Спор за името на бебето

В едно семейство нещата се изговарят между двамата. Изслушвате се и стигате до решение заедно, не компромиси от едната страна. Доколкото прочетох,  вие това сте го изпуснали от самата начало и ти си отстъпвала в повечето случаи. Сега просто казваш, че трябва да намерите вариант, който удовлетворява и двамата, не единия предлага-другия отхвърля напук. Това е. Ще се сърди, ще се сърди, колко да се сърди. Терминът ти щом наближава няма да му остане много време. И ,щом имате такива различия, е хубаво да си изговорите нещата и относно вижданията ви за отглеждането и възпитанието на детето, че там да няма изненади… успех и леко раждане.

Възможност е, да. Ще трупа недоволство, неприязън. Ще се чувства като подметка. Вариантите са много, когато нещо ти е наложено насила. Наскоро имаше тема на една авторка, която го записала както мъжът искал, но след като търпяла безбройни неуважения, беше изтрещяла и беше тръгнала да го сменя, даже май го направи.

Малко на шега, авторката да го запише с предложеното от него име, но с нейната фамилия

Абуто, като мъжът се чувства така, да я убеди по нежен и нормален начин, а не да й налага волята с агресия и после сръдни.

Както се чувства и на решенията му досега за избор за местоживеене, жилище и т.н. Нищо различно няма да е, все пренебрегната. А предишните не са по-маловажни от едно име.

Имате много сериозен проблем, щом не можете да се споразумеете за името. Не гледате в една посока. Аз бих се заинатила само ако съм решила да подновя името на родителите ми, иначе ще ми е все тая. Човек трябва да си подбира борбите.

Аз също знам, че не се кръщава на починал човек. Абсурд да се съглася. Та, казваш, че не желаеш това има категорично и няма да запишеш детето така. Предлагаш да мислите други варианти. Ако не иска, кръщаваш както решиш. И без това при тези отношения няма да изкарате още дълго.

И все пак, колко нежни и нормални ще сте, ако нещо е важно за вас, но се определя, като незначителен аргумент (без значение дали е казано в прав текст, точно по този начин)?

Авторката обясни, че не го е определяла така пред него, и че той е този, който е омаловажил нейните чувства и аргументи. Когато зависиш от друг да ти сбъдне мечтата, трябва да имаш и подход. Неговият е да я натиска по всякакъв начин, докато се пречупи.

След като години наред мъжа е с убеждението как ще му се казва детето, никога ли не сте го обсъждали това преди реално да забременееш? Втори въпрос, приела ли си го като човек, който не зачита чуждо мнение и е инат или си си мислила, че с времето ще се промени?
Ако си приела в живота си неотстъпчив и инатлив типаж, не знам защо е тази драма с името, няма да отстъпи, ще си вгорчите живота. И за бъдеще ще е така. Сега, след свършен факт, е добре да избереш какви са ти очакванията. Защото този филм явно ще го играете не само за името.

Нали ти го носиш все пак . Може като го видиш да решиш за името или да го кръстиш на бащата .

И като не го е определяла така пред него, той не се усеща?
Защо смятате, че хората около вас нищо не усещат и трева пасат, дори нещо да не е било казано в прав текст?

Той как не се усеща, че авторката вечно се чувства пренебрегната и притисната в ъгъла от него? Де да имаше такава масова емпатия сред хората...

Какво по-точно да усеща? Тя не е длъжна да смята аргументите му за добри. Защо той не усеща, че за нея е важно да се чувства зачетена и нейното мнение също да се чува? Излиза, че "мечтата" му е по-важна от нея. Мечтата, в чието осъществяване и тя има участие, и то доста сериозно. Не звучи като мечта, а като прищевка.

Аз не знам как изобщо са стигнали до тук, ако нещата наистина стоят по този начин и тя винаги се чувства притисната. Ако той е такъв тиранин, защо изобщо...

Ако тя не е длъжна да се съобразява с нещо, което е важно за него, дори да е само под формата на уважение и зачитане, защо той да е длъжен? Така можем да се питаме до утре...

Прочетете пак горенаписаното от авторката. Не ви ли прави впечатление, че мъжът е свързан дълбоко с този починал роднина, за да е решил от 20 години, "за да е знаел винаги" по думите му и т. н.
Не е просто съвпадение на името.

Авторке, знаете ли въпросният починал човек какво значение има за мъжа ви? Какво ги свързва? Може да не ви е казвал досега. Питайте го, елегантно, и наблюдавате реакциите му, гласа му, как ви разказва за него, дали ви разказва всичко. Ако се изплъзва, настоявайте да ви разкаже за този човек.
Възможно е той да е направил нещо добро за мъжа ви (важно или нетолкова важно) и мъжът ви да е останал в плен на това, може да е решил за името още тогава и това наистина да е станало част от него.
Възможно е да е нещо друго - да го е спасил в някоя река от удавяне, да е бил ментор за него, да е помагал финансово на семейството му, или пък обратното, да е бил ощетен от семейството на мъжа ви.. Изобщо семейните истории са много дълги и понякога неясни, прикрити, загадъчни.
Има семейства където един де юре е син на един, де фактор - на друг, но... запазена тайна.
Изброих най-нестандартни неща само като пример.
Ако ви отговори, ако мотивът е достатъчно сериозен, бихте ли променили мнението си?
Аз лично не бих, но поне ще знам. А не бих, защото не ме е включил в своята лична история да ми обясни защо толкова държи на това име, защо е ТОВА И САМО ТОВА ИМЕ.
Трябва да има някаква причина.
Отделно са нещата, за които споменавате, че се налага и не се съобразява с вас, после може и тях да коментираме, но това за името.. този ребус си заслужава да се разгадае.

Според мен тепърва ще си имат разногласия в семейството и името им е най-малкият проблем. Явно мъжът е свикнал да се налага - избор на местоживеене, избор на жилище и т.н. Та авторката и за едното име ще преглътне, както и ще преглъща след това за възпитанието на детето и по други битови въпроси.

Има една приказка - кой каквото си направи сам, друг не може. Такъв си го е избрала, такъв ще го търпи.

Иначе за починалия роднина - като му е толкова признателен и толкова държи на него, може да го почита по друг начин.