Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Д-р Симидчиев отговаря на вашите въпроси

  • 9 068
  • 41
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 13
Здравейте!

Благодаря на всички за въпросите!
На подобни на някои от тях съм отговорил вече в по-малка или по-голяма степен в интервюто, което бе проведено от Миролюба Бенатова специално за BG-Mamma и което можете да гледате/прочетете тук - https://www.bg-mamma.com/?topic=1199860

Ето и отговори на други въпроси, повдигнати в темата.

Дали тинейджърите с диабет тип 1 са по-податливи на заразяване с COVID-19 и съответно на по-тежко протичане?
(Контролът на кръвната захар в тази възраст е труден по много причини и за много тинейджъри хипо- и хипергликемиите са ежедневие, а тези млади хора най-трудно приемат социалната изолация и предпазните мерки и средства)?


Абсолютно сте права за трудното приемане на социалната изолация в тинейджърската възраст. Това обаче е важно да се балансира с усилия за разбирането на Вашето дете за дисциплината, нужна при контрола на Диабет тип 1. Този тип заболяване е конкретно свързано с несъответна имунна реакция спрямо клетките на собствения панкреас. Макар да не са ми известни конкретни данни за Диабет тип 1 и КОВИД, от общомедицински съображения считам, че тези хора са по-податливи на вирусни и бактериални инфекции, съответно и на по-тежко протичане. Важно е да се подходи с разбиране към психологията на тинейджърите, и особено тези с хронични автоимунни заболявания. Поведението е това, което би ги поставило под риск, а евентуалната инфекция е по-вероятно да протече с усложнения. Посъветвайте се с ендокринолог (за лечение с пен), както и поведенчески психолог за моделиране на разбирането и поведението в тази трудна възраст.



Полезен ли е уредът за измерване на кислород в кръвта Oximeter за установяване на Covid-19? При какви показания трявба да потърсим лекарска помощ?

Уредът е много полезен за установяване на нивото на кислород в кръвта. Много лесно и неинвазивно получаваме информация за степента на “напълване” на "вагончетата", които пренасят кислород от сърцето към тъканите (червените кръвни клетки). Нормално измерване е >95%, а при белодробно страдание спада до под 93% или по-ниско. Оплаквания от затруднено дишане, съчетани с измерване на сатурация под 94% и повишен пулс, са белези за нуждата от търсене на лекарски съвет и помощ. Само е необходимо да се съобрази, че студени пръсти при измерване могат да дадат ниски резултати, както и притискане на кръвоносните съдове на ръката, на която се измерва.



Имат ли достъп болните с Ковид-19, лекуващи се у дома си, до лечение с  хининови и други лекарства, неразрешени за употреба в България? Според Наредба 10 тези лекарства могат да се прилагат само в болниците, но в момента на домашно лечение са много хора в среднотежко състояние, което в друго време би било основание за постъпване в болница, а сега не се прави, за да се запазят ресурсите за болнично лечение на по-тежко болните пациенти. Какви лекарства се предписват на тези болни и имат ли те достъп до спряганите за по-надеждни лекарствени препарати в ранния стадий на болестта?
Личните лекари инструктирани ли са и прилагат ли специфични лекарства на хората, които се лекуват вкъщи от Ковид-19? Какви?


Болните в по-тежко състояние ТРЯБВА да са в болнично заведение. Тези, за които е преценено, че могат да бъдат на домашно лечение, нямат нужда от нищо друго извън поддържащи и симптоматични средства. Лечението с нелицензирани за целта медикаменти има своите рискове и трябва да се прилага ЕДИНСТВЕНО под контрола на правоспособен лекар. За момента няма медикаменти, които да са научно доказали надеждно повлияване на ранните стадии на заболяването, макар че има много публикации в популярната литература. Личните лекари са с много опит в лечението на респираторните вирусни инфекции (от които КОВИД-19 е една), и домашното лечение е според протичането, с познати симптоматични средства “за настинка”.

Последна редакция: ср, 15 апр 2020, 13:49 от Д-р Александър Симидчиев

# 16
  • Мнения: 13
Човек, дал положителна проба Манту, на когото съответно не е направена БЦЖ ваксина, защитен ли е в същата степен като този, който е имунизиран с БЦЖ - естествено имам предвид евентуалния положителен ефект при корона-вируса, не при туберкулозата?

Положителната проба на Манту е основание да НЕ бъде правена ваксинация, именно защото говори за наличие на инфекциозен имунитет. “Защитата”, приписвана на БЦЖ ваксинацията спрямо КОВИД19, не е в индивидуален план, а за общности, при които е реализирана ваксинационната програма. Счита се, че при добро покритие (каквото има в България), вероятността за тежко протичане на КОВИД19 е до 6 пъти по-ниска при ваксинирани с БЦЖ.



Описаните от Вас придружаващи заболявания, увеличаващи риска и тежкото протичане, основание ли са за задължително приемане в болница, ако болният е в по-ранен стадий на болестта?

