Пубертетът при момичетата над 14 години - как да подготвим децата? - тема 21

Моята пък трудно си избира и си е привързана към нещата. Но има и значение, че учи с деца, родителите на по-голямата част от които нямат големи финансови възможности и я няма тази конкуренция за която чувам от приятелки. По нейно желание ходи с един шиоми 9 на училище от преди четири години, защото в час ги оставят в една кутия и да не е някой да й пипне любимия телефон. А любимия е един шиоми покофон от близо три години и не иска друг, защото е убедена, че втори толкова готин телефон няма да намери. За дрехи купуваме само от физически магазини след няколко неуспешни онлайн покупки. Харесва си широки, свободни тениски, изчистени цветове, панталоните може да са и малко по-трудно. Обувките по-трудно ги намираме, защото е с по-широко краче.                                                                         За сериозните връзки на тази възраст съм със смесени чувства. Преди се учудвах как една приятелка разрешава на 14 годишната си дъщеря да е навсякъде с 18 годишното си гадже, но после като чух какви опасни неща правят 14 годишни момичета напълно я разбирам. Аз по -скоро виждам проблем в неумението на дъщеря ми да отстоява себе си, най-много се сприятеляваше с момиченца, които я командваха. Имаше и две момчета "гаджета" в различен период от време и там беше същото. Сега освен, че се затвори в себе си и не общува, но продължава да мечтае например да си възстанови приятелството точно с момичето, което я командореше с кой да говори и с кой не. Много искам детето ми да се научи да отстоява себе си, след това нямам против да има сериозна връзка, независимо, че моята първа сериозна връзка започна на почти 22. Иначе за пръв път се влюбих в трети клас и почти постоянно бях влюбена.

Според мен Баленсиага освен, че са много грозни са и безумно скъпи. Тези, за които се спомена в темата, че са 300лв са ментета, а това е ужасно висока цена за такива. Масово се носят от ученичките в определена възраст, но всяка знае, че са ментета и една друга се лъжат. Поне така беше миналата година в класа на дъщеря ми.
Абсурд да дам 1600лв за това, а и за каквито и да е обувки
https://www.fashiondays.bg/p/%D0%A1%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B … p7309781-1/?_gl=1*1spoe1r*_up*MQ..*_ga*MTEyODE2MTk1Mi4xNzI3MDc1OTcw*_ga_WGSGQEHPQE*MTcyNzA3NTk2OC4xLjEuMTcyNzA3NTk2OC4wLjAuMA..

Вчера бях в Одрин, там има един магазин с тениски Баленсиага, Гесс и други "фешън" за по пет лева И едни батки и кифли влизаха и излизаха с доволни физиономии
Явно не само ученичките се лъжат, смешно ми е това, ама много.
Опитвам се да я уча да оценява качеството на дрехите и обувките, материите, удобството.

Няма шанс при нас за айфон, към момента финансите са разпределени за занимания и курсове, бюджетът за няколко деца не е никак скромен. За щастие при нас няма желания за конкретни марки , но и никой от семейството не държи на маркови етикети.
Обаче току що инвестирах в хубаво пиано (нисък към среден клас), ще видим как ще продължи да се развива госпожицата.

Вкъщи всички знаят финансовите ни възможности и въпроси за Айфони, Баленсияги и Гучита не стоят.

Преди 15тина години работех с дъщерята на мултимилиярдер и случайно разбрах за това. Тя си ходеше на работа с костюм от Манго.
Единственото което я издаваше беше Ролекс подарен за някакъв рожден ден от родителите и.
Бяхме на по 25г.

В този ред на мисли.. скъпите дрехи за показ ще си купуват сами когато могат да си го позволят и аз ще се мъча да възпитавам да не го правят.

Само айфона няма ла мога да избегна за сега. Бабата е обещала такъв на 12ти РД и е традиционния и подарък за всички внуци ( още 4 преди моята щерка). Ако загуби, потроши или и откраднат този тел, следващи ще е китайски или моя стар.

