Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

Здравейте!
От описанието Ви детето изглежда интелигентно, артистично и с богато въображение. Повтаряемите движения, особено свързани с визуални стимули и истории, напомнят на стереотипни движения при интензивно въображение, саморегулация или сензорна стимулация.

Какво означава това?

Много деца с богато въображение имат подобни „ритуали“, които им помагат да обработят емоции, преживявания или информация.
Непрестанното движение и игра с предмети при концентрация са чести при хиперактивни деца, но невинаги означават разстройство.
Дългото „разиграване“ на сцени може да бъде начин за успокояване, творчество или сензорно удоволствие.
Какво да наблюдавате?

Пречи ли му в ежедневието – например да се включва в дейности, общуване или училище?
Засилват ли се тези навици при тревожност или умора?
Може ли да ги прекъсне, ако се наложи?
Как да действате?
-  Насочете въображението му към креативни дейности – рисуване, писане на истории, театър.
-  Въвеждайте нови начини за отпускане – спорт, музика, тактилни занимания.
-  Ако движенията започнат да се увеличават и да пречат, консултация с детски психолог би дала по-добра преценка дали има нужда от допълнителна работа.

Важно е да не го карате да се чувства „странен“, а да му помогнете да намери баланс. Ако навикът не му вреди, може просто да е част от начина, по който обработва света около себе си.
Поздрави и успех!

Много благодаря

Имам дете на 2 г и 10м. Силно пристрастена е към биберона си. Ползва го само за сън и когато нещо много я тревожи. Детето е от свръх емоционалните. Единствено биберонът е успявал да ме спаси в кризисни ситуации и то не винаги. На 2 г пробвах да го махнах, около 1 м беше без него. Животът ни беше АД. Крещеше, викаше, гърчеше се, не спеше... След един месец го върнах.
Много съм стресирана, че детето все още ползва биберон. Стандартни методи за подаряване, ритуали по хвърлане не помагат. Тя разбира, че може да го няма биберона, но проблемът идва след това. Няма механизми за самоуспокоение при нея, много е плашлива.

Здравейте, имам близнаци на 2,5г, момче и момиче
 . Искам да им сваля памперсите ,но вече не знам как да подходя. И двамата не искат гърне , а тоалетната е една , при което настъпва война и борба за внимание , когато сложа единия. Момичето се бори да я сложа на тоалетната , докато момчето е на нея , след което не иска да седне ,  опитва се да ме изгони от тоалетната , за да и чета книжки , крещи че има мечка в тоалетната , за да изляза и да оставя брат и сам и подобни , декември пробвах така ,но видях че при момичето не става въобще, защото не иска да седне на тоалетна/гърне, продължих с момчето защото имаше по някое пишкане в тоалетната, но на него постоянно му ставаше безинтересно, измислях стикери награда ,за да пишка на тоалетната , седнал ,прав , на писуар и каквото ми хрумва, ефект 1, 2 дни и започва пак да се напишква и да не иска да ходи в тоалетната , след 23 дни , в които нито веднъж не беше акал в тоалетната и последните дни имаше по едно пишкане където трябва дневно , се отказах, с мисълта ,че ако продължа да натискам ще намрази тоалетната. мина месец ...  Преди 5 дни  се събуди момчето, отиде в тоалетната и се изпишка сам без да съм казала нищо , казах си че сега е момента ,но за тези 5 дни , той пак много се напишква , буквално за 3, 4 часа вечер , по 7 пъти. Не му е неприятно да е мокър , дори понякога протестира , че го преобличам , въобще не казва или показва ,че е мокър. В тоалетната го вкарвам с играчка , като му казвам ,че ще покаже на мечето , как пишка, говоря с преправен глас и тн. Инициативата  да влезе в тоалетната ,никога не е негова . Ако го хвана и заведа в тоалетната без игра , няма да седне. Когато излизаме на вън му слагам памперс ( за около час макс)  , два дни не беше пишкал на вън , първия ден много се забавихме и беше пуснал малко, просто се притеснявам да не се напишка в този студ, ходи на логопед и там също ме е страх да го заведа без памперс, за през ноща също слагам памперс , на дневния сън Не слагам и няма инциденти .
 Целта ми е да махна памперса на момчето , и като се получи да започна и с момичето, защото наистина борбата за тази една тоалетна чиния става огромна, преди два дни , момичето така ме натискаше да влезе и да свали брат си от тоалетната  ,че изкърти пантата на вратата на тоалетната. Сега я слагам в леглото и с книжка  , докато той е в тоалетната, за да не го притеснява и него така.  Правя игри с кукли , които пишкат/акат , слагам маслинка или вода скришом в гърнето. Имаме книжки от лятото за махане на памперс , не сме спирали да ги четем .  Вече са доста големи , не мисля че е възможно , да не са готови ....
Моля за съвети , как да махна памперса успешно , бъркам ли някъде според вас? Да продължавам ли , да се отказвам ли , не знам какво да правя , в момента положението ми изглежда безнадеждно.

