В момента чета ... 91

Балкай, може би ти е направило впечатление, че той е многолик като писател. Книгите му са толкова разнородни.
Следобеди с Изабел беше първата негова, която прочетох. Много чувствена и трогателна.
Специални връзки за мен е доста силна, но трябва търпение за нея. Почва с бавно темпо, а после помита.

Изкушение, Моментът и Мираж не съм ги чела.

Разочарование за мен бяха Сделката и Пет дни (въпреки че тя е доста реалистична, банална история, която всяка приятелка може да ни сподели, но пък е написана добре).

Страх от светлината също е слаба, въпреки че е интересна и застъпва аргументирано важни теми.

Мъртво сърце (която го прави известен и мисля, че му е първата) е щура и особена. С доста черен хумор и едно много специфично дръзко, мъжко писане (ала Ървин Уелш). На мен ми беше интересна и дори забавна, но не бих я препоръчала.

Кои си чела ти и какво мислиш за тях?

И аз съм запален фен на Фрида Макфадън. Прочела съм всички издадени до момента нейни книги ( в момента чета последната - The Boyfriend). Не съм сигурна с какво толкова много ме привличат, но ги изчитам на един дъх, дори и да нямам особено време за четене. Особено ми харесва страхотното й чувство  за хумор (най-често в подхвърляни забележки и реплики в мислите на героите), сюжетите на медицинска тематика и неочакваните обрати в повечето произведения. Може би от подобна литература имам нужда точно в този етап от живота си, не зная, но книгите на Фрида никога не ме отегчават.

Разочарованията са ми "Пет дни" и "Живот назаем". Втората е много харесвана, но ми остави гаден вкус в устата, особено в началото много ме дразнеше драмата на главния герой. Първата държеше прилично ниво до средата и зави рязко в гадна посока. Определената от теб за слаба "Страх от светлината" ми хареса, но не колкото "Мираж". Не мога да му отрека обаче, че и четирите книги са коренно различни.

А съм от харесващите Дъглас Кенеди.
Чела съм "Мираж", "Моментът" ,"Специални връзки" ,"Сделката" и "Пет дни".
Всяка ми е харесала с нещо. Но "Моментът" ми е любима!
Ще потърся и останалите,  за които сте споделили.
Благодаря!

Прочетох "Аз, Анна Комнина". Хареса ми книгата, но към края как ме издразни героинята.....
спойлер

Може би не се изразих правилно и нахвърлях набързо, но на мен също ми хареса Страх от светлината, но в сравнение с другите на Дъглас Кенеди, тя ми се стори по-слаба. Кратка е и почнеш ли я, няма оставяне. Но авторът е толкова аналитичен и умел в описанията на житейските превратности, че ми се искаше да беше писал още.

Точно, както е писала Nez - всяка книга на автора ми е харесала с нещо. Държал ме е на тръни и с интерес.
*
И да добавя за Поща за госпожа Бромли, която прочетох и много, много ми хареса. Едно пътешествие по следите на изгубеното време, надежди и хора. Написана толкова човешки и с такъв прекрасен език и стил. Личи си, че е подготвяна 5 години и облегната на сериозни проучвания. Всеки един герой е истински герой, с достойнства, идеали и кураж.
Досега си мислех, че двата романа на Брайс са много различни и вече когато стигнах до финала - разбрах кое ги обединява. За мен това е фактът, че авторът пише и изповядва християнски ценности, личи си, че го вълнува какво е Бог в живота на хората. Косвено, в противоречие или по пътя на човешката съдба, той присъства като коректив.
И определено Поща за госпожа Бромли ми хареса повече от Творецът на ангели.
Прииска ми се да посетя Поперинге и със сигурност ще го направя след тази силна и въздействаща книга.

