Неизживяната любов

Извинявай, че се намесвам в личното ти пространство, но ми стана много интересно.
Понеже горе-долу и при мен е така - дългите връзки (само без детето, сигурно със следващата, кой знае), гаджетата не ги броя, промеждутъците и някой друг месец, година сингълство, какви бяха причините за разделите, в смисъл изчерпана връзка, няма какво вече да си кажете, изстиване и не толкова удовлетворяващ секс и т.н? Отгоре, отгоре, без детайли, ако разгънеш малко, ще е полезно, какво си чувствала, какво ти се е въртяло в главата...

Мислиме, че мине, не мине, появява се некой тука с едно мнение-тема-въпрос, фърля го и после изчезва или по-вероятно гледа сеир отстрани. Мислиме също, че е силно вероятно тоа некойси да списва тук-там срещу заплащане и тука да си ползва нашего брата (сестрата ) за база данни и проучвания. Или поне за някоя "искрена и лична" историйка в по-платежоспособен сайт.
И още мислиме, че е редно да му разбъркаме малко статистиката, та да вложи и той малко труд и пот в таа работа, тъкмо ще е добре за съвестта му ако си заслужи парите.
------------------------
Иначе не е кой-знае колко трудно да се досетиш за едно 4-5 теми, които да "докоснат" читателките в женски сайт и да ги предизвикаш да споделят личен опит, пък после ти да го обработиш статистически - и хоп! - дипломна работа или асистентска теза.
------------------------
Последно - мислиме щото народа тия дни (последните 20 годин) масово го влече ексхибиционизЪма, ама нема лошо, то се некакъв -изъм ще е.

Три пъти - три различни причини, но сега като се замисля, в основата е било, че с тези мъже не сме си пасвали като характери, цели, виждания за бъдещето. Просто в периода на влюбеност, това не сме го отчели като проблем. По принцип мъжете сякаш по-лесно се примиряват, ако нещо не им върви както го искат, затварят очите и се нагаждат. Поне моят опит е такъв. Докато аз не мога така и като усетя някакви фундаментални разминавания - събирам палатката и си тръгвам.

Само за пример с единия - събрахме се, когато аз бях на 15, той на 20. Аз още ученичка, после студентка, той тъкмо беше започнал да учи висше. Обаче човекът типично лошо момче - напивания, сбивания, цигари, кокаин, пистолети вкъщи, и т.н да не продължавам. Да съм прекъснела ученето, никога нямало да има нужда да работя, нямало смисъл. Мислех, че е период, който ще остане в миналото, но осъзнах, че е начин на живот, който му допада, а аз няма шанс да толерирам.
С другите - по други причини, но които пак съм сметнала за важни и непреодолими за мен. На мъжете им беше добре. Те не искаха раздяла. Иначе на мен ми е ясно, че двама души няма как да бъдат напълно съвместими и компромиси ще има. Въпросът е хората за основните неща да гледат в една посока.

Сега съм в чужбина. Тук пък какви разминавания имаме с местните още на битово ниво, да не отварям дума. Няма как хора, които са все едно от различни планети да мелят брашно.

В самото начало на запознанството и при започване на нови отношения, ми е много странно, ако завалят въпроси за брак, отношение към брака, бъдещи цели, желание за домакинстване, за работа, за оставане вкъщи, отношение към деца, бебета...
Наистина съм се изумявала от такива анкети и проверки дали гледаме в една посока. Стресиращо е и оставам с впечатление, че или е маниак, или прекалено самотен и неопитен.
Не ме ли грабне със сексапил, с поведение, с креативност, да измисля какво да правим на срещите си, как да ме запознае с приятелите си, отношение към мене, много важно, че в плановете и на двама ни фигурира обзавеждане на дом, създаване на уют, здравословно хранене и пътешествие по р. Нил.

Нямаше как да се получат нещата.. аз си бях организирала пътешествие за 20 дена там, както и той, случайността ни срещна в Колумбия, малко преди да се върна. Аз в Европа, той в Щатите.. нито аз искам да живея там, нито той тук. Обмисляхме виждане, но бързо се разбра, че няма да е скоро и не искахме да си хабим времето, все пак сме на години вече... няма закога тепърва онлайн връзки.

Аз знаех, че няма да се видим повече, така че неговите думи просто изразиха мислите ми. Аз го блокирах, защото исках да го забравя .. той се опита да ме потърси по други начини, нобезсмислено. Може би, ако бях на 20, щях да го оставя в живота си, но вече съм се научила кога " enough is enough". Той искаше да запазим един вид приятество и контакт, за мен това беше невъзможно.

Сега е един хубав спомен, за който си мисля почти всекидневно.

И аз мисля така.
Връзката си има естествен ход на развитие.
Първом се гледа ще има ли втора среща
Ако няма да има  ахахахах какви деца какви бракове.
И друго.
Няма как и Клеопатра на 25 години да дойде,  за 1 час да стане най-важния човек в живота ми.
Важен човек ставаш с времето. Най-важен след много време.
Не виждам как ще класирам някоя жена, която виждам за 2-3 път,  пред семейството ми, приятели и работа.
На 3 среща ти казва  " ..... Уффф брат не ме кефиш нещо ...." и си врътка гъзарата. И живота ти надолу с главата.

