Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте! От моя гледна точка, ако паническитесъстояния са устойчиви, причината за тях не е само в загубата на работата и новата ситуация, а нещо, което идва от миналото и е добре да се види в психотерапевтична сесия. По отношение на лекарствената терапия не съм компетентен. Бъдете здрава!

Здравейте, lusi7720!
Чувствате се наранена, често плачете, потисната сте и често избухвате, като на моменти се съмнявате, че е било добре да решите да станете майка... Бих казал за състоянието, което описвате, че то е леко депресивно. А каква е една от най-честите причини за депресията? Депресията много често се дължи на подтиснат гняв. Когато гневът е подтиснат и неизразен навън към обекта на нашето негодувание, той започва да се натрупва вътре в нас и да действа саморазрушително. Освен това се насочва срещу най-невинните и беззащитните. Във вашия случай - към бебето, защото се страхувате, че другите, "фалшивите помагачи",с техните дразнещи съвети и забележки, може да решат да ви напуснат.
Какво бихте могли да направите в тази ситуация?
Първо ще ви насоча вниманието към едно важно осъзнаване. Откъде идва този страх, че едни хора, които не ви помагат реално, може да ви напуснат? Върнете се към събитията от детството си и си помислете, дали още от там не стои във вас страха от изоставяне. Това е голяма тема за много хора, с която тема често работя. Според мен изисква няколко сесии лична работа.
Второто касае поведението ви в тази ситуация. Моето разбиране е, че когато попадне в капана на такива отношения и  разрушителни чувства, човек е добре да се огледа за съюзници. Най-добре би било такъв съюзник да е бащата на детето ви и с него да планирате стратегия за промяна. Но може би е смислено и да погледнете към всички тези гушкачи и фалшиво помагачи и да откроите само една или две от тях, с които можете да се разберете човешки. Вижте кой точно е човека, с когото имате потенциал да достигнете до споразумение да стане реален помагач, а не гушкач. И насочете усилията и комуникацията си само към него /нея/. Ако тя си промени отношението и поведението, това е добра стъпка, която може да ви донесе глътка въздух и да ви даде пространство в сърцето, в което да се радвате на детето си. Идеята ми е да не поставяте тези хора под общ знаменател, ада търсите с кого можете да се разберете.
Как ви изглежда казаното?

Здравейте доктор Стефанов,

Изпитвам гняв към семейството на приятеля ми. По конкретно майка му. Той дълго е живял с тях и тя е упражнявала нон стоп грижи-хранене,готвене и.т.  като е запознахме той вече живееше над тях в отделен апартамент,но властта на майка му да го обслужва е спря. Дори и той да не иска,но не й казваше с твърд тон нищо,а тя се прави на глуха че не чува отказа. Преместихме се и е започнаха атаки да е виждаме всяка седмица, правеше ни графика за месец на ред всяка неделя да сме с тях. Всичко това ме е дразнило и продължава да ме дразни и днес вече когато имаме дете.
Чашата ми преля когато един ден се наложи да дойде в нас да ни полее цветята на терасата,защото нас ни нямаше и е ровила в гардеробите ни. Бях заложила капани за целта. Направих го защото тя винаги обича да знае всичко включително в кой шкаф стои бельото ни,какво е на цвят дори. Страхотно вмешателство. Аз му казах че го е направила,а той ми каза че може би е искала да види да няма течове по тавана...по тавана в гардероба. Сега отново започваме да се виждаме след забраните и всичко започва на нова песен. В случая приятеля ми е пасивен, не иска да стои между чука и наковалнята ,но също аз не мога да приема каквото каже майка му да е случва и да ни управлява тя времето все едно сме марионетки.това съответно пречи и на отношенията ни.  Мен ме дразни тази негова пасивност.
Благодаря ви

Разбирам! Ако не бяха толкова неприятни, такива събития щяха да изглеждат смешни. Защото не сте единствената. Познавам жена, чията свекърва беше влязла в спалнята им сутринта, докато те още спят, за да види дали е завъртян топломера.   При вас доброто нещо е, че все пак съпругът ви се е съгласил да отидете да живеете по-далеч.
Но какво можете да направите? Нищо не казвате за бащата на съпруга си. Най-вероятно той също е обезличен от жена си. Имайте предвид, че човека, който най-вече има силата да изведе детето от орбитата на свръхконтролиращата майка,  е бащата. Тоест - ако вие говорите с уважение за свекъра си, ако насърчавате отношенията на съпруга ви с него, да му се обажда на него, а не на майка си, да иска от него подкрепа за разни мъжки неща, така косвено ще работите той да се еманципира от майка си.
Много добре работят тук парадоксалните действия.
Парадоксално е да поканите свекърва си на кафе, например.
Парадоксално е да кажете на съпруга си съвсем спокойно и дружелюбно: "Все пак за теб майка ти е най-важния човек. Помоли я да ти сготви."
Имайте предвид, че най-добрия начин за промяна на ситуацията, е да постъпите изненадващо. В случая само ви давам някакви хрумвания, които да мобилизират творческия ви потинциал и да ви хрумнат ваши идеи за парадоксални постъпки. Би било най-добре, ако те ви и забавляват.
Възможно е след такива действия нещо в отношенията да олекне. Защото сега много прилича на война.
Как ви изглежда това, което казвам?

