Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

  • 83 310
  • 884
  •   2
Отговори
# 840
  • Мнения: 562
Здравейте, жена на 25години съм. Въпреки че се чувствам успяла и много щастлива според моите виждания в личен и професионален план, постоянно се боря с тревожност и ниска самооценка. От както се помня силно се влияя от чуждото мнение и критика, въпреки че съм се старала никой да не разбира за това. Когато съм имала изпит/интервю/презентация и напоследък дори като трябва да проведа нормален разговор с непознат изпитвам паника, разтрепервам се, получавам сърцебиене. (Например разговор по телефон с някоя институция/оператор или който и да е, който не ми е близък). Също така постоянно се притеснявам дали ще се справя с неща соито предстоят, старая се да се подготвям за всяко нещо внимателно и щателно, за да намаля тази тревожност и да се чувствам по-уверена, но е само моментно успокоение. Когато излизам от вкъщи изключвам всички контакти и снимам с телефона си, за да съм сигурна че всичко е изключено. Когато изпращам нещо по поща или нещо подобно проверявам по 1000 пъти дали съм прикачила правилните файлове. Усещам че нямам един вид доверие в уменията, действията и преценката си. Общо взето постоянно се притеснявам за нещо и това много ме напряга, защото нямам възможността да се отпусна и мозъкът ми да се почине. Обикновено когато не съм заета с нещо си пускам филм или сериал за да мога да се разсея и да не мисля за някакви болни сценарии в съзнанието ми, но осъзнавам че така реално не решавам проблема, а го замаскирам. В момента съм в отпуск по майчинство и цялата тази каша в главата ми е много засилена на моменти от факта че съм в едно еднообразие, хормони, умора. Скоро ще се върна на работа и естествено постоянно се притеснявам дали ще се справя със задълженията ми там, дали детето ще свикне с яслата..и още куп неща за които няма да ми стигне времето да опиша. На пръв поглед нормални неща, но искам някак да променя тези усещания в себе си и да се почувствам, че мога да разчитам на себе си. Страх ме е от това че няма да се справя с нищо в живота ми и ще бъда благодарна ако ми дадете съвет как мога да си помогна. Благодаря!

# 841
  • Мнения: 1
Здравейте, жена на 24 години съм, омъжена съм от близо година за дългогодишния ми партньор(27- годишен). Въпросът ми е свързан с неговата хазартна зависимост, която той ясно осъзнава, че има, дори има проведени сеанси при психотерапевт, но безуспешни. През свободното си време се занимава с трейдинг, посещава казина, когато има възможност да се покрие от мен, прави залози за футболни мачове, а аз имам чувството, че попадам в омагьосан кръг с него, други проблеми нямаме- нито алкохол, нито цигари, наркотици и т.н., усещам, че го прави за забавление и адреналин, но обещанията му за преустановяване на всякакви комарджийски прояви не са увенчани с успех вече 3 години. Как да подходим и има ли смисъл да градя нещо с комарджия? Благодаря!

# 842
  • Мнения: 7 593
Здравейте, докторе!
Имам много въпроси относно сина ми, който е на 30 години, но поред...
По време на пубертета се промени много.Стана избухлив, не можеше да търпи да говори друг, а не той, не търпеше друго мнение, освен своето. Мислехме ,че е временно.
Забелязахме обаче поява на някои странности -тикове, натрапчиви движения. Освен това отдавна има проблеми със съня. Не може да заспива до много късно и после не може да стане до обяд. Той не ги признаваше.
Преди 4 години преживя депресия. Ходихме на психиатър. Двама лекари отрекоха психическо заболяване. Взимаше ксанакс и зопиклон и успя да тушира проблемите, но според мен просто ги замете под килима, а не ги реши.
И сега покрай корона кризата остана да работи вкъщи, не излиза вече с компании, защото всеки се пази. Остана без никакви социални контакти и напрежението изби. Сам казва, че много му липсва социалната среда, чувства се изолиран, като затворник.
В момента отново преживява нещо като депресия, но мисля, че има и други разстройства на психична основа към това. Оплаква се от натрапчиви мисли, от обсесия да проверява нещо дали е така, което го напряга много. Отрази се и на стомаха му, има болки и неприятни усещания. Отново отидохме на психиатър и сега е на антидепресанти пак.
Вече цял месец взима лекарства, но не виждам съществено подобрение. Не знам дали тези проблеми просто изискват повече време, отколкото обикновено сме свикнали да трае някакъв здравословен проблем, или наистина има нужда от друго лечение......
Не знам и дали няма нужда от психологическа помощ заедно с лекарствата, или това трябва да започне по-късно....Доста е тегаво положението, а ние не знаем точно как да подходим, защото този тип проблеми са ни много непознати.
Притеснявам се много и от това, че трябва да разчита на лекарства, за да изкара деня, да може да работи, да живее.
Боя се дали това състояние може да премине в истинско психическо заболяване?
Просто не знам какво да предприемем, засега се опитваме да му даваме кураж, да показваме, че сме с него, но дали е достатъчно?
Благодаря!

