В безизходица - как бихте постъпили?

Ми не, няма да е на тяхното.
И мен са ме заплашвали с такива тъпи манипулации. Майка ми също. Познай колко ме спряло мен това или майка ми.
Авторката не е на 12 годинки все пак. Аз бях почти на толкова.
Баба ми и дядо ми бяха толкова контролиращи, че си позволиха да изберат специалност за майка ми и леля ми. Неща от които не само не разбират, ами им се повръща.
Леля ми подаде. Майка ми не се огъна. За някои неща се е огъвала, но с годините и дойде акъла.
А е била разведена, самотна майка с две деца. И пак не позволи да и се бъркат в живота, въпреки заплахите.

За две години да не е разбрала, предвид колко е наивна, мога да го допусна.
Но не всички помаци са със забрадки и шалвари, че да се вижда от далече. Това исках да кажа.

О, да. Има някои които на външен вид няма да ги познаеш. Има и с български имена. Но... ако авторката беше ходила в неговото село все щеше да разбере. Има някаква причина за да не иде и това не е че първо момичето теябва да го представи на близките си

Ами да, за това предположих, че може наистина да е такъв и самия той да се срамува от това. Иначе защо ще се съгласява да се крие и да бяга в чужбина?

Авторката започва силно да ми напомня на онази strahlivata. За всяко решение ще намери проблем.

Изглежда, че авторката и приятеля й все още са с доста детински разбирания за живота, което е нормално. Ще натрупат малко опит и ще пораснат.

Добромира, обаче наистина държанието ти към приятеля ти е обидно. Той знае ли защо баба ти не го харесва? Логично е да знае, след като той хем се е запознал с нея, хем сега го криеш. Не вярвам да не те е попитал каква е причината. И ако сте коментирали, би трябвало той да ти е казал дали е помак или не е. Като цяло тази част на историята ти не ми звучи логично.

А за отношенията в семейството ти, отраснала си в ненормално семейство и вероятно затова сега реагираш неадекватно на ситуацията. Не е нормално баба ти да контролира твоят живот и този на родителите ти. Дори и да сте живели винаги с нея, семейните решения са си били ваша работа. Явно всички решения сте свикнали да ги съгласувате с нея и затова и си решила първо да споделиш с баба си за гаджето вместо с родителите си. И да ти кажа, странно е, че си ги запознала още на 3тия месец от връзката. Явно си търсела одобрението й. Аз не намирам за нормално да излизаш с някого от 2-3 месеца и да бързаш да го запознаваш със семейството си сякаш ще се жените всеки момент. На твоята възраст голяма част от хората сменят гаджетата през 2-3 месеца и нали не мислиш, че всеки/всяка хукват да го/я водят у дома.

Сега вече, след 2 години има резон да ги запознаваш, още повече, че живееш при него.

И наистина момчето не го чакат никак добри дни с теб. Не се обиждай. Ако отношенията ви станат истински сериозни, твоята баба ще стъжни живота му и този на роднините му с интриги, сплетни и обиди.

Чудя се, от някое село ли сте? Тези властни баби, които искат сами да избират партньорите на децата и внуците си, се срещат най-често по селата и малките градове. В по-модерните семейства хората не искат разрешение с кого да си лягат.

Ще избягате в чужбина ? Езици знаете ли, с какво ще се изхранвате, квартира...трябват ви средства стартово. Никога не си живяла с този човек, а ако се окаже, че не си пасвате? Прибираш се с подвита опашка и баба ти "видя ли бях права".
  Аз не разбрах с вашите и бабата ли живееш или сама?
Бил помак или не и това ти е дерт.....около мен пък все смесени двойки тъмнокож/бяло момиче или обратното...на никой не му прави впечатление....в Бг са доста ограничени старите хора, така че не им се връзвай...най-вече на манипулативната ти баба.

Ако го криеш туй момче в един момент ще си помисли , че го е срам от теб и ще си намери някоя която го приема такъв какъвто е. Готова ли си на това? За мен ще е обидно, д аме крият 2 г , защото незнам си какво. АКо ме обичат и държат на мен ще ме приемат с целите ми несъвършенства, вид вяра, външен вид и дори със смахната рода..родата са важни, но в краина сметка един ден като се прибереш вкъщи с младежа  и хлопнеш вратата те оставът вън..

Чудех се дали да не го напиша. И начина й на изказване е същия... Въобще, това моме, мине не мине време, се проявява.

