Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте!
Болката, която споделяте, я носят много от хората, с които работя - и възрастни и деца...
Ще започна с едно възражение: баща ви не е прекратил контактите си с нас. Той се е резделил с майка ви, а не с вас. И със сигурност ви е обичал до последно. Обича ви и сега от мястото, на което се намира...
А вие можете да питате за него не само майка си, а и други близки, които са го познавали. Така ще научите ценна информация. Разберете как са се запознали, как са се влюбили... И вероятно ще установите, че в много отношения вие приличате на него, постъпвате като него и т.н. Тоест - ще установите, че връзката между вас е жива. Терапевтичният метод, с който често работя - Семейни констелации, дава много на хората с подобна ситуация...
Ще ви дам и едно упражнение за постигане на вътрешно единство /защото зная, че в подобна ситуация човек сякаш не се чувства цял/. Вземете шест цветни моливи или фулмастри с различен цвят. Определете три цвята за баща си и три цвята за майка си. И след това нарисувайте с тях как изглежда една ваша клетка. Знаете от биологията, че във всяка ваша клетка има по 50% и от двамата... След известно време, ако ви се стори, че всъщност нещата са по-различни, отново нарисувайте клетката...
Поздрави и весело празнуване!

Здравейте!
Описвате много точно състоянието, в което изпадате.
И важното е не е да ви се постави диагноза, а да се работи с това състояние.
Аз бих започнал с въпроса: Какво се случи, когато бяхте на 13 години?
Желая ви всичко добро!

Здравейте!
Вие казвате, че едва ли не живеете заради бебето си и се чувствате безпомощна да се отстоите от натиска на родителите. Те са ви казвали какво да учите, сега искат и да си работите по специалността, а на вас толкова ви е омръзнало от техните намеси, че не искате да ги чуете, дори и когато ви говорят правилни неща... Добрата новина е, че вече сте жена със съпруг и дете, а не момиче на 3 години.
Ваша е задачата да поставите граница и тези намеси на родителите да не въздействат поне на съпруга ви. Това става с изречения като /давам ви деликатен вариант/: "Разбирам, че ми го казвате от любов,  но това не е ваша работа...  Това е интересна идея. Може би ще  я обсъдя със съпруга си... Това в момента избщо не ме интересува..." Ако те идват често в  дома ви под предлог да помагат за бебето, също се постарайте да го ограничите.
Другата добра новина е, че съпругът ви е до вас. Решете какво харесвате и го правете. А на родителите си оставете да правят това, което не харесвате, щом на тях им харесва.

Здравейте, д-р Стефанов!
На 19 години съм, но това, което ще ви разкажа едва ли звучи като за човек на моята възраст.
Ще започна от там, че винаги съм била чувствителна и лесно мога да се разплача, въпреки че с годините доста от тези неща преборих. Но все още не бих се определила като човек с много силна психика, тъй като постоянно си мисля за неща, които не са се случили, притесняват ме бъдещи ангажименти и прекалено обмислям някои неща, на които едва ли трябва да обръщам толкова голямо внимание.
Преди 3 години почина баба ми и определен период имах проблеми с постоянното сънуване на нея, както и си въобразявах преди да заспя, че има някой около мен (в конкретния случай - тя) и се страхувах и доста трудно заспивах. Една година по-късно преодолях това по някакъв начин.
Преди 2 месеца, обаче се върнах в същото състояние, тъй като моя съседка почина. Не бих казала, че сме били близки, но по незнайни за мен причини отново попаднах в същото положение от преди 3 години. Изпитвам страх от самото тъмно, сънувам отново същите сънища (този път за починалата ми съседка), чувствам безпокойство преди да заспя и не мога да разбера защо въпреки, че знам, че няма никой имам чувството че някой ме гледа докато се опитвам да заспя, обръщам внимание и на най-малкия шум и се плаша. Когато успея да заспя се будя няколко часа след това и към 3-4-5 отново съм будна и отново се плаша цялата в пот и отново се опитвам да заспя.
Опитвам се да не мисля за тези хора и смятам, че до голяма степен успявам и не знам защо въпреки това ми се получават тези страхове. Дори получих алопеция и според лекарите точно този стрес я е отключил. В момента страдам и от рефлукс, който в момента се чудя дали има общо със стреса, който преживях последните 2 месеца.
Също така усещам огромна умора, която свързвам със състоянието с корона вируса, но не знам дали е така, тъй като преди водех доста динамичен живот, а в момента съм вкъщи и мързелувам така да се каже. Има ли нещо, което мога да правя или да приемам за сила и жизненост?
Много заболявания отключих последния месец и се чудя дали не се дължи точно на този стрес.