Да, бащата на съпруга ми е обизличена фигура в тяхното семейство точно както мъжа ми. Той е дресиран да кима с знак на съгласие.
Съветът ви е полезен. В интерес на истината съм го правила в началото, излизала съм с нея на кафе,по магазини,но всеки разговор протичаше в посока да влизам в обяснителен режим за всяко наше действие кое къде кога. И ми дойде в повече и прекъснах тази практика. Просто нещата винаги се задълбочават,аз не съм човек който се рови в живота на хората и това ме напряга. Може би наистина е война, война за надмощие.
Сега отново ще опитам след вашият съвет и ще се опитам да правя тези изненадващи коментари.
Благодаря ви!

Здравейте, ann_! Според мен има и още нещо важно. И то е съпругът ви да се чувства значим в собственото си семейство, а да не е обезличен от вас самата. Казвам го, защото той е податлив. В крайна сметка - произлиза от семейство, където мъжът/бащата е превърнат във второстепенна фигура и това за него е естествено. А също така, понеже той не е способен да се отстоява пред майка си и вие му се ядосвате, много е вероятно у вас самата да възникне съблазън да го обезличите като съпруг и баща него самия. Ако  това стане, ще лишите детето си от авторитетен баща, както и майка му е направила с него. Имайте го предвид!
Какво може да правите, за да не се получи това в семейството ви? Спомнете си всичко, което сте харесали в съпруга си в самото начало, в периода на влюбването: очи, ръце, интелект, чувство за хумор, кавалерство - вие знаете. И казвайте понякога на детето си още от сега и като порасне: "Имаш много красиви ръце. Точно като баща ти" или "Много си организиран - като баща си!". Така, подкрепяйки връзка на съпруга си със собственото му дете, давате шанс той да се превърне от син на майка си в баща на детето си. Имайте предвид, че връзката на бащата с детето ВИНАГИ  е в ръцете на майката и много трудно би се осъществила без нейното позволение и насърчение.

Здравейте!
Видях, че съм пропуснал да ви отговоря навреме. Съжалявам!
По първия въпрос - склонен съм да виждам дълбока връзка между загубата на апетит на съпруга ви и това, че сте склонна напоследък да хапвате повече. Той е напрегнат от ситуацията с извънредното положение и това го води към потиснатост и отказ от жизнени функции, а вие компенсирате, сякаш за да заредите с енергия и него. Съпрузи от 8 години са като скачени съдове.
По отношение на родителите му -  по-важно е вие да ги приемате тях, а не те вас /след като живеете отделно/. Те са хората, създали човека, с когото сте свързали живота си и от когото имате деца. И стега да не са наистна чудовищни, е добре да говорите на съпруга си с уважение за тях. Даже  - парадоксално - може би ще е по-добре, ако карате съпруга си актдно да им се обажда той, а не да чака те да му се обадят. Това може би ще свали напрежението. Защото сега те натрупват напрежение и му се обаждат, това напрежение стига до него, удвоява се у него от факта, че той знае, че се дразнита от този разгонор и след това ви отравя отношенията. Ако го насърчавате той да им се обажда, тогава той няма да чувства забрана от вас да говори с родителите си и ще е спокоен да го прави, те няма да трупат напрежение и да му се обаждат, когато напрежението стане нетърпимо и вие ще се чувствате също спокойна.
Тук виси във въздуха и един въпрос: какви са отношенията ви с вашите подители? Много често, ако отношенията с родителите ни се напрегнати, това повлиява начина, по който възприемаме отношенията на партньора с неговите родители.

