В крайна сметка вчера с болките в дъжда отидох в Александровска. Качих се директно в отделението, тъй като в приемния кабинет имаше много хора и трябваше да стоя права да чакам сигурно с часове. Лекуващия лекар наистина беше много зает с болните, но ме изслуша. Каза, че за пръв път за такова заболяване от ЛКК искат подобен документ при мойта диагноза. В лекарския кабинет бяха и началникът на клиниката и други лекуващи лекари и потвърдиха, че такава практика досега не са имали. Издадоха ми искания амбулаторен лист, който занесох в поликлиниката. Няма да описвам какво ми костваше придвижването. Както и да е, в кабинета беше само сестрата, която въобще не помнеше за какво са ме върнали. Оказа се, че лекарката, която ми върна документите е хирург, явно затова се чудеше на диагнозата. Попитах сестрата нужно ли беше да ме разхождат, но тя само смънка нещо и прие документите. Като тръгнах да си ходя ми стана лошо, нямах сили в мускулите и не можех да стана, наложи се да постоя на кушетката да събера сили, за да се изправя, а сестрата каза "ама Вие наистина сте много зле"... Вече слизайки към изхода видях въпросната лекарка-хирург Хаджипенчева, която се моташе по коридора и се чудеше как да си уплътни времето, спирайки се на приказки по кабинетите и на регистратурата. Пред кабинета й естествено нямаше абсолютно никой, докато пред останалите кабинети чакаха доста хора. Е, питам се, за какво им плащат заплати на такива "лекари" и каква дейност отчитат.
Да, занесох искания документ, но на каква цена, та аз едвам се прибрах в къщи с хиляди почивки. И защо трябваше да ангажирам хората в отделението, на които наистина графикът е претоварен с подобни глупости, за да удовлетворя щението на някакво медицинско лице, което е сложено в комисията и хал хабер си няма от диагнозата ми, а работи "по документи"?