Как да постъпя без да обидя никого?

Аз го разбрах по-скоро, че е нова и я гъбаркат. На ново място някои се изживяват като великани и дай да тъпчем новия. Нов не значи джуниър. Пък и джуниър да е, дай да го утрепем с камъни.

В този случай, не е проблем дали ще обидиш някой. Чувствата на хората, не са твой проблем. Кой как възприема дадено събитие, може да е много различно от каквото си представяш.
Ти си мило момиче, но във форума се държиш като драма куин. Това дава предпоставки за проблеми. Проблеми, които или са ти в главата или сама си създаваш.
Ако си недоволна от работата и имаш алтернатива или пък можеш да си позволиш да седиш без работа - подай молба за преместване. Ако не я удовлетворят - напусни.
Шансът да попадаш на сходен е голям. Пак ли ще бягаш?
Ако пък не можеш да останеш без работа, приемаш, че не ходим на работа, за да сме си приятелки. Да, яко е, ако се случи да си паснем, но не е основното.
Гледаш си работата. Изпълняваш задълженията си. Идваш на време и си отиваш, когато ти свърши работата и толкова. Чакаш да мине. И това ще мине. Видят ли слаба брънка като хиени се нахвърлят, но само ако виждат, че могат да те уязвят. Преките мениджъри от своя страна, не желаят да се забъркват в драмите на служителите. Искат просто да им свърши смяната.
Важното е да не гледаш на себе си като жертва. Защото не си. Можеш да намериш решение на проблемите си. И няма никакво значение кой на кого се обидил, вие не сте гаджета. Вие просто работите на едно и също работно място в момента.
Всичко ще се нареди, ако изчакаш и се успокоиш. Или поне на следващата работа смени стратегията защото това ще те преследва.

Какво ще стане, ако прескочиш твоята мениджърка и кандидатстваш направо в отдела, в който си се прицелила? Имат ли обяви?
Личното ми мнение е, че да говориш с прекия си ръководител как искаш да се преместиш в друг отдел не е много добра идея. А особено пък ако отделът, където сега си, е взел-дал вече, колективът е зле, мениджърът се мъчи да го играе неконфликтен и оставя служителите да се оправят сами, понеже били големи хора.
От друга страна, ако в твоя случай другият отдел няма обяви, някак да отидеш при другия мениджър за личен разговор изглежда провокация, доста по-голяма от кандидатстване по обява.

Всеки тъп ръководител, който не умее да предприеме нищо, оставя хората сами да се разбират, защото били големи.

Да не стане само ръководителите на два отдела да се карат за Ариеле и всеки да вика "Вземи я ти!". Доколкото се подразбира, пазарът на труда в нейния случай не е необятен и с неограничени възможности.

По-лесно е така. В отдела, в който съм подочух, че "новите* масово се изпаряват. Чудя се защо ли?
Аз не искам да съм приятелка с тях. В никакъв случай - искам просто да не си крещим през половин час .
Работата, която вършим е достатъчно кофти.

Как си крещите?!? ...за какво?

Знаеш ли, аз всеки път имам прекрасното намерение да се разделим мирно, кротко, с благодарности и със съжаление, че така се е получило, но никога не става по моя план и месецът за предизвестие винаги ми е най-тегавият и едва извлачващ се период там.
Шефовете се държат обидено и въобще правят всичко възможно аз да се убедя, че взимам правилното решение да се махна.
На предпоследното място, от което избягах, госпожата ми пожела всичко да ми се върне и не ми плати. А аз горката две седмици се чудех как ли да й го съобщя по-меко, по-леко, да няма обидени…
Изслушах й тирадата колко съм зле, тръшна ми вратата и направи така, че подскачах от чувството за свобода и лекота, което ме обзе след раздялата ни.

И аз питах за конкретни случаи, ама не ми отговори.
Ариел, да конкретика малко. Всъщност в каква сфера работиш?
Също така да ти кажа, че ми се е случвало да пускам писмена жалба срещу колеги за подобно поведение.
Има си резултат.

Много кофти Esmee.
Да работиш, да си съвестен, да пуснеш предизвестие и да не ти платят.
Защо не подаде жалба срещу нея?

