Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 90
  • Мнения: 43
Здравейте, веднъж вече ми дадохте съвети, сега пак се обръщам към вас за помощ.
Наложи се детето ми да бъде прието в болница. Симптомите се припокриват с тези на корона вируса. За сега непотвърдено. Виждам обаче страха му и ми се иска да го успокоя, а сякаш не успявам.
Толкова време вече всекидневно се говори по телевизията, че явно стреса се натрупа. Дори да се окаже тази диагнозата искам да подвигна духа му и да му дам кураж, че всичко ще премине благополучно. 😢

Здравейте, напълно разбираемо е детето да се страхува в тази ситуация и е много хубаво, че търсите начини да му стане по-леко и да му помогнете да се справи с #притесненията си. Непосредствената близост до темата за коронавируса и възможността детето да го има неимоверно би покачила #тревожността на всеки на негово място. Както и да подходите вие, каквито и средства за успокоение да използвате, не си представям, че момчето може да бъде напълно спокойно. Страхът в такова положение е здравословна реакция. Докато не премине болестта и престоя в боницата детето със сигурност ще изпитва #страх – на моменти по-силен, в други моменти по-слаб. Вашето присъствие обаче е изключително важно за него и със сигурност много му помага това да ви вижда, да усеща топлината и любовта ви, да знае, че сте до него, че го пазите и че неговото здраве и радост са най-важното нещо за вас. Дори и нищо по-специално да не правите, с адаптацията в болницата и вашето подкрепящо присъствие скоро той ще започне да се отпуска и да се чувства по-добре. Има нужда от малко време.

Има неща, които можете да опитате, за да му помогнете още повече да се почувства силен и способен да се справи. Те включват от една страна #подкрепа директно по отношение на страха, а от друга страна – внасяне на други различни теми и положителни #емоции, така че да има по-голям баланс в #чувствата, които изпитва. Този баланс е важен за по-лекото преминаване през цялото преживяване. Ето няколко предложения от мен:

-   #Изразяване – стимулирайте го да говори за това, което чувства. Колкото по-конкретно е #споделянето, толкова по-разтоварващо ще бъде за него. Отразете чувствата му чрез въпроси от какво точно го е страх, какво си представя, какво е най-страшното, което според него може да се случи, има ли нещо в болницата, което го плаши и какво е то, притеснява ли се от докторите, вярва ли им, спокоен ли е с тях и т.н. Освен вербалното изразяване, рисунките също помагат натрупаните емоции да излязат. Може само да драска или да рисува страха и #напрежението си. Можете да рисувате заедно – напр. всеки да нарисува своите чувства с цветове и после да си поговорите за това. Изразяването е първата стъпка към балансирането.

-   #Успокояване – поговорете в подробности за това от какво има нужда той, за да се почувства по-спокоен. Отново чрез въпроси проучете неговите #нужди в момента. Възможно е вие да си мислите, че има нужда от едно, а той да има нужда от друго. Попитайте го как да се погрижите по най-добрия начин за него – дали иска да го гушкате повече, да го галите или разтривате (успокоение на телесно ниво), дали иска да играете с него и да му носите различни игри или играчки (успокоение чрез разсейване), дали има нужда да си говорите повече (успокоение чрез #споделяне и #диалог), или вие да му четете, разказвате приказки, истории, да слуша музика (успокоение чрез различни възприятия).

-   #Увереност – добре е по-често да му обръщате внимание на силата, която има в себе си, и че тя ще му помогне да оздравее по-бързо. Можете да му припомните ситуации, в които е проявил сила, #устойчивост, смелост, за да го свържете с тези негови качества. Полезно е често да чува утвърждаващи думи от вас, напр. „Знам, че ти е трудно и те е страх, но съм сигурна, че ще се справиш“, „Справяш се много добре, на мен би ми било трудно, ако съм на твое място“ и т.н.

