Случи ми се нещо странно XXX

Сутринта тръгвам за работа. Мисля си да си взема една граматика, която поръчах за децата да я разгледам. Граматиката е чисто нова неотваряна. Започвам да я търся и я няма там където я оставих като я получих преди 1 месец. Мисля си, ще си взема книгата, която четох като се прибирах от отпуската. Като разопаковах багажа я оставих върху книгите на секцията ама, така че да стърчи върху тях. Книгата я нямаше, започнах да претърсвам всичко навсякъде в къщата, ами нито граматика нито книга. Връщам се от работа и се заглеждам. И двете са подредени в библиотеката на секцията при другите книги, но граматиката е четена и с оставено листче вътре. Не съм я отваряла дори. Не съм ги сложила аз, защото си имам система на подреждане - за работа са в единия край, на английски език са на друг рафт и на български на отделен. Няма кой да чете тази граматика, защото с дъщеря ми бяхме 3 седмици в чужбина на гости.

Добре де, виж листчето, което е сложено в граматиката, огледай се. Това листче от къщата ли ти е или е неизвестно? Пише ли нещо на него? Замисли се дали не са идвали хора у вас. Аз лично бих се опитала да разследвам нещата.

Сетих се за едно такова листче.
Вземам книга от библиотека. Вътре някой е оставил листче, с което е отбелязвал до коя страница е чел. А на въпросното листче беше изписано името на мъжа, в който бях влюбена в онзи момент. А името не е от най-често срещаните /Иван, Стоян, Георги/

Здравейте !
Снощи сънувах баба Ванга и в съня тя ми каза- много пъти си се прераждала, ще се ожениш и имаш семейство, ще раждаш деца и ще ти сложат кърпа (последното не го разбрах). Наскоро посетих къщата й в Петрич, както и Рупите. На някой случвало ли му се е да я сънува?

Празно листче е. Никой не е влизал в къщата освен мъжа, с който живея, но той не е човек, който са седне да чете граматика или да подрежда книгите ми. Той 20 дни беше сам вкъщи, работи на 2 места и се прибира да спи. През деня няма как някой да влезе, имаме камери, които гледаме ежедневно. Няма откраднато. Странно е. Но тази сутрин вече странностите продължават.

Има ли нещо съдбовно с въпросния мъж към днешна дата?
Интересно дали е било знак за нещо

Според мен постоянно се местим от свят на свят, но няма как да го знаем(помним), при по-чувствителните това остава като дежа-вю, или странно чувство. Но понякога става глич, грешка, спечка в Матрицата, в която съществуваме и промяната остава в това измерение да му се чудим.

Аз понякога се изумявам как мозъка ми трие разни моменти и действия, които съм си ги извършила сама. Нося си кутия за обяд в офиса в платнена цветна чанта и като си изкарам кутията от нея, чантата я свивам и я слагам върху шкафче в кухнята ни в офиса. Накрая на работния ден си взимам и двете на тръгване. Така, преди няколко дни, тръгвайки си, минавам да си ги взема и виждам, че чантата ми липсва от мястото, на което си я слагам. В момента в офиса сме аз и 1-2 колеги (мъже на средна възраст), които не са от моя отдел и нямаме нищо общо, не си говорим, даже единия съм сигурна, че не ме харесва (може би защото е на по-ниска позиция от мен) и бях сигурна, че или той или другия са ми взели чантата. Чудех се как да ги попитам дали не са я прибрали те. Така до вчера, когато търсех нещо в шкафовете зад мен, които отварям изключително рядко и не си държа лични вещи там. И какво да видя - чантата прилежно сгъната и прибрана там. Няма как някой да е прибрал точно в тези шкафове на 50 см зад мен. Изключвам и чистачката, тя абсолютно нищо не пипа и размества. Явно аз съм си я прибрала, но нямам никакъв спомен. С този безинтересен разказ искам да кажа, че понякга изършваме действия машинално и мислейки си за нещо друго и така това моментно действие  не се запазва като информация. Това и друг път ми се е случвало - изчезнали са ми примерно обици от там където си ги държа по принцип или друг предмет от къщата, който намирам на странно място. В много случаи полтъргайстите сме си самите ние.

Не знам за какво беше знак, но го пазя това листче. Аз вярвам, че неслучайно се срещаме с определени хора. Но рядко успявам да разтълкувам уроците, които явно трябва да уча с тях

На мен ми се случи нещо странно. Една вечер наскоро бях много уморена, лежа си, но съм на границата на съня. Явяват ми се някакви хаотични образи, изведнъж се появи една възрастна жена, с бяла коса, но с прическа, много накипрена, с официална рокля и гердани. Като жена от някакво висше общество на коктейл. С чаша в ръка, протяга се да се ръкува с мен и ме кани някъде. Аз държа да кажа, че се усещам още будна, всичко около мен си е вкъщи и се стреснах, разтърках си очите, станах. Образът на жената беше ужасно реален. Ще заспивам след малко и същата жена ми казва нещо в смисъл: "Аз така или иначе те чакам да дойдеш". Доста се стреснах. Оттогава ме беше страх да заспивам, тя се появява винаги, докато съм още полубудна, или на събуждане. И преди съм сънувала един и същи непознат човек много пъти, но тази се появява някак преди да заспя, просто като образ, който не искам. Не беше ми се случвало и нямам обяснение.

