Къща на село - необходимост, мода или набутвация?

  • 51 333
  • 1 243
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 18 598
Не е задължително да има живот в селото, щом няма какво да се прави там.
Разбирам човек да харесва работата на двора. Обаче да ходи да се мъчи с физическа работа, която се върши от машини от поне 50 години, само защото селото замира - не.

# 121
  • Мнения: 22 662
Възраждане на българското село няма и как да се случи с наличната инфраструктура. А подобрението на инфраструктурата пряко зависи от броя на адресно регистрираните жители. А хората, когато имат възможност, масово предпочитат да си запазят регистациите в големия лош град - било заради място в добра градина или училище, заради зона, нещо друго...
И т.н.

# 122
  • Мнения: 1 117
Израснала съм в къща с двор в центъра на града, всичко административно, културно и битово ни е на един хвърлей - не бих си го причинила, ако имам избор. Цялата грижа по къщата и двора е безумна загуба на време, а с годините и натежава. Ако се комбинира и с допълнителен път до града, освен пътя в самия град, напълно се губи ползата от евентуално по-ниската цена.

Това е много важно уточнение и ми се струва много логично. "Къща на село" е двойно затруднение - един път изпитваш трудност от поддръжката на самата къща, която е несравнима с поддръжката на апартамент и втори път изпитваш трудност, ако къщата е отдалечена. Знаем всички, колко е трудно да се мъкнат мебели и да се викат майстори дори в центъра на града, представете си колко е трудно да се завлекат в средата на нищото, насред пустошта. Но това е положението, хората искат да се пробват, купуват стари къщи в отдалечени села и после като срещнат трудности се чудят - да ги продават ли, къщи за гости ли да ги правят, летни вили ли да ги правят...Такова впечатление остава в мен - налели са много пари, а възващаемостта е малка.

# 123
  • Мнения: 19 562
За съжаление си права, че няма да се възродят и това е много жалко, но времената са други.
За мен например в градовете нищо яко няма.
Но аз не ходя по заведения и дискотеки,нито ми трябва кой знае какво.
Мина ми времето на тези неща.
Единствено театър и култура и чат -пат някое събитие биха ме докарали в големи град.
Но при нас и постановки напоследък много се правят, та сега и това не ми липсва.
За младите и тийновете си е важно.
Аз съм старомодна провинциалистка.
Не искам барове, дискотеки и молове, нито големи магазини. Ако пък много ми се прииска лудница(понякога и това ми се случва) кеф ми София, кеф ми Пловдив на час път.
Хобитата ми са свързани с други неща.
На мен ми трябва спокойствие, книжка, филмче и тишина. Не са ми фактор забавленията и яките неща е големите градове.
Хич не ме блазни лудницата.
Ето, липсва ми един хубав фитнес, бих пробвала да ходя, ама  нашия е пародия.  
Но все в някой момент някой ще се сети и това ще го направи.

# 124
  • София
  • Мнения: 295
Това е тема за предпочитания и тук няма правилен или грешен отговор, всеки както се чувства щастлив. Спомням си началото на тази година беше ако не бъркам, когато наваля съвсем малко сняг и задуха вятър /дето преди години имаше преспи до коленете/, но сега и най-малкото отклонение от времето ни вкарва в паника и изгасиха тока и спря интернета за известно време. Настана хаос, чувстваш се сякаш светът е спрял. Спомням си как обикалях стаите и се чудех какво да правя..Наистина не знаех и нямах какво да правя. И това ме ужаси. Доколко зависими сме станали от екстрите на съвремието, при все, че съм хванала време, когато не беше така. Днес храната ми се доставя до вратата /дори често пазарувам онлайн продукти/, свързването с хора е достъпно по всяко време и изобщо всичко е на един клик разстояние както се казва. Изкуствен интелект, лесна достъпност и с това и закърняване сякаш на собствените ни ресурси. Понякога това ме плаши, макар да съм станала зависима. Но както казах, човек свиква. Периодът на карантината ни обърна някак към базовите потребности и видяхме, че по върха на веригата, в края на краищата най-важните неща са здравето и подслона. Аз съм "за" хората да живеят както намерят за добре за тях самите. Всеки според вижданията и нуждите си. Дали в шумния град или на спокойствие на село, няма никакво значение. Затова не търся отговори защо някой решава да живее по определен начин.

# 125
  • Мнения: 9 410
Аз живея в голям град, но пътувам до съседния още по- голям град, защото работата ми си заслужава. Правя компромиси, когато има защо. Иначе е лесно да не пътуваш или дори да не работиш, ако можеш да си го позволиш. Аз не мога. За българското село, ами вълнението ми как се развива то е равно точно на нула.

# 126
  • Мнения: 18 598
Доколкото разбрах, не е съвсем за предпочитания, а ако има ограничения в избора, какъв ще бъде той.
Аз съм абсолютно ЗА човек да си следва желанията и мечтите, но например виждам доста голяма разлика между отношението на ориентираните към града и ориентираните към селото. В хода на такива дискусии все се стига до едно противопоставяне на Истинския Човек с Ценностите, който живее на село, срещу мързеливия алчен псевдокултуртрегер от града. И някак не ме кефи това, точно защото се предполага, че става дума за предпочитания. А май не са само предпочитания.