Здравейте! Аз дадох конкретен пример, но в почти всяка нова ситуация изпитвам страх и тревожност.
Трудно се справям и в натоварени ситуации, когато имам много струпани ангажименти, които трябва да свърша.
В конкретния случай... да разбира се, че там ще останат хора, който ще ми липсват. Новата работа е от части като старата, не всички неща, които ще върша, ще са ми познати.
В детството си не съм се местила да вижея в друг град или жилище, затова,

Всъщност - сякаш преживявате чувство на тревожност, неясен страх от бъдещето, опасение "Какво ли ще се случи!?". Тази тревожност  е свързана с различни причини:
-  преживявания в родителското семейство - прекален контрол /много е интересно това, че човек има особени сънища, свързани с това, че някой го следи, например, които идват от това, че родителите му постоянно са му ровели в нещата, докато е бил дете и тийнейджър - с кого си пише, да няма наркотици и т.н./
- случва се и при посттравматичен стрес - ако сте прежинвели някаква опасност за вашия живот, унижение, атака срещу личността ви или пък сте била свидетел на нещо страшно ...
При всички случаи е добре да си спомните и споделите с някого, ако сте имали подобни преживявание.

Здравейте Д-р Стефанов
Аз страдам от психическо разтройство близо 3-4години.Пих доста видове антидепресанти но нито едно не ми даде резултат.Преди 9 месеца пих антидепресант Ципралекс който, имаше ефект до известна степен.Сега ги спрях и пак има безпокойство в мен, натрапчиви мисли,трудно заспивам.Посетих психиятъра ми отново ми изписа по-лек антидепресант.Защо като ги спра и се връща всичко?Аз ли го предизвиквам с нещо?
И друго има определен човек от миналото от преди доста години..,който виждам доста рядко ,но при  мисълта за него ми се обръща стомаха ,става ми лошо ,създава ми напрежение.. Как да преодолея това.?

Здравейте,много моля да обясните психозата вследствие на взети наркотици. Има ли трайни последствия? Има ли нещо общо с шизофренията? След евентуално преминаване на тоя психозен момент на чуването на гласове и странните реакции,какво е редно да се направи за такъв човек? Също да попитам с какво могат да помогнат близките на такъв човек,освен разбира се осигуряване на лечение,с какво може да се подпомогне оздравителния процес? Редно ли е да се събират повечко членове на семейството при него или не? Питам ви защото имаме съвсем такъв пресен случай в семейството,посещава го лекар разбира се,но положението е доста зле и не знам ние,които не живеем там,но пък сме от семейството,с какво да помогнем. Бяхме там,но съм с малко дете и ситуациите са непредвидими. Просто да дадете съвет за нас околните,тъй като нямам в момента достъп до неговия лекар за да попитам повече и да разбера повече.

Здравейте!
За да се направи нещо, имате нужда от психотерапевтична помощ. Което означава, да разгледате задълбочено вашия живот, а също и живота на семейството ви, за да стигнете до причините за състоянието ви. На първо място бих попитал за повече подробности за този човек от вашето минало. Какво преживяхте  с него?
Ако сте готова да погледнете към живота си по този начин и да го изследвате чрез средствата на психотерапията, това може да окаже добро влияние върху вас. Иска се на първо място смелост, защото не е лесно.
Поздрави!

В отговор на тези въпроси пускам част от мой текст, който съм писал преди време. В него пиша за съзависимостта, за това, как заедно с наркозависимия често цялото семейство става зависимо от неговото състояние. Препоръчвам да се обърнете към специалисти, които се занимават само с такива проблеми.

