комплексирани стопани и опасни породи кучета

За трябване трябва, ама общината и полицията не искат да се занимават.

За лайната се пуска сигнал да бъдат почистени, а за табелките - да бъдат поставени отново. И за намордниците също. Не се пуска тема в бг мама.

Една сутрин тръгвам за работа и виждам в заградената детска площадка една стопанка на малка порода куче, да го пързаля на пързалката, защото кучето много обичало.

Ако знаете колко сигнали за такива кучета съм пускал към Столична община, а ефект нулев. Това им е една от големите дупки за безконтролно източване на пари.
Обикновено отговарят, че те извършвали редовни проверки по график и нямало никакви проблеми, та да не им се дава акъл. След един такъв отговор имаше случай на 4 нахапани малки деца в Южен парк, та решиха да пратят допълнителен отговор със статистика какво са свършили.
При 2 проверки на ден, сутри и вечер, всеки божи ден, за цял месеж в Южен парк били установили 15 собственици на кучета, които да проверят. Всички били изрядни, на повод и с наморник, и чистели след кучетата си. Едва 15 за цял месец, при 2 проверки дневно, това е по-малко от човек на ден! А там всеки ден минават по няколкостотин кучета!

Разбирам възмущението Ви. Собственик съм на куче и вижам какво е по парковете, чак аз се дразня
Кучетата трябва да са на повод винаги, дори дребните породи, за съжаление това не се спазва и една от причините е, че няма достаъчно места предназначени само за кучета където можеш да ги пуснеш и да не пречиш на останалите. А всяко куче има нужда да потича...Къде обаче? Сама казвате, че са сложени табели "забранено разхождането на кучета" това е безумие особено ако от общината не са направили нито една кучешка площадка. Не е правилно да очакваш да събираш данък за куче, а да няма къде то да се разхожда.
 Проверки се правят в големите паркове 2 пъти годишно, но се правят извън нормалните часове за разходка обикновенно на обяд когато всички вече са си разходили кучетата и са на работа.

Забелязала съм, че малките породи обикновено ги водят на повод, а най-едрите, дето са като магарета, ги пускат да бягат на воля. С кучкари съм много любезна обикновено и правя коментар само в много наложителни ситуации. За съжаление с повечето от тях не може изобщо да се общува, правят физономии или са готови да се заяждат и карат. С две малки деца съм и обикалям много по паркове и градинки и постоянно се пазим от ла*на, които са абсолютно навсякъде. Нуждите на кучето от разхождане и изхождане се поставят над нуждите на малки деца да си играят в чисти паркове и пясъчници. Съгласна съм, че трябват глоби и проверки, трябва и повече отговорност от страна на стопаните.

Според мен няма опасни породи кучета. Има отговорни стопани и комплексари. Имам огромно куче и не толкова. Спазвам законите на държавата Гърция , не защото ме грози затвор или глоба , а защото така го чувствам и всички в моя квартал ги спазват. Никой не е длъжен да знае , че твоето куче е обучено и да контролира страха си. Десет години тук,  едно куче познавам , което се разхожда само , собственика е много възрастен , миналото лято на Пиротска за десет минути две овчарки минаха свободно.

То няма и опасни оръжия, защото убиват лошите хора, а не оръжието. Обаче понеже няма гаранция какъв е човекът забраняват оръжията. И с опасните кучета трябва да е същото.

Имам куче и няколко пъти при разходки правя маратонски спринтове заради глутница песове, отглеждани покрай блоковете, чак с поставени къщи и тенджери отпред.
Откровено ме е страх от бездомни кучета, не смятам, че мястото им е на улицата. Щом толкоз ги обичат да ги прибират вкъщи и отвън да ги разхождат на каишка.
Тези с домашните кучета, които им оставят екскременти с мисълта, че ще изчезнат с магия - не, не се изпаряват - остават с месеци и децата често ги носят вкъщи.

В Канада живея, в малко сателитно градче до Отава. В нашето градче има два кучешки парка. Заградени са и вътре животните са свободни. И при нас има много собственици, които не почистват, дори в самия парк, което е много неприятно, но въпреки ОГРОМНИТЕ табели, торбичките сложени за удобство и двата коша, пак не се почиства от всички.

Освен, че има заградени пространства за кучета, има и алеи за кучета, където е разрешено разхождането без каишка. Едното място е парк, който е заграден и за да се ползва се плаща месечен абонамент. Кучетата първо се тестват дали реагират на стопаните си и дали са агресивни.

Другият парк с алеи е свободен, също е разрешено разхождането без каишки. Аз не съм ходила там. По принцип има много aлеи  за разходки, но освен споменатите, каишката е задължителна.

Има и агресивни животни, моя позната пострада, но повечето стопани са грижовни и не допускат агресия. Друг е въпроса, че често нормалното кучешко поведение се обърква с агресия, но именно затова такова поведение се допуска само в кучешкия парк под директното наблюдение на стопаните.
Та ако има инициативни, направете такъв парк
https://boogity.ca/barkwood_forest/

Парк за кучета биха използвали събота и неделя, през другото време излизат набързо с кучето и кафето. При нас има кучешка алея, има си знак че е такава, но масово стопаните предпочитат двора на училището, понеже е заградено и кучетата няма да излязат на платното, а и те могат докато си пият кафето да си поговорят с другите стопани. По алеята трябва да вървят с кучето, от какъв зор да се морят толкова рано. Тръгват си преди да започнат да идват децата за училище. На двата входа на училищния двор има табела забранено за кучета, ама какво от това.

В БГ мама се пускат теми по всякакви въпроси с ясното съзнание, че не се решават във форума. Ако не беше така, то форумът нямаше да съществува.

По темата. Наглостта на някои кучкари е безпределна. Търпимостта спрямо безобразията им огромна. И все пак подобрение спрямо ситуацията преди 10 или 20 години има и тя е видима. Поне в София е така и то идва от повишаване на съзнателността и личния пример. Трябва много да се пише и говори по темата, а общината да се засипва със сигнали, жалби и оплаквания. Щото някои хора без да им бръкнеш в джоба не могат да са съзнателни и никакъв добър пример не може да им подейства-

Като всичко което е обща отговорност, и това е ничия.

Нито стопаните се образоват и възпитават животните си, да не говорим да почистват след тях, нито родителите възпитават децата си в отношение и поведение спрямо животни, нито общината осигурява достатъчно пространство, за да може да има съвмествно съжителство.

