се, не винаги ще се получава, не е и нужно да е винаги. Добре е да го правите, когато усещате, че имате енергията и нагласата, за да се получи автентично. За да бъде преработена, емоцията има нужда от пространство да се изживее, затова по-добре действа да го стимулирате да си поплаче или да изкара страданието си, отколкото да опитвате да му помогнете да спре. Децата усещат, когато искаме да спрат по-бързо да плачат, това ги кара да се чувстват неразбрани, и има обратния ефект.

Отразяването променя нещата на няколко нива:
-   Учи детето да осмисля емоциите си. Овладяването на емоцията винаги минава през менталното, т.е. #осъзнаването. Чрез отразяването на емоциите детето започва да разбира, че поведението му произтича от начина, по който се чувства, опознава вътрешния си свят и започва да се чувства по-спокоен в него. Това е в основата на регулацията на емоциите.
-   Родителят спира да се бори с емоционалността, а се учи да я приема, което помага на детето също да приеме себе си. Чрез отразяването детето се чувства разбрано, валидизирано и прието таткова каквото е.
-   Детето се учи да разпознава и назовава емоциите си, което е умението да се изразява и да се справя с тях. След няколко такива ситуации той сам ще започне да си казва, което ще му помогне да не стига до толкова голяма интензивност на емоциите. Назоваването с думи веднага намалява интензивността.
-   Детето ще се научи да се изразява ефективно в #общуването с другите деца, което ще му даде увереност и по-голям баланс в ежедневието. Можете да подкрепите това като му покажете как да си поставя #граници – когато някой прави нещо, което не му е приятно, да каже „стоп“, „не ми е приятно“, ако той не спира, да го каже още по-силно.
-   По отношение на #агресията към вас – агресията също се проявява, когато детето не може да намери думи да се изрази и се чувства безсилно. В такива случаи можете да го спрете и да го стимулирате да ви каже каквото изпитва с думи. Напр. „Ядосан ли си ми? Много ли ми се ядоса? Можеш да ми го кажеш с думи, не искам да ме удряш. Кажи ми го, имаш право да си ядосан“. Казвайте му го и след като премине ситуацията, това ще му помогне да се справи с чувството за вина и следващия път да има начин, чрез който да се опита да се изрази, вместо да удря.

Всякакви дейности и #игри, които стимулират #спонтанността, също са много полезни, защото помагат много за изразяването и поносимостта към промените. Рисуване с пръсти, игри, в които може да се изцапа – с брашно, кинетичен пясък, глина, солено тесто, както и игри в локвите или калта... Това са много полезни дейности, които балансират по естествен път детската психика.

Вярвам, че с тези подходи на вашето момче ще му стане по-лесно. На вас също.

Пожелавам ви успех!

# 78
  • Мнения: 572
Благодаря ви за подробния и изчерпателен отговор. За мен беше полезно да разбера, че вървя в правилна посока. Някои от нещата, които казвате и сега се опитвам да прилагам. Осъзнавам, че явно няма да е лесно, но вашият отговор ми дава възможност да помисля отново над нещата, да ги приема и да се заредя с нова доза търпение.

# 79
  • Варна
  • Мнения: 326
Здравейте,

Реших и аз да се включа с молба за консултация за 8 год. ми син.  Това е нещо , което ме тревожи от доста време. Той се очертава като едно свръх чувствително дете, но и емоционално интелигентно. Притеснява ме, че за момче изобщо не е добре да е толкова чувствителен. Още от детската градина доста често се разплакваше когато срещне трудност. В момента също е така, разплаква се при най - малката забележка, ако му се скараш или друга дреболия.Забелязвам, че и децата го отбягваха заради това. Притесняваме, че в училище ще стане и обект на подигравки, ако продължава така.
 Още от малък не искаше да посещава допълнителни занятия ако госпожата е по - строга и повишава тон. Все казваше "Не искам да ходя, защото госпожата се кара".  С напредването на възрастта стана и доста плах за новостите, не иска да посещава извънкласни занимания, не иска да се заиграва с непознати деца, предпочита да стои вкъщи и да играе на таблета. Иначе е приказлив, вкъщи доста приказва.
Като че ли и доста се е привързал към мен и баща си, защото все ни повтаря че ни обича, като излезем навън е постоянно край мен и ми казва , че ме обича и прегръща. Казвам му, че трябва да се въздържа навън и само вкъщи може да ми казваме , че ме обича.

Какви съвети може да ми дадете в тази насока, за да не се задълбочава тази свръх чувстиветелност , която според много ще му пречи?

# 80
  • Мнения: 208
Здравейте!
Необходим ми е съвет.

Големият ми син - завършил първи клас, умно дете, добре се справя, няма проблеми с материала в училище. Сега ходи на лятна занималня. Там учи, няма кризи. Остана вкъщи един ден, но се разбрахме, че ще поучим малко вкъщи. В определения час взех телефоните - неговият и на малкия му брат. Брат му веднага започна да си пише дадените му задачи. А големият ми син изпада в криза - хвърля неща, вика. Когато беше дистанционното обучение имахме същата ситуация - малкият си пише нещата, а големият изпадаше в същите кризи и започва да се държи отвратително. Държа се спокойно, не викам, но държа на позицията и докато не си напише нещата не получава телефон или телевизор. В крайна сметка в края на деня си пише задачите. Той предпочита това време, но по този начин се получава, че отлага до последно, а вече е време за лягане.
 Имам опасения, че учебната година ще започне отново дистанционно и ми е важно да намеря правилния подход. Как да туширам тези истерии и как да постъпвам, за да не се случват?

Благодаря предварително!

Последна редакция: сб, 04 юли 2020, 18:33 от lexche

# 81
  • Мнения: 75
Здравейте,

Реших и аз да се включа с молба за консултация за 8 год. ми син.  Това е нещо , което ме тревожи от доста време. Той се очертава като едно свръх чувствително дете, но и емоционално интелигентно. Притеснява ме, че за момче изобщо не е добре да е толкова чувствителен. Още от детската градина доста често се разплакваше когато срещне трудност. В момента също е така, разплаква се при най - малката забележка, ако му се скараш или друга дреболия.Забелязвам, че и децата го отбягваха заради това. Притесняваме, че в училище ще стане и обект на подигравки, ако продължава така.
 Още от малък не искаше да посещава допълнителни занятия ако госпожата е по - строга и повишава тон. Все казваше "Не искам да ходя, защото госпожата се кара".  С напредването на възрастта стана и доста плах за новостите, не иска да посещава извънкласни занимания, не иска да се заиграва с непознати деца, предпочита да стои вкъщи и да играе на таблета. Иначе е приказлив, вкъщи доста приказва.
Като че ли и доста се е привързал към мен и баща си, защото все ни повтаря че ни обича, като излезем навън е постоянно край мен и ми казва , че ме обича и прегръща. Казвам му, че трябва да се въздържа навън и само вкъщи може да ми казваме , че ме обича.

