Моето “не” е достатъчно, на недостатъчните добавям “ нямам потребност за аргументация”.
Less is more
Less is more
- Публикувана: 16 авг. 2022, 09:23 ч.
- Последно мнение: 24 септ. 2022, 20:33 ч.
Промяна на отношенията между син и майка при поява на снаха
Далече съм от това време все още,но си го мисля.Стана ясно,че и други съфорумки си го мислят и пуснах темата,за да не спамим основната такава.
Вяра,не говоря за опора и заместване на жената и отглеждане на сина.Бътеркейк е пообяснила по-добре,макар и по-крайно.
С глобализиране на света и срещу на хора от всякъде,се случват и връзки на хора от съвсееееем различни прослойки,страни,религии и т.н.Синът например идва от ДНО място,но по стечение на обстоятелствата отива другаде,среща жена от съвсееем друго място с различно възпитание,мироглед и т.н.Тя например изконно не харесва родителите му,в случая не защото се месят,пречат,мрънкат или искат издържане (в такива обстоятелства е нормално да се дразни човек),а защото имат много различен живот от този ,който снахата иска.Тя няма какво да си каже с тях,дразни я мястото където живеят,роднините им и прочие.
Има умни жени,които се държат на дистанция,но оставят мъжа да си общува с родителите,по-късно и децата.
Но има и такива ,и не са толкова голяма рядкост, които се цупят и правят сцени за всичко,свързано със свекърите,по-късно и децата им не дават дори да ги поддържат,играят и изобщо общуват.
Съгласна съм,че тук основно мъжът е мунчото,който оставя родителите си да бъдат жертвено агне на олтара на семейния мир,без да са виновни…но ако това му коства скандали,проблеми в къщи,цупене и наказания? А мама ще разбере…
Нероден Петко е ситуацията,но си ме човърка.
Имам такъв пример в семейството.
Вяра,не говоря за опора и заместване на жената и отглеждане на сина.Бътеркейк е пообяснила по-добре,макар и по-крайно.
С глобализиране на света и срещу на хора от всякъде,се случват и връзки на хора от съвсееееем различни прослойки,страни,религии и т.н.Синът например идва от ДНО място,но по стечение на обстоятелствата отива другаде,среща жена от съвсееем друго място с различно възпитание,мироглед и т.н.Тя например изконно не харесва родителите му,в случая не защото се месят,пречат,мрънкат или искат издържане (в такива обстоятелства е нормално да се дразни човек),а защото имат много различен живот от този ,който снахата иска.Тя няма какво да си каже с тях,дразни я мястото където живеят,роднините им и прочие.
Има умни жени,които се държат на дистанция,но оставят мъжа да си общува с родителите,по-късно и децата.
Но има и такива ,и не са толкова голяма рядкост, които се цупят и правят сцени за всичко,свързано със свекърите,по-късно и децата им не дават дори да ги поддържат,играят и изобщо общуват.
Съгласна съм,че тук основно мъжът е мунчото,който оставя родителите си да бъдат жертвено агне на олтара на семейния мир,без да са виновни…но ако това му коства скандали,проблеми в къщи,цупене и наказания? А мама ще разбере…
Нероден Петко е ситуацията,но си ме човърка.
Имам такъв пример в семейството.
Повечето хора не си знаят мястото, а си въобразяват, че им се полага много повече от това, което имат. Важи както за свекъри и тъстове, така и за снахи и зетьове.
Някаква Балканска чертае това да не си знаят мястото, и свекървите и зетьовете и снахите. Ще дам примери извън семейството.
Гумаджийница. Идва една към 60-годишна жена и се обръща към собственика - можеш ли да ми намериш всесезонни гуми, колата ми е не знам си каква с не знам си какъв размер гуми. Минавам няма и 1000 километра на година. И този започва - какви са тия глупости всесезонни гуми това са пълни боклуци! Слагаш си зимни гуми зимата летни гуми през лятото идваш тука сменям ти ги и всичко е точно.
А бе галфон, жената всесезонни гуми ли иска или мнението ти за тях? На всичкото отгоре е напълно права да искат точно това което иска.