-   #Сигурност – нуждата от сигурност се подхранва най-вече чрез стабилността, която струи от средата, в която се намира детето. Тук е ключово вашето състояние и вашето спокойствие – ако той ви усеща относително спокойна и с доверие към лекарите, това малко по малко ще му повлияе и той ще се успокои. Дори и неспокойна, вие пак сте най-важната му опора, но тъй като сте силно емоционално свързани, а той е в уязвима позиция, по-лесно усеща в какво състояние сте вие. Макар и несъзнателно, това му влияе. Реалистично погледнато вие също няма как да сте напълно спокойна в тази ситуация. Това е много трудно за всеки родител. Можете обаче да държите в главата си вашата грижа за самата себе си, тя е много важна! Не подценявайте ефекта от това преживяване върху вас. Помислете как да се подкрепите, какви малки неща можете да правите за себе си всеки ден, как да излизате за малко от ситуацията, за да имате психична енергия и ресурс да се грижите за детето. Освен сигурността, която излъчвате, важно е да спомагате за изграждането на #доверие на детето към лекарите. Можете да му казвате, че те са добри, че знаят какво правят, че може да им се довери и да се остави на техните добри грижи.

-   #Активност – в ситуации, в които децата изпитват напрежение, но не могат да се движат свободно, за да го изразходят, много помагат тактилни игри – с пластелин, глина, неща, които детето може да мачка с ръце и са удобни за ситуацията в болнцата. По отношение на активността обаче можете да му помогнете и на ментално ниво - като говорите за нещата, които зависят от него и нещата, които не зависят от него. Това ще му помогне да ги разграничи и да има усещане, че има контрол над това, което му се случва. Често тревожността се покачва от усещането, че не знаеш какво става с тялото ти и няма какво да направиш, за да си помогнеш. Говорете с него относно разделянето на „работата“ по оздравяването.  Нещата, които той може да прави, за да оздравее по-бързо, независимо дали е коронавирус или нещо друго, са: доброто настроение, почивката, добрата храна, пиенето на вода и течности, шегите, игрите, общуването и споделянето. Останалото е работа на лекарите и за него те трябва да мислят и да се тревожат, а не той.

Желая на вашето момче леко боледуване и бързо оздравяване, а на вас сила и вътрешно спокойствие, че всичко ще бъде наред!

# 91
  • Мнения: 456
Здравейте! Пиша тук със следния проблем.
Имам две деца близнаци - момче и момиче на почти три години, с мъжа ми живеем в Англия, но сега ще прекарам 2 месеца тук в България.

Двете деца са много будни, но забелязвам, че от известно време момченцето бие момиченцето, като дори посяга и на мен. Станал е много агресивен, а когато му се скарам или леко го напляскам по дупето, той става още по-агресивен и започва да удря мен. Макар да е малък има голяма сила и наранява момичето по много груб начин.
Тук искам да кажа, че децата според мен са разглезени от мен самата. Баща им е постоянно на работа и те са по цял ден с мен, като всички грижи за тях са посветени изцяло на мен. Понякога родителите ми идват от България, а случва се и родителите на съпруга ми да идват и да помагат с отглеждането на децата, докато са на гости. Никога не съм ги лишила от нещо, винаги им купувам интересни играчки, давам им каквото искат и те са едни презадоволени деца откъм материални блага, а също така и откъм внимание. Те не ходят на детска градина, не са ходили на ясла и грижите за тях са изцяло от мен или бабите и дядовците им, не ги гледат чужди хора като детегледачки и други.

Преди месец, докато още бяхме в Англия се наложи дъщеря ми да влезе в болница, първо с баща си като придружител, а после с мен, защото беше болна. През началото, докато съпругът ми беше в болницата с нея, аз гледах сама момченцето вкъщи. В това време родителите ми дойдоха, за да ми помогнат като те поемат грижите за сина ми, съпруга ми отиде на работа, а аз остана в болницата с дъщеря ми. Когато се върна вкъщи след престоя в болницата, детето не беше добре - не можеше да върви, да се храни, да пие вода. Въпреки, че на момчето му беше обяснено, че тя е болна и има нужда от повече грижи, защото не може да се справи сама, той отново изпадаше в състояния, в които я бие. Слава Богу детенцето е добре, няма отражения и е съвсем здрава, подвижна и няма никакви проблеми. Всички се държим еднакво с децата, а боят между тях е от преди тя да се разболее. Отношението, което прояваваме към едното дете, проявяваме и към другото, винаги се взима всичко по две, за да няма ощетени.