# 127
  • Мнения: X
Според мен до голяма степен предубежденията към селата и малките градове, как не бил лесен животът там, понеже нямало всички удобства наблизо и т. н. се дължат на манталитета формиран от социализма. Защото от тогава селата започват да се обезлюдяват, строят се жилищните панелни комплекси и постепенно се насажда убеждението, че да живееш в къща, на село е нещо назадничаво, съвременният човек трябва да бъде и да се труди в града, с което да допринася са светлото бъдеще. Същевременно е имало софийско жителство( а май и за други по - големи градове е имало), т. е. не всеки е могъл свободно да се засели в големия град, а тъй като забраненото винаги е желано, може би затова много хора приемат апартамента и града като свобода и сбъдната мечта, а къщата и селото като заробване и закрепостяване. Но все пак всичко се променя, вече има доста възможности да работиш дистанционно, за себе си, да изкарваш пари от интернет, без да си зависим от намръщения работодател в офиса, както и живееш нормално в къща без съседи с хиляди претенции и все повече млади хора това го разбират.

# 128
  • Пловдив
  • Мнения: 20 682
Нарциса, къде точно се усеща "противопоставяне на Истинския Човек с Ценностите, който живее на село, срещу мързеливия алчен псевдокултуртрегер от града"?
Аз щото усетих само пренебрежение към селото в някои постове.

Културтрегерите, псевдо или не, хептен пък нямат общо.

# 129
  • Мнения: 18 598
По социализма друго предубеждение май се развива - че учèният не бачка достатъчно. И доста хора чувам и чета сега да скърбят как не работим с ръцете си.
Магдена, имаше и в тази тема изказване как хората по ковид осъзнали кое е ценното и се обърнали към простичкия бавен живот в провинцията и в частност селото.

# 130
  • Пловдив
  • Мнения: 20 682
На село винаги е било по-трудно и по-скучно като цяло и затова потокът е почти само еднопосочен към града още отпреди "Железният светилник" дори.
В книгата са само Стоян и още неколцина от героите, но днес маса народ от по-големите градове, в това число аз, сме потомци трето-четвърто поколение на селяни и жители на малки градове, установили това горното много преди социализма.
Роля за струпването на хора в градовете, както знаем още от училище, играе индустриализацията и механизацията, по-високото образование и дейностите покрай него и още много неща. Не съм сигурна в днешно време за инфраструктурата доколко е наистина важна за задържане на село.
Вярно е, че селата се изпразниха в средния и късния соц и малко след него, но изобщо не съм сигурна дали баш тогава е насадено предубеждение и дали точно на него се дължи. Може би пък точно тогава е свършило населението на селата. Wink

# 131
  • Мнения: 14 993
Специално в нашето село населението днес е повече отколкото преди "10-ти"...

# 132
  • Мнения: X
Но все пак, преди повечето хора и по градовете са живеели в къщи, а не са били набутани по блокове.

# 133
  • Пловдив
  • Мнения: 20 682
Така е, да. И тогавашният град не е като сегашния, и селото не е като тогавашното, и миграциите днес са нещо обичайно, и всичко си има както изключения, така и предимства освен недостатъците и обратно. Всичко е на едро и генерализирано, не може иначе.

Колкото до работата "с ръцете" от поста на Нарциса, тя според мен не е самоцел, а нещо, без което животът и икономиката не могат. "С ръце" в най-широк смисъл като производство на всичко, от храна и дрехи до машини и специализирани стоки, и не непременно с чук, длето и мотика, ако същото става с машина. Опасно е в национален план да се разчита за всичко на бай китаец да го произведе и достави. В личен - полезно е да можеш разни неща.
В тоя смисъл и аз, дето иначе ме мързи, та ми се плаче, също съжалявам, че не работим повече с ръцете си.

Последна редакция: сб, 28 сеп 2024, 14:58 от Магдена

# 134
  • Мнения: 1 117
В хода на такива дискусии все се стига до едно противопоставяне на Истинския Човек с Ценностите, който живее на село, срещу мързеливия алчен псевдокултуртрегер от града. И някак не ме кефи това, точно защото се предполага, че става дума за предпочитания. А май не са само предпочитания.

Точно така, има такова противопоставяне и то дразни. Само се подхвърля наляво и надясно как нашите деца никога нямало да разберат колко е хубаво да работиш с ръцете си, да се забавляваш без телефон и затова сме виновни НИЕ, че сме с промити мозъци и се тъпчем по панелките и робуваме на работодателите в големия лош град. А влогърите, които създават от живота си на село цял бранд, не ни обясяват откъде идват средставата им за охолен живот и не изпускат телефона и за миг и не пропускат да снимат нито едно доене на крава как по-точно показват, че се забавляват без съвременни технологии?

Който иска да живее в по-отдалечен район, но не е повод за чак такава голяма хвалба, дразни ме като започнат да се вживяват на герои от разказ на Йовков.

Общи условия

Активация на акаунт