Какви съвети може да ми дадете в тази насока, за да не се задълбочава тази свръх чувстиветелност , която според много ще му пречи?

Здравейте, #свръхчувствителността при децата е качество, което, ако бъде съчетано с добри стратегии за #справяне, е източник на голям творчески и социален #потенциал. Характеризира се с по-голяма #дълбочина и интензивност на #емоциите, както е и при вашето момче. Първата стъпка за справянето с нея е изграждането на умения за #осъзнаване, назоваване и #изразяване на емоциите – това са и много важни компоненти от емоционалната интелигентност. Чудесно е, че вашият син е усвоил тези умения и е в добра връзка със себе си, дава си сметка какво се случва вътре в него и може да се изразява. Това са безценни способности. За да бъде той устойчив и уверен в #комуникацията, социалните ситуации и нови дейности, добре е да доизгради тези свои умения, като се научи как да регулира и осмисля емоциите си, да преодолява притесненията си и те да не му пречат на функционирането. Изграждането на #резилианс (устойчивост) е много важно за бъдещия му живот и вие добре сте забелязали, че му трябва още малко увереност и по-голяма търпимост към трудните ситуации.

Мисля, че може да му помогнете в няколко посоки:
-   Играждане на умения да комуникира, когато някой му се кара – много деца загубват ума и дума, когато им се карат, защото не знаят какво да правят в такива моменти. Можете да го попитате как се чувства, когато някой му се скара, какво си мисли, страх ли го е и какво си представя, че ще се случи. Така ще разберете повече за неговите представи – често децата имат нереалистични представи за намеренията и вижданията на другите за тях. Чрез тези въпроси ще можете да си изясните по-добре какво се случва в неговата глава, той ще се опита да разбере себе си на по-дъбоко ниво, и ще се изрази, от което ще му олекне. Добре е вие да му споделите как се чувствате, когато някой ви е ядосан, и как се справяте с тези чувства. Разкажете му конкретни ситуации с вашите родители, учители и т.н. Споделяйки му, вие ще му илюстрирате конретни стратегии за справяне, а и ще нормализирате чувствата му, т.е. той ще разбере, че не е единственият, който прежиява нещата така. Добре е той да разбере, че има право да се изрази, когато му е неприятно, например да каже „Не ми е приятно, когато ми говориш така“, „Не искам да ми викаш, кажи ми го по-спокойно“ и т.н.

-   Изразяването на #гняв – в ежедневна комуникация е добре да го насърчавате той самият да се свързва с гнева си и да го изразява. Много възможно е той да се притеснява от влиянието на тази емоция, защото не си позволява да я изживява пълноценно и не я познава напълно. Когато се разстройва или усещате, че се ядосва, можете да го стимулирате да каже „Ядосан съм“, да го каже няколко пъти, дори да го каже с по-силен глас, докато усети, че му олеква. Много ще му е полезно, ако и вие започнете по-често да му казвате, когато сте му ядосана. След известно количество ситуации, в които той преживява своя или чуждия гняв и осъзнава, че това не го разрушава, ще му стане по-лесно да понася ситуации на неразбирателства. Когато емоциите се назовават директно, той по-лесно ще осъзнава какво се случва, а чрез практиката ще натрупа опит и ще бъде доста по-спокоен в #конфликтите. Можете и да си направите #игра, в която да тренирате тези умения. Например тримата с него и баща му да заставате един срещу друг и всеки от вас да казва на другия „Ядосан съм ти“, „Не ми харесва това, което правиш“. Задачата на другия е да чуе това, което другия му казва, и да го приеме, без да казва нищо. Такива игри можете да си измисляте според нуждите му и да затвърждавате уменията му, така ще учи в сигурна среда, защото на вас има най-голямо #доверие.

-   По-лесно приемане на гнева и недоволството на другите хора – можете да го постигнете чрез разговори на темата за гнева. Те могат да бъдат ориентирани като цяло към емоциите и #независимостта ни един от друг в емоционално отношение.  Можете да му кажете, че всички ние сме много свързани и чувствителни, и чувствата на другите ни влияят, но можем да се научим да ги приемаме такива каквито са и да ни е по-лесно да ги понасяме. Това, че някой се ядосва, означава, че нещо не му харесва или не му се отразява добре, не означава, че другият е лош или не се е справил. Децата обичат примери, затова удачен пример е този с растителния свят – както всяко цвете е различно, има нужда от различни неща, изглежда и цъфти различно, така и ние хората имаме различни #преживявания. Някои растения са по-нежни, други имат бодли, но ние можем да се научим как да се отнасяме с тях, така че и на нас да ни е добре. Не е лесно, когато някой не е доволен, но той има право да бъде недоволен и ядосан, ние можем да го чуем и да вземем предвид това, което казва, да научим нещо за себе си, да помислим. Вероятно няма да ни стане приятно, но въпреки това можем да продължим живота си. И също – гневът и недоволството не разрушават любовта и #близостта между хората – можем да се караме и пак да се обичаме.

-   Отговорности – колкото повече практически #отговорности има той (съобразени с възрастта му), толкова по-справящ се и уверен ще се чувства. Можете да го включвате повече в домакинството или ежедневните дейности, като му делегирате конкретни самостоятелни задачи и държите да си ги изпълни докрай. Хубаво е да насърчавате повече самите усилия в процеса, отколкото крайния резултат. Например: „Радвам се, че не се отказа, въпреки че ти беше трудно“, „Много ми хареса как се постара днес“, „Справи се, въпреки че се притесняваше, че няма да се получи“ и т.н.

-   Умение да губи – много помага да играете повече игри, в които той да губи. Няма значение естеството на играта, важното е след това той да си изживее загубата, вие да го подкрепите емоционално, но да го насърчавате да опитва отново. Тъй като децата учат изключително много през играта, това ще му помогне да изгради опитност с #чувството на несправяне и то да не е толкова трудно поносимо за него.