# 843
  • Мнения: 388
Здравейте, докторе!
Имам много въпроси относно сина ми, който е на 30 години, но поред...
По време на пубертета се промени много.Стана избухлив, не можеше да търпи да говори друг, а не той, не търпеше друго мнение, освен своето. Мислехме ,че е временно.
Забелязахме обаче поява на някои странности -тикове, натрапчиви движения. Освен това отдавна има проблеми със съня. Не може да заспива до много късно и после не може да стане до обяд. Той не ги признаваше.
Преди 4 години преживя депресия. Ходихме на психиатър. Двама лекари отрекоха психическо заболяване. Взимаше ксанакс и зопиклон и успя да тушира проблемите, но според мен просто ги замете под килима, а не ги реши.
И сега покрай корона кризата остана да работи вкъщи, не излиза вече с компании, защото всеки се пази. Остана без никакви социални контакти и напрежението изби. Сам казва, че много му липсва социалната среда, чувства се изолиран, като затворник.
В момента отново преживява нещо като депресия, но мисля, че има и други разстройства на психична основа към това. Оплаква се от натрапчиви мисли, от обсесия да проверява нещо дали е така, което го напряга много. Отрази се и на стомаха му, има болки и неприятни усещания. Отново отидохме на психиатър и сега е на антидепресанти пак.
Вече цял месец взима лекарства, но не виждам съществено подобрение. Не знам дали тези проблеми просто изискват повече време, отколкото обикновено сме свикнали да трае някакъв здравословен проблем, или наистина има нужда от друго лечение......
Не знам и дали няма нужда от психологическа помощ заедно с лекарствата, или това трябва да започне по-късно....Доста е тегаво положението, а ние не знаем точно как да подходим, защото този тип проблеми са ни много непознати.
Притеснявам се много и от това, че трябва да разчита на лекарства, за да изкара деня, да може да работи, да живее.
Боя се дали това състояние може да премине в истинско психическо заболяване?
Просто не знам какво да предприемем, засега се опитваме да му даваме кураж, да показваме, че сме с него, но дали е достатъчно?
Благодаря!
Здравейте!
Смятам, че синът ви наистина има нужда от психологическа помощ. Защото лекарствата само подтискат симптомите, а не ги лекуват. В психологическите сесии човек разбира какво точно стои в основата на неговия проблем, става осъзнат, променя начина си на мислене.
Ако той е настроен да търси такава помощ, може да ми пише на имейла, който е даден в началото на темата и служи за личен контакт с мен. Или да се обърне към друг професионалист, на когото има доверие.
Поздрави!