ПРИЧИНИ ЗА НАРКОЗАВИСИМОСТТА. СЕМЕЙНАТА СИТУАЦИЯ НА НАРКОЗАВИСИМИТЕ

   Според общата теория на системите, всичко в този свят представлява система от взаимно свързани елементи. Това се отнася и за семействата. Когато с един от членовете на семейството има проблем (наркозависимост, зависимост от хазарт, противообществени прояви,  престъпно поведение), проблемът може да бъде разбран най-добре, ако разгледаме функционирането на семейната система.
   Зависимостта от наркотици е заболяване,  изцяло свързано  със ситуацията в родителското семейство на наркозависимия. До такава степен, че все повече специалисти са склонни да разглеждат  този проблем като семейна дисфункция.  
   В тази връзка можем да обособим две  основни групи  проблеми:
-   Проблеми  с доверието и истината, с това да се живее в реалността -  изразяват се в негласно възприетите правила  в семейството да  не се говори за личните проблеми, да не се изразяват открито чувствата.  Членовете на семейството не се изразяват открито, а използват намеци и думи с подтекст. Често се създават нереалистични планове за бъдещето и се разчита на други хора и случайни обстоятелства те да бъдат реализирани.
-   Проблеми  с границите–нарушаването на границите в семейството е свързано с липсата на авторитети. Ако децата не възприемат родителя като авторитет, ако стоят в позицията на съдници спрямо майка си и баща си, като взимат активна роля в техните партньорски конфликти, те губят почва под краката си и  се невротизират. А когато няма опора в семейството, детето или тийнейджърът често започва да търси заместители в някакъв тип зависимост: алкохол, дрога, секти, компютърни игри…
Един  много често срещан модел на нарушаване на границите е намесата на предходното поколение във възпитанието на децата. Всепозволяващите баби и дядовци  се явяват проводници на заличаването на родителския авторитет.  По принцип майката и бащата трудно могат да стоят авторитетно и да отстояват границите си пред детето, когато са под „наблюдението“ на собствените си родители.
   Майките на наркозависимите най-често допринасят за това, детето да не може да се отдели от семейната система и да стане самостоятелно. Много често майките на наркомани са прекалено обгрижващи. Те не се доверяват на детето, не си представят, че то може да се справи само.  В резултат на това се оказва,  че една от основните  причини  за вземане на наркотични вещества е неадекватния стремеж на юношата към самостоятелност и независимост. Майките изпитват и най-интензивно чувство за вина: „Какво се случи?“, „Къде сгреших?“
   Бащите на наркозависимите  са или авторитарни и дистанцирани или пък стоят като второстепенни фигури в семейството. И в двата случая усещането, което има детето, е за емоционално липсващ баща. По принцип  бащата има много специална и важна  роля в живота на детето. Той е призван  да го защити от  опеката на свръхпротeктивната майка и да му осигури пространство за независима изява.   Така той компенсира естествения стремеж на множество майки  да обгрижват  прекалено детето, като по този начин му пречат  да се отдели от семейството.
   Бащите често са много по-критични и оказващи натиск върху наркозависимия.  Те са по-склонни да поставят на децата си етикети и да ги  разглеждат  като обикновени крадци, мошеници и манипулатори.  
   Бащите много по-рядко имат склонност да посещават и специализирани групи за родители на наркомани. Това не означава, обаче, че бащите са по-малко загрижени и заинтересовани да помогнат на децата си. По-скоро възпитанието на мъжете в нашето общество е такова,  че те придобиват нагласата рядко да търсят помощ и  да  смятат, че с всичко трябва да се справят сами.  

