Животът ми се случва въпреки мен

"Животът е това, което ни се случва, докато правим други планове."  – Джон Ленън

Нищо странно няма.
Всеки план е с възможност да не се осъществи, както и всяко решение да излезе погрешно. Няма гаранции за тези неща. Въпрос на случайност, късмет и малка доза житейски опит.
Както казаха и други - не се ядосвай за тези неща и не гледай на тях от тази гледна точка. Опитай се да не се фанатизираш по разни идеи, планове и т.н. Ако не очакваш нищо, няма как да се окажеш разочарован!

"Този път няма да оцелееш в бурята- съдбата тихо шепнеше на боецът. Аз съм бурята- с усмивка и отвърна той"
Част от кампанията "Бъди войник" на МО, отнасяща се за силите за спец. операции от 68-а бригада.

Ако си ме разбрала, изхвърляш всякакви знаци, астрологии, планети и пр., избираш си цели и ги следваш, дори когато всичко е срещу теб. Иначе успех няма, днес ще е едно, утре друго и така до края на света.

С антидепресанти.
Впрочем, как разбираш че си била сгрешила ? Човешкият живот тече само напред, по права линия ( in live), няма репетиция. Имаш право на един, единствен ход. Ние не можем да връщаме времето назад и поради това никога няма да разберем дали сме постъпили правилно или не. Просто няма как да сравним. Излишно е да се питаш, няма отговор. Грешка или не, край, това е. Не можеш да изживееш момента отново ( постъпвайки по друг начин) и да сравниш резултата.

Ако планираш само собствения си живот би могло да се случат нещата както си намислила. Но, когато се планира за деца, близки, роднини и т.н. енергията се разпилява и преразпределя между тях и се получава миш-маш. Просто факторите са много.

Темата е страхотна.

Реакцията ти говори, че те дразни, ако нещата не стават по твоя начин или хората мислят различно. Вината я търсиш в другите, живота, кармата.

Една приятелка рязко доби подобен mindset на вашия, мислехме си че е изпаднала в депресия, оказа се, че бебето и реве много, изтощава я, не се наспива и от там реши, че е изпуснала юздите на живота си. Когато трудните месеци поотминаха се посъвзе и стана отново позитивния човек, който познавахме.
Така че съвета ми е да потърсите за малкия дразнител, който клати каручката на цялото ви светоусещане - преумора, финансов проблем, дразнител под формата на познат, който ви набива нереални представи за това как е устроен живота?

във всичко



това е истината


антидепресанти за изключени - замъгляват съзнанието - нямам нужда от това.
И аз с това съм се успокоявала винаги - че няма как да знам нещо дали е грешка. Но осъзнах че това е самозаблуда - разбира се, че винаги знаем дали сме сбъркали. Ако изборът ни ни кара  да се чувстваме зле и да съжаляваме е близко до ума, че е грешен - изобщо няма кво да го мислиш и да се заблуждаваш. Ако загубиш много  пари в резултат на грешно решение няма съмнение, че решението грешно. Абе ясни са нещата.
Но аз не мисля, че чак толкова вземам грешни решения. Напротив - мисля че са правилни, но или околните не ги оценяват, или здравословен проблем или нещо друго се обърква.


това казах - че ако случайно постигна някоя цел, което иначе е супер, но се оказва или че децата не се кефят (а аз съм била убедена, че ще се кефят, защото всички деца се кефят на това) или пък с усилен труд направя много добър и полезен продукт, но той изчезне защото сървърът се е сринал примерно. Просто трудът ми  винаги  поради една или друга причина се обезсмисля.


няма как - за децата аз трябва да решавам - няма кой друг. Поне докато са деца.


има хора, които мислят като мен  - но не са тези, които са около мен, а са някъде далече и и не са в живота ми - това е най-тъжното - нямам качествен материал покрай мен.


и аз имам проблем със съня и хич не спя. И дразнителите са идентифицирани - близките ми. За сега няма как да избягам от тях. От останалите дразнители, които не са ми близки съм избягала успешно, ама явно от всички не мога. В момента примерно свекъра ми от 1 час си коси тревата под терасата ми с един трактор, който бръмчи като самолет. От 16 години ме тероризира с тоя трактор. Тъкмо мислех да си подремна на терасата и се почна. Ама не мога нищо да кажа щото дори не е почивен ден и не е в забранените за шум часове. Искам да се махна от тия и сега си търся терен да си посторя къща. Намерих един супер, ама е много далеч и децата не искат да живеят на полето. По цял ден си представям каква къщичка ще си построя там и ще си живея в идилия. Мъжът ми иска същото. Ама децата си искат в цивилизацията. Проблемът е голям.