Единствените без вина в цялото безумие са кучетата.

Какво означава да си възпитаваме детето на отношение спрямо кучетата? Аз не давам на моя син да се доближава до кучета по ред причини, но и не му казвам, че всички са лоши и зли и хапят. Не искам да се страхува от всяко куче, но искам да пази здравословна дистанция и никога не съм го насърчавала да гали и пипа кучета.

Няколко примера :
майка казва на детето си и цитирам " не пипай този помияр мръсен" докато се разминаваме в подлеза и детето и е проявило интерес към кучето
няколко пъти вече чувам предимно от баби - " ако не ме слушаш те давам на ей онова куче да те изяде" следва истирично пищене
изгубих бройката на родителите, които са се опитвали да поставят детето си уж на шега на гърба на кучето ми защото е голямо конче, както и на тези, които казват прегърни го маме виж какво е сладко, без дори да се поитересуват може ли , добро ли е това куче с деца.

1. Да е наясно какви опасности свързани с кучетата има. Примерно заразни и паразитни болести, агресия, ловен инстинкт.
2. Да знае как, кога и от кои кучета да се пази.
3. Как да общува безопасно с куче
А защо не и как да отглежда и възпитава куче?
ПС В Цюрих кучетата са като правило без намордници и много често не са на повод. Включително в кафенета, супермаркети и градски транспорт. Не се чува да имат проблеми с това.

В Швейцария, а и в Германия и Австрия трябва да имаш застраховка за щети и наранявания причинени от кучето ти. И това че на някои места е позволено да са без повод, не значи, че като цяло са пуснати на свобода. На запад повечето домашни кучета преминават през обучение за поведение заедно със стопанина си. И то не е безплатно. Успех в България да накараш някой да плаща за училище за кучета или за застраховка за щети които може да причини.

"Някои места" в Швейцария:


ПС Породите на снимките са акита, кане корсо и амстаф. От "най-опасните"
ППС Обучението на кучета е станало напоследък солидно печеливш бизнес. Както и развъждането и грижите за тях. Справка - темите за домашни любимци във форума.

Аз също твърдя, че положението с кучетата се промени към по-добро специално в София.
Значително намаля популацията на бездомните, когато бях дете беше пълно с глутници бездомни. Има какво да се желае, но не е каквото беше.
Все повече стопани си прибират акото на домашните любимци.  Преди години живеех на ъгъла на Шишман и Граф Игнатиев, сутрин в градинката беше страшно от кучешко ако, и то от големи кучета огромни купчини, сега там не съм виждала.  Баба и дядо живеят там и често ходим с детето. В квартала в който живея, кучетата май успяват да свършат нуждите си по пътя преди да влязат в двора на училището, защото там е чисто, нищо че се събират да тичат всяка сутрин.
В Борисовата градина съм три пъти седмично, докато детето тренира на корта. Там  се разхождам, и  определно куче на повод няма, но са спокойни и не притесняват хората, и купчини от ако не съм видяла, дали го правят в тревата или стопаните го събират, но е чисто, поне около кортовете и къпалнята.

Най-общо казано с кучетата няма проблеми докато не стане инцидент. Но ако не дай Боже стане и си в Цюрих, със сигурност ще ти се усложни доста живота от плащане на глоби и обезщетения.
Сигурен съм също, че в Цюрих няма кучешки остатъци по алеи, тротоари, детски площадки и паркове. И ако кучето ти остави такива и те усетят, също ще го отнесеш.

Същите неща не се позволяват и в парка на Военна академия в София. Много приятен парк.

Но се насърчават в Цюрих. Още по-приятен град. Може би проблемът не са кучетата и велосипедите?
В допълнение: в нашенските градинки е пълно с използвани за тоалетна хартия мокри салфетки и пълни памперси. Една майка даже се оплакваше пред мен, че нагазила в кучешка мина, докато водела детето си да си свърши работата. Да забраним парковете и за майки с деца?

Не е удобно да се коментират хората. Нищо, че те са проблемът в около 98% от случаите с деца, кучета, паркове, велосипеди и пр.

Ами на първата снимка са си акита и кане корсо. Също така снимките изглежда, че са в кафенета, които са публични места. И двете твърдения на дамата са си подкрепени от снимковия й материал.

За пореден път, кучетата нямат вина и няма "лоши кучета". Има необразовани, незаинтересовани и безотговорни хора.

Светлото куче на първата снимка най-вероятно е хъски, но със сигурност не е кане корсо, другото не се вижда какво е от парапета.
Не е ясно и кафенета ли са това, но по всяка вероятност са частни обекти, които могат да си определят сами правилата вътре. При всички положения не е улица, площад или парк.
На базата на две криви снимки изкарани неясно от къде да се обяснява как кучетата тичали свободно навсякъде е абсурд. Жалък опит за подвеждане.
Да не се надцакваме със снимки от интернет, че ще стане много грозно.

Бъркаш. Светлото куче си е баш акита, личи си по ухотои носа. Онова черно петно, от което нищо не се различава, съвсем вероятно може да е кане корсо, а на втората снимка кучето си прилича на стафордширски териер, или питбул териер или нещо от сорта.

Лоши кучета има. Никой не говори за вина на кучетата. Пита се какво да правим когато попаднем на агресивни кучета или на такива отглеждани от тъпаци? Аз поне леко се дразня, когато някой започне да ми обяснява, че те миличките кученца искали специално отношение. Трябвало да си носиш постоянно чанта пълна с лакомства и да им хвърляш. А ако те ухапят, сам си виновен, понеже те си пазели територията. И всякакви такива...
Преди няколко седмици се разправях с една откачалка, която гледа 4-5 кучета. Комшийка на тъщата. И понеже взе да ми писва от нейните кучета, с възможно най-мазната усмивка ѝ обясних, че търпението ми е на изчерпване. Малко ѝ се дръпна физиономията, но предполагам, че ефекта ще е краткотраен. С такива няма оправия.

Няма прост отговор, защото както споменах и в първия си пост по темата - отговорността лежи в хората. В България масово не се кастрират и не се обучават кучетата, което води и до отгледаните  от тъпаци, и до бездомните . И не е до въпрос на финанси, а на желание и манталитет. Отношението ни към животните е абсолютно ужасяващо.