Започва да се кара с нея предимно за играчки, но интересното е, че когато ги заведа в център за игри с други деца или вкъщи поканя приятелка с нейно дете, за да си играят, момченцето не желае да дели нищо с другите деца, оставя се да му взимат играчките и не проявява никакъв характер. Момиченцето е много контактно, споделя играчки и няма проблем с други деца, разбира се и си играе. Честно казано когато съм само с нея, не усещам, че имам дете. Тя е много кротка и не ми създава никакви проблеми. Той е много умен, разбира всичко, изпълнителен е, но не мога да разбера, защо изпада в такива състояния, в които бие нея, а после се обръща и започва да бие и мен, след като му се скарам.
Това, което ми прави впечатление е, че имат страх от баща си, който дори без да повиши тон успява да ги стресне, само като им каже имената. Той не прекарва много време с тях и мисля, че те го приемат за по-чужд в смисъла, че не е с тях нон стоп. Това го забелязвам, защото децата навън се държат по-различно и са по-послушни (когато са и сред непознати) от това, което показват вкъщи. Съответно кавгите между тях са по-малко навън.
Преди дни бяхме на детски рожден ден, на който той я удари, защото тя искаше една количка, която искаше и той. Щом му се скарах се обърна и се опита да ми удари шамар. Нищо такова не съм проявявала аз към него, нито баща му. Той дори не им се кара, а да не говорим за това да се прилага бой. Аз поплясквам съвсем леко по дупето, като също не прибягвам до това често, а шамари не съм удряла никога.

Моля за съвет, по какъв начин мога да противодействам в такива моменти и как да ги сведа до минимум. Също така каква би могла да е причината, за да се стигне до такива ситуации.

Последна редакция: пн, 20 юли 2020, 12:00 от orchid.xx

# 92
  • Мнения: 43
Здравейте! Пиша тук със следния проблем.
Имам две деца близнаци - момче и момиче на почти три години, с мъжа ми живеем в Англия, но сега ще прекарам 2 месеца тук в България.

Двете деца са много будни, но забелязвам, че от известно време момченцето бие момиченцето, като дори посяга и на мен. Станал е много агресивен, а когато му се скарам или леко го напляскам по дупето, той става още по-агресивен и започва да удря мен. Макар да е малък има голяма сила и наранява момичето по много груб начин...................................................

Моля за съвет, по какъв начин мога да противодействам в такива моменти и как да ги сведа до минимум. Също така каква би могла да е причината, за да се стигне до такива ситуации.

Здравейте, агресията при малките деца често е голямо предизвикателство за родителите. Опитват различни подходи, които имат за цел ограничаването и спирането на поведението на детето, но в по-голямата част от случаите те не работят. Това е така, защото тези методи се отнасят към външната страна на проблема – удрянето, хапането и т.н., а реално той се корени във вътрешния свят на детето. Когато се подходи към източника на #агресията, обикновено тя много намалява. Източникът винаги са емоционалните преживявания на децата, а причината най-често е неумението им да ги изразяват.

Агресията е нормална част от всяко човешко същество, добре е да я има, защото тя е ресурс за хората по отношение на отстояването на техните права и #граници. Това, че детето удря, означава, че е в процес на развиване на усещане за „аз“, учи се да си поставя граници, изгражда своята #асертивност. Във вашия случай много важен фактор е и наличието на сестра близначка. При близнаците има силно емоционално наситени #отношения. На вътрешно ниво едновременно се осъществяват два процеса - на сливане и разграничаване, водени от паралелните нужди на двете деца от #близост и #независимост. Предвид всички тези динамики, плюс спецификите на детския пубертет, изглежда вашето момче е в период на търсене на своето място в света и #семейството, което носи със себе си доста #напрежение. Той експериментира с държанието си в опита си да разбере как поведението му се отразява на другите, поради което сега е добър момент да му помогнете да се научи да заявява себе си по по-конструктивен начин. Защото както всяко нещо, изострянето на агресията и превръщането й във физическо проявление може да създаде трудности на децата в #комуникацията и приятелствата, както и много трудности, притеснения и нерви на #родителите. Удрянето, дори и леко, от ваша страна няма как да бъде полезно за детето, защото пак е агресия, и е много объркващо да искате от него да не е агресивен, ако вие подхождате по този начин към него.

