Значи, абсурд, някой, който не иска котката ми да живее при мен. То абсурд някой мъж изобщо да живее в нас, де. Ама и срещу котето да има нещо, просто... забрави... веднага отива у лево. Хората, които не обичат животни, не обичат себе си, респективно и другите. Изобщо... не стават. Червен светофар, фар, кораб, ракета, комета...
- Публикувана: 4 юли 2024, 20:28 ч.
- Последно мнение: 23 юли 2024, 19:20 ч.
Събирам ли червени знаменца?
Сега... Моето мнение е, че една жена в средата на 30 те трябва да е самостоятелна, ако иска равностоен партньор. Някак не ми е ОК да правиш намеци на приятеля си, че се нуждаеш от лекарство или медицинска помощ. Аз ако имам такъв партньор бих се почувствала много неудобно, пари ли да му дам или да го утеша, и въобще какво се очаква от мен? Здравето е на 1. място, щом работиш би трябвало да имаш пари за тези неща, те са приоритет. За подарък за 14. февруари, нито ме интересува, нито го празнувам, нито подаръци давам. Човекът си има пари, но не е убеден, че трябва да ги сподели с теб. Може и той да си прави списък с плюсове и минуси.
Без много емоции. Този е некъв цепеняк. Емоционален.
Не е добра перспективата с такъв човек.
Не е добра перспективата с такъв човек.
Авторке, мисля, че сама знаеш отговора - изглеждаш ми практичен и разумен човек. Не, не е нормално това, което описваш. Повечето от нас безкористно помагат на приятели, дори непознати, какво остава за половинката? Мен ще ме е срам да имам възможност да помогна на близък и обичан човек и да се правя, че не съм разбрала за какво става дума.
Сигурна съм, че има прекрасни качества като всеки човек, но ми изглежда като човек, който никога не се е сблъсквал със сериозни житейски проблеми и е "разглезен" в сравнение с теб. Съдба, ама като се добави тоталната липса на човещина, щедрост и емпатия, и просто става гнусна ситуацията. Ако днес не иска да ти помогне с най-елементарното - да ти вземе едно лекарство от аптеката, при положение, че има възможност - утре, като сте семейство с деца и започнат истинските трудности, ще можеш ли да разчиташ на него?
Интересно ми е как се държи с теб, дали се раздава в някакви отношения, защото дотук разбрах, че романтиката му е чужда и че ти държи сметка как се обличаш (???), две неща, които пак не ми вдъхват доверие.
Сигурна съм, че има прекрасни качества като всеки човек, но ми изглежда като човек, който никога не се е сблъсквал със сериозни житейски проблеми и е "разглезен" в сравнение с теб. Съдба, ама като се добави тоталната липса на човещина, щедрост и емпатия, и просто става гнусна ситуацията. Ако днес не иска да ти помогне с най-елементарното - да ти вземе едно лекарство от аптеката, при положение, че има възможност - утре, като сте семейство с деца и започнат истинските трудности, ще можеш ли да разчиташ на него?
Интересно ми е как се държи с теб, дали се раздава в някакви отношения, защото дотук разбрах, че романтиката му е чужда и че ти държи сметка как се обличаш (???), две неща, които пак не ми вдъхват доверие.
Отношението му към мен извън тези неща е добро. Ама то това е минимумът в една връзка. Имаме си доверие, мил и грижовен е, пита ме как съм, интересува се от семейството ми, имаме сходни виждания за това как искаме да отледаме деца и т.н. Но вкъщи примерно не помага с почти нищо.
Но критикува постоянно и не е отворен да чуе мнение. Казва че е окей да кажа че не искам да ходя някъде например, понеже иска да съм щастлива, но после ми се обижда и започва да твърди че съм егоист и не работя в "отбор". И става въпрос за всичко - от ходене до магазина, до фитнес, до почивки...
Въпросът за мен не е в парите като такива. Аз без него имах по-малко разходи и се справях добре. Притеснява ме отношението и това че не ми се струва мъжко. Мисля си как ще имаме деца един ден и той няма да може да се справи с трудностите, или ще иска да пътува и ще настоява да се случва независимо от ситуациите. Държи на своето и компромиси няма. А с деца, животът не е черно бял. То и без тях не е.
По принцип мисля като Фрау Данна, с единствената вметка, че той живее у вас, без да плаща наем, сметки, само понякога купува неща за вечеря. То не е само вечерята в едно домакинство. Кой купува прах за пране, тоалетна хартия, чаршафи, посуда, и т.н. Защото, ако ти поддържаш цялото домакинство, а той само се включва тук-там с някоя пържола, ти на практика го издържаш този индивид и нез него ще разполагаш с повече средства.
