Случи ми се нещо странно XXX

  • 72 472
  • 793
  •   1
Отговори
# 645
  • Мнения: 725
Когато почина ММ,детето на съседите ,на около 3-4 г тогава казваше,че е ей там горе и лежи и си почива,и сочеше към небето. Майката разказваше,че понякога много странно все едно говори на някого в стаята и му казва да се махне.
Аз имам много странности и сънища с него.
Веднъж, когато бях на гробища,беше късно,почти мръкваше,навела съм се и бърша плочата. Изведнъж чух как все едно някой бяга по черния път,който е в непосредствена близост. Вдигнах рязко глава да видя кой е-нямаше никой. Пак се наведох,пак чувам същия шум от стъпки на бягащ човек, пак рязко вдигам глава,пак няма никой. Взех това за знак,че е време да си тръгвам. Аз не изпитвам страх и мога да ходя там по всяко време през деня,особено лятото гледам вече слънцето да е залязло,иначе ми вади очите и е голяма жега,което ще рече към 19,30-20,00ч.
Веднъж бях подпряла лице върху наш портрет и плачех, в този момент почувствах много силна топлина на гърба,все едно някой включи печка с реотани.

# 646
  • Deutschland
  • Мнения: 7 950
Мен не само ме е страх да ходя на гробища, задушавам се там все едно някой ме е стиснал за гърлото.
Преди няколко дена ходих с мъжа ми на свечеряване да видя гробовете на бабите ми, дядовците. Тръгваме си и вървим по пътя, който е успореден на гробището, вече беше почти тъмно. Изведнъж с периферното зрение ми се мерна, че човек седи там до един гроб. Сърцето започна да ме стяга, ама нали мъжа ми е с мен, смела съм, поглеждам и някой оставил там чувал някакъв черен и вероятно пълен с нещо. Може би някой е разчиствал и е забравил там чувала, нямам идея. Ако бях сама, сигурно щях да умра на секундата от страх.

# 647
  • Мнения: 12 403
Безумно зле се чувствам на гробища и ходя само в много краен случай. Не искам да гледам близки хора на надгробни паметници, нося ги в душата си. Не усещам никаква връзка с гробовете, нищо не ми дава посещението на гроб. Благодарна съм на баща ми, който кремира майка ми и пръснахме праха й. Същото пожела и за себе си. Мисля, че близките ми са на много по-добро място от гробищата

# 648
  • Мадрид / София
  • Мнения: 7 118
Точно това исках да ти кажа: починалите ни близки не са там. Това ми беше усещането когато посетих гроба на татко за първи път. Но едно такова посещение може да служи за връзка с тях, когато още не се знаят други начини за общуване. В тази посока беше и съобщението на  баба ми по бащина линия, когато я сънувах 8 г след смъртта ѝ. Никога преди и никога след това съм я сънувала.

# 649
  • София
  • Мнения: 1 234
Една вечер преди няколко дни не можах да заспя, отидох в кухнята и ме изби на рев. Ей така, без някаква причина. Плаках от 01:30 до 03:30 ч, без да спирам. По принцип съм дебил и много рядко рева, не ми се случва с години и е за максимум 10 минути. Сутринта майка ми към 06ч. отишла да види дядо ми и го заварила починал в леглото си. Въпреки, че беше възрастен, нямаше заболявания или някакви оплаквания и не пиеше никакви хапчета. Мисля, че някак съм усетила края.
Нейният приятел така преди много години, когато още нямаше мобилни телефони, тръгнал да се прибира на село и докато шофирал, започнал да плаче. Вече не виждал пътя и отбил, за да се успокои. Като пристигнал, го посрещнали с новината, че баща му е починал преди един час. Също било неочаквано, здрав и прав човек, станало му лошо изведнъж.

# 650
  • Мнения: 5 564
Баща ми е разказвал онзи ден на сина ми, който е на 4г. случка от неговото детство и му казал " ...с моята баба Божура и дядо Евдоки,които няма как да ги знаеш, защото отдавна не са живи" , а малкият му отвърнал " Как, знам ги, те ми идваха на гости преди" Flushed той отдавна разпознава хора, помни ги, даже да не е виждал някого цяла година, знае го... Изключвам да се е объркал за тези хора , изключително странно ми е неговото изказване...дори имената са много редки,в днешно време не мисля, и че има от къде да ги е чувал...Случвало ли ви се е нещо подобно с децата , имат ли някаква специална връзка с " другия" свят...

