Случи ми се нещо странно XXX

Преди около месец сънувах едно младо момче, което е починало, в съня ми просто се смееше, не бях казвала на никой, 2-3 дена след това ММ се прибра смеейки се и ми разказа как паднал с колелото точно пред къщата на това момче от съня ми.
Преди години кръстницата ми разказваше как с нейна съседка всяка сутрин пиели кафе заедно, направила тя кафе докато я чака решила да изпука пуканки и докато носела пълната купа твърди, че сякаш нещо я ударило през ръката и пуканки, и кафета всичко отишло на пода, час по-късно отива до тях да види защо се бави и разбира, че жената е починала през ноща

Вече има разширена тема: "До астрала и обратно или какво има отвъд"
Нали за това се създаде,за да може тази тема да си остане както си е в момента.

И аз предпочитам, макар и по-рядко, но да чета за странни случки, отколкото всеки да пише за каквото се сети и влизайки да прочетеш нещо интересно да четеш объркани глупости. Много хора ми се сърдят, че правя забележки за описанието на сънища, но има достатъчно теми за това, не е нужно да ги пишем в тази, която е запазена за по-интересни преживявания

Да,нека си остане тема с редки,но качествени истории
Не с внушения,суеверия и други глупости.

Предварително се извинявам за дългия пост. Просто не мога да не споделя и да не се допитам до вас. Накратко, баща ми почина преди няколко месеца. Въпреки че нито е бил млад, нито в цветущо здраве, за нас беше внезапно и както предполагам някои от вас, които са го изпитвали и знаят - ужасно съкрушително. Аз обожавам баща си (не мога да говоря все още за него в минало време) и наистина изпитвам ужасна болка и ужас от това, че не съм знаела, че ще си иде и не мога просто ей така изведнъж вече нищо, никога да му кажа.
Има един американец - Мат Фрейзър, който е доста известен и твърди, че се свързва с мъртвите. Може би някои от вас го знаят. Аз лично съм по-скоро вярваща в това нещо (след изгледаните много, много клипчета). Когато татко почина, се опитах да си запазя онлайн “четене” с него, но ми отговориха, че за следващите пет години е напълно резервиран и няма как да запазя. Примирих се и започнах да гледам някои клипчета негови, в които обяснява, че мъртвите винаги опитват да се свържат с нас, било в сънища, било с някакви други сигнали. На мен ми се иска да вярвам в тези неща, защото друг вариант за комуникация с татко нямам.
В първите няколко седмици исках да го попитам дали е някъде там и е добре. Няколко дни след упоритите ми мислени молби, сънувах странен сън. Чувам татко, но слабо. Трудно му е да се свърже с мен, а и на мен ми е трудно да му отговоря. Но го чувам как ми казва “Добре съм. Чуваш ли? Добре съм.”. Аз му отговорих, че съм го чула и че и ние сме добре. Много странно беше. Знаех, че се свързва с мен наистина и му е много трудно да го направи. Не изглеждаше като обикновен сън. Аз знаех, че е мъртъв и се свързва с мен така.
Няколко дни след погребението разбрах, че леля ми (сестра на татко) ни обвинява за смъртта му. В нейната глава ние е трябвало да го заведем в друга болница при други лекари и тогава сега щял да е още жив. Излишно е да казвам, че ако е имало такава възможност, сме щяли да направим всичко. Много ме заболя от това нещо. Не ти стига мъката от смъртта на татко, а и да те обвиняват - ужасно е. Оттогава не съм й звъняла, а и тя на мен също. Нито с някой друг от нашето семейство е говорила. Всички са й обидени, а и тя на нас явно също. Сега започва да ми тежи това нещо. Започнах да се чудя какво би искал татко. Дали би искал да се сдобрим. Вчера пак мислено го попитах да ми даде знак, когато има възможност. Днес следобяд дремнах малко и сънувам - свързва се с мен и аз го питам “кажи какво да правя, да й се обадя ли?”. Той първо ми каза “не знам”, а след малко помисли и каза “обади й се”. После каза, че нещо й има на ръцете, но тази част беше неясна с ръцете и не я разбрах, и запомних добре.
Кажете ми сега. Дали заради това, че го мисля го сънувам или наистина може да се свързва с мен? Може да ви звучи налудничаво, но на мен ми изглежда супер реално.
Притеснявам се да звънна на леля, страх ме е да не се държи студено и да се изнервя пак наново. Но той последно каза да й звънна. Какво бихте направили на мое място?