За мен така описаната връзка не е ок, аз не мога да изтърпя някой да ми прави фасон, че съм не сме залепени 24/7, да не се интересува от здравето ми или да ми прави забележки за дрехи и външен вид. Този ми се струва, че си спестява пари, докато се оглежда за някоя друга по-подходяща. Не мисля, че той се вижда да остарее с тебе. В средата на 30-тте нито общо дом имате, нито дете, нито нищо.
За мен така описаната връзка не е ок, аз не мога да изтърпя някой да ми прави фасон, че съм не сме залепени 24/7, да не се интересува от здравето ми или да ми прави забележки за дрехи и външен вид. Този ми се струва, че си спестява пари, докато се оглежда за някоя друга по-подходяща. Не мисля, че той се вижда да остарее с тебе. В средата на 30-тте нито общо дом имате, нито дете, нито нищо.
Сега... Моето мнение е, че една жена в средата на 30 те трябва да е самостоятелна, ако иска равностоен партньор. Някак не ми е ОК да правиш намеци на приятеля си, че се нуждаеш от лекарство или медицинска помощ. Аз ако имам такъв партньор бих се почувствала много неудобно, пари ли да му дам или да го утеша, и въобще какво се очаква от мен? Здравето е на 1. място, щом работиш би трябвало да имаш пари за тези неща, те са приоритет. За подарък за 14. февруари, нито ме интересува, нито го празнувам, нито подаръци давам. Човекът си има пари, но не е убеден, че трябва да ги сподели с теб. Може и той да си прави списък с плюсове и минуси.
Ще игнорираме, че всичко става в живота и днеска парите ги имаш, утре ги нямаш и прочее - авторката казва, че плаща ипотека по собствен дом (приятелят й има наследствен), плаща си всичките разходи по него, а той предпочита да прекарва време при нея и цъфва с някоя Хепи поръчка макс. Тя е финансово назад от тази връзка.
Иначе, не знам, ако бях мъж и исках да изградя семейство с някоя жена, щях да започна да планирам как да наредим нещата, а не да се ослушвам - в случая авторката му говори за дом, семейно планиране, възгледи за деца и тн, той отбягва разговора. Ако след толкова време заедно не е убеден, може културно сам да приключи отношенията им.
Нещо в така описаната ситуация обаче не ми е тамън.
Сигурно ли е, че той има наистина високи и редовни доходи? Звучи като мамино синче, което получава някакви спорадични капвания в големи размери, които пръсва за представителни разходи, но не и постоянен доход, с който да участва адекватно в дом и домакинство.
Сигурно ли е, че той има наистина високи и редовни доходи? Звучи като мамино синче, което получава някакви спорадични капвания в големи размери, които пръсва за представителни разходи, но не и постоянен доход, с който да участва адекватно в дом и домакинство.
Здравейте,
С приятелят ми сме заедно почти две години. И двамата сме в средата на 30-тте си години. Веднага щом се запознахме нещата бяха сериозни - и двамата говорехме за очакванията си, и двамата искаме семейство, и като цяло вижданията ни за това какво искаме от живота са еднакви.
Има много положителни черти които мога да изброя. Но с времето, започнах да забелязвам неща които ме притесняват и бих искала странично мнение. Ще се опитам да събера нещата накратко:
- Отношението му към мен ме притеснява: обсесивен е често, иска да съм навсякъде с него. Уикендите ако реша да отида да тренирам или просто да се разходя, казва че не правя планове с него и не било нормално. Ако пък му кажа предварително, се цупи че не искам да прекарваме цялото време заедно и съм била егоист. Навсякъде: фитнес, кафета, разходки, пътувания и т.н.
- Печели тройно повече от мен (а аз имам добра работа) и няма сметки - живее в апартамент от родителите си, докато аз покривам вноски в банката за своя, които са поне половината от заплатата ми. Това ме води да карам от заплата до заплата и въпреки че се справям, ми е страшно трудно. Последната година имах доста здравословни проблеми и спестяванията ми отидоха там. Имало е моменти в които ме пита защо не направя изследване/лекарство което ми е нужно, аз му казвам че не мога да си го позволя в конкретния месец, а той просто си замълчава. Плаща само за неща на които той държи - ресторанти, пътувания (аз в тях се включвам с колкото мога), излизания и т.н. Живеем повечето време в моя дом, защото твърди че иска да имаме къща някой ден и сме нямали достатъчно пространство. Аз си плащам всички сметки, храна и т.н. Той само купува неща за вечеря.
- Като цяло не поема отговорности в живота - имало е много малки и големи ситуации, в които съм забелязала че прехвърля отговорността за решения или последствия върху други хора. Не прави планове - питала съм го какво би направил ако загуби работата си един ден, а той казва че няма как това да се случи. Но ми се струва като човек който би изпаднал в дупка и би обвинявал другите. Работлив е, но има наченки на някакво усещане за това че е повече, отколкото всъщност е постигнал.