# 844
  • Мнения: 388
Здравейте, жена на 24 години съм, омъжена съм от близо година за дългогодишния ми партньор(27- годишен). Въпросът ми е свързан с неговата хазартна зависимост, която той ясно осъзнава, че има, дори има проведени сеанси при психотерапевт, но безуспешни. През свободното си време се занимава с трейдинг, посещава казина, когато има възможност да се покрие от мен, прави залози за футболни мачове, а аз имам чувството, че попадам в омагьосан кръг с него, други проблеми нямаме- нито алкохол, нито цигари, наркотици и т.н., усещам, че го прави за забавление и адреналин, но обещанията му за преустановяване на всякакви комарджийски прояви не са увенчани с успех вече 3 години. Как да подходим и има ли смисъл да градя нещо с комарджия? Благодаря!
Здравейте!
Повечето проблеми със зависимост са свързани с връзката с бащата. Тоест - това, от което си зависим, ти запълва нуждата от липсващия или отхвърления баща.
При всички случаи съпругът ви се нуждае от дълъг психотерапевтичен процес.
Поздрави!

# 845
  • Мнения: 388
Здравейте, жена на 25години съм. Въпреки че се чувствам успяла и много щастлива според моите виждания в личен и професионален план, постоянно се боря с тревожност и ниска самооценка. От както се помня силно се влияя от чуждото мнение и критика, въпреки че съм се старала никой да не разбира за това. Когато съм имала изпит/интервю/презентация и напоследък дори като трябва да проведа нормален разговор с непознат изпитвам паника, разтрепервам се, получавам сърцебиене. (Например разговор по телефон с някоя институция/оператор или който и да е, който не ми е близък). Също така постоянно се притеснявам дали ще се справя с неща соито предстоят, старая се да се подготвям за всяко нещо внимателно и щателно, за да намаля тази тревожност и да се чувствам по-уверена, но е само моментно успокоение. Когато излизам от вкъщи изключвам всички контакти и снимам с телефона си, за да съм сигурна че всичко е изключено. Когато изпращам нещо по поща или нещо подобно проверявам по 1000 пъти дали съм прикачила правилните файлове. Усещам че нямам един вид доверие в уменията, действията и преценката си. Общо взето постоянно се притеснявам за нещо и това много ме напряга, защото нямам възможността да се отпусна и мозъкът ми да се почине. Обикновено когато не съм заета с нещо си пускам филм или сериал за да мога да се разсея и да не мисля за някакви болни сценарии в съзнанието ми, но осъзнавам че така реално не решавам проблема, а го замаскирам. В момента съм в отпуск по майчинство и цялата тази каша в главата ми е много засилена на моменти от факта че съм в едно еднообразие, хормони, умора. Скоро ще се върна на работа и естествено постоянно се притеснявам дали ще се справя със задълженията ми там, дали детето ще свикне с яслата..и още куп неща за които няма да ми стигне времето да опиша. На пръв поглед нормални неща, но искам някак да променя тези усещания в себе си и да се почувствам, че мога да разчитам на себе си. Страх ме е от това че няма да се справя с нищо в живота ми и ще бъда благодарна ако ми дадете съвет как мога да си помогна. Благодаря!
Здравейте!
Първото нещо, преди да се дават съвети, е да се изследват причините за проблема.
Така че отговорете на въпросите:
- вие самата как си обяснявате причините за  тази неувереност?
- какви са "болните сценарии в съзнанието ви"?
- какви послания сте получавали от родителите си в детството?
- срещал съм и хора, които изпитват подобна неувереност заради училищни травми. При вас има ли такива?
- има ли в семейната система /майка, баща, баби, дядовци, прабаби, прадядовци, вуйчо, леля, чичо/ някой човек, който наистина да е направил фатална грешка с драматични последици?
Това са въпросите, които ми идватнаум на първо четене.
Какво ще отговорите?
Поздрави!