Напредналата възраст (>65), наличието на недобре контролирани сърдечносъдови, белодробни и метаболитни заболявания, е основание за превантивно приемане в здравно заведение при възможност. Поведението при всеки пациент се преценява индивидуално, на базата на оценката на приемащ лекар и наличността на капацитет на здравното заведение.



Като лекар, считате ли, че затварянето на хората и особено на децата у дома (най-вече в апартаментите в градовете), както и липсата на движение и слънце, за толкова продължителен период (два месеца и половина) няма допълнително да допринесе за сваляне на имунитета?

Като лекар ежедневно ми се налага да правя трудни избори между две злини, от които трябва да избера по-малката. В случая рисковете в обществен план (да загинат възрастни хора) са по-високи от подозирания (но неустановен) риск за “сваляне” на имунитет при децата. Ако този риск беше реален, децата щяха да боледуват повече в този период, а наблюденията са в обратната посока.



Реално, кога може да се очаква ефикасна и сигурна ваксина (не оптимистичен или песимистичен вариант), а реален, на фона и на това, че в момента всички учени по света работят денонощно над това?

След около 12-18 месеца, при темповете на развитие на кандидат ваксините.



Какви превантивни средства препоръчвате? Има теория, че не е добре да се стимулира допълнително имунитетът, за да не се предизвика прекомерна цитокинна реакция на организма, това вярно ли е?

Имунитетът при над 95% от хората е напълно адекватен за ежедневни условия без никаква допълнителна външна намеса. Аз съм привърженик на разбирането за “адекватен” и “неадекватен” имунитет, а не за “силен” и “слаб”. Цитокиновата буря е пример за “неадекватен” имунен отговор на нормален или дори “силен” имунитет. Извън ясно дефинираните в медицината случаи на имунен дефицит, не предписвам “имуностимулатори”. Препоръчвам обаче подготвяне на имунитета за адекватна реакция към познати заплахи чрез ваксиниране.

# 17
  • Мнения: 13
Има ли някакви положителни сигнали напоследък, че могат да се изобретят и пуснат в обръщение бързи, но и сигурни тестове (над 80% най-малко) за диагностициране на вируса? Ако до 2-3 месеца има такива, вие как мислите, трябва ли цялото население на България да се тества?

И сега наличните тестове са с добре дефинирана специфичност и чувствителност. Трябва да се приложи т.нар. Стратегия при изследването. Тестове с висока чувствителност да се ползват за скрининг и тестове с висока специфичност - за потвърждение. Масовостта на изследването зависи от няколко фактора (честота и опасност на заболяването - твърде ниска и твърде висока честота обезсмислят скрининга за не особено опасни заболявания), както и наличен финансов и логистичен ресурс за извършване. Към настоящия момент бих ползвал наличните ресурси за изследване първо на рискови групи, последвано от изследване на групи, които предлагам да бъдат “пуснати” за възстановяване на икономическата ни активност. Тази стратегия бих нарекъл “таргетиран скрининг” и ширината на таргета ще се определи от това в каква степен се препоръча отпускане на мерките.



Реално ли е да се очаква и може ли да се постигне R0 под 1 за Европа? Не само за България. Глобално за нашия континент?
То ЩЕ се постигне, по един или друг начин, с едни или други средства. Физическата дистанция и миенето на ръце личи да го е свалила до 1.1 в момента в България.



Предстоящото сухо и горещо лято за континентална Европа (над 20 градуса средна температура) не би ли трябвало да спомогне за тази цел, защото вирусът няма да може да се репликира толкова често (за него идеалната среда е 6-8 градуса), а и ще живее много по-малко върху открити повърхности?

Искрено се надявам да сте прав. За съжаление вируса го познаваме едва от 4-5 месеца, без да сме преживели с него слънчево и топло лято в България. Лятото може да промени съотношението между “контактно” заразяване и “капково” заразяване, с което на вируса няма да се наложи да съхне по повърхности, а ще си скача между неподготвени имунни системи, ако не спазваме дистанция.




Има вече сигнали за повторно заразяване с вируса.
Какво е вашето лично мнение относно придобит естествен имунитет от този вирус конкретно? И какво се говори в медицинските среди? Защото, ако няма траен личен имунитет, не би ли трябвало и ваксината да е невъзможна по пътя на тази логика?

Не е ясно дали това е “повторно заразяване” или е “реактивиране на недоизлекуван” пациент. Все още е много оскъдна информацията за нивото и трайността на имунния отговор. Не е невъзможно вирусът да бъде със сходно протичане на херпесните (остава да живее в организма и се реактивира, без да прави тежко заболяване), но дори при някои херпесни вируси се прави ефективна ваксина (варицела, респективно зостер). Ще поживеем и ще видим Simple Smile




Според вас грубо колко са общо заразените в България към момента, след като знаем колко са общият брой на официалните случаи, както и общият брой на починалите? Ако не е тайна, в момента как изчислявате грубо колко е неофициалната бройка заболели?
На базата на изследвания от други държави има съотношения между изследвани, боледуващи и загинали. Според някои публикации се счита, че има около 800-1000 заразени на 1 починал (при 37 загинали към днешна дата това би направило между 29 600 до 37 000 заразени). Така можем “грубо” да се ориентираме за броя заразени по броя на загиналите. Друг вариант е да екстраполираме % заразени на базата на направените до момента скринингови изследвания (моето проучване при 1000 полицаи - 0.9% срещнали = 61 000 заразени за цялото население). Като цяло аз бих определили цифрата към днешна дата (15.04.2020) с известно приближение между 40 000 и 60 000 заразени, но с неравномерно разпределение по територията на страната.