Не смятам, че предпазливостта към кучета е неоправдана, дори напротив - да разбираш, че едно животно няма вина и въпреки всичко е възможно да е опасно си е разумнно и хуманно.

Преди няколко години, насред пандемията ме нападна глутница в 5:30 сутринта в центъра на София. Спаси ме собствената ми немска овчарка. Знам защо ме нападнаха, знам на теория как да се справя и въпреки всичко, ако не беше моето куче не мисля, че щях да изляза цяла. Трябва ни цялостна промяна в разбирането ни като общество за отговорността, която носим като стопани. За съжаление масово хората за отговоростта към родителството не можеш да възпиташ, какво остава за кучета.

Аз лично за себе си какво правя - старая се да съм промяната, която бих искала да виждам и у другите. Възпитавах си кучето, чистех след него, държах го близо до мен на публични места, защото знам че е нормално и деца и възрастни да се страхуват и контролирах неговото поведение, за да избягвам конфронтации с неадекватни стопани.

Отговорността ми е ясно, че е в хората. Пита се какво да правим с агресивните кучета или кучета със собственици, които все се правят, че не разбират за какво става въпрос?

Кафето от първата снимка е "Августин". Ето това:
https://maps.app.goo.gl/cNpwmbYH2RJzWjbj6
Както ясно се вижда от интериорните снимки в Гугъл мапс линка.
Точно в Цюрих режимът на заведенията за обществено хранене не   се отличава с либерализъм. Но кучетата си щъкат и в Старбъкс и в аптеките, да не говорим за паркове и улици. Придружавани от стопаните си, разбира се. И всички им се радват. Особено децата.
За амстафа не мога да гарантирам, но от канета разбирам достатъчно.

Въпросът, какво правим с агресивни простаци в български условия е дълбоко философски.
Но решението му не е свързано с кучетата.

Третират се по закона за вреден дивеч. Щом за вълци и чакали може, и за кучета може.

Какво правим със самите кучета е доста тъп въпрос, без извинение. Дивеч и домашно куче, колко забавно сравнение.
И на най-тъпия идиот му е ясно, че кучето се умъртвява. Само че като умъртвиш кучето, а екземплярът, който го е 'гледал', вземе две други - тогава какво правим, или дървеното философстване не стига дотам?
3-4-5 години затвор и петцифрена глоба звучат добре като начало.

Поне аз не схващам, защо упорито продължават да се сравняват ябълки с круши? Цюрих, та Цюрих...! В Цюрих има ли бездомни кучета? Оплескани ли са тротоари, градинки и полянки? Има ли нахапни и убити от кучета? Какво общо има Цюрих с българските тъпаци и техните кучета?

Защото кучетата и там и тук са едни и същи. Но там не търсят решението в кучетата. За разлика от тук.

И бездомните ли?

И бившите бездомни. Вкл. прибраните от българските приюти и улици. Да, има и такива.

Приятно ми е да се запознаем. Доста пари съм дала на българско училище за кучета и още толкова за лакомства за многочасовите тренировки. Инвестираното време не го броя. Добавка към семейната застраховка за кучето плащам в чужбина. Покрива щети до 1.5 млн.евро. В България не ми е известно някой застраховател изобщо да предлага такава. Ако вече има, супер.

Като цяло кучето в България върви само със задължението да го държа на 1.5м повод и да му плащам данъка. Права - 0. Онези кални малки заграждения, по площ по-малки от детска площадка, които стават само да насърчават териториалния инстинкт и да хванат бълхи хора и кучета, за друго не стават. За правилната социализация на кучета трябват пространства, където животните да могат свободно да общуват (не на повод) и да са сред хора. В момента легален начин да обуча и социализирам куче няма. Дори дългите тренировъчни поводи са незаконни (трябва да са до 1.5м). Та хората хем искат възпитани кучета, хем никакви условия за това не са създадени. И който реши все пак да възпитава куче, го прави с ясното съзнание, че подлежи на 300 кинта глоба. Някой пита защо малките са на повод, с големите - не. Защото големите имат нужда да тичат, а няма къде. Малките могат да си навъртят крачките и на повода, и в хола вкъщи. Отделно рядко с малките кучета някой се занимава да възпитава и обучава и пускането често е равносилно на бягство.

И аз искам строги наказания. Като започнем от онези, които не си почистват и газя през техните, за да събера “нашите”, та докато стигнем до всички нещастници, които развъждат без всякакъв контрол и лиценз за дейността и продават в олх и ало.бг. Искам и хората да не са наплашени (и с право) масово от породата на моето куче и като се разминаваме да не виждат Баскервилското куче, а такова, което е толкова добре обучено, че сяда встрани на тротоара, за да направи място да минат. Ама ще си почакам.

Където живея сега със събирането на екскрементите са по-зле от България. Хем е държава в готината Западна Европа. Невероятно, но факт. Нищо, че има безплатни пликчета в кваратала. И понеже наблизо няма свободна зона за кучета, масово са изключително зле социализирани. Дивят се на моето куче, че е супер дружелюбно и че по команда само на челна стойка не застава. В кварталите, където има такива зони, е различно.

Това е вярно, но аз лично предпочитам да си имам работа с болонката на безотговорния стопанин, нежели с питбула му. Т.е. в чистия смисъл "опасна порода" няма, но точно както е с БМВ-тата по нашите ширини, съчетанието между породата и обичайния ѝ (типичен) собственик и характерния му манталитет и отношение към света, изразено включително чрез избора на куче или автомобил, е една голяма червена лампа, от която човек нормално започва да си мечтае за глоби и забрани.

Които сами по себе си доказано не работят. Особено забраните.
Трябва някой да помисли за създаване и на условия за отглеждане
 и на възможности за обучение и на пропагандиране на съответната култура... А дотогава ще имаме каквото имаме. Или по-лошо.