# 846
  • Мнения: 388
Здравейте,
Имам следният проблем: всяка сутрин се събуждам рано между 5:30 и 6:30 със сърцебиене и не мога да спя  повече. Това много ме дразни, всички спят/децата и съпругът ми , а аз не мога. Другото, което ме дразни е поведението на съпругът ми. През седмицата работи и се прибира към 18ч, а почивните дни ходи за риба и като се прибере веднага ляга да спи. Например вчера се прибра към 18:30 и веднага легна. Аз цял ден с децата като малкото е на 2 почти а голямата е ученичка. Не един път съм му казвала, че искам повече внимание и да си остане един ден поне в къщи. В дните, които остава се случва цял ден да спи, това допълнително ме дразни предвид ситуацията че аз не мога да спя пълноценно и ранното събуждане.
Преди около 5 г. не ходеше за риба но беше цял ден с телефона или лаптопа. Женени сме от 12 г
Редактирам се: възможно ли е всичко това да се дължи на факта, че аз самата нямам никаква почивка, лично време за самата мен. На 32г съм и до миналата година учих, от 10г и работя без прекъсване с изключение на 11м когато родих голямото си дете.
Това събуждане и сърцебиене според мен се дължат на факта, че като се събудя от плача на малкото човече, мозъкът ми веднага започва да мисли, няма значение за какво просто ми минават различни мисли през главата и така цял ден. Не мога да се отпусна никога и така спокойно да си дишам без да са заети мислите ми с нещо.
Здравейте!
Казвате, че съпругът ви се прибира само за да спи. Питам се дали пък той не се депресира от нещо?
Защо бяга в съня?
Но да се насочим към вас. Вие сте редовен читател на темата и знаете, че тук първо задавам въпроси. Сигурно и вие сама си задавате много въпроси.
Аз също бих ви попитал:
- какви са тези мисли, които ви минават през главата?
- какво сънувате, когато се събуждате със сърцебиене?
- и чисто практически - има ли кой да ви помага?
И нещо, което да опитате: понякога при проблеми със съня помага следното: помислете си коя работа в къщи ви е много неприятна. И всяка сутрин, когато се събудите в 5,30, станете и започнете да я вършите.
Поздрави!

# 847
  • Мнения: 562
- вие самата как си обяснявате причините за  тази неувереност?
Не мога да определя причините за неувереността, сигурно е нещо комплексно от моята емоционалност, проблеми в детството...
- какви са "болните сценарии в съзнанието ви"?
Постоянно си представям че нещо лошо ще се случи на мен или на моите близки. В секундата, в която някой не си вдигне телефона изпадам в паника. Освен това, след разговор с някого, постоянно си мисля че съм казала нещо което не е трябвало, че съм го засегнала, че ще бъда усмита за това което съм казала. Че ме обсъждат докато минавам покрай някой, че ми се смеят.
- какви послания сте получавали от родителите си в детството?
От баща ми - силна подкрепа и разбиране за всяко едно нещо. От майка ми - главно упреци, физически и психически тормоз когато не съм изплнявала нейните изисквания за напъло максимален успех във всяко нещо, не съм усещала подкрепа. (Това се отнася за тинейджърските ми осъзнати години) По думи на роднини, когато съм била по-малко дете не е имало проблеми във взаимотношенията с майка ми, аз нямам много ясни спомени.
- срещал съм и хора, които изпитват подобна неувереност заради училищни травми. При вас има ли такива?
В училище се е случвало да бъда тормозена, но е било за много кратко. Реално после се обърнаха нещата и бях от другата страна. Което години след това, осъзнавам че просто е било избиване на комплекс от моя страна.
- има ли в семейната система /майка, баща, баби, дядовци, прабаби, прадядовци, вуйчо, леля, чичо/ някой човек, който наистина да е направил фатална грешка с драматични последици?
В семейството е имало няколко самоубийства, но не са пряко мой родственици. (стринка ми, 1ви братовдчед на баща ми...). Всяко друго нещо не мога да го определя като фатално.

Като цяло съм имала труден пубертет ,но по-скоро съм го определяла винаги като бунт към родителите ми, пряко към майка ми. Към момента отношенията ни са добри, но не я чувствам така близка, както бих искала да е връзката между мен и дъщеря ми. Не бих допуснала майка ми твърде близо до себе си, защото съм страдала от това. Прекалено различни хора сме и с тотално различни разбирания за живота. Знам че ме обича, но усещам че назад във времето, когато тя е имала някакви проблеми не си е владяла емоциите и ме е използвала като "кошче за емоционален отпадък", а пък аз съм била в деликатен период. Осъзнавам че това ми е повлияло много, но не мога да намеря решение как да се справя с тревожността, ниска самооценка и притесненията.