# 18
  • Мнения: 13
Когато е приложено домашно лечение, без да има установен коронавирус с тест, но има съмнения за такъв, възможно ли е заболявянето да продължи по-дълго от три седмици?

КОВИД19 може да продължи до към 30-тина дни.



След третата седмица са останали диария и лека кашлица - има ли вероятност тези симптоми се дължат на нещо друго и не на боледуване от коронавирус над 3 седмици?

Разбира се, затова е необходимо да се правят изследвания, с които да потвърдим или отхвърлим диагноза.



Има ли изследвания дали хлорът в басейн би убил този вирус конкретно?

Този вирус е чувствителен на сапун, спирт >60%, белина (хлор) и някои кватернерни йонни детергенти. Като цяло не е проблемен що се отнася до дезинфекция. Проблемни са бактерии, които произвеждат биофилм. Вирусите са преобладаващо лесна мишена за дезинфектантите.



Лека алергична астма при дете/възрастен на терапия с инхалаторен кортикостериод, повишава ли риска от тежко протичане при евентуално заразяване с вируса?

НЕ, в тези случаи рискът от недобро контролиране на основното заболяване е по-висок от риска от КОВИД19. КОВИД19 най-често не води до обостряне на астма, защото засяга по-ниски етажи на дихателната система.



Синът ми е на 3години и 9месеца. Прекара 3 гнойни ангини в рамките на месец и половина( Януари -Февруари 2020). От тогава са минали 2 месеца, но ме гризе отвътре температурата, която поддържа от 2 седмици насам.
Единствено споделя понякога, че го боли коремчето, но други симптоми няма и е с перфектни кръвни показатели, включително ЦРП. Температурата варира между 37-37,4, поне 2-3пъти дневно е в тези граници. Притесненията ми идват от това, че за него тези стойности не са нормални. С уголемени сливици е и е прекарвал едностранна пневмония.


Състоянието, наречено “температура с неуточнена причина”, е медицинско предизвикателство, което се решава със систематичен подход. Най-често става въпрос за т.нар. Фокална инфекция (зъби, синуси, сливици, бъбреци, а при момичета и гинекологични страдания). Възможни са и хормонални причини, както и централно нервни (хипоталамус). Ако е кратък период (2 седмици), и има тенденция към стихване, може да се касае и за имунитет, който е в процес на възстановяване след прекарана инфекция. Редица по-проблемни вируси също могат да дадат такива ефекти (херпесните, Епщайн Бар, Цитомегало).
От описанието Ви изглежда най-вероятно да има фокус в сливиците, който да поддържа температурата. Консултация с УНГ би била уместна.



Надявам се да съм бил полезен. Ще очаквам следващите Ви въпроси.

Бъдете здрави!

Поздрави,
Д-р Александър Симидчиев

# 19
  • Мнения: 3 906
Здравейте, д-р Симидчиев!
При наличие след тестуване само на IgG и при отсъствие на IgM антитела подлежат ли лицата на 28 дневна карантина?

# 20
  • Мнения: 389
Здравейте, Др Симидчиев!
Може ли да ми отговорите вярно ли е, че приемът на АСЕ инхибитори или сартани е предпоставка за по - тежко протичане при заразяване с коронавирус?
При прием на Renovia могат ли да се приемат противовирусни препарати? В листовката на лекарството пише да не се приема Renovia и противовирусен препарат.
Благодаря!

# 21
  • Варна
  • Мнения: 3 382
Здравейте, д-р Симидчиев! Благодаря за времето, което отделяте, за да отговаряте на нашите въпроси. Благодаря и затова, че отговорите Ви са на достъпен език. Моите въпроси са свързани с обявяването, че предстои подновяване на ваксинациите за бебетата и малките деца след празниците. В този ред на мисли:
- смятате ли, че е належащо да се направи точно в този момент?
- как, според вас, ще се гарантира, че педиатъра, родителите и децата не са безсимптомни преносители на вируса? Съответно как би се гарантирала стерилността на коридора, който води до кабинета, а и тази на самият кабинет. Дори и да са обособени дни и кабинети само за поставяне на ваксини от календара при такова текучество на хора дали в възможно да се гарантира, че някой няма да се зарази?
- не е ли по-добре да се изчака с поставянето на ваксините, докато не утихне пандемията, така или иначе всички сме в изолация и децата не контактуват с много хора, които биха могли да "донесат" някоя болест?
- вие бихте ли поставили ваксина от календара на вашето дете в условията на пандемия?

Отново благодаря за отделеното време и търпението Ви.

