
Човек, трябва да знае, че религиите си имас своите особености, например, при мусулманите жените нямат права! На някои хора това им харесва, но има и друга страна, това е модерното общество, което променя законите...Но въпреки това, че жената е без права, тя не може ей така да се изнасили, прилюбодейства, убие и т.н. все едно виждаш жена и правиш с нея каквото си искаш....всяка жена там си има собственик в прекия смисъл....ражда си момиче, та е собственност на бащата, когато се откупи от него, става собственост на мъжа си и т.н...не може да посягаш на нечия собственост, това се наказва със смърт даже....общо взето, интересна е религията, но така беше и едно време при нас, християните ....има много хубава тема и статия, но не е за тая тук...
В Исляма жената не е нито собственост на бащата, нито на съпруга си. Има ясно обозначени права и задължения. Наследява, макар и не колкото брат, но и първородния син наследява два пъти повече от другите си братя.
Турция е светска държава, със светски закони. Не знам защо точно нея избра за пример.
Верно бедните са по-религиозни и привързани към обичаи и култура, но не на 100%.
Примерите, които даваш с намазаните туркини, дето по къси поли и панталончета въртят гаджета нямат общо с религия. Тези жени не са религиозни и им е през оная.
Най-добрата ми приятелка е туркиня, но като мене не е вярваща и практикуваща. Не знае черкезки и кюрдски (майчините езици на родителите си), а само турски + английски, заминала е в чужбина и живееше както живеех аз. Не мога да пиша, че се разбираме въпреки религиозните разлики, защото между нас такива няма. И тя, и аз сме направили избор да вярваме на Дарвин. Ние сме от една вяра, макар че сме родени в семейства, класифицирани от различно вероизповедание.
Ако става дума за човек от толерантно семейство, в чийто живот религията присъства само на някоя сватба или погребение като си иде у техните, добре. Няма проблем, но няма и присъствие на религия.
Ако трябва да изтърпя човек, който се моли всеки ден, всеки ден ходи в храм, всеки ден животът му се върти около религия, не, мерси, не мога, не желая.
Не мога да възпитавам деца в нечии ценности, които не са моите. Не искам децата ми да растат в конфликт на ценностни системи. Дето Uncommon вика, как единият ще им казва, че нещо е черно, а другият, че е бяло? Като порастнат ще теглят една и ще изберат това, същото нещо да е зелено. За мене е ОК, ама религиозният може да не приеме и ето ти конфликт, поредният.
Ако се влюбя в мъж от северна Корея, Русия, Куба мога да изживея връзката, но не ща децата ми и особено синовете ми да получат автоматично
Не знам доколко е вярно, но в много семейства се практикува. Преди Исляма в Арабия е наследявал само и единствено първородния син. Ислямското право не задължава бащата (или майката) да му завещава повече, но изрично поставя първородния син като глава на семейството ако бащата умре и го задължава да издържа семейството о да поеме ролята на негова глава, да се грижи за всички никога неженени негови сестри, малолетните (според Исляма) братя, болните, сакатите итн. Така първородният може да се окаже окован в дългове до живот, а останалите братя да се озоват добре осигурени. В Исляма човек може да завещае до 1/3 от това, което притежава на когото поиска (стига човекът да има право на наследството му според Исляма). Много бащи завещават тази част или част от нея на първородния, като помощ за евентуалната тегоба от издръжката на родното семейство.
Ислямът признава културните особености и на много места ги толерира. В цяла Кабилия, при мюсюлманите бездетната вдовица не наследява нищо от мъжа си, а според Исляма би трябвало да получи 1/4 от имуществото му. Не знам как го уреждат, но е така и все още е така и се признава.
Няма как първороден син, който наследява ислямски крал, султан, емир, шейх да получи колкото останалите братя. Друг е въпроса, че при тях престол не винаги се наследява от първородния.
Наследственото им право е много, много сложно. По-сложно не зная да има на земята.
В Ливан някои сунити си сменят течението с шиизъм ако нямат синове и така дъщерите им наследяват повече. При сунитите племенници, братовчеди и братя могат да наследят повече от дъщерите му ако покойника няма (живи) синове.