Втори пример. Поръчвам си прахосмукачка, и решавам да е от местен търговец поради идиотското ми желание да подкрепям малкия бизнес. За да поръчам от него обаче не мога от уебсайта на Керхер, а трябва да му се обадя. Обаждам се и му диктувам точно кой модел искам, точно кой е номера на артикула от каталога. Отивам след седмица да я вземам и какво да видя - прахосмукачката е друга. Казвам му - не съм поръчвал тази. Отговаря ми - ама тази дето ти си я поръчвал има проблеми с мотора, това дето съм ти доставил е много по-добро. А бе тупан, аз ако исках ти да ми избереш прахосмукачка щях да ти се обадя да ти кажа искам прахосмукачка, нямаше да ти кажа точно коя искам.
За майсторите да почвам ли? Ти му обясняваш какво искаш оставяш го един ден, връщаш се и заварваш някаква творческа интерпретация. Гледаш го майстора и се опитваш да намериш някакви физически белези за малоумие та белким нещо ти помогне да го съжалиш и оправдаеш. Но не, един съвсем нормален балканец.
И свекървите и снахите са така, катастрофа. Интересното че с тъщите и тъстовете никакви ядове нямам.
Колко си прав, чак е тъжно. Наистина масово хората нямат чувство за мярка, българина всичко знае и от всичко разбира...
Възпитанието на момчета и момичета е малко различно. Момичетата (говоря за детството 90-те и 80-те) ни възпитаваха да помагаме с готвене, чистене, докато имахме приятелски семейства с момчета на по 15, които не знаеха как да измият една чиния. Нагласите на майките на описаното поколение бяха "тя ще стане жена, трябва да е оправна, да може се справя със всичко - гледане на деца, учене и работа едновременно" и т.н.
Та понеже са направили дъщерята "оправна" като са я хвърлили в живота от рано, нямат и такива претенции към зетя - какъвто си го е избрала да си го търпи, не е малка, ще се оправи. Като добавим и това, че е по-рядко срещано младите да живеят при тъстовете, в сравнение с при свекърите, съвсем нормално е с вторите да има повече дразги.
Възпитанието на момчета и момичета е малко различно. Момичетата (говоря за детството 90-те и 80-те) ни възпитаваха да помагаме с готвене, чистене, докато имахме приятелски семейства с момчета на по 15, които не знаеха как да измият една чиния. Нагласите на майките на описаното поколение бяха "тя ще стане жена, трябва да е оправна, да може се справя със всичко - гледане на деца, учене и работа едновременно" и т.н.
Та понеже са направили дъщерята "оправна" като са я хвърлили в живота от рано, нямат и такива претенции към зетя - какъвто си го е избрала да си го търпи, не е малка, ще се оправи. Като добавим и това, че е по-рядко срещано младите да живеят при тъстовете, в сравнение с при свекърите, съвсем нормално е с вторите да има повече дразги.
Колко си прав, чак е тъжно. Наистина масово хората нямат чувство за мярка, българина всичко знае и от всичко разбира...
Възпитанието на момчета и момичета е малко различно. Момичетата (говоря за детството 90-те и 80-те) ни възпитаваха да помагаме с готвене, чистене, докато имахме приятелски семейства с момчета на по 15, които не знаеха как да измият една чиния. Нагласите на майките на описаното поколение бяха "тя ще стане жена, трябва да е оправна, да може се справя със всичко - гледане на деца, учене и работа едновременно" и т.н.
Та понеже са направили дъщерята "оправна" като са я хвърлили в живота от рано, нямат и такива претенции към зетя - какъвто си го е избрала да си го търпи, не е малка, ще се оправи. Като добавим и това, че е по-рядко срещано младите да живеят при тъстовете, в сравнение с при свекърите, съвсем нормално е с вторите да има повече дразги.
Възпитанието на момчета и момичета е малко различно. Момичетата (говоря за детството 90-те и 80-те) ни възпитаваха да помагаме с готвене, чистене, докато имахме приятелски семейства с момчета на по 15, които не знаеха как да измият една чиния. Нагласите на майките на описаното поколение бяха "тя ще стане жена, трябва да е оправна, да може се справя със всичко - гледане на деца, учене и работа едновременно" и т.н.
Та понеже са направили дъщерята "оправна" като са я хвърлили в живота от рано, нямат и такива претенции към зетя - какъвто си го е избрала да си го търпи, не е малка, ще се оправи. Като добавим и това, че е по-рядко срещано младите да живеят при тъстовете, в сравнение с при свекърите, съвсем нормално е с вторите да има повече дразги.
Българитът знае всичко започвайки от теб, нали? Аз пък забелязвам друга наша черта - неистово плюене по собствения народ, като винаги плюещият се мисли за нещо по-различно от всички останали. Чудя се при положение, че толкова много българи са над останалите българи, колко остават оплюваните.