# 22
  • София
  • Мнения: 10 535
Здравейте, Д-р Симидчиев,

Първо благодаря за изчерпателните ви отговори и то така написани, че да са лесно разбираеми за всеки. Simple Smile

На този етап имам само един въпрос, той е продължениe на мой по-стар въпрос на който вие вече дадохте отговор.
Бях чел в научни публикации в интернет, че всяка страна трябва да се стреми към R0 около 0.6% Това на практика щяло да 'убие/задуши' вируса и той да изчезне. И ако всяка една страна сама за себе си успее да постигне това, то ще попречим на вируса да стане ендемичен.
Конкретния ми въпрос е, това реално ли е да се случи? Говоря глобално не само за България. Защото ние и да се преборим винаги можем отново да го привнесем...
Първо, толкова ли е наистина фактора R0, около 0.6% и възможно ли е по този начин да се преборим с него вместо с така популярния колективен имунитет, но даващ много повече жертви?
И последно, сега сме R0 1.1% но съм чел, че от 2.5/3.0 лесно се стига до 1/1.5, по-трудното е да се сведе до около 0.6% (или колкото е необходимо за да го победим). При тези мерки в момента + все пак предстоящото лято за Европа, какви са вашите очаквания за срок в който да стигнем до това спасение?

Последна редакция: ср, 15 апр 2020, 16:06 от Diavolo

# 23
  • Мнения: 1 036
Здравейте,въпросът ми е следният.Задържа ли се вируса върху продукти за хранене?И върху ,дрехи изобщо върху какви повърхности и доказано ли е научно?

# 24
  • Мнения: 2 968
Здравейте, Д-р Симидчиев! Имам  леко затруднено дишане и болки в гърба, пушач съм. Как мога да проверя дали дробовете ми работят нормално в домашни условия  освен с този оксиметър? Благодаря!

# 25
  • Варна
  • Мнения: 10 947
Благодаря за отговорите дотук, д-р Симидчиев!

Бихте ли могли да коментирате информацията, споделена по-долу, звучи много логично и обнадеждаващо за евентуалното лечение, което трябва да се прилага:

Източник: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=709307713146473&set= … ype=3&theater
И на английски: https://chemrxiv.org/articles/COVID-19_Disease_ORF8_and_Surface_ … sbGkXE1ma08cuVBrY

Скрит текст:
Д-р Владимир Шишков:"Скъпи приятели, днес реших да публикувам информация, която достигна до мен по неведоми пътища, информация която впечатли едни от най-класните лекари, които познавам, информация, която може да се окаже ключова за ефективното лечение на COVID-19.

Държа да кажа, че аз само преведох статията от английски и не съм нейния автор. Надявам се преводът ми да се е получил добре и да е разбираем, но автора по (не)обясними причини, явно е решил да пише под псевдоним. Накрая на статията естествено съм оставил линк към нейния първоизточник, но по-важно е че автора защитава една изключително добре аргументирана нова концепция за механизма на действие на коронавируса и дава също толкова конкретна и ясна концепция за ефективна терапия.

ГОРЕЩО ПРЕПОРЪЧВАМ НА ВСИЧКИ МОИ ПРИЯТЕЛИ ДА Я ПРОЧЕТАТ!

Следва текста на статията:

"COVID-19 УСПЯ ДА ЗАБЛУДИ ВСИЧКИ НАС, НО СЕГА ВЕЧЕ ЗНАЕМ НЕГОВАТА ТАЙНА

През последните 3–5 дни от Ню Йорк, Италия, Испания и други се натрупаха купища от емпирични данни за COVID-19 и характеристиките на пациентите, които страдат от сериозни усложнения. Тези данни не само се трупат, но сега вече ни водят до общ консенсус на професионално ниво, подкрепен от няколко по-малко известни до момента проучвания, които ни сочат че сме били на грешен път през цялото време.

Реално няма никаква „пневмония“, нито ARDS (Acute Respiratory Distress Syndrome). Поне не ARDS с установени протоколи за лечение и процедури, с които сме запознати. Изкуствената вентилация не само е погрешно решение, но интубацията под високо налягане може всъщност да увреди, причинявайки повече щети, отколкото ако я няма, да не говорим за усложнения от наранявания на трахеята и язви, неизбежни при продължителна интубация, а такава често се изисква ... Тя все пак би могла да се използва в близко бъдеще за пациентите които тежко са се влошили, за да се възстановят с помоща на това ново познание, но трябва да се създаде нов протокол за лечение, за да се прекрати досегашната практика на погрешно лечение на пациентите поради сгрешена диагноза.

През последните малко повече от 48 часа направихме огромно откритие:

COVID-19 причинява продължителна и прогресираща хипоксия (тялото ви гладува за кислород), като се свързва с хемовите групи в хемоглобина в червените ви кръвни клетки. Хората просто десатурират (губят O2 в кръвта си) и това в крайна сметка води до нарушения на органите, които именно ги увреждат, а не някаква си там форма на ARDS (Тежък Остър Респираторен Синдром) или пневмония. Цялостното увреждане на белите дробове, което виждате при CT (компютърна томография), е от отделянето на окислено желязо от хема, което преодолява естествената защита срещу белодробния оксидативен стрес и причинява тази добре видима, винаги двустранна непрозрачност наподобяваща разпръснато стъкло в белите дробове. Пациентите, които се връщат за повторна хоспитализация дни или седмици след възстановяване, страдащи от видимо забавена постхипоксична левкоенцефалопатия, засилват впечатлението, че COVID-19-пациентите страдат от хипоксия, въпреки че няма признаци на респираторен „срив“ или умора.