-   Неструктурирани игри – помагат за опознаване на личните способности и преодоляване на #страха от #грешки. Всякакви дейности, които включват развихряне, малко повече цапане и отпускане са полезни – напр. рисуване с пръсти, игра в локвите, месене на тесто, игри с брашно, глина, пясък.

-   Извънкласни и нови дейности– добре е сина ви да си избере една дейност, която да му е интересна и която да посещава повече време и по-систематично. Това ще му даде увереност и #самочувствие. Важно е вие да го подкрепяте да не се отказва, дори и понякога да е трудно за него, да продължи да посещава. Вашата #устойчивост ще му помогне той да стане по-устойчив. Настояването от ваша страна всъщност е вяра, че той може да се справи.

-   Спорт – посещаването на спортни дейности много помага за развиване на упоритост и увереност в собствените способности. Важно е преподавателят все пак да бъде по-подкрепящ, защото изграждането на по-голяма устойчивост е процес, отнема време и се нуждае от подкрепа.

Вашият син ще се научи да балансира своята чувствителност, когато опознае себе си в повече разнообразни социални ситуации, затова е хубаво да го насърчавате да опитва винаги, когато има възможност. По-важно е да опитва, отколкото непременно да успява. С времето ще се почувства по-сигурен да изследва света, без да му мисли толкова много Simple Smile

Желая ви успех!

# 82
  • Варна
  • Мнения: 326
Скрит текст:
Здравейте,

Реших и аз да се включа с молба за консултация за 8 год. ми син.  Това е нещо , което ме тревожи от доста време. Той се очертава като едно свръх чувствително дете, но и емоционално интелигентно. Притеснява ме, че за момче изобщо не е добре да е толкова чувствителен. Още от детската градина доста често се разплакваше когато срещне трудност. В момента също е така, разплаква се при най - малката забележка, ако му се скараш или друга дреболия.Забелязвам, че и децата го отбягваха заради това. Притесняваме, че в училище ще стане и обект на подигравки, ако продължава така.
 Още от малък не искаше да посещава допълнителни занятия ако госпожата е по - строга и повишава тон. Все казваше "Не искам да ходя, защото госпожата се кара".  С напредването на възрастта стана и доста плах за новостите, не иска да посещава извънкласни занимания, не иска да се заиграва с непознати деца, предпочита да стои вкъщи и да играе на таблета. Иначе е приказлив, вкъщи доста приказва.
Като че ли и доста се е привързал към мен и баща си, защото все ни повтаря че ни обича, като излезем навън е постоянно край мен и ми казва , че ме обича и прегръща. Казвам му, че трябва да се въздържа навън и само вкъщи може да ми казваме , че ме обича.

Какви съвети може да ми дадете в тази насока, за да не се задълбочава тази свръх чувстиветелност , която според много ще му пречи?

Здравейте, #свръхчувствителността при децата е качество, което, ако бъде съчетано с добри стратегии за #справяне, е източник на голям творчески и социален #потенциал. Характеризира се с по-голяма #дълбочина и интензивност на #емоциите, както е и при вашето момче. Първата стъпка за справянето с нея е изграждането на умения за #осъзнаване, назоваване и #изразяване на емоциите – това са и много важни компоненти от емоционалната интелигентност. Чудесно е, че вашият син е усвоил тези умения и е в добра връзка със себе си, дава си сметка какво се случва вътре в него и може да се изразява. Това са безценни способности. За да бъде той устойчив и уверен в #комуникацията, социалните ситуации и нови дейности, добре е да доизгради тези свои умения, като се научи как да регулира и осмисля емоциите си, да преодолява притесненията си и те да не му пречат на функционирането. Изграждането на #резилианс (устойчивост) е много важно за бъдещия му живот и вие добре сте забелязали, че му трябва още малко увереност и по-голяма търпимост към трудните ситуации.

Мисля, че може да му помогнете в няколко посоки:
-   Играждане на умения да комуникира, когато някой му се кара – много деца загубват ума и дума, когато им се карат, защото не знаят какво да правят в такива моменти. Можете да го попитате как се чувства, когато някой му се скара, какво си мисли, страх ли го е и какво си представя, че ще се случи. Така ще разберете повече за неговите представи – често децата имат нереалистични представи за намеренията и вижданията на другите за тях. Чрез тези въпроси ще можете да си изясните по-добре какво се случва в неговата глава, той ще се опита да разбере себе си на по-дъбоко ниво, и ще се изрази, от което ще му олекне. Добре е вие да му споделите как се чувствате, когато някой ви е ядосан, и как се справяте с тези чувства. Разкажете му конкретни ситуации с вашите родители, учители и т.н. Споделяйки му, вие ще му илюстрирате конретни стратегии за справяне, а и ще нормализирате чувствата му, т.е. той ще разбере, че не е единственият, който прежиява нещата така. Добре е той да разбере, че има право да се изрази, когато му е неприятно, например да каже „Не ми е приятно, когато ми говориш така“, „Не искам да ми викаш, кажи ми го по-спокойно“ и т.н.

-   Изразяването на #гняв – в ежедневна комуникация е добре да го насърчавате той самият да се свързва с гнева си и да го изразява. Много възможно е той да се притеснява от влиянието на тази емоция, защото не си позволява да я изживява пълноценно и не я познава напълно. Когато се разстройва или усещате, че се ядосва, можете да го стимулирате да каже „Ядосан съм“, да го каже няколко пъти, дори да го каже с по-силен глас, докато усети, че му олеква. Много ще му е полезно, ако и вие започнете по-често да му казвате, когато сте му ядосана. След известно количество ситуации, в които той преживява своя или чуждия гняв и осъзнава, че това не го разрушава, ще му стане по-лесно да понася ситуации на неразбирателства. Когато емоциите се назовават директно, той по-лесно ще осъзнава какво се случва, а чрез практиката ще натрупа опит и ще бъде доста по-спокоен в #конфликтите. Можете и да си направите #игра, в която да тренирате тези умения. Например тримата с него и баща му да заставате един срещу друг и всеки от вас да казва на другия „Ядосан съм ти“, „Не ми харесва това, което правиш“. Задачата на другия е да чуе това, което другия му казва, и да го приеме, без да казва нищо. Такива игри можете да си измисляте според нуждите му и да затвърждавате уменията му, така ще учи в сигурна среда, защото на вас има най-голямо #доверие.