Ние имахме чау -чау , три пълни курса мина в училището. Тази порода не подлежи на обучение! Първия път ни изгониха,  / беше на около 6 месеца/,защото той пречи на другите кучета и ги разсейва. След 6 месеца, като порасна отново го водихме, този път изкарахме някак до края курса и единственото което научи е да сяда под команда, но не всеки пъти. Надявахме се третия път да се получи, но отново пари и време на вятъра. Винаги е бил с каишка, той беше добър, не се закачаше с хора, даваше на децата до го пипат, но гонеше котки, гълъби, свраки. Изглеждат тромави, но всеки ден минаваше по 12-16 км на ден . Излизаше с баща ми, след това с мен и късно вечер отново с баща ми.  Имаше  си маршрут, обикаляше целия квартал, познаваше както бездомните кучета, така и домашните с които се засичаше всеки ден. От тези разходки ми е останал уплаха от бездомните глутници, които са ни нападали. По това време се гледаха много ротвайлери, това бяха най- възпитаните кучета, слушаха стопаните си и никога не сме имали проблем.  Сякаш стопаните на тези породи бяха по-отговорни. Сега в двора на училището се събират различни едри породи. Мога да кажа, че само овчарките слушат. Има едно хъски, което прави каквото си иска, лети след гълъбите, пъха се под кофите за боклук за да хване някоя котка.
През годините се запознах с един индивид, който биеше жестоко кучето си. Прибирах се разплакана след среща с него, плачех за кучето, плачех от безсилие, че не мога да помогна на животинката.
Според мен преди да си вземе куче, човек трябва да е готов да се грижи за него, да му отделя време, внимание и
 да му дава любов. Без тези неща, каквато и градина за разходка да има, каквито и прекрасни условия да са създадени, нещата няма да се получат.

Опасни породи има, едно е да те захапе пинчер, друго е питбул. Има държави в които са забранени за отглеждане определени породи. Добре е и България най-накрая да се присъедини. Не е нормално да има толкова нападнати хора.

Мога да те уверя, че от голдън ретрийвър и коли можеш да пострадаш далеч по-лошо, отколкото от питбул. Просто последният има изградена (невярна) репутация и затова е по-популярен сред съответните кретени.
Като забраниш питбули и сие, кретените  ще преминат на малиноа и немска овчарка например. И тях ли да забраним после?

Живея в квартал с повече къщи и доста хора имат кучета в двора. Най-възпитаните кучета са двойка питбули, които никога не се хвърлят по оградата и не лаят. Останалите скачат като озверели, лаят до побъркване и са озлобени срещу всеки, който мине на 5 метра от оградата. Има и едно, дето е ако не се лъжа е мастиф. Това как се хвърля и чак грухти през вратата като си поема въздух да лае, ами доста е гадно и плашещо.

Това не е вярно. На теория "можеш", ако оставиш колито хубаво да те нахапе с остри зъбки, а от питбула някак се изсулиш, преди да се е вкопчил. За немските овчарки съм съгласна. Колкото са интелигентни (безспорно) и с отлична слава, толкова са опасни. И? Всяко второ мнение в темата е ваше и все лозунги. Това не е решение, онова не е решение, обучения и отговорност, култура и Цюрих.
И евтаназията на бездомните не била решение и Ганьо щял да си изхвърля пак кучетата и т.н. до безкрай, обаче фактите са факти - в държавите, където бездомните кучета се приспиват след триседмичен престой в приют, изядени хора от глутници няма.
За забрана на питбулите и другите опасни породи (мда, опасни, сори) едва ли е решение, но нещо много близко до забраната може и да сработи. И лично съм живяла с питбули в младостта си, живяла съм с овчарки, ходила съм по изложения (всичко това покрай дълга връзка със запален кинолог или както там се казва). Хапана съм от питбул, неговият случай действително беше проблемен (беше взет от много лоши стопани) - но още имам белези на бицепса, двайсет години по-късно. Беше страшно. Нещата не са черни и бели, милите кученца и лошите хора...
И да добавя, че единият от питбулите - женски - с които си бяхме нещо като семейство - беше истински ангел, не отричам.

Искам да добавя, че в парка който посещаваме има заграждение, обособено само за кучета и техните стопани.Ноо докато едните са зад заграждението, другите се събират на групички, от по-няколко стопанина.И обладават всички полянки из парка, особенно най-голямата поляна.Там си спретват "пръчко гон".Толкова много кучешки лайна има, че буквално на всяка крачка може да настъпиш някое.С парка граничи и детска градина, следобяд гъмжи от родители и деца.Лично моето дете като беше на 2 години не можех да го откопча от полянките, а то милото жадуваше да играе в тревата с топката.Заради тези нагли особи моето дете неможеше да играе нормлно.А ако речеш да направиш забекежка те нападат всички вкупом.Много злобни душици, гледам ги и по коментарите във теми за кучета.Как нападат всеки който е против тяхните виждания.

Всъщност силата на захапка на питовете изобщо не е от най-страшните и Mitteva е съвсем права, защото е съизмерима със силата на захапка на колитата и на лабрадорите. Заключващата им захапка е мит. Има кучета с пъти по-силна захапка.

Загражданията или т.нар. кучешки градинки в сегашния им вид са една голяма бутафория и по-напред обясних защо. Съвсем нормално е повечето стопани да ги избягват и да търсят по-големи пространства. А проблемът може лесно да се реши, като просто едно по-голямо пространство в парка с прилежащата му алея се определи за кучета.

Защо говорим за омраза? Аз обичам кучетата, но смятам, че градовете са направени за хората и здравето и удобството на хората са с приоритет.

Да бе, новинарските сайтове са ненадеждни, далеч по-добре са дребнавите нападки на една злобна необразована личност, към които никога няма и един единствен реален факт.

Има си закони, които казват какви са изискванията към стопаните на кучета. Непознаването, несъгласието или невъзможността да бъдат разбрани не ги отменят и не освобождават от задължението да се спазват.

В крайна сметка, гледането на кучета, не е нещо от което човек, не може да се лиши.Така че, тези които не умеят да се грижат за тях и застрашават здравето и живота на останлите хора,трябва да им се отнемат!

Съгласна. Но е редно, като е позволено да гледам куче и има определен данък за удоволствието, който чинно си плащам, държавата да ми даде  някое друг право, с което да мога да осигуря правилното възпитание и социализация.

До случая с разкъсаната жена се е стигнало по същата причина, поради която скоро загина невръстно дете. Пълно безсилие на институциите. Кметът имал право да отправи само забележка. Пък вие си обвинявайте кучкарите.

https://news.bg/regions/glutnitsa-kucheta-napadna-i-ubi-zhena-v- … -oryahovitsa.html
Преди броени  дни

Този минимален данък е само за компенсация на вредите. За права трябва да се вдигне данъкът

Аз не мисля, че някой тук е оспорил нуждата от това да се спазват законите. Да имаш куче е отговорност, която ако не си способен да носиш- не я заслужаваш. Спазването на закони обаче не означава, че не може да се посочат потенциалните пробойни и промени.