      Феноменът съзависимост – съзависимост се наричат определен тип отношения  на наркомана с неговото семейство или с един от членовете на семейството (най-често майката).  Болестната зависимост  на  детето от наркотици  води до травмиращи изменения в личността на родителите. Те са подложени на непрекъсната стрес, който предизвиква безсъние, мигрени, хипертония, язва, аритмия на сърцето. В статията си „Съзависимостта - как да помогнем на семейството на зависимия”, Д-р Ивайло Димитров пише: „Майката или бащата на зависимия човек усещат постоянно страх за детето, чувство за вина, срам, безпомощност и отчаяние. Абсолютното съсредоточаване върху проблемите на едното дете дезорганизира живота на цялото семейство. Родителите като че ли забравят, че са хора, които чувстват и се нуждаят от нещо. Забравят,  че имат права, които от никого не могат да бъдат нарушавани. Те са толкова съсредоточени върху проблемите на детето, че изцяло изоставят себе си. Реализират схемата на пълна саможертва за детето, често за сметка на най-големи  лишения.”
   В семейството на зависимия мислите на родителите непрекъснато са фокусирани върху това няма ли той да се надруса днес, дали няма да направи срив или рецидив, ако е спрял за известно време, какво да направят, за да не го извърши, как да се държат с него, ако изпадне в такова състояние или как да не стигне до него. Без да забележат, животът им е престанал да бъде зависим от тях самите. Станал е зависим от наркотиците и от зависимия.  Родителите попадат в пълния с унижения, страдание и хаос капан на съзависимостта.
   Така се стига до пълно размиване на отговорността.  Сякаш родителите на зависимия изцяло поемат върху себе си грижата и негативите от поведението на детето си.  Те се чувстват виновни,  покриват сметките на наркозависимия и изплащат дълговете, които той е направил, за да си осигури необходимата доза. По този начин се затваря порочният кръг. Свръхотговорността за поведението на зависимия го лишава самия него от отговорност. Точно по този начин  съзависимите близки  на наркомана неволно му помагат  да продължава  с употребата./Алина Хриневич, сп.„Арка” № 1, 2001/.
Ключът към промяна на наркозависимия се крие в проявите на “твърдата любов”.  Това е такова взаимодействие на хората от семейството с наркозависимия, което поставя ясни границии, определя личните отговорности: „Твоето отношение към наркотиците е твоя лична отговорност!“.  Такава любов е единствената спасителна за него и се основава на създаването на предпоставки в отношението към зависимия, той самият  да понесе сам последиците от зависимостта си.
В семейство със съзависимост винаги е нарушено разпределението на ролите. Човекът със зависимост много рядко поема отговорност за своята болест,  за постъпките си и за каквото и да е. Родителите  го разглеждат като абсолютно непълноценен  и  доброволно поемат върху себе си отговорността за осъществяването на контрол върху употребата на наркотиците и състоянието на здравето на  своето наркозависимо дете
В книгата си „Как да спасим детето си от наркотиците “, А. Данилин и И. Данилина предлагат три конкретни стъпки за излизане на членовете на семейството от съзависимостта и прехвърляне на отговорности върху  наркозависимия.
На първо място е необходимо да се спре с постоянното следене, ограничаванията за излизане, разпитите, проверката на телефона и електронната поща, гледането в очите за признаци на употреба, повдигането на ръкавите за проверка на вените и т.н. Цялата тази унизителна за семейството игра следва да се прекрати, за да може наркозависимият да усети, че наистина носи отговорност за собствения си живот. Прекратяването на тази практика е необходимо да се заяви гласно, а не да се случи тихомълком. Така един ден наркозависимият трябва да чуе и разбере, че от днес той и само той е отговорен за наркотиците и за своето състояние, за своята способност или неспособност да учи или да работи.
   На второ място стои разпределянето на ангажиментите в семейството. Целта е на наркозависимия  да  се делегират конкретни отговорности. Добрият вариант е тези ангажименти да бъдат разписани в точен график, който включва целия списък от ежедневни дейности, които съпътстват живота на семейството. В начина на делегиране от особено значение е това да става с пълно доверие,  родителите да не се презастраховат, да не показват  страх или мнителност.  Така наркозависимият поема конкретни ангажименти. Според американски психолози най-голямо положително влияние имат  ангажиментите, свързани с грижата  за  по-малки братя и сестри: водене на училище или детска градина, на курсове по езици или тренировки, оказване на помощ при подготовка на домашните и т.н.Тук трябва да се отбележи, че напълно неоснователни са опасенията на родителите, че при подобно взаимодействие е възможно по-голямото дете да повлияе зле на по-малкото.  Такива случаи няма.  Подобен  превъзпитаващ ефект може да има и  грижата за болни и немощни хора от по-възрастното поколение. Естествено, за да достигнат до делегирането на подобни отговорности, родителите следва да направят голяма стъпка към преодоляването на самите себе си. Нека не забравяме, че една от основните причини за употребата на наркотици е тъкмо в това, че родителите не са склонни да „пуснат“ детето и да се отнесат с юношата като към голям човек.
.   На трето място е необходимо в дома да се създаде такава  атмосфера, че наркозависимият да иска да се прибира. Това означава да бъдат  прекратени  упреците, търсенето на вина, разпитите, натрапването на собственото мнение по всички въпроси.  При всеки конфликт да се изслушва другия и да се вниква в неговите потребности.  Прекарването на времето заедно, ходенето на излети,  семейните празници  -  всичко това оказва положително влияние и превръща дома в място, където на наркозависимия му е приятно да се прибере.

Що се отнася до въпроса дали наркоманията и шизофренията имат нещо общо: не, те нямат нищо общо. Възможно е човек с такава диагноза да стане наркозависим, но между двете няма нищо общо.

Здравейте!
Наскоро мой много близък човек отне живота си и оттогава не мога да намеря душевен покой! Постоянно превъртам в ума си как е станало, какво е изпитвал и т.н., сякаш искам да съпреживея всичко заедно с него. Знам, че това не е от полза на никой, също както и че си вредя по този начин, но просто не мога да се отърва от тези натрапчиви мисли, а и изпитвам и вина, че не успях да помогна достатъчно... Тази карантина допълнително влоши нещата, защото останах още повече насаме с мислите и чувствата си, които се опитвам да потисна, за да не тревожа детето и всички други около мен. Дълго време се подвизавах в корпоративните среди, срещах се с хора на високо ниво, също както и много пътувах, а сега съм у дома, работейки от вкъщи и така се очертава и занапред. Моля посъветвайте ме как да преодолея тази мъка, тази трагедия, за да продължа напред, без да се отъждествявам с чужди съдби, решения и състояния!

Ще добавя, че се обърнах към радиестезията като алтернативен метод за справяне с емоционални неразположения, опитвайки се да намеря и дълбоките причини за това състояние, което се точи вече доста време. Дали е плацебо, или наистина работи, но за определен период нещата се нормализират, но след време (например, когато се видя с близките на починалият) отново започвам да преживявам всичко наново...