-   По-лесно приемане на гнева и недоволството на другите хора – можете да го постигнете чрез разговори на темата за гнева. Те могат да бъдат ориентирани като цяло към емоциите и #независимостта ни един от друг в емоционално отношение.  Можете да му кажете, че всички ние сме много свързани и чувствителни, и чувствата на другите ни влияят, но можем да се научим да ги приемаме такива каквито са и да ни е по-лесно да ги понасяме. Това, че някой се ядосва, означава, че нещо не му харесва или не му се отразява добре, не означава, че другият е лош или не се е справил. Децата обичат примери, затова удачен пример е този с растителния свят – както всяко цвете е различно, има нужда от различни неща, изглежда и цъфти различно, така и ние хората имаме различни #преживявания. Някои растения са по-нежни, други имат бодли, но ние можем да се научим как да се отнасяме с тях, така че и на нас да ни е добре. Не е лесно, когато някой не е доволен, но той има право да бъде недоволен и ядосан, ние можем да го чуем и да вземем предвид това, което казва, да научим нещо за себе си, да помислим. Вероятно няма да ни стане приятно, но въпреки това можем да продължим живота си. И също – гневът и недоволството не разрушават любовта и #близостта между хората – можем да се караме и пак да се обичаме.

-   Отговорности – колкото повече практически #отговорности има той (съобразени с възрастта му), толкова по-справящ се и уверен ще се чувства. Можете да го включвате повече в домакинството или ежедневните дейности, като му делегирате конкретни самостоятелни задачи и държите да си ги изпълни докрай. Хубаво е да насърчавате повече самите усилия в процеса, отколкото крайния резултат. Например: „Радвам се, че не се отказа, въпреки че ти беше трудно“, „Много ми хареса как се постара днес“, „Справи се, въпреки че се притесняваше, че няма да се получи“ и т.н.

-   Умение да губи – много помага да играете повече игри, в които той да губи. Няма значение естеството на играта, важното е след това той да си изживее загубата, вие да го подкрепите емоционално, но да го насърчавате да опитва отново. Тъй като децата учат изключително много през играта, това ще му помогне да изгради опитност с #чувството на несправяне и то да не е толкова трудно поносимо за него.

-   Неструктурирани игри – помагат за опознаване на личните способности и преодоляване на #страха от #грешки. Всякакви дейности, които включват развихряне, малко повече цапане и отпускане са полезни – напр. рисуване с пръсти, игра в локвите, месене на тесто, игри с брашно, глина, пясък.

-   Извънкласни и нови дейности– добре е сина ви да си избере една дейност, която да му е интересна и която да посещава повече време и по-систематично. Това ще му даде увереност и #самочувствие. Важно е вие да го подкрепяте да не се отказва, дори и понякога да е трудно за него, да продължи да посещава. Вашата #устойчивост ще му помогне той да стане по-устойчив. Настояването от ваша страна всъщност е вяра, че той може да се справи.

-   Спорт – посещаването на спортни дейности много помага за развиване на упоритост и увереност в собствените способности. Важно е преподавателят все пак да бъде по-подкрепящ, защото изграждането на по-голяма устойчивост е процес, отнема време и се нуждае от подкрепа.

Вашият син ще се научи да балансира своята чувствителност, когато опознае себе си в повече разнообразни социални ситуации, затова е хубаво да го насърчавате да опитва винаги, когато има възможност. По-важно е да опитва, отколкото непременно да успява. С времето ще се почувства по-сигурен да изследва света, без да му мисли толкова много Simple Smile

Желая ви успех!
Много благодаря за консултацията. Друг проблем ни беше и това, че се разстройва при загуба в игра. За което много ни беше полезно вашето мнение и съвет.

Последна редакция: ср, 08 юли 2020, 14:11 от bubanka

# 83
  • Мнения: 75
Здравейте!
Необходим ми е съвет.

Големият ми син - завършил първи клас, умно дете, добре се справя, няма проблеми с материала в училище. Сега ходи на лятна занималня. Там учи, няма кризи. Остана вкъщи един ден, но се разбрахме, че ще поучим малко вкъщи. В определения час взех телефоните - неговият и на малкия му брат. Брат му веднага започна да си пише дадените му задачи. А големият ми син изпада в криза - хвърля неща, вика. Когато беше дистанционното обучение имахме същата ситуация - малкият си пише нещата, а големият изпадаше в същите кризи и започва да се държи отвратително. Държа се спокойно, не викам, но държа на позицията и докато не си напише нещата не получава телефон или телевизор. В крайна сметка в края на деня си пише задачите. Той предпочита това време, но по този начин се получава, че отлага до последно, а вече е време за лягане.
 Имам опасения, че учебната година ще започне отново дистанционно и ми е важно да намеря правилния подход. Как да туширам тези истерии и как да постъпвам, за да не се случват?

Благодаря предварително!

Здравейте, #ученето вкъщи често е предизвикателство за децата, за #родителите, и за отношенията между тях. Най-добрият вариант за децата и за съхраняването на хармоничната им връзка с родителите е образователните процеси да се случват в #училище, а не вкъщи. За съжаление това невинаги е възможно. Децата имат нужда нещата да са разграничени - да учат с учителите, а с родителите да си имат родителско-детските взаимоотношения; да си подготвят уроците в занималнята, а в домашната среда да играят, да си правят своите неща и да си почиват.

Има няколко причини, които стоят в основата на трудностите с ученето вкъщи. Едната е свързана със средата и навиците. Децата имат изградени навици от училище, както и навици на взаимодействие, правила и #граници вкъщи. Обикновено в училище детето се научава на #саморегулация и определен ритъм на учене и почивка. Особено в първите години децата имат по-малка гъвкавост по отношение на смяната на този ритъм, защото не са затвърдили #навиците си да влагат усилия в ученето, те все още са крехки и лесно се разколебават.  Поради това имат нужда от външната рамка – повтаряща се и предвидима, която им дава #сигурност. Смяната на средата за учене по принцип фрустрира и напряга #децата, а ситуацията при вас се е усложнила и от многото фактори, които съпътстваха карантината, която създаде още по-голямо напрежение за всички. Много родители споделят за емоционални и поведенчески трудности на децата по време на виртуалното обучение – засилване на неувереността и #самокритичността, спад в #мотивацията за учене, затруднения около #комуникацията и самия процес на възприемане на материала, повече #конфликти вкъщи, повишена тревожност, разсеяност, изнервеност, напрегнатост, трудности с удъжрането на баланса в използването на компютри и електронни устройства и т.н.