Здравейте!
Разбирам напълно колко стресираща може да бъде тази ситуация за Вас. Моята дъщеря също беше много "привързана" към биберона. Той е основен механизъм за успокоение при някои деца, особено при тези с по-изразена емоционалност, и внезапното му премахване може да доведе до силна тревожност. Във Вашия случай най-добрият начин би бил постепенният преход, който да позволи на детето да развие алтернативни начини за саморегулация.

Как да намалите зависимостта от биберона по-лесно?
- Създайте алтернативни механизми за успокоение – Преди да се премахне биберонът, е добре детето да има други начини да се успокоява. Това могат да бъдат:

*Тактилни обекти – плюшена играчка, мека кърпа, която мирише на Вас, гладко камъче за стискане или други алтернативи.
*Дихателни техники – „духане на свещичка“ (дълбоко вдишване и дълго издишване).
*Специална „кутия за смелост“ – място, където детето може да пази свои любими предмети за успокоение.

- Постепенно ограничаване – Въведете правило, че биберонът е само за определени моменти (напр. само за заспиване), а след време може да го оставяте в определено място (напр. в специална „почивка“ за биберона през деня).

- Подгответе детето емоционално – Детето трябва да има време да осъзнае процеса. Приказки за раздяла с биберона, игри с плюшени играчки, които „се отказват“ от своите биберони, или дори включване на детето в избора как и кога да се сбогува с него могат да помогнат.

- Реагирайте спокойно при трудни моменти – Вероятно ще има съпротива, но важното е да запазите спокойствие и да покажете увереност. Изрази като „Разбирам, че ти липсва, но ти се справяш чудесно“ могат да дадат увереност на детето.

Най-важното е процесът да бъде плавен и да не се стига до силен стрес. С времето детето ще се научи да се успокоява и без биберона. Поздрави и успех!

Здравейте!

От разказа Ви разбирам, че много вероятно е момченцето все още да не е напълно готово за пълен контрол на пикочния мехур. Честото напишкване вечер може да означава, че все още не разпознава добре сигналите на тялото си.
При момиченцето има конкуренция за вниманието и вероятно процесът е по-емоционален за нея.
Какво можете да направите?

1. Не спирайте напълно, но намалете натиска
Преходът към гърне/тоалетна трябва да остане позитивен. Вместо да го налагате като задължение, представете го като избор и възможност. Ако детето усети напрежение, ще започне още повече да се противопоставя.

 2. Поставете ясни, но меки граници. Съобщете спокойно: „Памперсите през деня вече ги махаме, но ще те подсещам за тоалетната“. Ако се напишка, не го коментирайте негативно, просто преоблечете с неутрален тон.
Ако протестира срещу преобличането, не го правете веднага – може да кажете нещо като...: „Ще сменим дрешките, когато свършиш с играта, за да ти е по-комфортно“.
3. Оставете детето да усети дискомфорт от мокрото усещане.

Ако той не се притеснява от това, че е мокър, може да опитате временно да премахнете абсорбиращите слоеве (например с по-тънко бельо или само тънък клин) – така ще усети че е мокро и че му става студено и ще започне да свързва усещането с нуждата да отиде до тоалетна.

4. Не използвайте играчки всеки път. Ако играчката стане задължителна част от процеса, детето може да разчита повече на нея, отколкото на естественото усещане. Важно е да има плавен преход към самостоятелно ходене без външни стимули.

5. Изградете рутина, а не напомняне.Вместо да го питате постоянно дали му се ходи, създайте фиксирани моменти за ползване на тоалетната (напр. след събуждане, преди излизане, след хранене).
Кажете, например: „Сега всички ходим в тоалетната, дори мама!“, вместо да го питате дали му се ходи...(което често води до отказ).