Това, че сме зле, не значи че не може да искаме и да се борим да сме по-добре. София, специално, е една от най-зелените европейски столици, не мисля, че е неразумно да се очаква да има адекватни пространства за разхождане на тези животни, които законът все пак пзоволява да се притежават и отглеждат, за тяхното социализиране и съвместно съществуване с хората.

За мое съжаление последните 6 месеца от живота на моето куче преминаха в ежеседмични посещения на ветеринарната клиника - трудно ми е да опиша потреса ми от абсолютното нежелание на собствениците да си кастрират домашните любимци "шото то им се искало нали" и не било хуманно. Ама да се развъждат без да искат и да се изквърлят малки кученца на улицата, в чували е хуманно. Те тия бездоммните кучета не са специална порода, а са пряк резултат на нашето безхаберие.

Какви вреди, извинявай? Иначе да вдигнат данъка, ок, съм. Ама може би преди това да започнат да събират и този, който е определен в момента. Да минат по някоя кучешка алея/поляна в хубав съботно- неделен ден, ще съберат глоби, колкото сигурно бюджета за цяла година от данъците. Или да подпукат тези от хилядите обяви в олх. Ма не щат.

Разхождането на куче без повод е незаконно извън определените места, ако е над 12 кила и нез наморник е незаконно. А пък тук се посочва като основно гражданско право...
 
Възможности има много, ама не са без пари. Пък Бай Ганьо иска всичко да е безплатно и да му е под носа. Извън населените места изискванията към стопаните на кучетата са доста по-малки, че чак никакви. Ама почти никой не се вдига да излезе от града да си разходи кучето, всички искат в близката градинка, докато си пушат цигарата, то само да си се погрижи за себе си.
Аз съм за да се оградят по-големи площи за свободно разхождане на кучета в парковете, ама никой не ходи да го постави това като искане в общината. Вместо това всички казват, че ще си правят какво им харесва защото са над закона.

Тия снимки направо ги номинирайте за Пулицър както се влюбихте в тях... направо нямам думи за нивото на твърденията и аргументите дето се сипят от някои тук.

Незаконно е, не споря. Друго казвам - обучено и социализирано куче, без да е общувало с кучета без повод и да е обучавано на основни команди без повод или с дълъг тренировъчен повод, няма.

Почти всички общини са си копирали наредбите и на територията им нямаш право да пускаш свободно куче. Дори на Витоша нямам право да пусна кучето без повод.

Поставян е въпросът. Многократно.

Хубаво е да се цитират точно законите.
Намордникът е задължителен само за агресивните кучета.
Законът е и непълен. Няма норми за минимална площ и за максимална отдалеченост на зоните за свободно разхождане на кучета, съобразно физиологичните им нужди.
Що се отнася до данъците - липсва опис на финансираните от този данък дейности, разчет за необходимите средства, прогноза за броя на домашните любимци и оттам обоснован размер на данъка. Подобно и за глобите.
Няма и планирани средства за контрол.
Свършили сме я като кучето на нивата и после искаме нещата да работят?

И кое е това куче дето ходи да ака в пясъчник? То да не е котка?

Промениха го това отдавна, ама явно от случайните снимки във Фейсбук не се научават актуалните наредби.

Член 177, ал.3 от актуалния Закон за ветеринарно-медицинската дейност гласи: Забранява се извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета - и без намордник;
Справка: lex.bg/laws/ldoc/2135512300.

Хубаво е човек по възможност да проверява дали твърденията му съответстват на фактите.

Забраниха разходката на едро куче без повод и намордник
Отделно има и общински наредби във всяка община, които допълват законите.
Хубаво е и да не пробутваш неясни снимки за неоспорими факти, ама не синго разбрала.

1. Законите се публикуват в държавен вестник (който се цитира дословно в lex.bg), a не на сайта на Нова.
2. В сайта на Нова пише, че тези промени са приети на първо четене. Което е много различно от приети и влезли в сила. На следващите четения промяната за намордниците явно е отпаднала.
3. Закон не може да се допълва с общински наредби. Последните могат само да определят мерки за прилагането му в дадената община. Например да определят кои са зоните за свободно разхождане на кучета.

Миналата година имахме неприятна история със свободно пусната белгийска овчарка. Живеем близо до парк, собственика на конкретното куче на две преки от нашия район, но също използващ парка. От няколко месеца редовно виждахме собственика (някакъв младеж, 20-22-3 годишен визуално) да “разхожда” кучето свободно пуснато из района и в парка, без каишка, без нищо, най-вече на смрачаване. Собственика на колело, кучето търчи пред него, хваща нанякъде в един момент…той й/му (не знам дали е момче или момиче кучето) крещи, животното въобще не го отразява. Веднъж го беше изгубил в тъмното в парка…беше картинка, всички се озъртахме да не изскочи отнякъде това куче, докато не го хвана из храстите. Както и да е - този индивид го бяхме запомнили и все съм си мислила, че ще стане някой инцидент. Доколкото знам белгийската овчарка е много интелигентно животно, но иска обучение и контрол от собственика, от малка възраст. В конкретния случай обучението нещо се губеше - поне липсваше въобще реакция на виковете на стопанина. Хващаше го насила, удряше го животното, то се дърпа, ръмжи. Картинка.

