Включвам се надявайки се да оформим дискусия и да видя различни мнения за един много наболял за мен въпрос.
Работата е в това, че в настоящата ми връзка всичко е прекрасно, живеем заедно от много рано, разбираме се отлично и много се обичаме. Обаче, все още не съм получила така чакания пръстен. Според МП има време и все още е рано.
Лошото е, че напоследък не ми стига само да си живеем заедно и да се правим на семейството, още повече хич не ми харесва израза "живеем на семейни начала", който всъщност доказва, че не сме такова.
Проблемът е, че вече съм минала през супер дълга връзка, без изгледи за брак и не искам да го преживявам отново.
В същото време, се чудя къде е проблемът. Познавам много жени, доста по-неразбрани от мен като характер, повечето пълни егоисти, които получават предложения от всеки свой следващ приятел (независимо, че до сватба така и не се стига).
Във връзките си се старая да давам свобода, да разбирам човека отсреща, да се грижа за него, да го подкрепям. И все не разбирам какво не ми е достатъчно, за да съм съпруга....