# 848
  • Мнения: 1 295
Здравейте,
Имам следният проблем: всяка сутрин се събуждам рано между 5:30 и 6:30 със сърцебиене и не мога да спя  повече. Това много ме дразни, всички спят/децата и съпругът ми , а аз не мога. Другото, което ме дразни е поведението на съпругът ми. През седмицата работи и се прибира към 18ч, а почивните дни ходи за риба и като се прибере веднага ляга да спи. Например вчера се прибра към 18:30 и веднага легна. Аз цял ден с децата като малкото е на 2 почти а голямата е ученичка. Не един път съм му казвала, че искам повече внимание и да си остане един ден поне в къщи. В дните, които остава се случва цял ден да спи, това допълнително ме дразни предвид ситуацията че аз не мога да спя пълноценно и ранното събуждане.
Преди около 5 г. не ходеше за риба но беше цял ден с телефона или лаптопа. Женени сме от 12 г
Редактирам се: възможно ли е всичко това да се дължи на факта, че аз самата нямам никаква почивка, лично време за самата мен. На 32г съм и до миналата година учих, от 10г и работя без прекъсване с изключение на 11м когато родих голямото си дете.
Това събуждане и сърцебиене според мен се дължат на факта, че като се събудя от плача на малкото човече, мозъкът ми веднага започва да мисли, няма значение за какво просто ми минават различни мисли през главата и така цял ден. Не мога да се отпусна никога и така спокойно да си дишам без да са заети мислите ми с нещо.
Здравейте!
Казвате, че съпругът ви се прибира само за да спи. Питам се дали пък той не се депресира от нещо?
Защо бяга в съня?
Но да се насочим към вас. Вие сте редовен читател на темата и знаете, че тук първо задавам въпроси. Сигурно и вие сама си задавате много въпроси.
Аз също бих ви попитал:
- какви са тези мисли, които ви минават през главата?
- какво сънувате, когато се събуждате със сърцебиене?
- и чисто практически - има ли кой да ви помага?
И нещо, което да опитате: понякога при проблеми със съня помага следното: помислете си коя работа в къщи ви е много неприятна. И всяка сутрин, когато се събудите в 5,30, станете и започнете да я вършите.
Поздрави!
Вчера говорих итново с него за риболова и ми каза, че там той почивал-явно изпразва си главата от мислите. Ние живеем в моят град, той е от друг град ( на 200км). Родителите са му болни от много години, като майка му е в много лошо състояние, не се знае колко й остава / не е рак.
1. Мислите, които ми минават са такива например в дадена ситуация ако бях казала друго или действала по друг начин какъв ще бъде изходът. Кой ще е най добрият начин да действам например при предстояща ситуация. Или ми минават определени фрази казани, чути по рано през деня.
2. Последните седмици сънувам кошмари, например че малкоят се задушава и не мога да му помогна, мъжът ми ме изневерява, сънувах и вуйчо ми който почина преди 2 седмици, че е жив и всичко е било лъжа. Единият ми кошмар беше, че мъжът ми почина а аз останах сама с децата.
3. Въпреки, че съм при моята рода/град, няма кой да ми помага всички работят. Сега съм в майчинство още няколко месеца, но после пак аз трябва да мисля за всичко. Да заведа децата на училище, ясла, да ги прибирам, за домакинските  и за служебните ми задължения Sad.

# 849
  • Мнения: 2 077
Здравейте и от мен Simple Smile

Имам проблем, който мисля, че е най-подходящ за тази тема. Изпитвам огромен дискомфорт при каквато и да е промяна (или трудност, която тази промяна води със себе си) свързана с мен. Нещо, което хората считат за нормално и в реда на нещата мен може да ме извади от пътя. Знам, че е ок човек понякога да се притеснява, да се вълнува, да се тревожи, но аз изпадам в буквално болестни състояния. Коремът ми се свива на топка (в повечето случаи се стига и до повръщане), нямам физическа сила да стана от леглото, спя почти денонощно, не ям, не пия нищо, обезводнявам се. Това е така или докато не мине целия период, в който да свикна с промяната и да видя, че не е за лошо, или докато проблемът по някакъв начин не се отстрани сам.
Пример, който мога да дам, за да съм по-конкретна е от преди няколко седмици, когато трябваше от хоум офис да се върнем обратно на работното си място. Познавам всички, обичам работата си, страхотна е, колегите - също. Но седмицата преди да се преместим пак в офиса аз бях парцал с всички тези оплаквания, които описах по-горе.