Част от причините за трудностите са свързани и с индивидуалните особености на децата. Обучението вкъщи се оказва особено трудно за по-независимите деца, които повече държат на своята #самостоятелност и нещата да стават по техния начин. Възможно е вашият син да смята, че може да се организира чудесно без вашата намеса, и да усеща вашите подходи като подценяване или като опит да му помагате в нещо, с което може да се справи сам (преценката кога да учи и кога да играе на телефона). Често съпротивата на децата в такива ситуации се свързва с потребността им да управляват самостоятелно процеса си на учене. Тази нужда по принцип е нещо хубаво – говори за независим дух и #увереност в личните способности. Колкото по-#самостоятелно е едно дете в ученето, толкова по-добре за него. В крайна сметка ученето е една от личните #отговорности на децата, която трябва да могат да носят без чужда помощ. Възрастните обаче носят отговорност за организацията на ежедневието на #семейството като взимат предвид нуждите на всички членове, така че е важно детето да може и да се съобразява със семейните динамики. Оптималният вариант е то да е способно да учи само, да умее да намира баланса между задължения и почивка, както и да се адаптира към #промените и изискванията на средата.

Най-съществената причина за напрежението при ученето вкъщи е, че естеството на връзката между детето и родителя се променя. Някои деца са особено чувствителни към това. В този момент възрастният изпълнява две функции - на родител и на учител или подпомагащ ученето. За някои деца е трудно да приемат #родителите им да бъдат и в двете роли, това им носи объркване и #несигурност. Ученето вкъщи е предизвикателство за отношенията между децата и #родителите, защото ги поставя в несвойствен контекст. Независимо в каква ситуация се намират, когато децата общуват с родителите си, механизмите на връзката дете-родител доминират. В основата на тази връзка винаги са водещи нуждите от безусловна любов, близост, разбиране, #приемане, #одобрение. Към учителите тези нужди не са толкова силно изразени, поради което за децата е по-лесно да се дистанцират и да приемат #правилата. #Критичността от страна на родителите обикновено се приема по-тежко, отколкото тази от страна на учителите. За едно дете винаги е важно как го виждат родителите му – дали е успяло да се справи в техните очи, дали го смятат за умно и способно. Още от детската градина децата имат усещане за свой живот, независим от семейството, който споделят с родителите си както те искат. Разделянето на семейството и училището им помага по-лесно да се справят на двете места, защото имат по-голяма яснота, предвидимост и не толкова голямо наслагване на емоции.

Така или иначе, ако учебната година започне онлайн, вие няма да имате избор и ще бъде добре да намерите подходяща формула за ученето вкъщи.

Мога да ви предложа да опитате няколко неща :
-   Да поговорите със сина ви и да се опитате да разберете по-добре какво се случва с него в моментите на криза и защо той се държи така. Справянето с кризите винаги минава първо през тяхното осмисляне. Всяко поведение при децата има вътрешна причина (дори и когато ни се струва, че ги мързи, че се глезят или лигавят), която обикновено е на емоционална основа. Сега, след като учебната година е свършила, можете да поговорите по-спокойно и да обсъдите това, през което е преминал той, как му се е отразило да учи от вкъщи, защо му е по-лесно в училище и т.н. Целта на този разговор е вие да го разберете по-добре, той да се почувства разбран и да повиши своята осъзнатост. Именно #осъзнатостта ще му помогне да не изпада в #кризи, а да направи връзка между #чувствата и действията си и да се опита да промени нещо. Обикновено емоционалните кризи са интензивни, поради което по време на протичането им способността за осмисляне рязко намалява. Разговорите след емоционални ескалации помагат те да се интегрират и да се намали техния интензитет в бъдеще. Можете да отразите чувствата и вътрешните процеси на детето чрез въпроси, например: „Много ли ти беше трудно по време на карантината да учиш вкъщи? Какво ти беше трудно?“, „Напрягаш ли се от ученето вкъщи? Какво те напряга?“, „Ядосваш ли ми се и за какво?“, „Какво ти се иска да е различно?“, „От какво имаш нужда от мен?“, „Какво е различното вкъщи и в училище?“, „Има ли нещо в моя подход, което не ти харесва?“ „Имаш нужда сам да определяш какво да правиш и да разпределяш времето си ли?“ и т.н. Често децата се напрягат от неща, за които може и да не си даваме сметка. Хубаво е да поговорите, да го стимулирате да се изрази, да проявите разбиране и съчувствие. #Диалогът е първата крачка към справянето.

-   Важно е вие също да се изразите и да му кажете как се чувствате в тези моменти, защо подхождате по определен начин, че ви е трудно и на вас и какво ви е трудно. Можете да му разкажете също за времето, в което вие сте била ученичка, какви трудности сте срещала, и как сте се справяла. Така ще ви усети по-близка и ще ви има по-голямо #доверие.

-   Ако се наложи да учи вкъщи, добре е заедно да изградите режим. Можете да си направите на голям картон график/програма (добре е да е красива, цветна, може да сложите стикери, да нарисувате нещо и т.н.). За да бъде програмата цялостна, важно е да включва задълженията и правата, времето за учене и времето за почивка, границите и свободата. Добре е заедно да вземете решение как да бъде построен графикът,  така че да сте съгласни и вие, и той. Можете да определите и дейностите, чрез които той да има възможност да си почива, които да не включват само телефон или телевизор. Той може да помисли какво би му било приятно да прави и да предложи няколко неща, които не са свързани с електронни устройства. Важно е да включват и такива с повече движение, за да има баланс със статичността при ученето.

-   През лятото можете да опитате различни варианти на подреждане на деня, за да видите кой как ще сработи при вас. Хубаво е и да пробвате поне за един ден вариант, в който регулацията се съществява изцяло от сина ви - той сам да решава кога какво да прави, без вие да се намесвате, но да поеме ангажимент да си свърши задачите до определен час. Ще бъде ценен опит за него, а на вас ще даде представа доколко е изградил саморегулацията си. На базата на този ден ще можете и да взимате решения за следващата организация.