А на колко са децата Ви, защото според мен е менталното Ви здраве е по-важно от техните прищевки. Можете да им обясните, че като станат самостоятелни могат и на центъра на Копенхаген да живеят, ако щат.
Наспивайте се, изключително е важно за добро настроение. По време на сесия при мен, светът ми е черен.

Шрекелиг, тоя север и студената им природа не е за твойта гореща , южна кръв.

И кога ще спре това бягство ? Звучите като човек, който иска да се скрие от целият свят "да потъне в дън земя" все едно. От какво се срамувате ? От себе си ли ? Който и да ви е пречупил, вие сте се справила. Защото можете. Не бягайте повече. Спрете и си починете. Със сигурност много пъти сте грешили. Голям праз. И още много ще грешите. Какво по-човешко от това ? Желая ви много здраве и вземете мерки за съня.

Не правя планове просто. Бившият все ме критикуваше, че съм като от малцинствата и живея ден за ден, но по-добре така, отколкото всичко да пропада в последния момент и да се разочаровам допълнително. Достатъчно стресове имаме така или иначе.

Проблемът не са те, а как ти интерпретираш/преживяваш/оценяваш и т.н ситуациите с тях.

Пробвала ли си с медитации?
Как са ти нивата на витД и Б12?
Щитовидна изследвала ли си?

Аз имам приятелка с дете аутист ( на пръв поглед си е ок, но не разбира вицове, плещи директно, недискретен е, поставя в неудобно положение, такива неща), та от нея се уча как да интерпретирам по друг начин ситуациите, също и как да вербализирам желанията и очакванията си, за да не са криворазбрани.
Самият избор на думи и формулировка могат доста неща да повлияят.

Аз имах период, в който ни се разваляха всички ел. уреди, всичко с жички.
Първо хладилника, крушките гърмяха нон стоп, лаптопът предаде Богу дух и понеже беше служебен, взеха го за поправка - техникът каза, че никога не е виждал лаптоп, на когото да му изгорят толкова много компоненти изведнъж.
Компютърът остана без CPU -върхът беше, че поръчахме по нета и излезе дефектно. Второто също. И третото 😳
Просто не вярвах вече!!!! Мислех си, че някой сериозно се ебава с нас!
Колите се разваляха една през друга.
Кошмарен период.
Чудех се кого да обвиня..... 😡

Преди няколко дена погледнах лампата в трапезарията и се замислих как ме дразни вече и как преди години я купих от немай къде.
На другия ден едното стъклено тяло падна с грохот на 30см от ядящото бебе. 🤯
Вчера взех нова, една жена я подаряваше в нета. Ядосах се само, че трябваше да чистя стъкълцата.

Само се чудя защо като погледна фиша от тотото и се зачудя кога последно спечелих, не се случва нищо! 🤣

"Ако искаш да разсмееш Господ, му кажи,че имаш планове..."

Много често ми се е случвало..
С времето се научих да планувам,но да не очаквам ,това което ми се иска. Да не се настройвам предварително.
Приемам и изживявам така както се случва.По-малко разочарования и повече положителни емоции.

Ако няма трагедии, тежка болест или смърт на близък край теб, то никакви ужасии няма. Преразгледай си плановете и най -вече осъществяването им. Знаеш ли какво искаш? А как да стане то? Това е пътя.

Проблемът със съня ми е голям, но той е просто една от безбройните ми каръщини, а не причина за тях. Няма решение - съдба. Одеве пак ми се прецака една сделка щото точно тогава блокира браузера. Всеки ден по нещо. Може би наистина правя някъде генерална грешка, ама къде !!! Сестра ми ми набива канчето - убедена е, че всичките ми житейски несгоди се дължат на факта, че не кисна по църкви, не се изповадвам и причастявам и не чета библията и т.под. литература и дяволът ме бил обсебил. Всеки с лудостта си