Случи ми се нещо странно XXX

И разбира се,ти всеки ден си общуваш с тях и си навътре в нещат✌

Разбирам  ги  съфорумките, които  се оплакват, че се пише много за сънища и  тн. обаче то  да не би  всеки  ден да ни  се случват  някакви  странни паранормални истории. Аз тук по темите съм разказала всички странни неща , които са ми  се случвали ( не са много) ,  че и на комшийките историите съм разказала и не се сещам вече за нищо.
И за да не е съвсем спам една история да разкажа, която  братовчедка ми  е разказвала, нея май  съм пропуснала да я споделя.

Случая е от по-младите и  години. Разказва,  че   една вечер се прибирала сама от дискотека. Било късно,  1-2 часа след полунощ. Вече била на нашата улица на окло  200-300м  е от къщата и когато  чула бебешки плач. Огледала се, няма никой на улицата. Продължила да върви и пак чула бебшки плач. Важно  е да се отбележи,  че действието  се развива в гъстонаселен район, не някъде на поле или около  гора. По това време на нашата улица не е имало семейство  с малко бебе. Плача започнал  да се усилва и братовчедка ми побягнала, чувало  се докато не си  е влязла в тяхната къща. Най-логичното обяснение е,  че е чула чакал, но както  казах улицата е оживена и не са се мяркали диви животни, както и никой не е съобщавал  да е видял или чул нещо подобно. Като ми  го разказваше ми бяха настръхнали косите. А и тя го описва точно  като плачещо бебе, не може да го  свърже със звук издаван от познатите ни  домашни животни. Също ,  ако  е било някое животно по онова време нямаше къща без домашно куче,  все някое щеше да усети и да се разлае, а тя казва,  че е било ненормално тихо. Чувал  се е само бебешкият плач и  то кристално ясно.

Ами то подсъзнанието си е друг свят, съвсем не става по-малко мистериозно или интригуващо като се вкара някой психо термин, според мен. Има състояния, в които "вратата" към подсъзнанието, или другите светове, с други думи, се размива, и неслучайно нямаме достъп до там 24/7, че щяхме да се побъркаме. Много често не сме достатъчно "присъстващи", тоест тук и сега, за да усещаме нещата.. Животните са така, тези ни способности също са там.. Всичко е там, подсъзнанието е необяснимо все още, далеч е от земно и простовато..

Аз по-скоро говоря със себе си преди сън. Ми, предпочитам интелигентна компания...
 Преди години, направо през миналия век, приятелка ме помоли да я придружа при гадателка ( тъкмо бяха на мода ). Чакаме си реда. Изведнъж вратата се отваря, излиза (как да я нарека?) Провиждащата и заявява:
 -Тук има жена, не й е мястото тук, да излезе веднага...
И ръкомаха, сякаш муха гони, а лявата й ръка така-така и към мен посочи. Станах, извиних се , излизам и чувам:
 -Ти сама можеш, що си дошла...
Мога, ама не искам. Има врати, които е по-добре да не отваряме.