Желая ви успех!

# 84
  • Мнения: 208
Искрено благодаря!  Simple Smile

# 85
  • Мнения: 349
Здравейте, Милена,

Искам да изкажа искрена благодарност към Вас! Преди няколко седмици Ви писах за предстоящата операция на дъщеря ми. Благодарение на съветите Ви мисля, че минахме през това изпитание доста спокойно и детето се държа много смело. 💐

Тъй като това е вече зад гърба ни, малката ни любопитка (на 5 години) започна да задава въпроси в една посока, за която ни е трудно да говорим. Тази сутрин ни каза, че и е мъчно, защото някой ден ние ще умрем. Разсея се с нещо и не се наложи да обесняваме, но съм сигурна, че ще попита отново, затова искам да съм подготвена. Четохме книжка за Цар  Лъв снощи и предполагам, че това е причината да пита.

Благодаря предварително!

# 86
  • Мнения: 1 557
Здравейте. Имам нужда от съвет, защото не знам какво да правя вече.
Дъщеря ми е на 4 години. От началото на месен юни отново започна да посещава детска градина, като в началото нямаше никакви проблеми. Преди може би месец имаше случка в градината - карали я да си обува обувките, а тя още не може добре сама. От там започнала много да плаче, а когато баща й я взел същия ден се разплакала още повече. От тогава имаме проблем с воденето сутрин - постоянно плаче, не иска да ходи, има моменти в които дори пищи, измисля си оправдания от типа на болна съм, боли ме главата, гърлото, корема. Вечер е  добре. Персонала в градината вероятно мисли, че го прави от инат, дори с обуването са мислели че не иска да се обуе от инат.
Същата е ситуацията и с воденето на логопед. Започва се едно мрънкане и опъване, когато я водим, пак плаче и се тръшка. След по-малко от минута се успокоявала и работила добре. Но това е на всяко водене. Логопеда категорично не се държи лошо с нея, дори им прави малки подаръчета.
С нас, когато пак нещо не стане както тя е решила, е тръшкане дори по пътя, викане и по-рядко плаче, понякога удря. Вкъщи постоянно говоря, питам я какво не й харесва в градината, дали някой й се кара. Често я хващам да лъже, защото изброявам имена на персонала, за когото съм убедена че не би им се карал. Обяснявам, че ще я вземем като свършим работа, че там е хубаво и по цял ден ще играят навън. Тя си позволява да се държи лошо и с персонала, отговаря им, мрънка също както вкъщи когато нещо не й хареса, отказва да пише/рисува когато имат такива занимания. Общо взето като каже, че нещо няма да го направи, значи че няма да го направи, а ако е решила нещо да стане на нейната трябва да стане.
С епилепсия е и изоставане в говора.

Благодаря предварително.

# 87
  • Мнения: 75
Здравейте, Милена,

Искам да изкажа искрена благодарност към Вас! Преди няколко седмици Ви писах за предстоящата операция на дъщеря ми. Благодарение на съветите Ви мисля, че минахме през това изпитание доста спокойно и детето се държа много смело. 💐

Тъй като това е вече зад гърба ни, малката ни любопитка (на 5 години) започна да задава въпроси в една посока, за която ни е трудно да говорим. Тази сутрин ни каза, че и е мъчно, защото някой ден ние ще умрем. Разсея се с нещо и не се наложи да обесняваме, но съм сигурна, че ще попита отново, затова искам да съм подготвена. Четохме книжка за Цар  Лъв снощи и предполагам, че това е причината да пита.

Благодаря предварително!

Здравейте, много се радвам, че сте преминали по-спокойно през прежияванията около операцията!

Темата за смъртта и загубата започва да предизвиква интерес при #децата още от ранна възраст, въпреки че не могат да я осмислят напълно. Трудно им е да си представят преходността и че нещо може да спре да съществува завинаги. Посредством #приказките идеята за смъртта се оформя като понятие в тяхното #съзнание, често не съвсем достоверно и по-скоро абстрактно, но все пак малките деца започват да приемат, че съществува край на #живота. Приказките играят важна роля в запознаването на децата с явления и понятия, с които иначе много трудно биха се сблъскали на практика в живота, поради малкия си житейски опит. На каквото и ниво да се случва осмислянето, чрез приказките тези понятия малко по малко се интегрират от детето и започва процес на тяхното #разбиране. Този процес отнема време, става все по-диференциран с #развитието на детето, и може да бъде подпомогнат от #разговори с възрастните.

С #порастването и повишаването на #осъзнатостта темата за смъртта вече започва да се свързва с темата за загубата, децата откриват и разбират, макар и все още не съвсем ясно, че животът на всеки има край, както и че един ден ще загубят #родителите си. Нормално е това да предизвика у тях #тъга, #страх, #притеснения. Това показва, че са пораснали и е време за първия разговор по тази тема.

Когато говорим по такива деликатни въпроси, много е важно каква информация ще поднесем на детето. Хубаво е да е толкова, колкото то има нужда на съответния етап. Затова най-добрият принцип при такива разговори е да се ръководите от интереса и #нуждата на детето. Когато ви попита следващ път, можете да използвате момента и внимателно да отворите темата. Добре е да попитате детето дали иска да си поговорите повече за това. След което да опитате да разберете какво знае, какво му е интересно и какво го притеснява. Задавайки конкретни въпроси, вие ще придобиете по-ясна представа какво се случва в главата на детето, за да можете да дадете това, което му е необходимо (напр. „Притесняваш ли се, че ние можем да умрем? Какво си представяш?“, „Искаш ли да знаеш нещо за умирането? Можеш да ме попиташ спокойно“, „Ти как си мислиш, че се случва умирането?“). Хубаво е да отразите #чувствата на дъщеря ви и да ги валидизирате и нормализирате, като й кажете, че всеки човек се натъжава и притеснява от загубата на хората, които обича. Важно е да сте искрени и да не я заблуждавате, че това няма да се случи, но да й кажете, че има много време дотогава, и че когато това се случи, тя ще бъде много голяма и много силна, и ще има умения да го преживее и да се справи. А дотогава ще бъдете заедно, вие сте здрави, грижите се добре за #здравето и #щастието си и ще направите всичко, което зависи от вас, да живеете дълго.