 Понякога изглежда сякаш децата удрят без причина или поводът звучи изключително маловажен. Истината е, че зад агресията винаги има вътрешна причина, тя е емоционална и достатъчно основателна за самото дете. Обикновено децата удрят, когато се чувстват ядосани, уплашени, безсилни, фрустрирани, изнервени. Агресията идва там, където няма думи. Малките деца все още не са развили уменията си за изразяване достатъчно добре, че да отреагират вербално, когато изпитват силна емоция. Затова използват средствата, с които разполагат най-непосредствено, а именно – движенията на тялото си. Съвсем нормално е да се удрят от време на време. За да намалят удрянето, трябва да се научат да се изразяват с думи.

Във възрастта до 4 – 5 години е обичайно децата да ръководят поведението си предимно от #емоциите, които изпитват. Поради факта, че все още не са развили менталните си процеси достатъчно добре, те реагират първично и най-силният им мотиватор е това, което чувстват в момента. Те са много свързани със себе си и функционират все още по-често нарцистично. В този смисъл е обяснимо повдението на вашето момче към сестра му, когато се е върнала от болницата и не се е чувствала добре. Уменията на децата за #съчувствие и влизане в положението на другия се изграждат малко по малко, и могат да се насърчават чрез начина, по който подхождат родителите към техните емоции.

Връзката между братята и сестрите винаги е много ключова за израстването и на двете деца. Тя е полето, в което те най-лесно могат да развиват социалните си умения – учат се да бъдат себе си и свързани с другите, да общуват, да изграждат и поддържат близки отношения, да се справят с #конфликти и т.н. Във вашия случай тези ситуации на агресия, макар и трудни, са полезни и за двете деца – момчето е добре да се научи да се изразява и да казва какво чувства с думи, а момичето е добре да се научи да си поставя граници, да изразява гнева си и да се защитава. По-долу ще ви дам конкретни препоръки как да подпомагате тези процеси.
Много е хубаво, че се опитвате да дадете повече на децата си, както и да бъдете справедлива с тях. Важно е да усещат, че получават достатъчно и да не се чувстват ощетени спрямо другото дете. Това може да бъде изключително трудно за родителите на близнаци, защото чувството за #удовлетвореност на #нуждите е много субективно. Мисля, че много ще се улесните, ако се опитате да подходите по-скоро според #потребностите на конкретното дете, вместо да се стремите да им давате непременно по равно. Тъй като децата са различни, имат различни #нужди – от комуникация с вас, от #игра заедно, от #самостоятелно време, от гушкане, от #насърчение, от граници и т.н. Когато сте свързана и с двамата, и когато отделяте време да ги наблюдавате, вие лесно усещате от какво има нужда всеки. Разбира се, не е добре да им давате прекалено, особено по отношение на материални неща, но когато децата усещат, че се стремите да отговорите не на ситуативните им желания, а на индивидуалните им дълбоки потребности, ще имат по-голямо усещане за справедливост и няма да се сравняват твърде много един с друг.