Звънни й. И индиректно я питай за ръцете, ако можеш.

Съжалявам за баща ти!
Моят татко си отиде като герой,също така бързо,преди 7 год.С него са ми свързани необяснимите неща Затова чета тук.
Според мен е добре да се обадиш на леля ти.
Хората в мъката си казват неша,които не мислят наистина.

Аз пък бих ти казала да оставиш баща ти да почива в мир. Навсякъде пише, че не бива душата да се задържа изкуствено в нашият свят - това е много вредно за самата душа - пречи й да следва пътя на развитието си. Да, когато скърбим вършим недообмислени неща, но бих ти казала да не се поддаваш на първосигналните си желания. Казвам го като човек, изгубил най най-скъпите си хора. Ако баща ти иска да отправи някакво послание към теб, бъди сигурна, че ще се намери начин да го чуеш.
Аз лично не бих звъннала на сестра му, но това е лично мое мнение и разбиране.

Познат, който беше загубил близки, ми е разказвал подобен сън - как говори по телефона с тях, но ги чува много отдалече и слабо.  И посланието беше, че го обичат.

Аз не знам, бих ли имала сили да простя на хора, които ме обвиняват за такова нещо, както лелята. Не ви стига мъката, ами и обвинения. Не знам струва ли си да се поддържа връзка с такъв човек.

Аз също съм чувала, че не е хубаво да се свързваш по този начин с баща си, съжалявам за загубата ти, но остави душата му да почива. Мога да ти препоръчам да прочетеш книгата на Ян Ван Хелсинг - децата на новото хилядолетие. На мен много ми е помагала при загуба на близък, лесно достъпна е има я и онлайн поинтересувай се и за регресивно спомняне, прераждания и тн. И се успокой пак ще бъдете заедно след време

Ако можеш, напиши писмо до леля си (онлайн или на хартия)
 Сподели всико, което ти тежи. Не е задължитело да го пратиш, но е хубаво да го направиш.
С живите е по-лесно да говорим, споделим, обсъдим, извиним, отколкото с ...отишлите се.

Според мен сънищата ти са реални. Важно е усещането, което имаш. Щом бащати ти е казал да ѝ се обадиш, направи го. Само че избери момент когато си спокойна. И я питай за ръцете. По-добре да се обадиш, отколкото да не го направиш, което ще те тормози още повече. Дори и да ти отвърне студено ще знаеш, че си опитала да оправиш положението.
Поверие е да си налагаш да не мислиш за починал близък. Как няма да не мислиш след като живееш в болка/траур. Минават се 5 етапа докато човек се успокои. Тези етапи са необходими и не е добре да се избягват.
Добра идея е за писмото. Също помага.
Починалите не са си отишли, само са се трансформирали, променили са се как изглеждат (вида си). Иначе са около нас. Много ми хареса едно изказване на лекар, който е преживял клинична смърт и работи в спешното отделение на една болница. Каза: представете си, че виждате вашия близък в една стая. Гледате го там дълго време и в един момент този близък отива в другата стая. Вие преставате да го виждате вече, но той е в съседство с вас, просто е в другата стая. Каза - нещо такова става когато някой почине. Преставаме да го виждаме, но той е около нас. Вижда ни, чува ни, знае какво мислим.

Съболезнования за загубата.
Много стрес се е натрупал, първо загубата, за която никога никой не е подготвен, а допълнително и кофти изживяванията с лелята. Загубата на близък е нормална част от живота (макар и ужасно тъжна), но това, което живите си причиняваме с думи и действия понякога не е нормално и човешко. Прошка на леля си можете да дадете и без да я търсите, както и може да “оправите” отношенията си с нея без истински да ѝ прощавате.

Не е добре да не се прощава. Може да е след време, но е добре да се прости.