Здравейте, имаме нужда от съвет. За първи път се сблъскваме с това и не знаем какво трябва да направим, за да се справим. Племенника ми е на 19 години и от близо година знаем, че пуши марихуана. Преди 5 месеца много трудно го убедихме да ни даде урина за изследвания ( срещу пари ), тогава се убедихме, че до онзи момент е само трева. От тогава до сега държанието му започна да се променя, изключително нервен, раздразнителен е, не иска да разговаря с нас, казва, че ни мрази и иска всичките му роднини да умрат и да остане само с приятелите си, които от своя страна са много по-лоши от него. Мислим, че това държание се дължи на това, че пуши постоянно, дори във вкъщи и то в по-големи количества, не му пука от нищо, прибира се сутринта и много често със зачервени очи и замаян, не спи достатъчно, за разлика от преди не се интересува от външния си вид, което за него преди беше от изключителна важност. Забелязахме, че е отслабнал около 5 кг, като мислим, че това се дължи на това, че не разполага с много пари и не се храни добре. Все още се надяваме, че не взима друго, но по държанието му не можем да бъдем сигурни, затова се нуждаем от съвет как да процедираме, тъй като е много твърдоглав и избухлив по принцип, а сега още повече. Не можем да го накараме нито да разговаря с психолог, нито можем да му направим нови изследвания, подиграва ни се, казва, че си е добре и нищо му няма, не иска да работи, постоянно чака да му се дадат на готово, ако му се откаже става агресивен. Засега е проявявал агресия като чупи предмети във вкъщи, плюе майка си и й извива ръцете. Притеснявам се и за нея, тъй като е разведена и живеят само двамата, а бащата не поема отговорност за случващото се. Моля Ви за съвет.

Невъзможно е от марихуаната да е станал изнервен и раздразнителен, има нещо друго.

Здравейте! Прочетох поста и се запитах: къде е тук бащата? За него не се говори... Вече писах в друг отговор, че когато някой изпада в зависимост, по-дълбоката му тема най-често е за бащата: липсващия баща или бащата, който стои в слаба енергия или бащата, който не е на уважение в семейството. В такъв случай е важно да  се привличат колкото се може повече значими фигури, особено бащата или мъже, които са добронамерени. Давам дефиниция на добронамерен мъж: "Такъв, който е готов да даде бащинска и мъжка подкрепа, като същевременно смирено приема факта, че бащата е истински важния за детето /младежа в случая/. Той е уважителен към бащата.". как са нещата при вас в това отношение?

Здравейте!
Тук е важно да се намери първопричината за вашия страх. тя може да се окаже извън баба ви. Защото споменавате, че винаги сте си била по-чувствителна и напрегната. А може да си е и в смъртта на баба ви. Няма как да разбера само от прочита на този пост.
Но ако приемем втория вариант, добре е да засилите контакта с баба си, а не да я избягвате. Разгледайте нейни снимки, където заедно сте били щастливи, предмети, които тя ви е подарила... Добра идея е да ѝ нарисувате портрет - може абстрактен... Но все пак - вероятно корените за по-дълбоко - в детството, във връзката с родителите...
Поздрави!