Когато ви попита за смъртта, следвайте нейните въпроси и това, което я интересува в момента. Обикновено децата питат какво се случва след смъртта. По тази тема #родителите отговарят според своите разбрания и усещания – някои казват, че човек става звездичка на небето, други казват, че се погребва в земята и т.н. Използвайте това обяснение, което усещате, че най-много ви резонира. Освен това, за да придобие по-цялостна представа, когато говорите за смъртта, добре е да говорите и за живота. Важно е да й кажете, че никой не знае какво точно се случва с човека, който умира, но знаем какво се случва с хората, които остават живи – че винаги носят починалия в сърцето си, че пазят спомена за него, че могат да му пишат писма, да посещават гроба му, да посадят растения на него, че могат да си говорят с него вътре в себе си, че душите им остават свързани, и че животът продължава. Че колкото по-добре живее човек и колкото по-щастлив е, толкова по-малко се тревожи за смъртта.

С тези разговори ще й помогнете да придобие по-голяма яснота за смъртта и загубата, да разбере по-добре живота в неговата цялост, както и да го свърже с личната отговорност за здравето и грижата за себе си. Всичко това ще я намести и успокои.

Желая ви успех!

# 88
  • Мнения: 75
Здравейте. Имам нужда от съвет, защото не знам какво да правя вече.
Дъщеря ми е на 4 години. От началото на месен юни отново започна да посещава детска градина, като в началото нямаше никакви проблеми. Преди може би месец имаше случка в градината - карали я да си обува обувките, а тя още не може добре сама. От там започнала много да плаче, а когато баща й я взел същия ден се разплакала още повече. От тогава имаме проблем с воденето сутрин - постоянно плаче, не иска да ходи, има моменти в които дори пищи, измисля си оправдания от типа на болна съм, боли ме главата, гърлото, корема. Вечер е  добре. Персонала в градината вероятно мисли, че го прави от инат, дори с обуването са мислели че не иска да се обуе от инат.
Същата е ситуацията и с воденето на логопед. Започва се едно мрънкане и опъване, когато я водим, пак плаче и се тръшка. След по-малко от минута се успокоявала и работила добре. Но това е на всяко водене. Логопеда категорично не се държи лошо с нея, дори им прави малки подаръчета.
С нас, когато пак нещо не стане както тя е решила, е тръшкане дори по пътя, викане и по-рядко плаче, понякога удря. Вкъщи постоянно говоря, питам я какво не й харесва в градината, дали някой й се кара. Често я хващам да лъже, защото изброявам имена на персонала, за когото съм убедена че не би им се карал. Обяснявам, че ще я вземем като свършим работа, че там е хубаво и по цял ден ще играят навън. Тя си позволява да се държи лошо и с персонала, отговаря им, мрънка също както вкъщи когато нещо не й хареса, отказва да пише/рисува когато имат такива занимания. Общо взето като каже, че нещо няма да го направи, значи че няма да го направи, а ако е решила нещо да стане на нейната трябва да стане.
С епилепсия е и изоставане в говора.

Благодаря предварително.

Здравейте, много е хубаво, че вашето момиче знае какво иска и може да го отстоява. Трудността възниква, когато желанието за #отстояване е толкова силно, че изостря #поведението и създава трудности във #взаимоотношенията. Това обикновено е голямо предизвикателство за #родителите, често изтощаващо и обезсърчаващо. В основата със сигурност не е просто инат, нещата при децата винаги са по-комплексни и имат обяснение.

Според мен има няколко фактора за поведението на дъщеря ви. Първият е свързан с нейните черти на личността и #характера - тя със сигурност от децата, които са чувствителни и сензитивни към личното си пространство, усещания и мнение. За малките деца често е неразбираемо, когато възрастните искат от тях нещо, което те не усещат да отговаря на #потребностите им в момента. Колкото по-независими са, толкова повече разчитат на личната си преценка и не следват сляпо исканията на възрастните. Макар и да създават затруднения в момента, това са много ценни качества за целия живот на човека. Когато възрастните започнат да упражняват натиск, това стимулира реакцията на #съпротива на детето. Ако не се усеща уважено, а подценено, може да изпита много силни и интензивни емоции на #гняв, #безпомощност, #страх.

Ситуацията с обуването на обувките в градината е била силно преживяване за вашата дъщеря. Възможно е да я е накарала да се чувства уязвима, притеснена, несправяща се, да се е засрамила, ядосала и напрегнала. А ако е било съпроводено и с конфлкт с учителите, това е намалило #доверието към тях и усещането й за #сигурност. Много често децата проектират напрежението си върху средата и хората, което обяснява твърдението на дъщеря ви, че много учители в градината й се карат. Вероятно наистина има такова усещане, защото се чувства тревожна, напрегната и непокойна. В тази възраст границата между реалността и усещанията все още понякога е тънка, затова децата могат да си мислят, че някой е враждебен към тях, ако те са враждебни към него. Когато има такива случки като тази с обувките, важно е как се отработва ситуацията на място в градината. Добре е учителите, които са участвали в нея, да поговорят с детето, всеки да се изрази (на първо място детето) и по този начин да се възстанови #близостта и спокойствието в #отношенията.

Вторият фактор за по-интензивното настояване на своето и #кризите с #тръшкане и крещене е вътрешното напрежение от взаимодействието със средата. То се поражда от много фактори едновременно – специфичната възраст 4 години, в която се случват много процеси на #развитие, които напрягат #психиката; напрежението в градината; натрупано напрежение от карантината; вътрешно #напрежение, което се дължи на чувствителността и по-голямата енергия, които има детето; напрежение от трудностите в #изразяването и говоренето; както и всякакви други напрежения, които възникват в комуникацията, в #семейството, ежедневието. Цялото натрупано напрежение изостря #възприятията и #реакциите, кара децата да приемат нещата по-крайно.

Трудностите с изразяването са много важен фактор за по-експлозивно поведение при децата. Когато мисловното им развитие изпреварва #вербалното, това предизвиква силна #фрустрация. Те чувстват, мислят и усещат много повече, отколкото могат да изкажат. Това ги напряга много и са принудени да търсят други средства за изразяване, които са им по-лесни и непосредствени – плач, викане, удряне, хапане, ритане и т.н. С развитието на говоренето вашето момиче ще започне да се чувства все по-спокойно с преживяванията и #комуникацията.