В момента чета "Кървавата годеница" на  Кармен Мола

Рагнар Йонасон. Вече съм готов с първите 2 (от 4 на български) и мога да доложа впечатления.
Поредицата „Сиглюфьордюр/Тъмна Исландия“ (Siglufjörður)
Включва т.нар. предистория за инспектор Ари Тор Арасон (2009; която даже на руски не намерих) и още 6 (последната от 2020 г.). Практически, ако не броим „нулевата”, първите 4 книги са достъпни и в е-варианти, както аз ги събрах.
Лично сравнение: По-добро четиво от книгите на Ирса (които изоставих овреме).
Паралел с „нейчър-кримито” за остров Луис – като гид в затънтено, рядко и любопитно кътче – този път съвсем горе в сев.Исландия: природата, градчето (и няколко околни), времето, пътищата и тунелите, лавината, действителното изригване на вулкан – покрило столицата с пепел… Не е толкова визуално въздействащо описано, но ми хареса и научаваш нещо ново за тия странни земи.
Отделно, и почти не е шега – можете да „поразгледате” (от другаде) географията на действията.
Злото при Йонасон има добра предистория в отделните (засега две прочетени) книги, серията е хронологична – но могат да се четат и сами за себе си, историите са различни, каквото трябва да се знае за героите от предишното им „участие” в кримката – разхвърляно е в поредния сюжет. Да, като книжно време, са старички – около и след краха на „Исландското икономическо чудо”. Но познати от сканди-трилърите злини не липсват и тук (насилие, семейни обременености, трафик на хора, алиенация – водеща към самозатриване, ревност и завист; и „добрата държава” с нейните коректно загрижени за личните права и свободи на гражданите органи – които проспиват очевидното под носа им).
Няма чак толкова екстремни герои като Хуле или Лина. Но и исландците са доста самотни. Злодеите също не са толкова крайно хорър...
Не са шедьоври, не са толкова психо (аз обичам такива), но няма скука или описания, пълнещи страници – както, за мен, у Ирса. Ще научите още, че исландските лекари специализират в чужбина, че медийната параноя е каквато навсякъде, че полицаите от малкото селце са пригодни колкото от нашите подобни (това на шега), че късове сушена риба се продават в кесии като „хрус-хрус за смучене”, но хората пушат цигари – а не си слагат „снус” под долната устна.
Самият Рагнар Йонасон е

На мен пък ми бяха безумно скучни, а книгите на Ирса са по-добри.
В момента чета "Мирис на смърт" от Саймън Бекет и се кефя на макс. Много "мое" четиво. Преди нея прочетох "Мъртви лъвове", втората част от поредицата за Блатната къща на мИк Херон. По принцип не съм особен фен на шпионски книги, но те не са точно такива. А английският хумор е на ниво.

И аз се наслаждавам на английска изтънченост и хумор с Джон Бюд и Смърт на Ривиерата. Класически криминален роман, част от подбора на британската библиотека. Съвсем в началото съм, но усещам, че съм на място. Засега е страхотна.

И Ирса, и Рагнар са ми любимци!
Всеки си има своя характерен почерк и място в сърцето ми Ирса е по-детайлна, Рагнар е по-обран (по мъжки), но и двамата са топ!

Дидка, сега ли откриваш Саймън Бекет И той ми е любимец

О не, чета 4та или 5та негова. И на мен ми е любим, дори въпреки описанията на трупове и процесите на разлагане. Само гледам да не ям, докато чета.

Любими!

Вчера започнах "Балада за Георг Хених" и спрях, че усещам как сърцето ми се разбива на парченца. Много ми харесва.

Поред ли четеш поредицата? Аз съм на петата книжка, в момента я чета, Мъртви води. Много харесвам мрачната атмосфера на книгите на Бекет. Направо те задушава с описанията си на блата, мъгли, дъждовни мрачни дни, кал и в същото време е адски живописно! Но като цяло не харесвам развитието на поредицата. Първата книга много ми хареса, грабна ме веднага, но с всяка следваща... не вървят нещата. Не усещам надграждане нито в сюжетите, нито в образа на Хънтър, стават все по- бавни и скучни. Ще дочета наличните ми книги вероятно само заради атмосферата и защото Хънтър ми е много симпатичен.