Приятелят ми иска да направя аборт

  • 8 044
  • 213
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 6 029
Което с нищо не променя факта, че тва дете няма да може да го гледа както подобава, ако го роди. И да я еманципирате, и да нея - все тая.

Някъде назад се писа, че ще го метне на родителите си докато изкара образование и стабилен доход. А някой пита ли ги тия вероятно все още силно активни и работещи родители как и дали искат да отглеждат грешката на дъщеря си? Не всички, но изключения биха казали: "Оправяй се".

# 196
  • Мнения: 5
Коментира се едно и също явно никой не вижда написаното от авторката,аз не съм запозната и не знам какво да ти кажа,но най-добре иди на лекар,недей да чакаш.
от авторката: Благодаря на всички. За окуражаването,за критиката и за градивната такава! За да не оставям историята под въпрос относно това как се е развила, хапчето очевидно е подействало, на сутринта,когато станах бях подгизнала в кръв,имах ужасни болки в корема,но странното е,че днес кървенето е сравнително по-слабо,няколко капки за целия ден…Странно,защото гинеколога ми каза,че ще имам обилно кървене МИНИМУМ седмица,а може и до месец…Също така плода не е изхвърлен,единствено кръв,чиста кръв и ужасни болки. Реално аз нямам представа как трябва да изглежда плода,но най-вероятно ще разбера,ако нещо изпадне. Та това е,гинеколога каза да го посетя след седмица,така че… Ще чакам. И сега като прочетох това,което съм писала,звучи донякъде нелепо,но бях афектирана,объркана,ядосана,прилив от емоции. Друго,което искам да добавя относно един  коментар(или повече)-Да,живея с нашите все още,но работя,не вземам джобни от тях.😀Мога да кажа,че донякъде сега мисля по-трезво и е станало това,което е трябвало да стане. Да,гадно ми е няма да отричам,първата ми бременност да завърши с аборт,но в крайна сметка,ако бях решила да се опълча и да задържа бебето,въпреки неговата воля,той щеше да остане с мен,но винаги щях да знам,че един вид е тук “по принуда”,той има други планове на този етап,иска да се развива и не мисля,че имам правото да го спирам. Надявам се да няма някакви усложнение,защото четох наистина дооооста по темата с медикаментозния аборт. И след някоя друга година,когато ще съм наистина готова за такава голяма отговорност, да го получа отново… Имам забрана от профил,от който написах публикацията не зная защо,но затова не можех да отговоря.

# 197
  • Мнения: 255
Коментира се едно и също явно никой не вижда написаното от авторката,аз не съм запозната и не знам какво да ти кажа,но най-добре иди на лекар,недей да чакаш.
от авторката: Благодаря на всички. За окуражаването,за критиката и за градивната такава! За да не оставям историята под въпрос относно това как се е развила, хапчето очевидно е подействало, на сутринта,когато станах бях подгизнала в кръв,имах ужасни болки в корема,но странното е,че днес кървенето е сравнително по-слабо,няколко капки за целия ден…Странно,защото гинеколога ми каза,че ще имам обилно кървене МИНИМУМ седмица,а може и до месец…Също така плода не е изхвърлен,единствено кръв,чиста кръв и ужасни болки. Реално аз нямам представа как трябва да изглежда плода,но най-вероятно ще разбера,ако нещо изпадне. Та това е,гинеколога каза да го посетя след седмица,така че… Ще чакам. И сега като прочетох това,което съм писала,звучи донякъде нелепо,но бях афектирана,объркана,ядосана,прилив от емоции. Друго,което искам да добавя относно един  коментар(или повече)-Да,живея с нашите все още,но работя,не вземам джобни от тях.😀Мога да кажа,че донякъде сега мисля по-трезво и е станало това,което е трябвало да стане. Да,гадно ми е няма да отричам,първата ми бременност да завърши с аборт,но в крайна сметка,ако бях решила да се опълча и да задържа бебето,въпреки неговата воля,той щеше да остане с мен,но винаги щях да знам,че един вид е тук “по принуда”,той има други планове на този етап,иска да се развива и не мисля,че имам правото да го спирам. Надявам се да няма някакви усложнение,защото четох наистина дооооста по темата с медикаментозния аборт. И след някоя друга година,когато ще съм наистина готова за такава голяма отговорност, да го получа отново… Имам забрана от профил,от който написах публикацията не зная защо,но затова не можех да отговоря.



И в крайна сметка сте останали с този човек, който ви накара да направите аборт въпреки вашето желание ? Той очевидно мисли само за себе си и за своите мечти ... Вие си преценете, но си отворете очите ,докато сте още млада ... Успех в живота в момиче !

# 198
  • Мнения: 3 254
Не прави аборт. Не се ли замисли дали не е знак това, че си повърнала толкова бързо хапчето.... А и ти явно не искаш този аборт, щом си се зарадвала, че си повърнала.
И какво ако се разделите с гаджето ти, няма да си първата и последната - това са моментни негативни емоции. Заради капризите на някакъв объркан мъж, можеш да направиш нещо, за което да съжаляваш цял живот.