Една привечер, долу-горе пролет вече беше, но миналата година, се прибираме с ММ след разходка в парка и завивайки покрай блока на съответния индивид го виждаме с колелото пред входа. Наведен, чопли нещо. Кучето не се виждаше никъде и си помислихме, че не е с него. Продължихме напред и на 200-300 метра някъде, изведнъж го видяхме как обикаля измежду къщи и спрени автомобили. Докато коментираме да минем от другаде, да се върнем, за секунди….овчарката се озова до нас. Според мен животното просто обикаляше наоколо трескаво, но и друг път ми е правило впечатление, че то е много бързо и обикновено с резки реакции. И в тичането си буквално се бутна в нас, просто дойде отстрани все едно въобще не ни беше видяло. Обаче като ни допря веднага се върна, буквално ме избута, усетих само колко е силно самото куче, и ни препречи пътя. Застана отпред, започна да оголва зъби и се втренчи в нас. Направо изтръпнахме. Няма да описвам какво ми мина през ум, стреса беше голям - с това голямо куче, ръмжащо и оголило зъби насреща. Не знам колко време продължи всичко, гледахме се в очите буквално, и не смеехме дори да дишаме, да се размърдаме. В някакъв момент кучето отпусна поглед и хукна нанякъде. Логическото нещо, което направихме - понеже младежа продължаваше да се занимава с колелото и въобще не разбра какво се случва малко по-надолу по улицата- беше да се обърнем и да му извикаме да прибере кучето, защото се е създала ситуация. При което той отначало се изненада, но много бързо се ядоса, направо побесня…почна да псува, да крещи по кучето, успя да го хване, почна да го дърпа,  животното се изнерви, почна да лае, да се опъва. Съвсем нормално, без да го обиждаме или нещо такова, му казахме на момчето, че сме се изплашили, че не е редно така, някой можеше и може да пострада. Той съвсем откачи, почна да насъсква кучето, да ни заплашва, че сега ще го пусне по нас…обадихме се на 112, ситуацията не беше адекватна - нито за нас, нито за животното, за никой, очевидно освен за собственика. Онзи през това време успя да се качи горе в жилището си, след малко слезе долу с някаква секира, почна да заплашва, обижда, псува и какво ли още не. Някакъв бегъл спомен ми е, вече тотално треперих и бях в шок, че после дойде полиция, младежа се беше заключил горе и не отваряше вратата на полицаите. И тъй като нямаше как да го изкарат, а после се оказа, че бил стар познайник, създавал и други проблеми на съседите си от входа, преди това е имал и друго голямо куче, което му е било отнето…общо взето всичко остана на жалба и толкова. Да не мислите, че нещо се случи после…резултата беше, че въпросният индивид е бил привикан, било му е разяснено, че не може кучето да го разхожда така, наложена му е административна санкция от 20(!) лв за неспазване на разпоредбата за разхождане на едра порода куче. И толкоз! Прокурора беше изпратил след това цялото дело към Общината, за да може и там съответния отдел, ако иска да го глоби собственика за нарушението. Но никакъв ефект нито върху собственика, нито отглеждането на кучето, нищо.

Ами не, не е редно. Не е правилно нито за хората, нито за животното. Животното очевидно беше малтретирано, не беше обучено и като едра порода си беше рисково, колкото и интелигентно да е. Ами ако в онзи момент на улицата беше дете, което да почне да пищи или да бяга и кучето го захапе…просто като реакция. Това е белгийска овчарка да му се ненавиди, не пинчер!

Така че и законите ни са едни…дори и хванат в нарушение собственика пие една студена от срещата с полицията, и продължава в същия дух. Минус 20лв. Смешно е! Би било редно при установено нарушение със собственика и животното да се работи, да има процедура едрите породи задължително да трябва да минават обучение при започване на отглеждането на такова куче, изисквания да има за притежанието им поне…не може, с извинение, всеки гамен със самочувствие да може да си вземе животно, голямо куче, и да си го разхожда както му щукне,  за да си избива комплексите…за някой това е свобода. Ок, имат късмета да живеят и те и ние в свободна държава, без законодателство, само че тяхната свобода нарушава свободата на другите хора, които живеят в един район с подобни собственици на едри и опасни породи кучета!

Зоните за разхождане на кучета няма да ги коментирам, защото и те са едни безумни…но да, факт е, че ги има - за добро или лошо, в някаква форма в повечето градове.

Имам малка порода куче.
Случвало ли се е будни еко активисти да ми правят забележка, че използвам пликчета, за да му събирам изпражненията. Знаела ли съм аз колко вредно е за природата! Трябвало да оставям на земята прекрасностите на кучето, те щели да се разградят.🙈
В 21 век има вече биоразградими пликчета, но акъл, който може с фуния да налеем в нечия глава, все още няма.

Не приемам пуснати без каишка кучета никъде, извън специализираните площадки.
Нито сега, от една година, откакто имам куче, нито преди.
Е, получавала съм забележка за моя звяр , 3 кг, че понякога лае по хората и ги стресира, но срещу някои неща съм безсилна. 😁

Всъщност не си безсилна, просто не си положила усилия да си социализираш кучето. Нито имаш желание да коригираш това поведение. А е редно. Това че е три килограма не означава, че то трябва да притеснява хората. Или други кучета. Последното ми е особено любимо на всяка разходка.

Виждала съм и дребосъци да скачат на едри кучета, стопаните им не могат да ги откопчат от краката на по-голямото.
Кучетата на пишещите тук може да са възпитани, но има и ужасно много кучета, стопани, родители и деца, които НЕ са възпитани правилно. И оттам проблемите. Не знам и не ме е грижа къде да бягат и да си правят крачките едрите породи, това е грижа на стопанина. Но понеже стопанинът го мързи да мърда, избира лесното. На абсолютно всяка детска площадка има надписи забранено за кучета… Около нашата детска градина има алея и трева покрай нея. Познайте дали не е осеяно с ла*на. Онзи ден сложили табела “забранено разхождането и изхождането на кучета”. Никой не го спазва.

Кученцето ми е осиновено от цирк на възраст 6 г. Преди година. Полагам усилия, но благодаря за милите думи.
Написах, че понякога лае. Понякога.

Вас не Ви е грижа за едрите кучета, стопаните им не ги е грижа за детските площадки, в общината не ги е грижа за никого. И после кучетата били виновни  и се искат забрани, които вгорчават живота на съвестните, защото така е по-лесно за всички останали.
И защо ли не сме като в Швейцария? Да се чуди човек...

И още едно уточнение за моя звяр.
Всъщност собствениците на кученцето търсеха семейство на човек с увреждане, за да подарят пенсионирането куче. Защото е кротко, добре обучено, колкото и да мразя тая дума- дресирано.  И моята 21г дъщеря с тежки увреждания им се стори чудесен вариант за него. Мило, обучено куче, което понякога лае. Обикновено ако някой посегне да го погали рязко.

Приятен ден от мен и Смайли! 🙂

Валенце, аз няма как да знам, че кучето ти е осиновено и си го взела на зряла кучешка възраст. Това, което беше написала в първия си пост, че и завършила с усмивка, е доста срещано отношение на стопани на малки кучета, а не би трябвало да се приема като нещо нормално.

Ако си начинаещ стопанин, макар и на възрастни куче, заповядай в темата ни за “Любители на кучета”. Добронамерени сме (стига да не споделиш, че си взела куче, за да го държиш вързано на двора) и съвети раздаваме на килограм.