То не е въпрос и на възможности, а също на ценности, мироглед, приоритети, финансова култура.
Като гледам що народ си надскача възможностите с телефони, коли, скъпи дрехи, козметика... И после - да живеят бързите кредити.
Elii доста хора познавам с милиони в сметките, нито един от тях не носи Баленсиага и Филип Плейн

Аз съм обяснила за марковите дрехи. Важното е да има вкус, и да е добре облечена без значение марката. Виждала съм покъртителни екипчета, ама маркови. Само обувки купувам хубави, но и там следя промоциите. Моята не пази, играе футбол с момчетата, клиновете са редовно скъсани. Отказала съм се вече. Това лято всички тениски бяха със следи от сладолед, писна ми да обяснявам и говоря. Не знам как го прави.
Айфон сме и казали, че ще получи ако си събере сама пари за него. В момента е с един Хауей, върши и работа.
За гаджетата още от детската градина аз бях в потрес. Не се имам за консерва, но какво е това желание на родителите да гаджосват децата, не го разбрах. Има време,ще пораснат, ще си бием главите в стената. Тя харесва едно момче, но до там. Не говори за гаджета, според нея са глупости, поне към момента. По-скоро иска да са приятели и да ритат футбол заедно 😵‍💫
Поне се научи с кои маратонки да ритат, че беше трагично положението с обувките миналата година. На 10 е!

Дъщеря ми е в такова училище.До 6 клас всичко беше скромно.В голямото училище,нещата вече с други.Но тя е разбрана.Първия си айфон си го купи сама,спестяваше си пари.Сегашния е наполовина,като даде и стария да се рециклира и получи отстъпка в магазина.
За мен е безумно да се купуват скъпи,аз им казвам консумативи на дрехите.За себе си съм рвшила да се освободя от всичко и да си направя капсулен гардероб.Предложих и на нея,но ми отказа.Тази година и е първата без униформа и гледам как не може да се насити на цивилните дрехи.Ама и това ще и мине.

Тука една мъдрост се мъчи да ме обзема напоследък... Та в тая връзка, не виждам особен смисъл от тюхкане по отношение на не приемането на съвети и опит от родителите. Чета, че и много от вас са били непокорни, самоуверени и "хванали Господ за шлифера" в тийн възраст. И аз така. И нашите така, и баба и дядо преди тях. Сега и моята кифличка същата работа. И по-старото поколение говори ли, говори, а младото не вярва и самО стига до житейските изводи, когато му дойде времето. И на свой ред се мъчи да улесни със съвети живота на поколението си, ама и то удря на камък. И така.

За някои неща има смисъл от повтаряне и потретване, за други, казвам веднъж и я оставям да си учи сама житейските уроци.
Голям зор беше примерно за дълги нокти, изграждане, декорации, чудеса. Казах, че много се изтощават ноктите, че не е удобно, че е задължаваща, времеемка и скъпа поддръжката, никой не ме чу. Нищо. На третия месец приятелката, която ѝ прави ноктите я посъветвала да си даде малко пауза и в момента е със средни към къси нокти. Ще видим колко дълго ще иска да си прави тия дългучи, ако си ги плаща сама от джобните. Може и да продължи, но ще е за сметка на друго, защото бюджетът ѝ е ограничен.

И аз се бях юрнала да си купувам скъпи обувки, чанти и тн, когато почнах да взимам голяма заплата, но и това мина. Видях от собствен опит, че не ми носи нито удовлетворение, нито друго, а точно обратното, стрес да не си ожуля велурените токчета и да ми се разтече химикалка в марковата чанта и съжаление, че с тия пари е можело да се разходя примерно във Венеция по дънки и тениска и маратонки от Декатлон.

Не казвам, че това е универсална истина. За друг може купуването на удобен диван да е по-ценно от екскурзията в чужбина. Но момичетата трябва сами да си минат по пътя, сами да опитат, сами да се разочароват от избора си, сами да установят кое е тяхното. Щом не става дума за опасни за живота и здравето избори, нека грешат. Животът учи по-качествено от мама. Като събира една година за Баленсиага (и аз доскоро не ги бях чувала) и после ги съсипе за месец, може би ще се убеди, че не са чаааак толкова готини тия маратонки.

Айфон ѝ купи татко ѝ преди няколко месеца. Защото го иска от години, напоследък се държи все по-зряло и отговорно, споделя повече, учи повече, има някакви, макар и плахи амбиции, понеже доскоро такъв вятър я вееше на бял кон, че... И съвпада с момент, който не натовари семейния бюджет де. Та я зарадвахме много. Направо сияеше. На 17 е обаче, малката още дълго няма да види такъв телефон, дори и да имаме възможности.

