Но за един мъж е наистина от голямо значение, ако има син (още повече, ако ще е единственото дето, каквито са намеренията на майката), то името да е избрано или най-малкото харесано от него. Наречете го закостеняла консервативнист, но то е заложено в мъжа.
Тези неща се виждат още преди планирането на дете и не трябва да се пренебрегват, иначе жената живее нечий чужд живот. В техния случай вече е късно за крайни решения като раздяла, само 2 варианта ѝ остават - или си продължава като досега, свежда глава и живее неговия живот, или (щом не е склонен да обсъждат други имена) без повече приказки записва детето с избрано от нея име и показва, че не е просто тяло, което ражда. Забелязала съм, че властните хора, когато видят, че отсрещната страна е неуверена, я мачкат, колкото могат. Но стане ли по-решителна, изведнъж подхождат към нея с уважение и готовност за обсъждане и търсене на решения.
Но определено този мъж се държи, сякаш грам не я зачита. Аз съм убедена, че има някаква друга причина да иска точно това име, но не я споделя, защото знае, че няма да се хареса на авторката. Доста детински се държи. 