6. Как да разрешите войната за тоалетната? Опитайте се да въведете последователност - първо единия, после другият. Ако напрежението е твърде голямо, временно сложете гърне в друга стая, за да дадете възможност и на двамата да ходят едновременно.
Превърнете чакането в забавна задача – дайте книжка, малка играчка, докато единият е в тоалетната.

7. Постепенно махане на памперса навън. Опитайте се да излизате без памперс за кратко (напр. 30 минути), като предварително ходят в тоалетната. Вземете резервни дрехи и не правете голяма драма, ако се напишка.

8. Ако няма напредък – направете пауза. Ако след 1-2 седмици няма подобрение, може да дадете почивка от 2-3 седмици, за да не се превърне в източник на стрес. Надявам се това да Ви помогне. Важното е да бъдете последователни и постоянни. Поздрави и успех!

Здравейте! Имаме момче на 17 години и половина . Детето ни е с леко към умерено умствено изоставане ,хиперактивност и поведенчески проблеми . Роден е недоносен в 26 г.с
Беше кротко дете но ,когато стана на 14 години се промени коренно ,пубертет и мъка , тъга по дядо му ,който почина .Много време лъжехме детето си ,че дядо му е добре ,че е жив и здрав но е в чужбина . Да! Сторихме грешка ! Благодарение на психолози ,детето ни прие ,трудно но прие истината . Все още говори за дядо си ,четири години минаха ,но сутрин става с мисли за дядо си и вечер заспива така ..   Пиша ви с друга мъка . Детето ни е много агресивно ,всяка вечер ни удря ,не пропуска ! Скача и се бие с баща си като мъж, по същия начин и с мен . Вече не знаем какво да правим, нямаме сили ,нямаме въздух ! Агресията е насочена изцяло към нас с баща му . В училище и в дневен център ,навън ,друг е и всичко го харесват . Вкъщи обаче ,друг човек    От две години посещаваме психолог ,детето ни ходи и ние с баща му . Психиатър предписа медикаменти, приема в минимална доза . 
Съпруга ми е много добър човек ,никога не е правил забележка на детето ни ,не е повишава тон ,не го е удрял ...психоложката ни му казва ,че трябва да се промени ,че трябва да бъде по строг ..Аз съм тази ,която прави забележки ,аз задавам правила (не чу ги изпълнява ) ,аз съм лошия родител . Въпреки всичко ,агресията е на лице и тормози от негова страна . От две ,три години наблюдаваме и стериотипни движения като почукване с ръка ,подскачане  докато говори (синът ни заеква ),клякане и някои звуци . Психиатъра твърди че това е вид успокоение ,така се успокоява .
Забравих да спомена . Когато сме навън и примерно види хора ,които си карат или псуват, той започва да се ядосва (нищо че това не е насочено към него ). Прибираме се вкъщи и започва да тормози нас ,защо този човек казал това ,другия казал онова ? Ако някой в училище го убиди ,на него нищо не казва . Когато се прибере удома, на мен и баща си го изкарва ! Не разбирам ! Какво е това чудо? Как ще се живее така ? Как може навън да е един ,вкъщи друг ? Майка ми когато е вкъщи и той си трае ,възпитано и усмихнато момче . Тръгне ли си баба му ,става и започва да удря.  Сетил се нещо ,което се е случило отдавна (не забравя лоши неща ,помни ги дълго ) ,започва да крещи и се нахвърля да удря.  Като беше малък аз бах по нервна, често му се карах ,повишавах тон ,баща му работеше до късно и не успяваше да помага много . Имаше и период в който беше в помощно училище, учители са го удряли ,деца ..сега вече не учи там ,но все още си спомня как са го удряли и ние с баща му сме мишената.   Синът ни не се усимхва ,не е доволен от нищо ,вечно е намръщен и често гневен.  Тъжни сме, тъжни сме защото ние страдаме ,но и детето ни .. Често ми казва тъжен съм , ядосан съм (сетил се за нещо ,което се е случило преди време) .. Когато беше малък не е лишаван от нищо ,баща му все му купуваше, играчки има ,купува нови . До скоро ,телефон има ,купува се тов ,телевизор има на два месеца ,да се смени с нов ... И така . Разболяхме си детето ! Това е.
Какво ще правим?  Можем ли да помогнем ,на вече почти 18годишно момче ? Имаме ли шанс ?