Знам, че проблемът ми е свързан основно с психиката. Осъзнавам го напълно ясно. Опитвам се да се справя като сама на себе си “говоря” как това, което следва не е страшно. Анализирам всички аспекти от ситуацията, които ме плашат, напълно разбирам, че няма от какво да ме е страх, че всичко е ок, но не се получава. Това се повтаря отново и отново. Освен за мен е натоварващо и за близките ми, които наистина се притесняват и мислят, че проблемът е здравословен.   

Тук май е важно и да кажа, че този проблем не се е проявил сега. Преди няколко години в училище също се борих с него.

Какво мога да предприема, за да мога да избягвам подобни “кризи”?

Предварително Ви благодаря. Simple Smile

# 850
  • Мнения: 33
Здравейте, имам ОКР, което се изразява в много често миене на ръце, почистване на всичко с мокри кърпи, смяна на дрехи при мисълта, че са мръсни, общо взето страх от мръсотия. Пробвах с терапия в началото имаше напредък, имах и ритуали, които вече не правя, но миенето си остана. Какво мога да направя, за да го намаля? Знам, че трябва да се излагам, но изобщо не се получава. Всички вкъщи само ми викат като ме видят на чешмата или с мокра кърпа в ръката. Не могат да разберат, че това е по-силно от мен. Вече не издържам, страшно много се напрягам от това чистене, чак и ръцете ми се разраниха. Ще съм Ви благодарна за някакъв съвет. Благодаря!

# 851
  • Мнения: 388
Здравейте!
Терапевтичната работа изисква нещо по-различно от даването на съвети.
Би било добре и да зная какви бяха ритуалите ви?
Много често зад миенето на ръцете стои гневна енергия, убииствен гняв.
Такъв гняв идва в следствие на извършено посегателство - физическо или психическо насилие.
Този гняв може дори да не е свързан лично с вас. А с близък човек от семейната система-
майка, баба, прабаба. Представям си го най-вече по женска риния.
Помислете - има ли човек в семейната система, които да носи такъв неизразен гняв?
Например жена, изтърпяла насилие, която иска да убие насилника.
Или някой, претърпял сериозно физическо или прихическо посегателство?
Какво ви идва на ум?

# 852
  • Мнения: 388
Здравейте и от мен Simple Smile

Имам проблем, който мисля, че е най-подходящ за тази тема. Изпитвам огромен дискомфорт при каквато и да е промяна (или трудност, която тази промяна води със себе си) свързана с мен. Нещо, което хората считат за нормално и в реда на нещата мен може да ме извади от пътя. Знам, че е ок човек понякога да се притеснява, да се вълнува, да се тревожи, но аз изпадам в буквално болестни състояния. Коремът ми се свива на топка (в повечето случаи се стига и до повръщане), нямам физическа сила да стана от леглото, спя почти денонощно, не ям, не пия нищо, обезводнявам се. Това е така или докато не мине целия период, в който да свикна с промяната и да видя, че не е за лошо, или докато проблемът по някакъв начин не се отстрани сам.
Пример, който мога да дам, за да съм по-конкретна е от преди няколко седмици, когато трябваше от хоум офис да се върнем обратно на работното си място. Познавам всички, обичам работата си, страхотна е, колегите - също. Но седмицата преди да се преместим пак в офиса аз бях парцал с всички тези оплаквания, които описах по-горе.