Червените ви кръвни клетки пренасят кислород от белите дробове до всички ваши органи и останалата част от тялото. Червените кръвни клетки могат да извършват това благодарение на хемоглобина, който е протеин, състоящ се от четири „хема“. Хемовете удържат специален вид железен йон, който обикновено е доста токсичен в свободната си форма, и е заключен в центъра на хема с порфирин, действащ като „контейнер“. По този начин желязният йон може да бъде "поставен в клетка" и безопасно да се носи от хемоглобина, но и да се използва за свързване с кислород, когато стигне до белите ви дробове.

Когато червената кръвна клетка стигне до алвеолите или малките торбички в белите ви дробове, където се случва цялата обмяна на газове, този специален малък железен йон може да се преобразува между Fе2 + и Fе3 + състояния чрез обмен на електрон и да се свърже с кислород, след което вече е изключена възможността да достави О2 някъде другаде.

Ето къде се намесва вирусът на COVID-19. Неговите гликопротеини се свързват с хема и по този начин специалните и токсични окислителни железни йони се „разделят“ (освобождават се). По принцип железният йон се измъква от клетката и сега свободно се скита сам. Това е лошо поради две причини:

1) Без железния йон хемоглобинът вече не може да се свързва с кислород. След като целият хемоглобин е повреден, червената кръвна клетка по същество се превръща в кабина на камион без ремарке и няма възможност да тегли товара си .. той е безполезен и просто се движи наоколо с вируса COVID-19, прикрепен към порфирина му. Всички тези безполезни еритроцити, които се движат наоколо, не доставят кислород и това започва да води до спадането на нивата на О2 в кръвта на пациента. НЕВЕРОЯТНО е да приемете всичко това за баналния ARDS и по този начин да лекувате симптома, а не реалната болест. Мислете за това състояние по-скоро като отравяне с въглероден окис, при което СО се свързва с хемоглобина, като го прави неспособен да пренася кислород. В тези случаи респираторите не лекуват първопричината; белите дробове на пациента не се "изморяват", те си изпомпват добре. Червените кръвни клетки просто не могат да пренасят О2, в крайна сметка. Само че в този случай, за разлика от отравянето с СО, при което накрая СО може да се разпадне, увреденият хемоглобин е трайно лишен от способността си да пренася О2, защото е загубил железния си йон. Тялото компенсира тази липса на пренасяща способност и доставките на О2, чрез бъбреците ви които отделят хормони като еритропоетин, а той на свой ред казва на вашите фабрики за костен мозък да увеличат производството на нови червени кръвни клетки с прясно произведен и напълно функциониращ хемоглобин. Това е причината да се считат повишеният хемоглобин и намалената сатурация с кислород в кръвта като едни от 3-те основни индикатора за това дали белодробният срив е вече настъпил за конкретен пациент или не е.

2) Този малък железен йон, заедно с милиони негови приятели, освободени от други хемове, вече плуват свободно през кръвта ви. Както споменах по-рано, този вид железен йон е силно реактивен и причинява окислително увреждане. Оказва се, че това постоянно се случва макар и в ограничена степен естествено в телата ни, поради което си имаме и естествени механизми за почистване и защита, чрез които поддържаме баланса. Белите дробове имат по-специално 3 основни защитни механизма за поддържане на нормална „ хомеостаза на железните йони“, 2 от които са в алвеолите, онези малки торбички в белите ви дробове, за които говорихме по-рано. Първият от двата защитни механизма са малки макрофаги, които бродят наоколо и почистват всички свободни радикали каквото представлява и това окислително желязо. Вторият защитен механизъм е облицовката по стените на алвеолите (наречена епителна повърхност), върху която има тънък слой течност (сърфактант), съдържаща висока концентрация на антиоксидантни молекули каквато е например аскорбиновата киселина (известна още под името витамин С), между другото. Е, това обикновено е достатъчно ефективно за естествено срещащите се окислителни железни йони , но при един разрастващ се COVID-19 тялото ви всъщност е претоварено ... просто агресивното окисляващо желязо става твърде много и започва да преодолява естествената защита в белите дробове което води до началото на процесът наричан белодробен оксидативен стрес. Той на свой ред води до увреждане и възпаление, а оттам се стига до всички онези гадни увреждания, които виждате при CT (комютърна томография) на белите дробове на пациент с COVID-19. Забелязали ли сте как винаги този процес е двустранен? (и левият и белият дроб се увреждат едновременно)

При истинска пневмония това рядко се случва, но при COVID-19 се случва ... ВСЕКИ ПЪТ.

