Професия учител - 20 (юбилейна тема)

Предполагам ги съкращават.

Но... след края на работния ден с  клиенти всичко приключва . Клиентите не ти звънят или пишат след 17:30 ч., а родителите обикновено точно тогава се сещат, че имат въпроси, включително и през почивните дни. Очакват винаги да си на разположение за разговор!

Била съм в тази ситуация през 2012г. Тогава две години бях на срочен договор и започвайки втората учебна година разбрах, че ще затворят училището. Реших, че е дошъл моментът за второ дете, за да мога поне първата година от майчинството да вземам пари от училището. Бързо забременях и излязох по майчинство, защото реших, че нищо не дължа на директорка, която ме мота на срочен договор. На всички бивши колежки без една намериха място за работа. Но ние бяхме малък колектив в селско училище. Затвориха го, защото децата намаляха.

Това е така, лесна работа няма. Уважаваме труда на всеки човек, включително на чистача и на касиерката в Лидл.
Но да си учител изисква поне 6г да вложиш в образованието си, ако искаш да преподаваш в университет трябва да защитиш и титла доктор (поне по математика е изискване, по-другите предмети не знам), което са още 3-4г. Да си чистач, или касиерка в Лидл влагаш максимум месец, за да се обучиш какво трябва да вършиш. С еднакви боклуци се занимаваш, вземате сходни пари, но времето, което влагате е различно. Ти можеш да си касиерка в Лидл, но тя може ли да е учител?

Оставаш без работа, отиваш на трудова борса, и в зависимост от стажа си, в продължение на 10-12 месеца ще вземаш около 80% от сегашната си заплата. Поне така бе при мен, преди около 3г.

Ами, клиенти всякакви. Не смееш много да ги игнорираш, защото, все пак, ти плащат разходите - та и след 17.30, че и в 20 часа, си общуваш с тях по лъчезарен начин, и през уикенда също
А за родителите - новата ни класна не отговаря на никого в извънработно време. Уважавам решението й и се съобразявам. До дресировка е.
За Лидл - може и да мога, но не искам да я работя тази работа, защото ми е непривлекателна. И затова там плащат също висока заплата, защото на всички им е непривлекателна, ама някой трябва да се хване да я работи, като стои прав през цялото време и поема целия шит на недоволните граждани. Но мисля, че и вие сте си направили същата сметка, щом не се хващате в Лидл.

Да, часовият диапазон е примерен, но винаги в рамките единствено и само на работния ден. Моят започва в 7:30 ч. и приключва в  17:30 ч.
Разбира се, че е до "дресировка", но предпочитам човешки отношения, не сме(сте) животни. Самият факт, че определяте поставянето на граници от страна на класната като "дресировка", говори много за поведението и отношението на родителите. На никой не би му хрумнало да звънне на  продавач-консултант извън работното време, за да получи информация, но на учителя- не е проблем. И видите ли- "тя не вдига на никого", ама ....защо изобщо сте опитвали?

Мъж съм, но винаги съм се чудил продавачките в Лидл как издържат по цял ден, особено ако имат проблемен цикъл.

Хихихи, може да те търсят, но е за нещо текущо, максимум от предходната седмица.
А реално са малко професиите, в които грижите ти приключват с края на работния ден.
Има длъжности, при които правиш нещо днес, а не знаеш това дали няма да има последствия след 5-10 години.
Може да смениш работата, но отговорността си остава.
Уверявам те, че да те разпитват в полицията за събития отпреди три години примерно, дори и само като свидетел, е доста по-неприятно от вечерно прозвъняване на родител относно двойката на отрочето.

Случвало ми се е да изпратя семейството на лятна почивка, но да остана в града, защото трябва да се явя като свидетел по дело във връзка с работа, която отдавна съм напуснал.

И сега като ходя на почивка телефонът ми е винаги в мене и периодично преглеждам имейла,  понякога се налага да си тръгна от плажа и да свърша нещо спешно на лаптопа за 20-30 минути.
Но нямам право да се оплаквам, защото много хора нямат и десет дни платен отпуск годишно.

Съпругата ми официално стартира работа в 9:00. Поне отучи тези, които започваха да й звънят в 7:30. За сметка на това всяка вечер има по няколко служебни разговора.

Друга моя близка е в търговския отдел на производствена фирма. Сравнително добре заплатена е, но почти няма уикенд, в който да сме се събрали и да не й звънне някой, че е пристигнал някакъв камион с материали или пък е дошъл много важен клиент да натовари две ремаркета с продукция, обаче има еди-какъв си проблем, който трябва да реши.