Здравейте. На 33 години съм, обвързана с 2 деца- едното момиче на 7 години, другото момченце на 10 месеца.  Моят проблем е следият- живея в непрекъснат панически страх, че децата ми ще се разболеят от нелечима болест и че ще им се случи нещо лошо. Тези страхове започнаха с раждането на първото ми дете, развиха се доста и сега като че ли са в своя пик след раждането на бебето. С много добро социално положение съм, хубава и стабилна работа, стабилни доходи. В резултат на моите страхове доста започнахме да се караме с половинката,защото той смята че ще навредя на децата. Посещавала съм психолог без резултат, страховете си остават и с всеки изминат ден стават все по-силни.

Здравейте, до кога е нормално да продължи ревността между децата. Малкото ми дете е вече на 1.5, но голямото на 5г още ревнува. Имам чувството, че дори се обостря повече с времето.

Здравейте, имам Биполярно афективно разстройство. С два суицидни опита съм през 2012 и 2016 и две бягства през 2008 и 2010.
Имам психиатър. Имам телк 80%. Пия Абилифай и литий от май 2017 насам. Преди пиех кветиапин и конвулекс. Имам проблеми със концентрацията, непоседливостта, невъзможността да се задържа 8 часа на работа или да уча по-дълго време. А много искам да си намеря работа и да издържа на 8 часовото напрежение. Имам бакалъв Социални дейности и магистър Ерготерапия в общността. Много напълнях от 2008 бях 65-70кг, а сега съм 95 кг. 2008 също не можах да се задържа дълго като помощник-готвач. 2018 не можах да издържа като социален работник и взех дълъг болничен. Като ученичка нямах проблеми с ученето, а с класа - бях аутсайдер. Но 11 клас минах на индивидуално обучение, за да не ме закачат повече съучениците. И 2008 направих първия си опит за работа и не се получи - само 2 седмици изтраях. Така е и до днес. От лекарствата е съмнява да е, защото 2008 не пиех лекарства, освен в болницата, след акто напуснах работа. А и Абилифая и лития не ги усещам така силно, както преди усещах кветиапина и конвулекса...

През последните няколко дни се появи проблем с детето  - момче, на 10 г. Започна постоянно да повтаря фраза, която си е измислил и казва, че не може да спре. Мине, не мине, почва да си шепне под носа. Чуваме го, че си говори нещо (същото изречение) и когато е сам. В началото махнах с ръка - сигурно си е измислил игра, в тази ситуация всички се чудим къде да се денем. Опитахме да горим с него, казва "ами не знам, не мога да спра да си повтарям". Тревожа се, вече няколко дни продължава. Чудя се какво да предприема.

Здравейте,
Пиша ви тъй като в последните седмици отново се появи тревожност за здравословното ми състояние. Имам някои здравословни проблеми....някои от тях хронични. За щастие нещо животозастращаващо, но голяма част от енергията ми е свързана да се притеснявам и да чета за тях, периодично да ходя на прегледи. Когато се появи някое ново оплакване и веднага започват нови притеснения, въпроси..не се успокоявам докато не успея да се изследвам или консултирам с доктор.. имам чувството, че понякога е твърде голяма фиксацията върху здравето. Има ли някакви техники да се намали това безпокойство? Има ли конкретни причини за това :/
благодаря предварително за отговора.

Здравейте!
Мога да ви дам доста примери от работата си с подобни страхове и всички те имат различни корени. Въпросът е първо да се осъзнаят тези корени. Тук ви пускам един линк към моя статия, която отразява връзката между пазенето на семейни тайни и преживявания като вашето. Това са само примери от практиката в нашия Психологически център "Аз и Ние".  Бъдете здрава и щастлива!  Това е линкът.
 https://www.detetoigrae.com/%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%82 … 0%BE%D0%B6%D0%B8/

Здравейте!
темата за детската ревност е една от най-честите, с които родителите се обръщат към мен в офиса на нашия Психологически център "Аз и Ние". написал съм една статия, в която говоря за това, до кога може да продължи ревността; какви  интервенции може да прави родителя, за да я преодолее. Това е линк към статията. поздрави!
https://www.jenatadnes.com/malkiyat-prints/detskata-revnost-ot-nachalo-do-krai/