Ето и моите препоръки към вас:
-   Когато момченцето удари, опитайте да обърнете фокуса си върху това, което се случва вътре в него, което предизвиква #поведението му. Щом има нужда да причинява #страдание, значи и той страда в този момент. Добре е да отдадете внимание на първо място на тази част от него, която страда. Така ще му помогнете да повиши своята #осъзнатост; да си даде сметка за връзката между това, което чувства и това, което прави; да се свърже с емоцията, която изпитва, да я назове с думи и да се изрази. Можете да го попитате напр. „Ядоса ли се на сестра ти? Искаше ти се ти да вземеш тази играчка ли?“, „Дразни ли те тя? С .... ли те подразни?“, „Ядоса ли се на мен? Затова ли ме удари? Иска ти се да те подкрепя в това, което чувстваш ли?“, „Не ти е приятно, че защитавам сестра ти ли?“, „Много ли си ядосан?“, „Нарегна ли се от ... ?“. Тези въпроси показват разбиране и съчувствие към детето, от което той има голяма нужда, за да се справи с агресията си. За да разбере другите, първо трябва да се научи да разбира себе си. Също така в последствие този подход ще му помогне да развие #емпатията си. Обикновено когато бъдат подпомогнати по този начин децата доста бързо се научават да се изразяват, което силно намалява нуждата им да си служат с удряне.
-   Много е важно да стимулирате момчето да каже какво чувства с думи на сестра си („Много ли си ядосан? Кажи й го с думи. Кажи й „Ядосан съм“; или “Знам, че ти е трудно още да се изразяваш, моля те  следващия път, когато се почувстваш така, да опиташ да й кажеш с думи. Аз ще ти помагам, докато се научиш“). Също толкова важно е и да се научи да си поставя граници с подходящите думи - „Не“, „Стоп“, „Не ми е приятно“. Това са средствата, които ще му помогнат да знае какво да прави, когато се чувства ядосан, без да наранява сестра си, както и други деца, с които си взаимодейства. Уменията за #изразяване и поставяне на граници за изключително важни за #увереността на децата в #общуването. Много често те се държат неконструктивно или пък свито и #срамежливо, просто защото не знаят какво точно да правят в някои моменти и не се чувстват сигурни в себе си. В колкото повече ситуации, в които успешно се справят с конфликти, попадат, толкова по-добре за тях.
-   Добре е да помогнете и на момиченцето да се учи да се отстоява. Всяка ситуация на конфликт, както и да изглежда, е #взаимодействие – и двете страни участват, един с активност, друг с пасивност, но и двамата имат какво да учат един от друг. Подходите са абсолютно същите. Важно е обаче, когато се случи той да я удари, да я насърчите тя да му постави граница, а не вие да го правите вместо нея. Правейки го вместо нея, вие не й давате възможност тя да се научи, а това са много ценни умения, от които всяко момиче се нуждае. Подкрепяйте я да се свързва със своите граници („Не ти ли стана неприятно?“), с гнева си и собствената си здравословна агресия („Ядоса ли му се, че те удари? Аз бих се ядосала много, ако бях на твое място“), със силата си („Можеш да се защитиш, искам да му кажеш, ако не ти е приятно да те удря и да му кажеш стоп. Aко ти не му кажеш, той няма как да разбере, че не ти е приятно“).
-   По отношение на вашите граници важи същото. Ако удари вас, добре е да се изразите с думи и да кажете искрено как сте се почувствала и че не искате да ви удря, без вменяване на вина, но като обратна връзка за поведението му. „Ти ме ядоса“ вменява вина, много по-добре е „Ядосах се от това, което направи. Ако си ми ядосан, можеш да ми го кажеш. Имаш право да си ми ядосан, но не искам да ме удряш“. Децата лесно разбират езика на емоциите, защото те изграждат 80 процента от това, което се случва вътре в тях. Само възрастните обаче могат да им го покажат.
-   Когато се понаучат да се изразяват, а и сега, доколкото ви е възможно, оставяйте ги да се справят сами с конфликтите си (разбира се, ако не е опасно). Полезно е за тях, за да могат да изградят #саморегулация. След конфликта е добре да разговаряте с двамата, да ги подкрепите да се изразят и да опитат по различен начин следващия път. Чрез тези разговори ще им помогнете да научат повече за себе си и да се развиват още повече като уверени социални деца.

Желая ви успех!

# 93
  • Мнения: 456
Изключително много Ви благодаря за съветите, ще ги прилагам на практика в ежедневието.
Те двамата обаче макар и на почти 3 години, все още не могат да говорят. Казват само първите срички на думите, разбират се помежду си, но все още не могат да говорят. Предполагам, че щом разбират всичко, което им говоря, ще могат да асимилират и тези изречения, които ще използвам при конфликтни ситуации.
Отново Ви благодаря! Дадохте ми много добри съвети, които ще следвам!

Общи условия

Активация на акаунт