Знам, че проблемът ми е свързан основно с психиката. Осъзнавам го напълно ясно. Опитвам се да се справя като сама на себе си “говоря” как това, което следва не е страшно. Анализирам всички аспекти от ситуацията, които ме плашат, напълно разбирам, че няма от какво да ме е страх, че всичко е ок, но не се получава. Това се повтаря отново и отново. Освен за мен е натоварващо и за близките ми, които наистина се притесняват и мислят, че проблемът е здравословен.   

Тук май е важно и да кажа, че този проблем не се е проявил сега. Преди няколко години в училище също се борих с него.

Какво мога да предприема, за да мога да избягвам подобни “кризи”?

Предварително Ви благодаря. Simple Smile
Здравейте!
Казвате, че този проблем сте си го имали още в училище. Следователно неговите основи са още по-назад във времето.
С какво от вашето детство го свързвате? Какви неприятни и застрашаващи съществуването ви "изненади" сте преживели?
Прилича ми на следното: отивате някъде и като се връщате е станало нещо лошо.
Понякога такива събития човек ги е "забравил" - тоест - изтласкал в несъзнаваното, защото са мъчителни.
Друг път става дума за семейни тайни, които са му като в мъгла.
Но пък много изразено се проявяват в сънищата. Не напразно Фройд нарича сънищата "царския път към несъзнаваното".
Или се усеща тяхното влияние в приказките, които са ни били любими. Например - били сме в кувьоз след раждането и сме обичали Снежанка и седемте джуджета. И особено когато Принцът я намира в стъкления ковчег /това всъщност е кувьоз/.
Както и да е - дадох ви посоки за размисъл.
Какво изплува от миналото?

Последна редакция: вт, 24 ное 2020, 08:03 от Людмил Стефанов

# 853
  • Мнения: 388
Здравейте, имам ОКР, което се изразява в много често миене на ръце, почистване на всичко с мокри кърпи, смяна на дрехи при мисълта, че са мръсни, общо взето страх от мръсотия. Пробвах с терапия в началото имаше напредък, имах и ритуали, които вече не правя, но миенето си остана. Какво мога да направя, за да го намаля? Знам, че трябва да се излагам, но изобщо не се получава. Всички вкъщи само ми викат като ме видят на чешмата или с мокра кърпа в ръката. Не могат да разберат, че това е по-силно от мен. Вече не издържам, страшно много се напрягам от това чистене, чак и ръцете ми се разраниха. Ще съм Ви благодарна за някакъв съвет. Благодаря!
Здравейте!
Терапевтичната работа изисква нещо по-различно от даването на съвети.
Би било добре и да зная какви бяха ритуалите ви?
Много често зад миенето на ръцете стои гневна енергия, убииствен гняв.
Такъв гняв идва в следствие на извършено посегателство - физическо или психическо насилие.
Този гняв може дори да не е свързан лично с вас. А с близък човек от семейната система-
майка, баба, прабаба. Представям си го най-вече по женска риния.
Помислете - има ли човек в семейната система, които да носи такъв неизразен гняв?
Например жена, изтърпяла насилие, която иска да убие насилника.
Или някой, претърпял сериозно физическо или прихическо посегателство?
Какво ви идва на ум?

# 854
  • Мнения: 82
В началото на месеца се разболях, бях на работа в първия ден от разболяването, с бистра хрема и кихане. На втория ден си взех болничен и останах вкъщи. По-късно развих симптоми на Ковид-19, приеха ме в болница. Когато разбрах, че имам позитивен резултат на теста предупредих екипа. Сега се възстановявам. Колежките се разболяха след мен, едната почина. Днес разбрах, че съпругът й обвинява мен за смъртта й. Вероятно и останалите от екипа. Как да се върна на работа когато знам, че когато ме погледне всеки ще си мисли, че съм я убила. Проблем е и това, че е възможно да се наложи да изпълнявам нейните функции на началник-екип. Т.е. и по-лошо, убила съм я за да й взема работата. Не успявам да преодолеят чувството за вина, което изпитвам не само сега, а цял живот. Само да добавя, че сме социални работници, т.е. работим с рискови групи.

Общи условия

Активация на акаунт