Защо се обясняваш!? Кучето е животно и е нормално да лае понякога. И моето куче лае. Понеже имам възможност да я водя в парк за кучета, където всички лаят понякога, на никого не пречи, че лае. Дори понякога се надлайват с Херкулес (Херкулес е не повече от 3 кг).

На разходка е винаги с каишка, но няма нужда от намордник. Би изглеждала смешно - кокер с намордник.

Точно снощи някой ми изпрати инфо за автоматичен събирач на кучешки изпражнения. Беше по-скоро на шега, но има и такива мини роботи.

Е как точно да ме е грижа за на някой едрото куче? Да тръгна да му ограждам място за бягане ли? Или да предложа аз да го разхождам всеки ден извън града? Що за въпрос… много ясно, че на първо място съм загрижена за децата си и къде те да си “навъртат крачките и километрите” безопасно. Всеки трябва да поеме отговорност за действията си. Не ме и засяга особено как е в чужбина, защото в момента живея в България. Живяла съм на място, където нямаше бездомни кучета по улиците, както и пуснати да бягат където си искат. Но там законите са наистина железни и контрол се упражнява постоянно, така че и местните си знаят. Иначе като нищо ще им вземат кучето и повече няма да го видят.

Abadjieva, не казвам, че не е нормално кучета да лаят изобщо, а че не е редно да лаят по хора на улицата. И както аз мога да си възпитам кучето, да не го прави, за да не се изпусне някой при лаещия му вид навън, така могат и останалите.

Аз лично съм подавала сигнали за разхождани кучета в двора на детска градина. И в конфронтация със собствениците съм влизала. А с кучето дори не минавам по алеи, които са предпочитани от майки с деца или минават покрай детски площадки. Разбира се, че има места, на които кучета нямат място. Но масовото мнение е, че те нямат място изобщо в градските открити площи. Ясно е, че няма как да стане хората с кучета да излизат два пъти дневно по полетата извън града. Доста по-реалистично е във всеки парк да се огради някоя наистина голяма поляна, а не нещо като 5х5м. или да се определят 2-3 крайни алеи, в които да можеш да си пуснеш кучето.

Благодаря, wild poppy, за поканата за другата тема, ще се възползвам!
Да, няма как да се знаят подробности, във виртуалното пространство често общуването куца, образно казано, и се срещат подобни неразбирателства понякога, нормално е.
Усмихвам се, защото ми е много смешно всъщност. Хората като видят малко куче с вид на мила космата топчица, кротко застанало на каишка до стопанина си, понякога без зла умисъл, но доста необмислено,посягат  рязко да го погалят, а така не бива. И сега, като стопанин, и преди да имам куче, не съм го правила с чуждите. И после Аууу, ма колко си лош, как ме излая!
🙂

Валенце, моята щерка я подгони пинчер, облечен с дънкова рокля, по етажите. Изобщо не знам защо тръгна да тича при вида на пинчера, нито защо той хукна след нея. Аз и стопанина на пинчера едва ги стигнахме и то чак на 5-6 етаж. Като я питах защо се е уплашила - бил имал остри зъби. Та някой път хората и особено деца реагират странно покрай кучета, без значение размера им. Очакват, че ще са като играчка, пък после то какво стана.

Не, не са резултат от нашето безхаберие, а от безхаберието на ония които имат и отглеждат кучета.

Аз съм човек, който изключително се страхуваше от кучета, всякакви. И от котки. Наистина ме е страх от котки и до днес, знам, че няма да ме изядат, просто изпитвам ужас да не скочи върху мен.
Малката ми дъщеря, на 18😁, чак след като Смайли дойде при нас, лека полека преживя този страх. Е, не от всички кучета, но поне от нашето не я е страх. И страхът ѝ е породен именно заради случки с пуснати да тичат свободно по тротоара кучета.
Подавала съм жалби за кучета без каишка, говорила съм със стопани, и до Общината подавах жалбИ за кучета, разхождани в двора на съседното училище,абсолютно без успех.
Песимист съм в това отношение вече.

Права си, но за съжаление, не винаги можем да сме сигурни на 100%, че въпреки благия нрав, системното възпитание, посещаването на училище, редовното социализиране, няма да ни изненадат с поведенчески реакции, когато не го очакваме. Животните са животни. Разбира се, трябва да направим всичко възможно да не допускаме лаене, хапене, скачане върху хората. Според мен там е проблема. Не всички собственици имат желанието и времето да коригират поведението на животното. Голямо животно, малък апартамент, неосъзнати стопани, липса на условия “навън” в парковете = проблем.

Дори да е много добричко, пак не може да скача по хората. Веднъж едно такова много любвеобилно ми скочи да ми се радва и станах цялата на кални стъпки. И собственичката беше много спокойна, че то не хапело, само си играело.

Моля да ми разясните какви са правилата в Бг и в чужбина в градски транспорт?
В метро, в час пик средноголямо куче без намордник, лежащо на седалка, не на земята. Накрая аз бях виновна и ми се каза да слезна и да си хвана друга мотриса като не ми изнася.

В България, в градския транспорт се изисква намордник. Освен това повод и ветеринарна книжка. Не се допуска качването на кучето на седалките, независимо от размера.
В Цюрих три дечица, голдънка и ротвайлер си бяха спретнали купон на пода на трамвая за летището. Нямаше поводи и намордници. Не знам дали спазваха разпоредбите, но познавайки швейцарците мисля, че не ги нарушаваха. Иначе някой щеше да им направи забележка, вместо всички да им се радват. Голям въргал падна. Чак и на мен ми се прищя да се включа.

В България е различно за всяка община. В някои се допускат кучета, в други изобщо не. За София конкретно трябва да са на повод и с намордник (за най-малките породи не съм сигурна) и май трябваше да са с отделен билет. За ползването на седалки по-скоро нищо не пише. Предполагам, както много други неща, е оставено на усмотрението на хората.

В чужбина, без да съм била във всяка една чужбина, в тази, в която живея, виждам доста по-често кучета в ГТ. На повод и без намордник. Някой път са възпитани, друг път досаждат на хората. Едно си беше завряло муцуната в скута на една жена, а тя се правеше, че не го вижда и продължаваше невъзмутимо да си чете книгата. Но тук в ГТ като цяло се случват доста по-куриозни случки. Като да набие метрото спирачки, жена от седалката да изпадне и друга да ѝ седне на мястото, докато е на земята.