Та, няма лесно. Вярно е, че голяма част от ядовете са човешка направа и при наличие на добра воля и възпитание са преодолими.

Че какво толкова ти говори за отношението и поведението и възпитанието на родителите? На мен - абсолютно нищо не ми говори! От една страна - работещи хора, които когато се сетят, тогава пишат във Вайбъра. Или когато имат физическата възможност да го направят. Никой не е поставил Ултиматум за отговаряне до 5 минути. И, все пак, много ясно, че ще пиша, когато на МЕН ми е удобно. Също така, при нас не се питат неща, които могат да се попитат в групата на родителите (домашни, тетрадки и прочие). На класната съм писала да кажа за нещо конкретно (че ще закъснее), или че е болен, или по някакъв служебен текущ въпрос. Това е. И това че "тя никога не вдига" - очаквам да стане отживелица. Новото поколение родители не са като нас, дъртите. По-новите родители не обичат да си говорят с теб, ами предпочитат да си чатят.
Напоследък и моят ден е по-натоварен, но пък вземам повече пари. В частния сектор няма служебно увеличаване на заплатите със задна или с друга дата

В училището на сина ми комуникацията е през имейл, нямам телефона дори на класната. Друга крайност, която затормозява излишно комуникацията понякога...Професионална гимназия е, един от доводите им е, че учениците са достатъчно големи за маловажни и текущи неща, сами да се обръщат към класна и ръководство. Реално си гарантират комфорта за мен, като човек от системата ги разбирам, но не пречи и да им се дразня...

Ако си продавач на заплата в магазинче, касиер в супермаркет или  служител на базово ниво в държавна структура - да, но всяка по-висока позиция си върви с допълнителната комуникация - клиенти, шефове, доставчици и т.н. Ако имаш собствен бизнес пък съвсем не можеш да си го позволиш.
Като учител винаги можеш да си изключиш телефона или да филтрираш обаждания в извънработно време. Не го правя, но пък и аз звъня за обратна връзка на родители след работно време, когато на мен ми е удобно и съм си събрала акъла.

Здравейте!Има ли колеги,на които вече толкова им е дотегнало от всичко и се предприели напускане?Физически и психически не се издържа-невъзпитани деца, незаинтересовани родители,ръководство под всяка критика,което решава да те унижава.Имам чувството,че заплатата ми отива в аптеката.Всяка седмица хващам нещо от децата-ето днес конюнктивит.
Замислям се сериозно за напускане.Тази професия изпива всички сили,а отсреща няма нищо.

Писала съм и преди, че работя в училище
 с малцинства. Има доста родители, които трябва да се обиколят лично.... в "съответните" квартали, където доста хора (най-вече дами) се притесняват да стъпят. Но ние, учителите сме "безстрашни"...

Всяка професия си има предимства и недостатъци.

Темата ни е "професия учител" и се предполага, че с колегите в нея ще си помагаме с информация, съвети и пр.

Например днес ше подготвям материали за табло, което учениците трябва да направят в понеделник. Не ме питайте защо те не ги подготвят. Защото нямат лаптопи, а само телефони, защото нямат мотивация, защото нямат...., с две думи: защото са от малцинствата. И на родителска среща идват 1-2-3-ма родители (а са уведомени лично).

☆☆☆  

Vilismilee, отдавна съм казала, че все едно страдам от раздвоение на личността. Най-общо: все едно "гледам някъде отгоре", регистрирам всичко, което се случва, реагирам адекватно, но всъщност не приемам нещата лично. Другите хора се държат според собствените си разбирания, защото те така виждат нещата, а не защото аз съм такава.
Понякога има дни, в които си мисля, че е добре да потърся друго поприще.
Обичам да работя с деца, но не по този начин.
Децата/учениците не са виновни. Средата им, възможностите им, националната политика, всичко оказва влияние върху тях. Системата не отчита тези фактори...

Ако сея пшеница на пясък, в планината или в Добруда със сигурност няма да имам еднакъв добив...

Ами, значи разковничето е, не да смениш професията, ами работното място/средата.

Аз смятам, че е лесно да се работи с мотивирани ученици. Ами не искам да ми е лесно, има колеги които се чувстват добре сред гимназисти. Аз обратно предпочитам прогимназия, но работя повече с гимназисти, за които това което преподавам им е толкова далечно.