Случвало ми се е преди много години почти завършила гимназия за месец работех в магазин за обувки.
Чух, че са сменяли често персонала, но не ми казаха, че и не плащат.
В последния ден /не знаех, че е  такъв, въпреки, че бях решила да напускам/ изчезна една обувка от витрината. Шефката 3 пъти беше през деня, изпращаше ме да и купя кафе, сандвич.
Вечерта идва, мотае се, оглежда обувките и вика къде е другата обувка на този чифт?
Викам не знам. Онази ме обвини в кражба, викам как ще открадна и то една, може клиент да е взел. Вика ми защо клиент ще краде една.
Викам и ми може пък ти да си я скрила. Каза ми да се махам и да не се връщам и че няма да ми плати.
Без договор бях. Иди гони Михаля.
Същата беше съпруга на свещеник, попадия. Много уж възвишена, уж чете религиозните книги, плямпа, ама ето на. Ниско качество човек. А мъжа и свещеника беше алкохолик

Казваш как ти се чувстваш, а не акцентираш на ничие поведение, не казваш име и какъв цирк ще стане, също не е твой проблем. Ясно казва, че не се чувствам добре,......не желаеш да работиш в този отдел, има ли ли други алтернативи, защото тук няма да останеш. След това мълчиш и слушаш, защото може да има друга алтернатива  а не тази която ти си представяш. Важното е да не се оправдаваш, да не стане детска градина, кой на кого е взел парцалките. Също и не е твой проблем да "спасяваш" отдела, че някой си излизал в пенсия, ама въобще не те интересува това и това не е довод.

Не, бе, странно ми е....Щото вкъщи може и да повишавам тон понякога, ама в работата не си позволявам, дори и да съм ядосана. Случвало се е някой колега да го избият нервите, да се разменят някои думи, изрази, дори и на висок глас, ама това се случва супер рядко, примерно един-два пъти годишно, може и по-малко.....

На работа ми се е случвало, но зависи от ситуацията.
Понякога не може ако някой си позволява и излиза извън рамките на възпитанието да не се озъби не става.
Не винаги, понякога е нужно с тих глас да съскам и става.
Но това не е било често.

Относно грубата шефка. Не е вярно, че нищо не може да се направи, но зависи от колектива.
Ако всички са недоволни от грубата шефка може да я изгонят.
На предишна работа сме го правили. В един момент ни писна от агресията,злобата и и факта, че ни товареше и ни караше да оставаме извън работно време без заплащане.
Страшен скандал спретнахме. Три си метнаха молбите.
А метнат ли си три молбите в този отдел, нещата се закучват и буквално спира работата на цялата фирма, защото обучението е 6 месеца.
Та имаше събрание, всеки си каза каквото му е на сърце. И казахме, че не искаме да работим с тази жена повече. Имаше и още изявиха желание да се махнат, ако тя не се махне. Беше си блъф, знаех ги, но се получи.
Буквално и на трите се молиха да не напускат. Само една не се съгласи, но и си беше намерила друга работа.
Дори и с нейната липса го закъсахме.
Та смени се шефката за седмица да предаде длъжността, стана по-ниска от тревата и о чудо, можела да бъде възпитана. Върнаха я на старата длъжност.
И това не беше малка бг фирмичка, а международна.
Та не винаги шефа коли и беси. И служителите го могат, но трябва екипност.
В една голяма верига преди години, касиерките - 30 на брой бяха с много ниски заплати. А до тоалетната не ги пускаха дори.
Говореха мило, питаха за увеличение, да се спазват почивките, нищо.
Вдигнаха се на стачка, че нямало да работят еди колко си време. За съжаление 10 овце провалиха и отидоха да работят от страх.
При следващата стачка бяха задружни. Всички касиерки подадоха молби за напускане. И казаха, че 2 часа няма да работят.
Ей тогава как омекнаха, изпълниха им всички искания. Че и повече.

За някои работи сякаш не е нещо уау да се кресне. В офис среда е недопустимо, но в кухните на ресторантите си се крещи.

За мен е недопустимо да се крещи на работа, независимо къде. Може понякога някой да се поозъби на друг, но да не е нещо фрапиращо. И аз не съм в настроение всеки ден и може и нещо дребно да ме подразни. Ама аз не си го слагам и бързо ми минава...

Има много фирми в офиси се крещи.
Късметлийка си, че не си попадала в такава среда.