След като тялото ви вече изчерпва контрола си, когато всичките ви кислородни камиони се движат наоколо без никакъв товар и купища от тази токсична форма на желязо заплуват в кръвообращението ви, защитни сили започват да се изчерпват. Докато дробовете ви са заети с целия този оксидативен стрес те не могат да се справят и вашите органи гладуват поради липса на кислород (О2) и без постоянния му приток осигурен от хемоглобина на червените кръвни клетки, тогава черният ви дроб се опитва да направи всичко възможно, за да изчисти желязото и да го съхранява в неговото „железно депо“. Той обаче също бива претоварен в един момент. И тогава поради тежката загуба на кислород причинена от повредения хемоглобин, който освобождава агресивните железни йони, той започва да вика: „Помощ, нанасям щети!“ като освобождава ензим, наречен аланин-аминотрансфераза (ALT). И ето, това е другият от трите основни индикатора за това дали ситуацията е на път да стане критична за конкретен пациент или не.

В крайна сметка, ако имунната система на пациента не се бори с вируса навреме, преди насищането с кислород в кръвта да падне твърде ниско, независимо дали има или няма включен респиратор, органите започват да се изключват. Без гориво те не могат да работят. Единственият начин е да се опитате да ги поддържате работещи с максимум кислороден внос, или дори хипербарна камера, ако е налична, за насищане с до 100% кислород с вариране на налягането, с цел да се даде възможност на онова, което е останало от функциониращия в кръвта хемоглобин, да пренесе достатъчно количество кислород в органите и да ги поддържа живи. Да, но ние обикновено не разполагаме с достатъчно от тези камери, така че ще трябва да се погрижим да се доставят свежи червени кръвни клетки с нормален хемоглобин под формата на трансфузия.

Основният момент в лечението на пациенти при наличие на железни йони изпуснати от хемоглобина не е чрез интубация и респиратор, което е нефункционално и до голяма степен безполезно, освен ако просто не се надявате имунната система на пациента да сътвори магията си във времето. Трябва да се стигне до коренната причина на заболяването.

Най-добрият сценарий? Да се започне протокол за лечение колкото може по-рано, преди симптомите да се развият и утежнят. Хидроксихлорохинът (повече за него след минута, обещавам) в комбинация с Азитромицин показа фантастични резултати, макар и критиците да използват думата „анекдотично“, за да опишат планината от факти, обещавам да обясня защо е така - по-нататък. Но забравете плазмата с антитела, която може да сработи ако е на достатъчно ранен етап, но ако пациентът е твърде влошен, ще трябва да се направи нещо повече. Той ще се нуждае от пълноценна кръв: антитела заедно с червени кръвни клетки. Защото никаква помощ не е да изпратиш на отряд от войници само боеприпаси, когато вече те са изпаднали в безсъзнание и кървят навън на бойното поле, а трябва да изпратите тези боеприпаси заедно с някаква мощна подкрепа на хемоглобина, за да може те да дойдат на себе си и да изстрелят тези боеприпаси по врага.

ИСТОРИЯТА С ХИДРОКСИХЛОРОКИН

Цялата тази смехотворно заблудена и контрапродуктивна критика, на която медиите подлагат хлорохина ( по чисто политически причини) като ефективно лечение, сега ще се превърне в най-голямата грешка на източниците на фалшиви новини и ще удари обратно върху тях. Медиите агресивно повишиха своята активност за борба с „лошия оранжев човек“ (алегоричен израз за хлорохина) на цената на хиляди изгубени животи. Позор за тях.

Как действа хлорохинът? По същия начин, както при маларията. Виждате ли, маларийният плазмодий е този малък паразит, който влиза в червените кръвни клетки и започва да се храни с хемоглобина като негов хранителен източник. Причината, заради която хлорохинът действа при малария, е същата причина, поради която той е ефективен и срещу COVID-19 – и макар и да не е разбрана докрай, се подозира, че поради свързването му с хемоглобина, той пречи на способността на вируса да уврежда хемоглобина. Същият механизъм, който пречи на маларийния плазмоди да достигне до хемоглобина и да го фрагментира, изглежда, се задейства и при среща с COVID-19 (който по същество представлява фрагменти от РНК в белтъчна обвивка) блокира свързването му с хемоглобина. На всичкото отгоре хидроксихлорохинът (подобрено производно на познатия ни стар хлорохин) понижава pH, което допълнително пречи на репликацията на вируса. И така, докато не станат известни пълните подробности на този механизъм, цялата идея за това потенциално лечение което може да доведе до обрат в терапията, основната цел си остава да се предотврати увреждането на хемоглобина, независимо дали се дължи на малария или на COVID-19.

Вече няма как медиите и псевдо-лекарите седящи на фотьойла в малките си кули от слонова кост и да твърдят „Какви са тези глупости, маларията е бактерия, COVID-19 е вирус, лекарството против бактерии не работи срещу вируси!“. Те никога не са получили просветлението, че не е необходимо лекарството да действа директно върху патогена, за да бъде ефективно. Понякога е достатъчно просто да попречите на патогена да направи това, което прави на хемоглобина, независимо от използваното средство.