Ако е истина, както казах, решението е само да се взема в ръце. Но не личи да търси изход, по- скоро се чуди как да й стане още по- трудно.

Ми драма куин.
Прави жалки напъни за самостоятелност.
Ако не иска, решението е лесно. Зарязва приятелят си и прави каквото каже дъртия кукундрел.
Така после тя за нищо няма да е виновна. Ще мрънка по бабката. Или майка си или баща си.
Интересно като е толкова властна таз жена, как бащата е успял да се ожени за майката на авторката. Нали била против нея бабата.

Моята баба е също толкова властна. И тя преди 7 години не искаше да имам нищо общо с гаджето ми (вече съпруг). И аз крих, че живеем заедно близо година. После спря да ми пука. Казах на всички, че живеем заедно, запознах го с родителите ми и така. Тя продължи да го играе обидена. Докато не забременях. Тогава тотално се промени. Опозна го, даже и го хареса. Родителите ми също си го обичат като техен син.  Баба ми все още си е властна личност, с мнение по всеки въпрос, обаче бързо я приземявам вече.

Мъжът ми е с българско име . Вярно , че в населеното му място се носят забрадки , но не и шалвари даже на мен ми прави забележка , ако тръгна с торбести гащи . Когато се запознахме , тук в София , първоначално нямаше как да разбера , това стана в първите няколко срещи , докато се опознавахме . Просто го попитах :" Ти помак ли си ? " , не ме излъга , а и не виждам причина да го прави .  Забелязах , че има някаква масовост в това да се крие произхода , говоря за лекари , адвокати , дори МВР шеф , не го разбирам , но аз съм такъв човек . Относно авторката , не разбирам защо са всички тия сериали . От какво точно те е страх , да поемеш отговорност за действията си ? Страх те е , че ще огорчиш родителите си и ще спре хранилката ли ? Е , имам лоша новина - цялата тая двойнственост две години , би ме огорчила много повече , отколкото връзката с някой . Да избягате в чужбина ? От кого и какво ще бягате , някой гони ли ви ? Сама си създаваш проблеми и филми . Единствения проблем , който виждам е , че имаш тесногръда баба , лъжеш , защото две години лъжеш и не можеш да поемеш отговорност. На тоя младеж ще му омръзне накрая , даже де чудя как още те търпи .

Не можах да прочета чаршафа до края,но и аз проблем не виждам.Разбира се,че трябвяа да се държим с възрастните с уважение,но все пак трябва да вземаме самостоятелни решения.
Представи момчето на родителите си.Ако си решила да живееш с него,пробвай.На 20 год си ,не на 40! Сигурно в живота ти ще има още много любови.И все пак си имай едно наум,запознай се с родителите му за да прецениш какви хора са.

Идеята беше, че веднъж затворя ли врата, не я отварям. В противен случай доброволно се поставям в позиция отново да ми мелят, точно защото считат, че са в правото си, поради посочените по-горе причини. Във вашия случай, скандал няма, но практически нещата си остават все така.
Няма значение, де - всеки намира неговия начин да се спарвя.
[/quote]
Аз не говоря за изнасяне от дома,  защото не издържам на атмосферата.  Говоря за ефективен начин да прекратя навика някой да ми вдига скандали и да ми вика, когато не му харесва това, което казвам.  Това е здравословно поставяне на граници - ако искаш да говориш с мен, ще трябва да е с нормален тон. Ефективен е доказано, при много хора съм го прилагала, действа безотказно. Нищо не остава същото, защото повече няма скандали с мое участие. Но си права, всеки намира своите начини.

На 20г, защо ти е толкова важно одобрението на роднините?
Радвай се на връзката си, учи, развивай се и отстоявай самостоятелността си.
Като решиш да създаваш семейство би било хубаво да харесат партньора ти, но не е задължително.
Достатъчно си голяма да имаш собствено мнение..

Има родители ( като моите), които винаги искат да стане на тяхното.
Аз даже бях пуснала и тема по повода.
Просто човек не трябва да се поддава ба емоционален тероризъм, да не позволява вмешателство в личния живот и да се научи да бъде егоист за някои неща.
Просто от малки ни се вменява вина и много възрастни го използват като възпитателен метод.
Когато всичко това се наслои с времето, човек започва да се чувства виновен за това, че е щастлив, но пък някой друг не е съгласен с избора.
Идеята е да се запази баланса между родители/ роднини и партньор.
Ако това е невъзможно.....избираш себе си и собственото щастие.