Здравейте и благодаря за откровеното споделяне!

Разбирам колко е трудно за Вас и колко изтощени се чувствате. Важно е да знаете,  че има начини да подобрите ситуацията.
Децата с умствени и емоционални затруднения често задържат напрежението навън, а вкъщи го освобождават.
Натрупаните травми (загуба, насилие в училище) може да влияят на поведението му и да засилват агресията.
Гневът му може да идва от чувство за безсилие и несправедливостта, която преживява.

Какво можете да направите?

1. Утвърждаване на граници по спокоен, но категоричен начин.
Важно е синът Ви да разбере, че агресията не е приемлив начин за изразяване. В моментите на изблик кажете с ясен и твърд тон:
„Разбирам, че си ядосан, но няма да позволя да ме удряш. Нека намерим друг начин да се справим с чувствата ти.“
Ако ударите се повтарят, можете да се отдалечите от ситуацията и да кажете:
„Ще говоря с теб, когато си спокоен. Сега не мога да остана, ако ме удряш.“


2. Канализиране на гнева. Опитайте се да намерите алтернативни начини за освобождаване на напрежението, например чрез спорт (боксова круша, тичане, да удря топка в стената), изкуство (рисуване, моделиране) или музика (ритъм и удряне на барабани могат да помагат).

3. Ясен дневен режим с предварителни предупреждения.
Децата с предизвикателства в развитието често реагират агресивно при промени. Ако има ясна и повтаряща се структура на деня, може да се намали напрежението. „Предупреждения“ преди смяна на дейност (напр. „След 10 минути ще изключим телевизора и ще вечеряме.“) и така за всичко, което предстои. Това малко ще намали напрежението.

4. Емоционална комуникация.
Помагайте му да назовава чувствата си: „Изглеждаш ядосан. Това ли чувстваш?“
Когато говори за негативни спомени, вместо да го убеждавате, че „това е минало“, може да кажете:
„Разбирам, че все още те боли... Какво можем да направим, за да се почувстваш по-добре сега?“

5. Ролята на бащата е от решаващо значение: нужно е да бъде по-категоричен, но не груб. Детето има нужда от помощ и разбиране, а не от агресия. Всеки има нужда да чувства, че е уважаван.
Възможно е синът Ви да тества границите при баща си, защото усеща неговата мекота. Това не означава, че трябва да става „строг“, но трябва да е по-категоричен, когато става въпрос за поведение. Ако това му е трудно, е важно да поработи с терапевт, който да му помогне да изгради повече увереност, без да чувства вина.

Препоръки за специалисти
- Детски и юношески психиатър – за оценка на медикаментозното лечение и евентуални корекции.
- Невролог – за проверка на възможни неврологични причини за агресията и стереотипните движения.
- Специалист по поведенческа терапия (ABA терапия) – за разработване на стратегии за справяне с агресията.
- Фамилна терапия – за изграждане на ефективни стратегии за взаимодействие в семейството.

Има шанс за промяна, но е нужно постоянство и търпение. Потърсете подкрепа! Пожелавам Ви успех!

Как да бъдем ефективни родители: Граници, уважение и подкрепа

Родителството е едно от най-големите предизвикателства в живота ни. Всички искаме да отгледаме уверени, самостоятелни и щастливи деца, но понякога не знаем кои методи са най-ефективни. Истината е, че няма „перфектна формула“, но има няколко основни принципа, които, ако се прилагат последователно, могат да помогнат за изграждането на здрава и стабилна връзка между родител и дете. В тази статия ще ви разкажа за границите, уважението, подкрепата, разбирането и изслушването – петте ключови стълба на ефективното родителство.

(В момента работя върху книга, в която ще разширя тези теми и ще предложа още повече практически съвети за родители.)

1. Граници – сигурност и изграждане на самодисциплина

Границите не са наказание. Те са рамки, които помагат на децата да се чувстват защитени и да развият чувство за отговорност. Когато детето знае какво може и какво не може да прави, то се чувства по-уверено и по-малко тревожно.

Как да поставяме ефективни граници?

Бъдете ясни и последователни – обяснявайте логично защо една граница е необходима. Например: „Трябва да си лягаш в 9 часа, защото тялото ти има нужда от почивка, за да се чувстваш добре утре.“

Не се страхувайте да казвате „не“, но го правете с разбиране. Например: „Разбирам, че искаш още един час пред телевизора, но времето изтече и сега е време за сън.“

Показвайте последствията – не като наказание, а като естествен резултат. Ако детето не прибере играчките си, утре няма да може да намери любимата си играчка.