Изненадва ме със зрелостта си дъщеря ни. Но още си е дете. Всички са с маратонки адидас Campus, и аз искам, ама много. Купихме. Сега иска нови кънки / фигурно пързаляне /, там сме ок веднага.
В училище работят на  iPad-и. Има лаптоп, но иска IPad, за да работи в акаунта си и у дома. Ще купим. Тук им дават код в училище и с него ползва ученическа  отстъпка някаква. Телефон има Самсунг, и да иска Айфон, няма скоро да получи. Казали сме да се учи да си подрежда приоритетите.

Аз съм на мнението на Илит. И в общи линии процедирам по описания от нея начин . Съвети давам, но не се тръшкам на 100 процента да изпълни, защото знам, че трябва да си мине своя път и да направи своите изводи. Разбира се има важни неща, за които не давам вариант да решава сама.
Скъпи вещи не мога да купувам. И не виждам смисъл също така. Гледам да не правя компромис с качеството, но не залитам по скъпото. Опитвам се да науча и нея.

До скоро искаше нещо, което е скъпо и според мен не е нужно, защото не се ползва ежедневно, а само по фен фестивали и има огромна вероятност след година-две вече да не проявява интерес към това. Когато реши, че се отказва от парти за РД, предложих с предвидените за парти пари да ѝ купя по-скъп подарък. Ако иска, дори въпросното нещо. Ами отказа се от него. Друго избра .

Моята също е много зряла по отношения на парите, на моменти повече от мен. Винаги ще предпочете да ги вложи в преживяване, в нещо, което ще ѝ остави спомен, а не в предмети. От марки не се впечатлява, купува каквото е изгодно и удобно. Айфон никой в семейството няма. Подпитвала съм я дали иска да има такъв, но отговорът ѝ е "Да не съм луда, да вляза доброволно в черната дупка на Apple и да трябва да купувам аксесоари за хиляди левове."
В същото време леко се дразня, че на моменти залита в крайност и чак става скръндза, особено за хранене навън. Вечно мрънка, че храната по ресторанти е много скъпа и нямало смисъл да се харчи толкова, когато можеш да отидеш до някой супермаркет и да си купиш храна за 5 евро. Способна е да си скапе настроението за цял ден, ако реши, че сме похарчили пари за нещо излишно. Опитвам се да я приуча на някакъв баланс, но за съжаление, аз съм с по-широки пръсти и трудно ставам за пример.

И аз мисля като Илит.
Още повече,че вече не сме на позиция да ни се чува думата Както си говорим с баща и-каквото сме говорили до сега.В тази възраст е нормално прителскат сред д тежи повече,отколкото думата н мама и тати Не казвам,че не чува,но иска да се увери сама.
Радвам се,че моята се оказа сръчна за женските неща.Гримира се много добре,изправя се сама/за мое съжаление/,прави си ноктите сама Аз и купих всичко необходимо з гел лак в къщи.Вчера ми каза,че щеможе да спестява от козмерични процедури,когато е студентка,защото си прави всичко сама.Аз много уважавам жените,които с сръчни в това отношение,защото аз не съм и тя определено не го е видяла от мен.😊
И при тях с с училищни айпад,и си ги разнасят с тях.Искаше геймърски лаптоп,но нещо не е говорила скоро за него.Този май минаха много тежки изпити по всички предмети.Нещо като матурите в бг,но всеки ден и по всичко.Бяхме и обещали след тях да говорим за лаптопа.Така че,ще има😊

Дъщеря ни е с айфон, финансиран от нейните спестявания. Трябваше да сменя телефона, че стария издаде багажа.  Баща й каза, купувам всичко без айфон,  ако искаш такъв - купи си. Тя си взе и не съжалява.
Пари за обувки давам най-много май. Общо взето тя ходи с маратонки зиме и лете. Вече е 42-43 номер, та и избора не е голям. Няма претенции, даже в момента е с мъжки модел. По принцип ги пази,  та за година може и 3 чифта да й стигнат.
Дрехи - харесва си от Ню Йоркър и Деним Сити. Няма много претенции, може и втора употреба да носи.