Случи ми се нещо странно XXX

Нещо не се доразбрахме, Джасте - пак визирам физически знаци, но защо непременно стряскащи и двусмислени (в повечето случаи) за възприемащите? Защо приемаме, че физически са в състояние да хлопнат врата, да счупят стъкло и т.н., а не са в състояние също физически да ти преместят химикалката например на листа или друг предмет - нещо, което със сигурност човек би възприел почти еднозначно като източник на явлението, вместо да се чуди "Абе, аз тая врата или оня прозорец в другата стая затворих ли ги и като бърсах прах миналия ден дали не разместих нещо, което сега падна?!"
Щом приемаме веднъж, че целта е да осъществят контакт, то стремежът би трябвало да е  той да не е плашещ (съответно да отблъсква възприемащия, вместо да го насърчава) и да покажат на възприемащия, че са именно те, а не неправилно сложена или неволно разместена картина например, която пада сякаш безпричинно, не врата, която се затваря от течение дори в коридора на блока, не променената температура и влажност предизвикват скърцането на дървениите в къща...и ред подобни явления, всички от които могат да имат и най-често имат и съвсем различно и прозаично обяснение и могат само да объркат и озадачат човек, вместо да го доведат до контакт.

Ами, знам ли. Не съм на "ти" с физиката и физичните закони във вселенски план. Явно им е трудно да направят едни неща за сметка на други. Знам, че говорят с нас на други честоти, които без съответна техника сетивата ни не възприемат. Понякога възприемаме, де, ама явно честотата на мозъка успява да долови много малко неща във физическия ни свят. Обикновено обаче не става така. Възприемаме нещата на друго енергийно ниво. Не ги разбирам нещата много добре, ако и да говоря сякаш ги разбирам, защото използвам думи и изрази от физическия ни свят в опит да обясня необяснимото.
Нещо като пример: Татко знаеше, че умира, около него всички знаехме, но и той знаеше. Беше абсолютен атеист. За него беше всичко тук и сега. Но когато си отиваше разбрах, че той знае, че нищо не е тук и сега. Че има оттатък. Че има после. Че смъртта е преход. Опита се с думи да ми го каже, но не го разбрах точно от думите му, а от усещането и посланието, което носеха. Много странно усещане. Сякаш е твоя мисъл, която ти е вменена, но то е нещо всеобхватно, завладяващо, знаеш, че душата се носи и тялото е само физическото присъствие. Няма думи за това, необяснимо е. Тогава повярвах истински в свръхестественото. Той просто ми показа, вмени ми усещането, че края не е край. И вярвам, че е така. Може да звуча като луда, но това, което възприех и това, което усетих, това, което ми показа след това, ме кара да вярвам, че смъртта е само преход.
Той, майка и баба винаги са до мен. Явно те са моя най близък грозд. Пуснах ги, въпреки, че обичта, която ме свързваше и свързва с тях е безмерна, безлимитна и всеобхватна. Просто трябваше да ги пусна. Освободих ги от обичта ми, която ги задържа, по скоро от тъгата ми по тях, която може да ги задържи. Не съм спряла нито за миг да ги обичам, но спрях да тъгувам за тях, сякаш никога няма да се заедно. Ще сме, когато му дойде времето. И съм спокойна. Мисля, че и те.
Пп Единствено ме тревожи, че винаги, когато сънувам мама, я сънувам, че ми е сърдита. В обикновените ми сънища. В пророческите знам, че ме пази. Но в обикновените защо ми е сърдита, не знам. Дали пренасям моята вина, която мисля, че имам, че можех да направя още нещо за нея, за да удължа още малко живота и, макар всички доктори да ме убеждаваха, че нищо повече не е можело да се направи. И като измъчих татко по болниците(за което съжалих ), дали не и спестих мъките, които той преживя в опит да го спася. Не знам. Упреквам се. Все си мисля, че трябваше да направя повече, но пък татко толкова се мъчи по болници в опит да го спася, и ме молеше да си го прибера у дома, а тя си отиде тихо и спокойно. И той също, но го мъкнах къде ли не и го изтормозих, защото, нали...да съм направила всичко..

Аз съм сигурна, Джасте, и знам, че продължение има.
И не се упреквай (впрочем, всички го правим), защото към даден момент, при определени обстоятелства, сме направили каквото трябва и можем, каквото е в човешките ни сили.
Просто после забравяме какви са били тези обстоятелства и сякаш остава само това, което смятаме, че сме могли още да дадем и направим.  Не майка ти ти се сърди, а това е най-вероятно твоят упрек. Майките не можем да се сърдим, нали знаеш

След смъртта на баща ми и 6 години по-късно на баба ми, виждах често по пода нещо като бяла светлина, като лъчи и мисля, че бяха те. Не беше лампа или слънчева светлина. И сякаш въздухът в стаята ставаше различен. След 40 дни престана. Не мисля, че трябва да се безпокоят мъртвите като се викат, говориш им или нещо подобно. Те си имат своя път, а ние нашия.... Тъжно или не, това е.

Да им говориш не им пречи, ако ги викаш 😅 ще дойдат само ако те искат и могат или имат нещо да предадат, но дали ще ги чуеш и видиш си зависи от нивото на твоето развитие. Иначе са около нас.

Явно пробват по деликатния начин, и като видят, че не става и го правят по грубия.
Според мен, щом са от по-висша материя, и честотата им е по-висока, за да паднат до нашата, предполагам им коства страшно много енергия.
Айнщайн е получил Нобелова награда за откриването на фотоефекта. Когато един електрон пада на по-ниско ниво, той отделя енергия-фотон. И аз си го нагласям така- Представете си сега Какво би се получило и с духовете. Те биха изгубили всичката си енергия за да осъществят телепатичен контакт с нас. Или да се материализират, или да ни проговорят.

Но някои духове имат повече енергия и могат да контактуват по-ефективно. Не всички са еднакви. Иначе си прав/а, че трябва да слязат на по-ниско (междинно) ниво.

Анхела69, жина съм.😁 както му казват по нашия край.😁

Не можах да се въздържа и щракнах скрийншот.😁
Напоследък все си мисля, абе няма ли да засека един път датата с часа, и взе че се случи днес, когато проверявах дали имам смс с фиша на заплатата.

Сега ако кажеш, че и заплатата е дошла, съвпадението ще е със смисъл

Преведоха ги, фиша дойде половин час след сктийшота.

Двама братя, единият кмет, другият бизнесмен. Бизнесменът решава да построи бензиностанция в края на града, обаче се оказва, че строежът навлиза в гробищата и един гроб трябва да се премахне. От общината не разрешават, но брат му кмета, разписва за разрешение. Гробът е премахнат и бензиностанцията е построена. Само след някъде две-три години, синът на бизнесмена, пиян в колата, се блъска в бензиностанцията и умира на място, точно на мястото, където е бил гробът.

Предполагам, че историята е реална, само че така представена звучи малко като градска легенда. Можеш ли да дадеш малко повече подробности в кое населено място се е случило това, преди колко години, бензиностанцията съществува ли още и такива неща..

По принцип мога, но нямам желание да назовавам имена и населени места. Съжалявам.
Не попитах, но не е било много отдавна. Още съществува бензиностанцията, да.