Както и да е, достатъчно се каза по въпроса. Какви са окончателните изводи досега? Първо, спешността на респиратора трябва да бъде преразгледана отново. Ако се поставят пациенти на респиратор, защото те влизат в кома и се нуждаят от механично обдишване, за да останат живи - добре. Дайте време на имунната им система да ги спаси. Но ако са в съзнание, будни, със запазени функции – просто поддържайте повишен внос на кислород (O2). Увеличете кислорода ако трябва. Ако вентилирането е неизбежно, направете го но при ниско налягане и максимум висока кислородна концентрация . Не им разкъсвайте белите дробове с максимум PEEP, защото ще нанесете повече вреда на пациента, защото ще си мислите че лекувате, но диагнозата няма да е вярна.

В идеалния случай реално лечение в някаква степен винаги трябва да се получи когато:

1. Инхибирате вирусния растеж и размножаване. Тук най-важна е комбинацията CHQ (хидроксихлорохин) + ZPAK (азитромицин) + ZINC (цинк) или други ретровирусни терапии, които са в процес на разработване. Колкото по-малко вируси – толкова по-малко хемоглобин ще губи активния си железен йон – толкова по-малко увреждания и щети.

2. Терапии, насочени към всеки с абнормен хемоглобин или неправилно функциониращи еритроцити – просто кръвопреливане. Каквото и да е, не познавам целия спектър от възможности като ширина и обхват, защото не съм реаниматор-интезивен лекар. Но помислете в тази посока и лекувайте истинската болест. Ако решите да им дадете плазма с антитела, а те вече са в лошо състояние, помислете отново и по-добре им прелейте КРЪВ с АНТИТЕЛА или поне кръв, последвана от плазма с антитела.

3. Сега, когато знаем повече за това как работи този вирус и как влияе върху нашият организъм, пред нас ще се открие цяла гама от нови възможности."

КРАЙ

ЛИНК КЪМ ОРИГИНАЛНИЯ ИЗТОЧНИК:

WEB.ARCHIVE.ORG

# 26
  • Мнения: 2 689
Благодаря Ви за отговора Др.Симидчиев!🙏🏽
Едва ли някой друг щеше да ми го обясни толкова добре. Успокоихте една притеснена майка, бъдете здрави!

# 27
  • Мнения: 3 616
Уважаеми д-р Симидчиев,
благодаря за вниманието, което ни отделяте. Всички сме наясно колко  е  дефицитно времето Ви в тези напрегнати моменти.
Моите въпроси са свързани с хроничните белодробни заболявания в условията на тази пандемия и като пулмолог към  НОЩ, Вие сте най-точния човек, който може да ни ориентира, нас, пациентите,  в тази сложна обстановка.  Защото при нас е най-трудно да се ориентираме в симптоматиката, тъй като описаните симптоми при ковид-19,  в голяма степен  съвпадат с тези, които имаме постоянно или периодично. Моля да ни дадете и други насоки и съвети, които прецените, че е важно да знаем.
 За съжаление, не намирам никъде конкретна информация и насоки именно към пациентите с белодробни заболявания, които сме в най-рисковата група и много хора буквално живеят с мисълта, че са обречени.

1. Ако човек има няколко хронични заболявания от изброените като рискови, това увеличава ли още повече риска от зараза и по-тежко протичане, отколкото ако има само едно от тях?

2. Казвате, че кортикостероидите увеличават риска. Това важи ли и за помпичките с кортикостероиди  и бронходилататори за астматици?
При инфекция от коронавирус, тези помпички облекчават ли задуха?