Гъвкавост, когато е уместно – някои граници може да се адаптират с възрастта и развитието на детето.

2. Уважение – моделът, който детето ще следва

Децата възприемат начина, по който се държим с тях, като модел за собственото си поведение. Ако ги третираме с уважение, те ще научат как да се отнасят с другите.

Как да възпитаме уважение?

Говорете с уважение, дори когато сте ядосани. Важно е да не крещим и да не обиждаме.

Признавайте грешките си – ако сгрешите, извинете се. Това показва на детето, че е нормално да грешим и че извинението е част от уважителната комуникация.

Давайте право на избор – когато е възможно, оставяйте детето да взема решения, за да се чувства ценно и уважавано.

3. Подкрепа – основата на доверието и увереността

Децата се нуждаят от сигурността, че родителите им са до тях, независимо от обстоятелствата. Това не означава да ги предпазваме от всички трудности, а да ги научим как да се справят с тях.

Как да подкрепяме детето си?

Поощрявайте усилията, а не само резултатите – например: „Гордея се с теб, защото се опита, дори и да не успя този път.“

Не омаловажавайте чувствата му – ако детето ви каже, че е тъжно или ядосано, не казвайте „Няма нищо страшно!“, а покажете съпричастност: „Разбирам, че се чувстваш зле. Искаш ли да поговорим за това?“

Помагайте, но не вършете всичко вместо него – научете детето си как само да намира решения на проблемите си.

4. Разбиране – основата на емоционалната интелигентност

Когато децата се чувстват разбрани, те са по-склонни да споделят и да се доверяват. Разбирането помага за изграждането на емоционална стабилност и намалява конфликтите.

Как да покажем разбиране?

Бъдете търпеливи и изслушвайте без прекъсване.

Назовавайте емоциите – „Изглеждаш разстроен, случи ли се нещо?“

Говорете за емоциите – помагайте на детето да разбере какво чувства и как да се справя с тези емоции.

5. Изслушване – основата на силната връзка

Много родители слушат, но не винаги изслушват детето си. Истинското изслушване означава да обръщаме внимание и да показваме, че мнението на детето има значение.

Как да изслушваме ефективно?

Бъдете напълно присъстващи – не проверявайте телефона си, докато детето говори.

Отразявайте казаното – „Разбирам, че си разстроен, защото…“

Не съдете и не прекъсвайте – дори ако не сте съгласни, детето трябва да има пространство да изрази своето мнение.

Заключение
Ефективното родителство не означава да бъдем перфектни, а да се стремим към балансиран подход, който съчетава ясни граници, уважение, подкрепа, разбиране и изслушване. Малките стъпки, които правим всеки ден, водят до големи резултати в изграждането на силна и здрава връзка с децата ни.

ВАЖНО: всяко дете е уникално и най-важното е да го обичате такова, каквото е.

Ако темата ви е интересна, надявам се, до няколко месеца да можете да прочетете моя книга, в която ще разгледам тези въпроси, по-задълбочено (а и още много други) и ще предложа още повече практически примери и стратегии за родителите.

Благодаря ви ,г-жа Георгиева .
Детето ни е с лека форма на ДЦП ,има си неврологичен проблеми . Роден е недоносен ,роден с кръвоизлив ,беше и с разширени мозъчни стомахчета . До късно се следеше, всеки месец е правена трансфонтанелна ехография . На последния преглед се видя ,че всичко е наред .. Скенер не е правен ,никога ! Ще се посъветвам с невлоложката ,която наблюдава синът ни . ЕЕГ  е правено два пъти (последното преди 4 години) всичко беше наред )
Благодаря още веднъж за ценните съвети !

Здравейте в безизходица съм! Дъщеря ми е на 3 и 6 месеца и направо ме побърква .Тя е много енергично и весело дете от както се е родила ,но от месец е непоносима ,както и да ви звучи.Държи се грубо ,лигаво ,капризно и изобщо не слуша Лишаваме я от играчките и ,и от нещата който обича ,когато прекали,но и това не помага .Даже я пляскам по дупето и ръцете ,но не силно по скоро заплашително,но пак няма резултат .Плаче за 3 минути и после все едно нищо ... Направо мисля ,че ще се самоубия накрая.Сама я гледам ,баща и работи ,баби няма.Не ходи на детска градина и съм 24/7 с нея .Моля помогнете ми да подходя по правилен начин ,че не знам накрая.Моля , ПОМОЩ!!!!

