Ще зам пример :
Действието се развива някъде към края на миналия и началото на този век. Тогава баба и дядо още бяха живи и аз , всяка година , когато си идвам, ходех да ги навестявам . Тогава бяхме със сестра ми и братовчед ми . Вечерта излязохме да се поразходим . Селцето е затънтено , о онези , които изглеждат като “изоставени от Бога и хората”, още тогава имаше много празни къщи …. местните ( я имат 50/70 човека) , живеят в свой собствен микро-свят …. Естествено се отбихме в кръчмЕто , където се събират основно пиянките на селото да бистрят клюки и политики . Та…. седим си ние на една маса , на по един “облак” и чинно отговаряме на въпросите на хората : “вие от кой род бяхте “ и тнт…. И ……тогава го видях : в ъгъла ….сгушен в стар “балтон” ; с катранено черна коса и много бяло бледо лице , с очилца с тънки телени рамки…. Попитахме за него , а отговорът беше : “мАни го тоя зализан италианец …. Ни ракия пие … ни мента …ни мастика , а селското вино му присядало” . Пък и езика не говорел ! Появил се един ден …. ей така ….от нищото ..спял в изоставен дом в края на селото …. хората му давали храна…някой лев срещу работа …. После дойде “селската хубавица “ и право към него … Хората се смееха , че и бил обещал да я води в Италия …. В един момент той стана и отиде към бара , аз го последвах , за да го разгледам по-отблизо : имаше идеално поддържани красиви мъжки ръце и коса …. просто се усещаше , че е от друга “закваска” . Даже опитах да го заговоря на английски , обаче той ме игнорира….”прего” и после бързо заминаха нанякъде с момичето.
След време , братовчед ми ми разказа , че “както се появил , така и един ден просто заминал” , никой нищо не знае вече за него .
Та така…..