MDD91, гледай Before трилогията с Итън Хоук. 😊

Ми да. Всяко нещо с времето си. Може да си тръгне след срещата, представяйки си и желаейки да остареем заедно, но не бива да ми го споделя на следващата. Както не бива да ми споделя, че нощно време сънува как правим секс.
След първа среща аз мисля къде да ходим на втората и как да се облека, дано да не вали и от сорта. Нищо повече от това не искам да залагам в тигана. Нито ме интересува коя книга чете, нито ме интересува на какви филми реве. Ако съм го харесала, въобще не ме интересува дали чете криминалета или автобиографични романи. Нито това, че ме е нацелил по жанр ще ме накара да го видя пак, нито ако не ме е, ще ме спре.

Разбирам, Babri.
Малшанс, късмет в кой си се влюбвала, неподходящи един за друг.
Ти пък с "тъмни субекти" чак си се обвързвала, наркотици, оръжия.
Ако приемем, че на 15, дете с първи неосъзнати и необуздани тръпки, не знае какво иска и не може да преценява, то като зряла жена вече, и дори 10-на години назад да се върнеш, като малко по-млада предполагам почти невъзможно е вече да се влюбиш, или?
Щото съдя по себе си - много ме кефи някаква жена, мисля първосигнално за кревата с нея, за секса, сякаш като всеки нормален мъж, но не съм се влюбвал от много години, дори и да е добър секса.
Последната ми приятелка беше красавица, брюнетка, харесвах я достатъчно, но не бях влюбен. Говори ли сме си с нея, имаше чувства, привързаност, привличане, но не и някакво влюбване. Имахме и много различия от друго естество, и с времето натежаха.
Сякаш вече с житейския опит пречупваме през какво ли не, замисляме се какво ще е, ако, и т.н., спирачки ли да ги наречем, или разсъдък.
Сякаш болшинството жени 40-50 искат "приятно прекарване", джентълменство, отношения от "дистанция", разстояние, всеки дома си, без съжителства, отметнали вече с пораснали деца. Не коментирам пари, на тези години се предполага, че всеки е осигурен малко, или много.

Склонен съм да се нагаждам, наистина ако харесвам много жената, но не винаги, от компромис до компромис има разлика, случвало ми се е опитвам, опитвам, и на 3-я, 4-я път трябва да плюя на себе си, виждам, че не се чувствам добре, и не мога повече. Да, няма еднакви, винаги има нещо.

Във връзка с "местните" - сигурно ти е трудно. Предполагам е много различно - порядки и какво ли не.
Аз пък съм се замислял за чужденка.

Олеле.
//
Хората нямат причина да се или не се влюбват поради лош опит или години.
Въпрос на химия е.
Дори, когато човек е вече рафиниран и преживял е все по-готов за истински емоции.

Мисля че е естествено.
Другите неща се научават малко, по малко в разговорите.
За мен обаче има значение,  дали може да чете.

Хм... да. Сякаш, като започнете връзка, семейство от млади, имате общ дом и някак хъркането настъпва постепенно. Ту го има, ту го няма, дава шанс и на двамата да свикнат с него. А ако не свикнат, го търпят. Щото няма алтернативно жилище.
При наличието на два отделни, изградени дома, с големи комфортни, купени според гръбнака и прищевките легла, да търпиш банцигът да бичи до ухото ти, няма смисъл.
Хъркането е метафора за навиците ни, за това, в което сме се превърнали с годините. Сега да не ми напишеш "аз не хъркам".

Успешно съм си се влюбвала и преди 30, и след 30. Разликата е, че като по-малка се опиянявах от емоцията, а после започнах да се влюбвам в човека.

Да, да... На любовта всички възрастни са подчинени.
Написах това по повод, че в някакви влюбвания по-натам в живота, след разводи или дълги периоди сам, хората по-рядко се събират под един покрив. И си мисля, че е защото са изнервени и не се наспиват добре заради споменатите причини. Не че, ако са женени всичко ще им е наред и не хъркат, но липсва вариант да живеят отделно.
Сещам се за две-три близки приятели, които си намериха гаджета, но всеки си живее, където си е живял и преди.

Revoker, ами той човекът не беше такъв като го срещнах. Аз го познавах от дете, бях на 7, когато се запознахме. Беше ми като кумир - красив, спортист, цялото училище влюбено в него, а той - в мене. Как да не се ласкае едно хлапе. После дойде прехода, паднаха му разни възможности и явно да ходи по наклонената плоскост го влечеше.

И аз мисля, че не мога вече да се влюбя. Дори и преди десет години да беше, пак ми се струва, че нямаше да е възможно. Харесвам разни мъже разбира се, имам си типаж, съответно забелязвам тези, които влизат в него. Но влюбване няма, дори и да имаме отношения, аз си оставам някак отдалечена. За пари не става дума изобщо, тук почти всеки работещ може да си покрива нуждите и даже да си осигури висок стандарт според разбиранията си. Но да живея с някого под един покрив, да се съобразявам с навици, които не ми допадат, дори да давам обяснение, че ще закъснея днес и заяо, някак вече не мога да си го представя.

Даже малко тъжно ми става като си помисля, защото си спомням, когато съм била влюбена как съм се чувствала. Все едно имах крила и можех да летя. Доста приземена съм сега, но няма как - мъдростта идвала с годините.
Не знам как ще ти хареса чужденка. Зависи и каква, много са различни една от друга, а също и от нас, но си мисля, че трудно ще допадне чужденка на български мъж. Не говоря за секс и привличане, там народността няма значение, ами за съвместен живот и интереси. Струва ми се трудна работа. Но ти желая от сърце късмет, ако това искаш!