А останалите, не ви ли е малко съвестно така с лека ръка да казвате на някого да абортира? Значи вашето бебе в брак е ок, ама ако няма брак и пари (сега) тогава не го водите живот?! И му рисувате на момичето мрачни картинки за бъдещето, все едно знаете какво ще се случи. Звучи точно като манипулацията и натиска на гаджето й.

Последна редакция: пн, 30 сеп 2024, 10:17 от Linda*kiss

# 199
  • Мнения: 53 060
Раздялата с гаджето е нищо. Но как ще живее после сама и с "ремарке" още от толкова млада, какви перспективи ще има за себе си и детето вече е сериозна тема за размисъл.

# 200
  • Мнения: 3 254
Случаи има всякакви. Ще й е малко по-трудно в ученето, но не е невъзможно. Примерно, ако учи за зъболекар, на 10тата година вече ще изкарва повече и ще има повече перспективи, отколкото някоя необвързана и без дете, но работеща в call centre. А и в любовта е Божа работа. Кой в кого ще се влюби.
А ако някоя млада двойка е женена, каква е гаранцията, че мъжът ще е жив да си види детето даже първолак?
Да, по-добре да сте били семейство, отколкото никога да не сте били, но никой не знае коя жена как ще й се развие живота. И сега това момиче на 20 може да ви изглежда в кофти ситуация, а след 10-20 години да си живее живота осигурена, влюбена и с пораснало дете.

# 201
  • На изток от Ада
  • Мнения: 11 203
То не се знае дали след 1 или 2 г ще е с този.
Също дали бебето ще оцелее ако реши че го иска. Аз съм с няколко спонтанни аборти

# 202
  • Мнения: 1 318
А останалите, не ви ли е малко съвестно така с лека ръка да казвате на някого да абортира? Значи вашето бебе в брак е ок, ама ако няма брак и пари (сега) тогава не го водите живот?! И му рисувате на момичето мрачни картинки за бъдещето, все едно знаете какво ще се случи. Звучи точно като манипулацията и натиска на гаджето й.

Не става въпрос дали едно дете се ражда в брак или без брак. Но е задължително да е ЖЕЛАНО от двамата си родители, и дори в момента да нямат пари и възможности, да имат ПЛАН и визия за бъдещето. Гаранция да дългогодишно щастие никой не може да даде, но когато става въпрос за дете, една краткосрочна перспектива от 5-6 години е абсолютен минимум при взимане на решението за раждане на бебето. Къде ще живеят, ако жилището не е тяхно, съответните родители-приемници съгласни ли са, разбрани ли са? Ще получава ли майката майчинство, ще получава ли бащата достатъчно, за да се грижи за разрасналото се семейство? Какво ще се случва по-натам - собствено жилище, професионална реализация на майката... Това са основни въпроси, които ако не се обсъдят своевременно и не се вземат решения, после четем оплаквания от мъже, от свекърви, от болнави и изнервени деца и пропиляни животи.
Когато става въпрос за самотна майка, безоблачното ежедневие е огромна рядкост. Колкото и помощ и подкрепа да има от близки и приятели, основната тежест си е върху майката. Едно е всичко да се разпределя между двама човека, съвсем друго - да се понася само от един. Такива решения се взимат рационално, а не емоционално. Съветите, които виждам в тази тема, са добронамерени, хората говорят от личен опит и не чертаят мрачни картини, а описват реалността и напълно възможни сценарии.

# 203
  • На изток от Ада
  • Мнения: 11 203
Е Задължително, аз съм без баща. Майка ми е имала няколко спонтанни аборти . И е забременяла спонтанно с мен. Ми нямам баща нито по документи нито като фигура. Бях на 16 г когато се запознахме , ми не не ме призна и не поддържаме връзка...
Майка ми няма други деца, той също..
Дядо и баба ме отгледаха , майка ми нямаше време.