Има какво да се обобщава, но като гледам повечето хора си говорят за собствения си кръг или пък демонстрират познанията си за 100% от българите, доказвайки тезата си - българинът всичко знае.
Постът преди мен съдържа 3 достатъчно показателни примера, които са супер дразнещи и далеч не изчерпват обобщението.
Който ме познава знае, че на НИКОГО не се меся и акъл не давам, за разлика от секърва ми, с която съм в недобри отношения точно заради това, и каквато е темата впрочем.
Който не ме познава и само чете отделни мои постове е свободен да мисли каквото иска.
Който ме познава знае, че на НИКОГО не се меся и акъл не давам, за разлика от секърва ми, с която съм в недобри отношения точно заради това, и каквато е темата впрочем.
Който не ме познава и само чете отделни мои постове е свободен да мисли каквото иска.
Интересното че с тъщите и тъстовете никакви ядове нямам.
Лорелада, не знам какъв е казусът при обявилата война снаха, но понякога ако една от двете е супер проклета спасение от принудителни военни действия няма. И войната не се печели, защото се провлача във времето.
Аз моята свекърва подкарах шеста година, откакто не съм я виждала. И не се шегувам - нито съм я виждала, нито съм ходила у тях. Тя, обаче, до ден днешен бълва змии и гущери по мой адрес. Не може да се примири, че синът и не ме е оставил още и го тормози ежедневно по този повод. С такъв човек войната приключва само със смъртта на едната - или снахата, или свекърватя, на която първо и дойде ред. А мъжът ми няма как да не ходи при тях, защото пострадаха от инсулт и сърце, та ще не ще трябва да слуша помии по мой адрес като е там да им помага.
Аз моята свекърва подкарах шеста година, откакто не съм я виждала. И не се шегувам - нито съм я виждала, нито съм ходила у тях. Тя, обаче, до ден днешен бълва змии и гущери по мой адрес. Не може да се примири, че синът и не ме е оставил още и го тормози ежедневно по този повод. С такъв човек войната приключва само със смъртта на едната - или снахата, или свекърватя, на която първо и дойде ред. А мъжът ми няма как да не ходи при тях, защото пострадаха от инсулт и сърце, та ще не ще трябва да слуша помии по мой адрес като е там да им помага.
Дали ще се появи зет или снаха, разлика няма. Мамина щерка е точно толкова противно, колкото мамин син. Но някак много по - леко се приема тъщата да върти семейството на младите. И в двата случая е безкрайно болно.
Промяна следва да има и тя да си дойде естествено. Да си има граници и т.н Но си иска умна мома и умна свекърва. Иначе си става чудна селска вечеринка и се пълнят темите по форумите с глупости.
Виждала съм снахи, които просто мразят свекървите си защото дишат. Без да си дават сметка, че живеят с плът и кръв на същите.
Виждала съм жени, които оставят собствените си майки да им казват как да живеят, въпреки че самите те са майки и са на по 40. Еми болно е и обикновено не приключва красиво.
Би следвало да съм свека някой ден. Ако някой ще ме мрази защото дишам е свободен да го прави. Нямам намерение нищо да правя по въпроса. Ама нищо. Да си ме мразят по дефолт и да си наместват чакрите както им е кеф.
Подходят ли към мен с уважението, което ще дам на момичето, което е откраднало сърцето на моят син, смятам, че проблем няма да има. Има ли от двете страни по една умна жена, всико ще си е наред. На едната да и е избит баланса - лошо.
Промяна следва да има и тя да си дойде естествено. Да си има граници и т.н Но си иска умна мома и умна свекърва. Иначе си става чудна селска вечеринка и се пълнят темите по форумите с глупости.
Виждала съм снахи, които просто мразят свекървите си защото дишат. Без да си дават сметка, че живеят с плът и кръв на същите.
Виждала съм жени, които оставят собствените си майки да им казват как да живеят, въпреки че самите те са майки и са на по 40. Еми болно е и обикновено не приключва красиво.
Би следвало да съм свека някой ден. Ако някой ще ме мрази защото дишам е свободен да го прави. Нямам намерение нищо да правя по въпроса. Ама нищо. Да си ме мразят по дефолт и да си наместват чакрите както им е кеф.
Подходят ли към мен с уважението, което ще дам на момичето, което е откраднало сърцето на моят син, смятам, че проблем няма да има. Има ли от двете страни по една умна жена, всико ще си е наред. На едната да и е избит баланса - лошо.