Здравейте, имам 5г. син, който винаги е бил много емоционален, чувствителен, "реактивен"-лесно се дразни от силен шум, светлина, вятър и това дразнене се изразява във викане, каране- на слънцето, на съседите, че вдигат шум. Имаме и проблеми с поведението, не веднъж се е случвало да има физически конфликт с други деца, като винаги е бил провокиран-физически, вербално, но понякога и като е бил игнориран или ако се е притеснил, че някой ще му направи нещо или му е навлязъл в личното пространство, като например е взел играчка която е пред него и с която той до скоро е играл, гледа го втренчено или се смее срещу него, дори и да не се е смял на него. В такива ситуации той отвръща на физическата нападка към него или често посяга той- в останалите изброени случаи. Напоследък има доста подобрение в това отношение и физическата саморазправа с други деца е значително намаляла, Случвало се е да посегне и на нас вкъщи, което също смятаме че е намаляло. Много говорим у дома, четем поучителни книжки подходящи за възрастта му, разказваме му аналогични случки от нашето детство и как сме реагирали ние, за да може да се припознае и да му дадем пример. Детето като цяло е много емоционална и чувствително и лесно възбудим от различни фактори. В градината проблемите се проявяват основно при едната госпожа, която е млада и неопитна и се справя по-трудно да дисциплината, при другата нещата не са така. Малкият ходи и на бойни изкуства и там имаме позитивна обратна връзка от треньора му. До скоро посещавахме детски психолог за около половин година, но спряхме, тъй като не виждахме особена промяна, а и аз не бях съгласна с част от нещата, които чувах от психолога (например, че проблемът с налагане на граници е у мен, а не у баща му, защото аз много съм се обяснявала на детето защо не му давам нещо, а просто трябвало да кажа "не" и това е. Не смяташе, че такъв проблем има с бащата, а реално в семейството с възпитанието и дисциплина та на детето се занимавам аз,  бащата е пасивен, макар че живеем заедно, но психолога не виждаше проблем в това; казваше ни че оставяме детето да е ръководи и ние се водим по него, което може би е така на моменти, но същото според мен се случваше и при психолога, където всяка сесия минаваше  като игра с детето (настолна или друга) и винаги детето избираше какво да се прави, дори и ако психолога имаше други идеи в началото на срещата, се случваше това което детето избереше, което ние родители виждахме като това, което специалистът реално отчиташе като грешка у нас). Детето има приятели градината и 2 деца извън нея, но е притеснителен и трудно и бавно се отпуска в нова среда. Същевременно у него има някакво желание за съревноваване с познати или непознати деца навън-кой бяга по-бързо, кой кара колело по-бързо и др. подобни. Понякога се случва да се лигави, прави бели и неща, които знае че не трябва просто ей така, миналата седмица е "подстригал" приятел в градината.. Общо взето има цялостно подобрение, но понякога ей така от нищото прави някоя глупост и се чудим какво става и защо. Доколко подобни неща са в нормата за 5г. деца и как можем да работим конструктивно с детето. Пробвали сме наказания , Тайм аут, много говорене, с различен успех в различните ситуации. Действително отчитаме подобрение и напредък, но смятаме и че има още какво да се подобри.

Здравейте, имам дъщеря на 18 години в 12-ти клас. Накратко: от 13 години живеем заедно с пастрока и и до сега не сме имали проблеми в отношенията. Тя израстна като активно спортуващо и организирано дете. От скоро зачести пътуванията при биологичния си баща и там в неговия град намери приятели. Той като човек от по-старото поколение не беше съгласен с излизанията и си влошиха отношенията, той вече не комуникира с нея. Реши,че няма да се занимава повече с дъщеря която не го уважава и си прави каквото иска (излиза с приятели и ходи на дискотека) Ако пътува пак до неговия град спи при приятелки. Вкъщи започна да става агресивна, отказва да ходи на училище, защото физически не може да стане…Стои да малките часове на телефона и си разговарят, а сутрин става дори агресивна, когато я будим. Избира лесният вариант…да си поспи. Опитваме се да я разбираме, но сякаш границите се преминават, позволява си да ни обижда, да заплашва, че ще ни напусне и няма да я видим и подобни. Ситуацията за нас е нова и не знам как е правилно да подходим, като започнем да я разпитваме и контролираме ни лъже и отговаря така както знае, че ще ни хареса. Най-големият ми страх е дали ще завърши училище и с каква компания се е събрала там където пътува.