# 651
  • Мадрид / София
  • Мнения: 7 118
Баща ми е разказвал онзи ден на сина ми, който е на 4г. случка от неговото детство и му казал " ...с моята баба Божура и дядо Евдоки,които няма как да ги знаеш, защото отдавна не са живи" , а малкият му отвърнал " Как, знам ги, те ми идваха на гости преди" Flushed той отдавна разпознава хора, помни ги, даже да не е виждал някого цяла година, знае го... Изключвам да се е объркал за тези хора , изключително странно ми е неговото изказване...дори имената са много редки,в днешно време не мисля, и че има от къде да ги е чувал...Случвало ли ви се е нещо подобно с децата , имат ли някаква специална връзка с " другия" свят...
Покажете му снимки на тези баба и дядо между други снимки и ако ги разпознае, значи наистина ги е виждал. Децата когато са малки са по-отворени към "другия свят" и за тях е нещо естествено. После към 6-8 г забравят постепенно.

# 652
  • Мнения: 12 403
В една от книгите на Лиана Антонова пишеше, че до към тригодишна възраст децата имат спомени от минали животи, които след това се губят. Моя приятелка ми е разказвала за познато детенце, което твърдяло, че в стаята е пълно със същества. Не знам как точно ги е описало, вече и не помня, но детето е било учудено, че другите не ги виждат.

# 653
  • Мнения: 8 027
За децата не знам, не помня да съм имала такива преживявания, но в студентските си години (демек, бях млада още) сънувах бабата на ММ, която беше починала преди да се запознаем и селската им къща, в която не бях ходила. Още помня с подробности този сън. Разказвала съм ви тук, да не се повтарям. Мисля, че имаме някаква връзка с миналото, че и с бъдещето, ама кога и как точно се афишира и дали при всички, не знам - сякаш става спонтанно.     

# 654
  • Мнения: 12 918
Буф малко в света на живите ..
Разглеждам си визитки, търся една конкретно. Към 500 бр прехвърлих, не намерих каквото ми трябва. Но ровейки, виждам един малък клиент от Унгария, на който си казвам, че трябва да пиша, отдавна не сме се чували (обикновено 1-2-3 пъти годишно макс). Вадя визитката, оставям я на бюрото до клавиатурата и казвам на колежката, че трябва тия дни да се свържем, да не забравя....
След 5 мин получавам мейл от същия...
Предния ден обядваме с колеги, казвам на глас, че преди 3-4 месеца на едно събитие се запознахме с представител на фирма Х, но още не са звънкали, какво ли става... Ей така от нищото. Днес ми се обадиха.. (никой не ги познава от присъстващите, даже и по име на фирма, няма как да е нагласено)
И трето подобно, пак обаждане по телефона - само казах: Уф, само един кой си още не се е сетил (че беше кофти ден) ... И бам 10 Мин преди края на работния ден - алооооо 🤣🤣
Ще продължа с телепатията, да видим докъде ще докарам 🤣🤣

# 655
  • Мнения: 8 027
Духи, побързай да си поръчаш на едро, явно ти е серия, мани ги клиентите, пожелай си нещо лично.

# 656
  • София
  • Мнения: 1 965
Ако ме навиеш мен телепатично да ти търся телефона, защото не се познаваме, съответно го нямам, и да ти се обадя, те признах!

Това са доста синхронизми на едно място - продължавай да им се радваш!

# 657
  • Мнения: 12 918
Ама, просто беше серия в 2-3 поредни дни, иначе нямаше да обърна внимание 😁
Странна птица, може и да сме се чували пък, знаеш ли колко е малка България... Установявала съм го много пъти на практика..
Кубратова, пожелавам си. Обикновено първата ми мисъл в 00 часа на Нова година работи доста прилично..

# 658
  • Deutschland
  • Мнения: 7 950
Някой може ли да ми каже как точно се прави този ритуал с отключване на църква? Мъжът ми е решил да го направи, в следствие на много инциденти последната година. Чупене на ръка, две операции, онзи ден падна от една стълба, беше се покатерил да оправя нещо по лозницата на баща му. И още доста такива неща му са се случвали, та сегс е решил да пробва това с отключването.
Благодаря предварително на всички.

# 659
  • Мнения: 1 561
Ние сме го правили и двамата с ММ в различни дни преди няколко години. При нас протече по следния начин:  отивам аз сутринта, попа ме посрещна и ме вкара от друга врата в църквата. След това ми даде ключ за главната врата и я отключих. Имаше и някакви думички, които казвах, но в момента не се сещам. След като се излезе от църквата не се обръща назад и по пътя към къщи не се разговаря с никого ( това за разговорите и обръщането назад го четох мисля тук).

Общи условия

Активация на акаунт