По повод контакта с родителите това което съм чела от психолози, че е желателно да бъде един път седмично и това е достатъчно, освен ако няма някакви извънредни причини, здравословно състояние и считам, че това е абсолютно вярно. Майка ми е починала отдавна, с баща ми, баба ми няма какво да си кажем, та камоли да се чувам всеки ден. Освен това считам, че е редно да бъде премерено какво се казва и споделя, след определена възраст нещата се преекспонират, тълкуват, разправят на всички неща, които вие надали бихте искали да знаят.
- Публикувана: 13 авг. 2024, 17:23 ч.
- Последно мнение: 30 септ. 2024, 13:39 ч.
Колко често се чувате с майка си?
+1 за горното.
Имам служебен проблем в момента, който отлагах умишлено да споделя. Е, накрая казах на майка ми. До три дни разбраха всички и се почна едно звънене , едни неуместни реплики, едно наливане на акъл, едни разкази какви кариерни възможности има за мен и ММ на село и защо да се нервираме и да харчим грешни пари в София. Сега не искам да говоря с тях, защото проблемът ми е актуалната дъвка, която няма да оставят, докато не получат нова информация, а нито има такава, нито те предлагат решение. Да им кажа да не подхващат темата не е вариант, защото вече и старческа сприхавост ги е хванала и ще се обидят, т.е.ще сменят дъвката с такава как ги обиждам с моята неблагодарност.
А най-големият проблем всъщност е, че те изобщо не си слагат на сърце, че аз имам проблем. Знаят, че ще се оправя. За тях да разпитат за развитие е нерангажиращ разговор, който ще забравят до следващия път, докато за мен е реалност и се притеснявам какво ще стане кажи-речи през цялото ми будно време, та и докато спя.
Имам служебен проблем в момента, който отлагах умишлено да споделя. Е, накрая казах на майка ми. До три дни разбраха всички и се почна едно звънене , едни неуместни реплики, едно наливане на акъл, едни разкази какви кариерни възможности има за мен и ММ на село и защо да се нервираме и да харчим грешни пари в София. Сега не искам да говоря с тях, защото проблемът ми е актуалната дъвка, която няма да оставят, докато не получат нова информация, а нито има такава, нито те предлагат решение. Да им кажа да не подхващат темата не е вариант, защото вече и старческа сприхавост ги е хванала и ще се обидят, т.е.ще сменят дъвката с такава как ги обиждам с моята неблагодарност.
А най-големият проблем всъщност е, че те изобщо не си слагат на сърце, че аз имам проблем. Знаят, че ще се оправя. За тях да разпитат за развитие е нерангажиращ разговор, който ще забравят до следващия път, докато за мен е реалност и се притеснявам какво ще стане кажи-речи през цялото ми будно време, та и докато спя.
Не разбирам как някакъв си психолог ще каже колко често е правилно да говоря с майка си. Толкова са различни житейските ситуации.
Всеки ден, откакто станах на 18г. години и напуснах родния си дом. От тогава са минали 19 години и се чувам всеки ден с нея. Понякога заради ангажименти е само за 5 мин. Любими са ми дългите разговори...обсъждаме всякакви теми, понякога си говорим за времето, понякога обсъждаме много сериозни екзистенциални теми. Говоренето по телефона ми е единствената връзка. Срещите ни на живо са 2 пъти в годината за по 3-4 дни.
Не е необходимо да се споделя всичко и да се товарят всички с личните проблеми, когато не могат да помогнат, но е въпрос на грижа и внимание да знаят близките,че са добре, че са живи и здрави и т.н. Особено в днешно време, когато всички живеем далеч едни от други и разпръснати по света.
Не разбирам как някакъв си психолог ще каже колко често е правилно да говоря с майка си.
Това важи само за жените. Мъжете си имат жени, които да им определят колко често и колко дълго да говорят с майките си. Справка – темите наоколо.
Нямаме някакъв установен ритъм нито на разговори, нито на посещения. Звъним си и си ходим на гости, когато има нещо да се обсъди или свърши. Понякога може да е пет пъти в седмицата, друг път веднъж в месеца. Нормално близки сме, нито прекалено привързани, нито отчуждени. Ние си имаме натовареното ежедневие на работещи хора, родителите ни си имат своя пенсионерски релакс, децата си имат и те вече свой път и ангажименти. Важното е, че при проблем и необходимост сме винаги на линия.
Зависи колко добре се чувстваш в баланс между дълг и поносимост.
Ако не се понасяте колкото съвестта ти налага дълг.
Ако се понасяте колкото искате - толкова .
И колкото и каквото искаш -това казваш. Не си задължена към изповеди.
Гледай да се чувстваш добре със себе си и да имаш баланс
Ако не се понасяте колкото съвестта ти налага дълг.
Ако се понасяте колкото искате - толкова .
И колкото и каквото искаш -това казваш. Не си задължена към изповеди.
Гледай да се чувстваш добре със себе си и да имаш баланс