Здравейте!
Зная от личен опит колко изтощаващо може да бъде родителството, особено когато сте 24/7 с детето си без почивка. Поздравявам Ви, че търсите по-добри начини да се справите с тази трудна ситуация – това само показва, че сте грижовна майка!

На 3 години и половина детето преминава през период на засилена независимост и експериментиране с границите. Това поведение не е насочено срещу Вас, а е естествен начин детето да изследва света и да се справя с емоциите си.

Какво може да помогне:
1- Ясни и спокойни граници – Децата на тази възраст тестват правилата, но се нуждаят от последователност. Вместо наказания или пляскане, опитайте с естествени последици. Например: „Щом хвърляш играчките, значи ги прибираме за известно време, за да си починат“. Това учи на причинно-следствена връзка.

2- Дайте ѝ „Разглезена 5-минутка“ – Това е време, в което тя може да прави „глезотийки“, без ограничения – да се тръшка, да се „лигави“, да прави смешни физиономии, дори да крещи, ако има нужда да изпусне парата. Ако знае, че има специално време за това, ще го прави по-малко през останалата част от деня. Ключът е да ѝ кажете: „Сега е твоето време за глезене, давай!“, а след това, когато времето изтече, спокойно да ѝ напомните, че се връщате към нормалните правила.

3-  Дайте ѝ повече избори – Например: „Искаш ли първо да се облечем, или първо да измием зъбите?“ Това ще намали нуждата ѝ да се бори за независимост.

4-  Обърнете внимание на нуждите зад поведението – Често „непоносимото“ поведение е резултат от скучаещо, преуморено или нуждаещо се от внимание дете. Опитайте да отделите 10-15 минути специално време само за нея всеки ден – без телефони, без домакинска работа, само Вие и тя. Това може да намали лошото поведение.

5-  Оставете си време за себе си – 24/7 с дете е изключително натоварващо. Ако имате възможност, помислете за начини да си вземете малки почивки – дори само за кратка разходка сама. Вашето психическо здраве е също толкова важно!

Това е трудна фаза, но ще мине. Бъдете търпелива към себе си и не се страхувайте да потърсите помощ – било то от специалист, приятели или групи за подкрепа. Вие сте добра майка, просто Ви трябва малко презареждане.  Поздрави и успех!

Здравейте!
Вижда се, че полагате много усилия за детето си, а и напредъкът, който отбелязвате, е чудесен знак. При по-чувствителни и реактивни деца е нормално да има моменти на „регрес“ или импулсивни действия, но това не означава, че нещата не се подобряват.

- Границите са изключително важни, но е добре да се поставят основно от бащата, а не само от Вас. Ако той е пасивен, помислете дали не сте прекалено "свързана" още с детето. Децата интуитивно усещат този дисбаланс – именно майката е тази, която допуска и свързва бащата с детето.

- Ролите на родителите са природно заложени и различни – Вашата роля е да осигурявате грижа и топлина, а бащата е този, който учи на граници. Когато майката се опитва да поеме и неговата функция, това може да наруши естествения баланс, което често води до несигурност и поведенчески предизвикателства при детето.

- Понякога родителите не забелязват напредъка по време на работа с психолог, но това не означава, че промяна не се случва. Резултатите понякога са фини и се проявяват по-късно. Дори ако не сте била напълно съгласна с част от подхода, възможно е да е имало положително въздействие върху детето.

- Продължавайте с ясни правила, естествени последици и структурирана подкрепа, но също така помислете дали динамиката в семейството позволява на бащата да поеме водеща роля в дисциплината. Това би помогнало на детето да се чувства по-сигурно.

- Ако все още срещате затруднения или имате съмнения относно подхода, може да се консултирате и с друг детски психолог за още една гледна точка. Понякога нова перспектива помага да се намери най-доброто решение за конкретното дете.

Вие вече имате положителни резултати, просто имайте търпение, бъдете последователни и ще имате още по-добри резултати! Поздрави и успех!