3. Астмите се усложняват пролетно време. Как човек с трудна за контролиране астма, ХОББ, друга белодробна  болест или друга белодробна инфекция, особено когато има перманентен задух, може да се ориентира и да разграничи симптомите на коронавируса?  И трябва ли  да спазва указанията да отиде в болница едва след влошаване, или такива пациенти се приемат в болница още в начален етап на заразяване?
Мисля, че това е много важно, особено ако на човека не е известно да е контактувал със заразен.
От данните на самолетоносача Шарл дьо Гол прави впечатление, че половината от  заразените са без симптоми, но вероятно са заразоносители, а това е огромен процент и ние лесно може да се срещнем с ковид-19, без да разберем, колкото и да се пазим.
Има ли някаква разлика при задуха от коронавирус  и този, от някакво хронично белодробно заболяване - астма, ХОББ, по която да се ориентираме?  Например задуха от коронавирус постоянен ли е, или е на пристъпи с последващо облекчаване? За колко време се утежнява този задух? Моля, обяснете ни как и за колко време протича типично инфекцията при хората с хронични белодробни болести? Има ли описани случаи на по-бавно развитие при такива пациенти?
Скрит текст:
Вчера изживях такива съмнения, дали не е коронавирус. Преди време се установи, че имам инфекция с доста резистентна бактерия протеус мирабилис в белия дроб, от 5 месеца не бях пила антибиотици. Предполагам, че не се е изчистила. Преди 15 дни състоянието ми се влоши - кашлица с храчки, температура 37, 2-3, конюнктивит, леко разстройство, силна умора , виенен на свят, унасяше ме и много спях, главоболие понякога. ОПЛ ми изписа антибиотик. Пих 10 дни таваник, към 6, 7-ми ден имах голямо подобрение, но към 9-ти ден отново започна влошаване - изведнъж ме заболя силно гърлото, трудно преглъщах и беше зачервено, отново кашлица с храчки и силен световъртеж, много тежък задух и сърцебиене, помпичката - фостер, ме облекчи малко-  само за около 2 часа. Тази повторна поява на симптоми на фона на таваник,  ме стресна.  Зададох си въпроса, възможно ли е да е КВ или причината е друга, например гъбична инфекция заради антибиотика. Не съм излизала от дома много дълго време, но съпругът ми ходи на работа и въпреки, че спазваме всички мерки и съвети, е възможно внасяне на заразата у дома.
 Чудя се как трябва да постъпи човек на моето място, особено в почивните дни.  Ако отида на изследване, тест,  много повече рискувам да се заразя в някоя болница или лаборатория, чакайки между останалите пациенти, ако не е КВ при мен, което е възможно.
А ако развием пневмония и трябва да ни приемат в болница, какъв е протокола? Докато излязат тестовете не се знае дали е КВ. В специализирано за КВ отделение ли приемат такива пациенти, или в обикновено белодробно, което не е за ковид-19? Ако е инфекциозно отделение, а пациента се окаже, че не е заразен с КВ, то тогава е изложен на допълнителен висок риск от зараза, бил е контактен, докато излязат резултатите и вече не е удачно да бъде прехвърлен в друго отделение.  Но не е и за отделение с ковид, защото е с 2 отрицателни теста и по протокол за ковид, трябва да го изпишат. Известен  ми е такъв случай.  
Въобще има ли протокол за действие при пациенти с други пневмонии, непредизвикани от ковид-19?

Бихте ли ни дали някакъв алгоритъм за поведение  в такава ситуация на нас, хронично болните с белодробни заболявания. Защото за нас е най-трудно да разграничим симптомите. В голяма степен, симптомите на нашите заболявания,  съвпадат с тези на коронавирус.

4. Рентгеновата снимка достатъчна ли е за разпознаване  на коронавирус, или е необходим и скенер, други изследвания, освен тест?

5.  Алергиите предпоставка ли са за по-тежко протичане на КВ инфекция и увеличават ли вероятността за развитие на цитокинна буря, особено такива, с  много по-високи показания на IgE ?  При мен IgE е 1316, при горна граница 87.
По-слабата( срината) имунна  система "помага" ли  в случая? Например да не се развие цитокинна буря?

6. Има ли описани случаи, при които  заразата е   протекла по-леко при хора с описаните хронични белодробни болести?

7. В интервю казвате, че ковид-19 разширява най-фините кръвоносни съдчета на алвеолите в белите дробове и се образуват малки тромби в тях. В този смисъл, пациенти на антикоагулантна терапия, по-предпазени ли са от опасност от зараза и тежко протичане или обратното - и те са в рисковата група? Има ли значение вида на антикоагуланта - синтром/ фраксипарин/ ксарелто?
А пациенти с повишени нива на хомоцистеин, който е рисков фактор за тромбози и ССИ?

И два по-общи въпроса:
* Знае ли се вече какви щамове на вируса циркулират в България и от кой тип са те  - по-агресивни или по-малко агресивни?  И може ли да се предположи, че хората с по-леко протичане, са заразени с по-слабо агресивен щам?

** Как ще коментирате достоверността на PCR тестовете?  Случаят Домусчиев, който стана публичен - от 4-членно семейство, само неговият тест беше положителен. Съпругата му също е била с пневмония, но отрицателен тест. Това навежда на мисълта, че и PCR тестовете също имат голям процент недостоверност.
Тогава как се процедира с хора, които на КТ имат типичната за ковид-19 пневмония, но отрицателен тест?

Отново се извинявам за многото въпроси.

Благодаря предварително, желая Ви светли празници!

Последна редакция: нд, 19 апр 2020, 15:15 от Diorela

# 28
  • Мнения: 2 968
Д-р Симидчиев в кратко интервю за вируса по bgonair:
https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/191117-d-r-simidchiev-pikat- … nasheto-povedenie

# 29
  • Мнения: 7 581
Здравейте!

Видях отговорите относно автоимунните заболявания. Хора с автоимунни и на имуносупресия са по-застрашени. Но тук има доста условности.
Има хора в активен стадий на болестта и на силна имуносупресия. Има такива, които са в ремисия и на поддържаща терапия без имуносупресанти.
Въпрос: всички ли са под един знаменател заради наличието на увреждания, предизвикани от болестта, или все пак индивидуалното състояние в момента е решаващо за евентуално протичане на тази зараза?
Още един въпрос: ревматични заболявания, които не се лекуват активно с медикаменти пораждат ли същата опасност, или може да се квалифицират като по-малко опасни при поява на зараза с ковид 19?

Изобщо въпросите ми са насочени към това дали наличие на някакво заболяване автоматично причислява човека към потенциално силно застрашените, или има много други условия, които влияят?

Общи условия

Активация на акаунт