Като цяло по-често виждам хора с противообществени прояви, отколкото кучета. Веднъж ми се е случвало да ми скочи и да ме изкаля куче и то докато разхождам моето, а са ме настъпвали и са ме блъскали двукраки стотици пъти. В ГТ кучета по седалките не съм виждала, но хора с качени крака - най-редовно.

Попи е права, че за всяка община има различни наредби. За София, наредбата, точка 13.5 гласи:
"Пътуващите с редовен превозен документ имат право да превозват в превозните средства на обществения градски транспорт: ... домашен любимец, ако не създава опасност от причиняване на травма, увреждане и съответно не представлява заплаха за останалите пътници и не се поставя на седалките на превозното средство".

Никога няма да забравя как ритаха в автобуса куче-водач на незрящ. Безкрайно мила и тиха лабрадорка. При това с намордник.

Детската площадка и некучешкия парк са за деца, не за кучета. Това че на тези места има кучета без повод, изхождащи се навсякъде, не е взаимен компромис, а е наглост от страна на стопаните.

Нагли са си някои стопани на кучета. Но проблемът е като цяло в обществените критерии за подръжка и чистота. Ако не е малко куче на пързалката, ще са бездомните кучета, които си ползват пясъчника. А хората оставят играчките на децата си там, от мързел и немърливост. После детето си ги пъха в устата. Иначе такива нямат килими заради "алергии", но дотам се изчерпва хигиената им.
Всеобщо липсва култура.

Това входните такси да са по-високи за хора с кучета е двоен стандарт, защото най-големите поразии - шум (тропане, скачане, писъци), мръсотия, топки, скутери и всякаква пластмаса навсякъде е от невъзпитаните деца. Трябва да сме обективни и ако на този принцип се повишават такси, то на семейство с малки деца трябва да е по-висока таксата. Ама нали сме политкоректни.
Най-зле за хората, които са хем подредени и спазващи правилата, хем трябва да търпят мърлящината на другите.

То така става с плащането на дебели данъци - отиваш в общината и казваш, абе я дай тая година вместо 20 лв., да ти дам 200.

Повечето стопани на кучета не се надпреварват да извеждат кучета по детски площадки, нито в близост до такива. Виждате изключения и си правите изводите за масата. Обикновено кучешките поляни, които се “завземат” са в някой далечен край и е съвсем умишлено. Не знам защо си мислите, че е много яко да извеждаш куче сред деца, но е далече от истината.

Кучетата, особено безстопанствените, не ходят в пясъчниците. Там ходят котките. Уличните кучета се крият по затънтени места, като се изхождат, защото са уязвими в този момент, та рядко се случва да стане човек свидетел на такава гледка.

При нас плащат. Таксата на един човек отгоре. Приели са го.

Ако стопаните на кучетата спазваха само три неща - разходка на повод, да почистват след тях и да ги пускат да тичат на заградено място, няма да се стига до тези спорове кой крив, кой прав, кой още по - крив.

Един ден водя детето на детска, но съм забравила да занеса блокче. Госпожата ми казва, че има в магазина на 150м от детската по асфалтираната алея. Тръгвам аз по къса пола и от най-тънките чорапи. С периферното си зрение виждам кучета около 5-6, малки, големи с тях има и стопани, спокойна съм и крача бързо. По едно време виждам към мен да тича едно от кучета/ бигъл/. Викам, не от страх, а за да привлека вниманието на стопанина за да го извика. Една леля тъкмо е взела думата, само се обръща и ми казва " нищо няма да ти направи" и си продължава разговора. Да, кучето скочи да ми се радва и ме изцапа и ми скъса чорапите. Ядосах се и отидох при лелята за да й кажа, че ми дължи пари за чорапите и за химическото, а тя се обърна към кучето " Мамиии, виж какво си направила на каката. Не трябва да правиш така, ти си добро куче" На мен ми каза, че нямала пари, да съм минела друг път, ще ми даде
Дори добронамереното куче, може да скофти деня на човек, ама собствените на кучета не го разбират.
 

Е то същото е и с децата, дежурният отговор е "какво да му кажеш, то е дете". За едни е много сладко, а за други не е забавно. Въпрос на възпитание и съобразяване е. Такива хора са си по природа невъзпитани и несъобразителни. Да, кучетата трябва да са на каишка.

Здравейте! Включвам се в темата, защото и моето семейство пострада от безотговорни стопани и опасни кучета. Преди около месец приятелят на дъщеря ми беше нахапан от домашен питбул в центъра на Пловдив. Разхождал е тяхното малко кученце, видял е отдалеч питбула и се е опитал да заобиколи, но собственичката на питбула, с приятелка, също с голямо куче, са тръгнали след него. Собственичката на кучето изобщо не се е опитала да се намеси, а когато в крайна сметка питбулът е успял да нахапе момчето, защото е вдигнал кучето си нависоко, за да го предпази, тя просто си е хванала кучето и е избягала. Седмица преди това е имало подобен случай в София, но много бързо са намерили собствениците. В Пловдив полицията изобщо не се размърда, казали са им: "Ако я намерите, обадете се", въпреки че даже и по телевизията ги даваха, в сутрешния блок и в новините на Нова. Не мога да разбера какъв човек трябва да си, за да не помогнеш на ранен човек, а просто да избягаш. Това им обърка целия ритъм на живот, тъканта около ухапаното некротизира, наложи се операция, а дъщеря ми трябваше да започне работа, а приятелят ѝ да ползва майчинството, за да гледа детето им. Това нямаше как да стане и едва сега, след около месец, вече не го боли. Момчето е германец, избрал да живее в България, влюбен в страната ни. Проверил е, в Германия при ухапване по ръката, както беше при него, само глобата е 4000 евро, отделно обезщетение за пострадалия. Дъщеря ми казва, че няма лоши кучета, има лоши стопани и че отказва да повярва, че в България думата "справедливост" не съществува, но явно наистина е така. На всичкото отгоре, ухапването се случи ден преди рождения ѝ ден, голям празник изкараха... още съм бясна, а те още са стресирани и като видят голямо куче, бягат далеч. Изтръпвам като си помисля, че можеше да се случи на дъщеря ми, още повече когато е с бебето. Приятелят ѝ е висок, а тя е дребничка, ами питбулът можеше и за гърлото да я захапе...