# 204
  • Мнения: 3 254
Скрит текст:
А останалите, не ви ли е малко съвестно така с лека ръка да казвате на някого да абортира? Значи вашето бебе в брак е ок, ама ако няма брак и пари (сега) тогава не го водите живот?! И му рисувате на момичето мрачни картинки за бъдещето, все едно знаете какво ще се случи. Звучи точно като манипулацията и натиска на гаджето й.
Не става въпрос дали едно дете се ражда в брак или без брак. Но е задължително да е ЖЕЛАНО от двамата си родители, и дори в момента да нямат пари и възможности, да имат ПЛАН и визия за бъдещето. Гаранция да дългогодишно щастие никой не може да даде, но когато става въпрос за дете, една краткосрочна перспектива от 5-6 години е абсолютен минимум при взимане на решението за раждане на бебето. Къде ще живеят, ако жилището не е тяхно, съответните родители-приемници съгласни ли са, разбрани ли са? Ще получава ли майката майчинство, ще получава ли бащата достатъчно, за да се грижи за разрасналото се семейство? Какво ще се случва по-натам - собствено жилище, професионална реализация на майката... Това са основни въпроси, които ако не се обсъдят своевременно и не се вземат решения, после четем оплаквания от мъже, от свекърви, от болнави и изнервени деца и пропиляни животи.
Когато става въпрос за самотна майка, безоблачното ежедневие е огромна рядкост. Колкото и помощ и подкрепа да има от близки и приятели, основната тежест си е върху майката. Едно е всичко да се разпределя между двама човека, съвсем друго - да се понася само от един. Такива решения се взимат рационално, а не емоционално. Съветите, които виждам в тази тема, са добронамерени, хората говорят от личен опит и не чертаят мрачни картини, а описват реалността и напълно възможни сценарии.
Ама най-добре с план-график, разбира се. Понеже нали всичко върви по план Grinning "минимум 5-6 години" Grinning Затова тука сумати теми с "той има афера, никога не съм предполага, че е такъв, имахме планове за второ дете".
И не, не е задължително да е желано и от двамата. Това не е условие да съществува живот. Както и като хората искат бебе, не винаги им се получава. Тогава бихме ли могли да кажем, че значи, че не трябва да имат бебе?!
Авторката може след време да има собствено жилище, добра професия, добри приятели и да си живее в пъти по-добре от някое момиче, женено на 25, родило на 26 и което на 36 се развежда, защото мъжът й се оказва, че е имал паралелна връзка 10 години, а тя остава емоционално разбита, на квартира, без приятели, без доходи, професия и мъж. И тепърва трябва да се ориентира какво значи да си плащаш сметките.
Всички тия неща с подреждането веднага на професията, пък перспективите, са просто едни словесни еквилибристики. Животът е много по-шарен от една ексел таблица.

Последна редакция: пн, 30 сеп 2024, 11:43 от Linda*kiss

# 205
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 8 782
Linda*kiss , извинявам се, но пишеш глупости!
Ти колко деца отгледа сама на 20 години?

Защото моя близка позната, с образование, и работа, и собствено жилище ( купено от родителите и, де), но на нейно име, остана сама. Разделиха се още докато беше бременна, защото се оказа, че господина върти две, три "приятелки"...
Та тя се върна да живее при родителите си, докато детето беше малко, и беше голям зор, върна се след първата година на работа, защото парите не стигат, родителите и водеха детето на ясла и градина, помагаха когато боледуваха мама и бебе...

Отглеждането на едно дете от самотна млада майка, без подкрепа от близките, без професия и възможност за работа ще е  много, много трудно! Другото са златни пеперуди в розова мъгла. Каква кариера, каква реализация?
Моето първите седем години беше със сополи от септември до май, чуках на дърво, че шефовете ми са читави хора,  и не ми правеха проблеми за отсъствията ми, ама и не мога да се похваля със "кариера".

Последна редакция: пн, 30 сеп 2024, 11:44 от Sunshine-rainbow-lollipop

# 206
  • Мнения: 3 254
И какво като твойта позната й се е случило така? Много хора се развеждат, докато са бременни и имат трудности.
А пък има и много жени с деца, на добри позиции.
Както и много жени с деца си намират извинения, че нямало изобщо как да работят.
Случаи различни.

Последна редакция: пн, 30 сеп 2024, 11:51 от Linda*kiss

# 207
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 8 782
И какво като твойта позната й се е случило така?
Много хора се развеждат и имат трудности.
Ми това казвам, че не е лесно, дори и ако родителите ти са зад гърба ти.
Да, ужасно е да се прави аборт, ама като на 20 години не се пазят, тя е студентка, и най вече бащата на детето КАТЕГОРИЧНО не го иска, защо да роди точно сега, от този човек?
 Защо да си го причинява?

# 208
  • Мнения: 3 254
Кой е казал, че е лесно? Аз просто казвам, че съвсем не е невъзможно да се справи.
А ти значи казваш, че човек трябва да избягва всяка трудност с цената на каквото и да е?

И какво като момчето не искал бебе? Той ли има право да решава дали да има живот или не?

# 209
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 8 782
Кой е казал, че е лесно? Аз просто казвам, че съвсем не е невъзможно да се справи.
А ти значи казваш, че човек трябва да избягва всяка трудност с цената на каквото и да е?

И какво като момчето не искал бебе? Той ли има право да решава дали да има живот или не?
Това не е трудност, това е бебе. Дете, което ще доведеш на този свят, непланирано дете, нежелано от баща си.
Аз не бих го запазила и родила в такава ситуация.
Пак те питам, ти колко деца роди и отгледа на 20 сам сама?

След като толкова искаш да подкрепиш авторката на поста, се свържи с нея, плащай медицинските разходи, и се грижи за нея и детето. Ще го направиш ли?

Общи условия

Активация на акаунт