На мен постоянно ми се случва да се чува шум от кухнята (когато няма друг човек вкъщи), ама шум примерно... как нещо пада или чаши/стъклени бутилки се чукват една в друга. И не ми се счува, защото котаракът ми наостря уши и ако спи, веднага подскача и гледа в посока към коридора (към кухнята) с наострени уши? Тоест.. не ми се е счуло. Чува се достатъчно силен шум от кухнята. Сякаш някакви буркани или бутилки се удрят или някакъв тежък предмет пада на земята.. Естествено, като отида в кухнята няма нищо. През нощта няколко пъти също. И това ме буди, ставам, светвам... няма нищо.

Разкажете. Интересно е.

Играем в двора днес с внучката (тя е на 1.7 години, но говори с цели фрази вече и изречения) и тя казва - вдигни ме да видя самолет. Гушкам я аз и и казвам: няма самолет, стой така да мине някой А тя гледа в небето усмихната, сочи с ръчичка и ми казва: няма самолет, но има бебе, ето го там усмихва ми се. След това помаха с ръка , както маха на някое детенце за здравей или чао. Не съм отдала особено внимание, но чакаме второ бебе догодина и някакси имах чувството, че тя сякаш го видя. Майка и не и е говорила за бебето, защото тя е малка и няма да може да разбере, а и е много рано още.

Моята случка е от преди 10 дни и все още много ме стресира.
Ще започна ден преди това . ММ и детето са на вилата, аз отпуска нямам и съм сама у дома. Това не ми е за първи път и не ме натоварва изобщо. С ММ сме решили, за да може детето да е по-дълго извън София, да си вземаме половината отпуска заедно за да почиваме семейно, другата половина да ни се разминава.
И така , аз съм сама, отивам на пазар, пазарувам една част , тази която обикновено пазарувам от този магазин и на връщане, понеже имаше голяма колона за ляв завой, минах направо и се прибрах с идеята и утре е ден, ще отида в другия магазин. Работя на смени и имам доста свободно време в делнични дни.

На следващата сутрин се събуждам със странното усещане, че нещо ми  трепти то цялото тяло и по вътрешните органи също. За тези които са ходили на физиотерапия с ток, усещането е подобно, но навсякъде. Мислех си, че като стана ще ми стане лошо, ще ми се завие свят, нищо подобно бях си нормална, дори погледнах в огледалата да нямам някакви тикове, защото това трептене продължаваше. Нищо ми нямаше, изглеждах си нормално. Пих кафе, закусих, поразтребих и отидох на пазар, трепенето не спираше, но сякаш свикнах се него и не го забелязвах, до момента в който не се замислях, дали още треперя.

 Влизам в магазина и веднага в дясно  виждам една баба рови в едни касетки, и като филм виждам как бабата изпуска една праскова, тя пада под касетките, а бабата се навежда да я вземе. В следващия миг всичко това стана реалност, баба изпусна прасковата която се търкулна под касетката и бабата се наведе. През тялото ми премина вълна, нещо подобно на това да си лежиш на дюшек в морето и да мине вълна под него и да те залюлее. Казах си, Алекс, отивай да пазаруваш се прибирай! Пазарувах по списък, който си направих предишния ден вечерта, за покупките които не взех. В списъка имаше мляко, яйца, грозде. Направих си списъка на телефона в приложение което споделяме с ММ с които пазаруваме и вечерта се смяхме, че те мляко и яйца си имат.
Излизам от магазина и пред мен вървят мъж и жена, които бутат пазарска количка и аз отново виждам как една червена кола излиза от паркинга на заден, шофьора явно не  вижда хората които вървят и  бута количката. Мъжът  се ядосва, отваря вратата на шофьора и го извади от колата и му разби носа. Струва ми  се, че извиках, но не съм сигурна, защото миг след това видях червената кола да излиза назад, другото както го видях преди миг. Отново почувствах вълната. Събраха се хора които бяха по паркинга и пред магазина, аз се разстроих, отидох до колата , нахвърлях покупките, някак инстинктивно знаех, че ще дойде просяк са иска да ми върне количката и дори се огледах къде е . Качих се в колата и се разплаках. Плаках първо от страх, след това от самосъжаление, че съм млада и ми предстоят още много хубави неща, които няма да преживея, защото се побърквам, за това, че детето ми ще има нужда от мен....... По едно време се успокоих и записах на телефона всичко което преживях. Исках да имам доказателство, че се е случило, и че не съм сънувала. Трябваха ми дата и час, дори слязох и снимах покупките в багажника, за да имам снимка с дата и час, не какво съм купила.  Обадих се на ММ и му разказах, той започна да се шегува, а и аз вече се бях по успокоила. Прибрах се, започвах да вадя покупките и с ужас установих, че съм купила същите неща като вчера, от всичко вече имах по две - два пакета хималайска сол, два пакета тръстикова захар, два пакета овесени ядки. Мляко, яйца и грозде не бях купила, не бях защото бях отишла в другия магазин. Какво ставаше?! Отново се разплаках, свих се на дивана и съм заспала. Когато се събудих вече нищо не ми трептеше, бях спокойна, дори си помислих, че всичко това е било сън. Но  бях с дрехите с които бях на пазар и на дивана. Взех телефона, записа от преди няколко часа си беше там, снимката на покупките в багажника с дата и час също.


 

Qaki, чела съм, че децата усещат когато родителите им пожелаят да имат друго дете и започнат с опитите да го създадат. Друго, което съм чела е, че преди да проговорят помнят от къде и с каква мисия са дошли. После този спомен се изтрива.

Алекс:), защо толкова се плашиш, че си предусетила нещо, което ей сега ще се случи? Да, необичайно е, но понякога става