Друг възможен фактор свързвам с ефектите от карантината – няколко месеца децата са били само с родителите си и някои от тях преживяват адаптация в градината отново. Адаптацията не винаги започва от първия ден или седмица, понякога ефектите са малко по-късно, и могат да се отключат от неприятна случка в градината. Доста деца, които спокойно са посещавали градина преди карантината, в момента трудно се отделят от родителите си сутрин. Изпитват тревожност от #раздялата, дори и да знаят, че след това ще им е приятно. Преодоляването на този процес става с времето и повторяемостта. А и без наличието на карантината, от време на време децата имат периоди на по-трудно отделяне и влизане в градината, които преминават естествено.

Във възрастта от 1 до към 5 децата имат задачи на развитието, които предразполагат разгръщането на #опозиционно поведение. Много активни са темите, свързани с #отстояването, усещането за „аз“, разграничаването от другите, поставянето на #граници и приемането на границите на другите, справянето с #конфликти. Социалните умения се развиват чрез попадането на децата в такива ситуации, затова те си ги търсят. Имат нужда да се държат опозиционно, за да изследват своето влияние върху другите хора, както и за да наблюдават и изучават какво могат да очакват от тях.

Друг важен фактор е самият процес на поставяне на граници и как се случва той между родителя и детето. Има родителски подходи, които в желанието си да намалят, всъщност увеличават съпротивата и опозицията на децата, изнервят ги и правят взаимодействието много трудно. За ефективните начини за поставяне на граници ще споделя малко по-надолу.

Смятам, че всички тези фактори имат влияние върху вашата дъщеря и дорпинасят тя да реагира толкова бурно напоследък. Ще ви предложа да опитате две неща, които обикновено допринасят за #успокояване на детето и промяна в интензитета на реакциите. Едното е #отразяването на #емоциите. Много ми харесва, че й задавате въпроси какво не й харесва в градината и дали й се карат, важно е тя да споделя тези неща. Ще й помогнете още повече, ако я питате по-задълбочено и фокусирано за емоционалните й преживявания. Обикновено когато децата изразят с думи чувствата, които усещат, те се балансират и успокояват. Помага им както изразяването само по себе си, така и чувството, че са изслушани, съпреживяни, разбрани, и че техните емоции са приети такива каквито са. Чрез отразяването вие ще й помогнете да формулира това, което е вътре в нея, да разбере себе си по-добре и да повиши своята #осъзнатост. Изразяването и осъзнаването са пътят за справяне с емоциите. Можете да й задавате въпроси за преживяванията й, напр. „Ядоса ли се много? На какво се ядоса?“, „Ядосваш ли се на учителите? За какво им се ядосваш?“, „Ядосваш ли се на нас? Много ли ни се дразниш, когато не правим нещата както ти искаш?“, „Много ли ти е приятно, когато всичко става както ти искаш? Иска ти се винаги да е така ли?“, „От какво имаш нужда от мен в момента – много ти е важно да те разбера ли?“ и т.н. А по отношение на случката с обувките: „Притесни ли се, че не можа да си обуеш лесно обувките? Да не би да ти стана неудобно?“, „Ядоса ли се на учителите, че искат да се обуваш, а ти не искаш?“, „Искаше ти се да можеше да го направиш по-лесно ли?“, „Какво ти се искаше да направят учителите?“, „Много ли те напрегна тази сиуация? Затова ли не ти се ходи на градина?“, „Притесняваш ли се от нещо или някой? Страх ли те е в градината? От какво те е страх?“ и т.н. Можете да подкрепите изразяването и чрез рисуване – тя да нарисува как се чувства в градината, или да нарисува гнева, напрежението си и т.н. Важно е след това да обсъдите картината. Всички тези методи за изразяване на емоциите със сигурност ще й помогнат да се почувства по-добре, както и да се свържете с нея на още по-дълбоко ниво.

Второто нещо, което смятам, че ще ви помогне, е свързано с някои аспекти при процеса на поставяне на граници и начина, по който казваме „не“ на децата. За тях е много полезно да не получават всичко, което искат, и да им се поставят граници, защото това им дава сигурност, а и ги подготвя за живота. При поставянето на граници обаче има фини нюанси, които много променят взаимодействието между възрастните и децата. Те са свързани с нашата нагласа и разбиране към #желанията и #потребностите на децата, с начина, по който говорим и се отнасяме към тях в моментите на #ескалации, както и с нашата #последователност и #консистентност. Възможно е понякога да губим представа какво стои зад поведението на децата и да не го приемаме насериозно. Те усещат това и винаги реагират бурно. Друга конфликтна точка е, когато отхвърляме желанието на детето и пропускаме да се погрижим за потребността от уважение и приемане на правото на детето да има всякакви желания. Много е важен #езикът, който използваме, той да бъде искрен, личен и автентичен. Важно е и каква #подкрепа даваме на детето, когато му отказваме нещо. Ако сме сравнително спокойни, вероятно имаме ресурс да дадем емоционална подкрепа на детето, макар да сме му отказали нещо. Обгрижваме емоцията, без да отстъпваме от решението си. Отразяването, гушкането, оставането с детето в емоцията, съчувствието – всичко това са средства да бъдем до детето и да му помогнем по-лесно да приеме разочарованието и фрустрацията. А и по този начин то ще наблюдава добри модели за подкрепа, които в бъдеще да усвои като стратегии за самоподкрепа.

В линка по-долу съм обобщила най-ключовата информация по темата за границите.
http://www.undertherainbow.eu/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0% … 8%D1%86%D0%B8%20/

Вярвам, че с порастването, улесняването на процеса на вербално изразяване, както и с описаните подходи, ще намерите баланса с вашата дъщеря. А и на нея, и на вас ще ви олекне.

Желая ви успех!

# 89
  • Мнения: 1 334
Здравейте, веднъж вече ми дадохте съвети, сега пак се обръщам към вас за помощ.
Наложи се детето ми да бъде прието в болница. Симптомите се припокриват с тези на корона вируса. За сега непотвърдено. Виждам обаче страха му и ми се иска да го успокоя, а сякаш не успявам.
Толкова време вече всекидневно се говори по телевизията, че явно стреса се натрупа. Дори да се окаже тази диагнозата искам да подвигна духа му и да му дам кураж, че всичко ще премине благополучно. 😢

Последна редакция: сб, 18 юли 2020, 12:37 от valeriq.k

Общи условия

Активация на акаунт