На 21 и аз не исках деца. Ама изобщо. Днес, след 26 г. по-късно, чакам 5-то. Изчакай да влезеш наистина в менопаузата, без междувременно да не си променила желанието си и тогава го коментирай. Хем ще имаш опит да покажеш на колебаещите се колко е правилен този избор.
Между другото, въпрос на възпитание е в компания (изключвам коментарните теми по форумите и местата, където нарочно се споделят личните терзания) не е възпитано да се обсъждат няколко много съществени неща - имането или не на деца, размера на доходите и сексуалните навици. Не знам ти в каква среда се движиш, щом обсъждате подобни неща, че и спорите по въпроса.
Аз изобщо не искам да ти променям мнението, защото нито те познавам, нито ме интересуваш. Просто е смешно на 20 г. да си убедена, че в следващите 30-40 ще мислиш по същия начин.
Моя позната така прокламираше от 18-годишна. Реално е с труден характер и така и не намери спътник в живота. В момента на 53 г. вече 3-та година обикаля клиники, купува яйцеклетки и прави какви ли не еквилибристики да забременее. Та ето ти пример за променено мнение след повече от 30 г.
Човек, който не се променя изобщо в разбиранията и възгледите си (изобщо не визирам желанието за деца), е човек, който плува по течението и си остава на умствено равнище около пубертета.
А какво те бъркат хората, които на 21 имат деца? Нали казваш, че приемаш чуждия избор. Защо пък да ги обсъждаме. За тях важи същия принцип - тяхно си е решението и на никой не му дреме. Трябва още да пораснеш, за да разбереш, че единственият, на когото му дреме за твоите решения, си самият ти и евентуално родителите ти.