Всичко горе се свежда според мен до голям проблем с липса на отговорност и отношение. Твърди че иска бъдеще, че иска да имаме семейство, но не поема отговорността и нужните стъпки (било то и планиране). Има много добри черти, но нещата които изброих ме притесняват жестоко. Просто защото ми се струват въпрос на отношение към партньора. Прекалено много ли очаквам от него?
С приятелят ми сме заедно почти две години. И двамата сме в средата на 30-тте си години. Веднага щом се запознахме нещата бяха сериозни - и двамата говорехме за очакванията си, и двамата искаме семейство, и като цяло вижданията ни за това какво искаме от живота са еднакви.
Има много положителни черти които мога да изброя. Но с времето, започнах да забелязвам неща които ме притесняват и бих искала странично мнение. Ще се опитам да събера нещата накратко:
- Отношението му към мен ме притеснява: обсесивен е често, иска да съм навсякъде с него. Уикендите ако реша да отида да тренирам или просто да се разходя, казва че не правя планове с него и не било нормално. Ако пък му кажа предварително, се цупи че не искам да прекарваме цялото време заедно и съм била егоист. Навсякъде: фитнес, кафета, разходки, пътувания и т.н.
- Печели тройно повече от мен (а аз имам добра работа) и няма сметки - живее в апартамент от родителите си, докато аз покривам вноски в банката за своя, които са поне половината от заплатата ми. Това ме води да карам от заплата до заплата и въпреки че се справям, ми е страшно трудно. Последната година имах доста здравословни проблеми и спестяванията ми отидоха там. Имало е моменти в които ме пита защо не направя изследване/лекарство което ми е нужно, аз му казвам че не мога да си го позволя в конкретния месец, а той просто си замълчава. Плаща само за неща на които той държи - ресторанти, пътувания (аз в тях се включвам с колкото мога), излизания и т.н. Живеем повечето време в моя дом, защото твърди че иска да имаме къща някой ден и сме нямали достатъчно пространство. Аз си плащам всички сметки, храна и т.н. Той само купува неща за вечеря.
- Като цяло не поема отговорности в живота - имало е много малки и големи ситуации, в които съм забелязала че прехвърля отговорността за решения или последствия върху други хора. Не прави планове - питала съм го какво би направил ако загуби работата си един ден, а той казва че няма как това да се случи. Но ми се струва като човек който би изпаднал в дупка и би обвинявал другите. Работлив е, но има наченки на някакво усещане за това че е повече, отколкото всъщност е постигнал.
Всичко горе се свежда според мен до голям проблем с липса на отговорност и отношение. Твърди че иска бъдеще, че иска да имаме семейство, но не поема отговорността и нужните стъпки (било то и планиране). Има много добри черти, но нещата които изброих ме притесняват жестоко. Просто защото ми се струват въпрос на отношение към партньора. Прекалено много ли очаквам от него?
Но вкъщи примерно не помага с почти нищо...
после ми се обижда и започва да твърди че съм егоист и не работя в "отбор"
после ми се обижда и започва да твърди че съм егоист и не работя в "отбор"
Истината е, че всички тези подробности нямат значение. За друг нещо може да е ок, ако за теб не е, няма да ти помогне по никакъв начин.
Обмисли си нещата, които не те устройват, обсъдете ги като големи хора и ако стигнете до решение, което удовлетворява и двамата - чудесно! Ако не можете, продължавате напред и не си губите времето взаимно.
Събрала си цяла колекция от огромни червени флагове, не знаменца. Фактът, че откакто си с този човек “здравето ти е надолу”, както сама казваш е абсолютно достатъчен да му биеш шута и да смениш ключалката.
Нещо в така описаната ситуация обаче не ми е тамън.
Сигурно ли е, че той има наистина високи и редовни доходи? Звучи като мамино синче, което получава някакви спорадични капвания в големи размери, които пръсва за представителни разходи, но не и постоянен доход, с който да участва адекватно в дом и домакинство.
Сигурно ли е, че той има наистина високи и редовни доходи? Звучи като мамино синче, което получава някакви спорадични капвания в големи размери, които пръсва за представителни разходи, но не и постоянен доход, с който да участва адекватно в дом и домакинство.
Сигурно е, виждала съм. Работи за голяма международна компания, аз също. Но съм съгласна че нещо не е точно. Според мен също си пести настрани.
Не ми трябват парите му. Все ми е едно колко печели честно казано, ако ще сме просто гаджета. Аз гледам даже като излизаме да платя някоя друга сметка, като билетите за киното примерно. Проблемът ми е точно с това, че говорим уж за бъдеще и семейство. Уж живеем заедно, но у нас, уж деца ще има, но за къща нямало как да планираме... а аз семейство с делене 50/50 и липса на адаптивност към нуждите на другия и децата, не си представям