Публикувана: 9 окт. 2024, 09:17 ч.
Последно мнение: 20 окт. 2024, 14:27 ч.

Чувствам се гузно

5 899
70
1

# 15 9 окт. 2024, 11:06 ч.

Мнения: 24 582

Цитат на: Roshelle в ср, 09 окт 2024, 10:59

Децата и майката трябва да имат почивка едни от други.Иначе взаимно си омръзват, изчерпват и т.н
Отделен е въпросът, че у доказано, че колкото повече играе родителят с детето, толкова повече губи авторитет.
Мястото на децата , особено такива големи е сред връстниците им.

Боже, наистина ли? Винаги съм смятала, че е супер полезно за децата да играят с родителите си.

# 16 9 окт. 2024, 11:21 ч.

Мнения: 1 104

С порастването на децата все повече от значение е качеството на прекараното с тях време, не количеството. 7-8 години посветени само на децата са повече от достатъчно във всяко едно отношение. Ако продължиш в същия дух има опасност да залитнеш към другата крайност - "аз посветих живота си на вас, жертвах си кариерата, за да ви отгледам" (познавам поне 2 жени с подобни изказвания към вече порасналите си деца).

# 17 9 окт. 2024, 11:55 ч.

Мнения: 93

Ти ходиш на работа за тях❤️ не трябва да ти тежи но яко не ти се ходи напусни🫶

# 18 9 окт. 2024, 12:38 ч.

София
Мнения: 295

Така се отглеждат бъдещите инфантили и това са патологичните родители, които възпитават такива деца. Стойте си до 70 вкъщи, но и тях дръжте до 50, че с подобно възпитание нищо чудно на 50 да са ви до полата...Децата не са ничия собственост и имат нужда от социализация и отделяне и колкото по-рано, толкова по-добре. Дори сте закъсняла. Нищо чудно да започнат да мрънкат всеки ден и да не искат да ходят на градина, да почнат да соматизират с болежки и всякакви лигавщини, защото вие им давате подобен пример. А именно - че до мама е най-добре и така трябва.

# 19 9 окт. 2024, 12:48 ч.

Мнения: 24 582

Чукча писатель...

Жената писа, че децата си ходят на градина.

# 20 9 окт. 2024, 12:59 ч.

Мнения: 47 352

Децата растат и все повече ще се отделят от теб. Колкото по-рано го приемеш, толкова по-добре за всички. Работното ти време е добро, имате достатъчно време след градина. Събота, неделя, ваканции. Всичко ще е наред.

А дали съм се чувствала гузно? О, да. Даже се чувствах гузно, че въобще я пратихме на градина Bowtie

Скрит текст:

Моите спомени от това място бяха направо травмиращи. Бях много тихо и кротко дете, а имахме агресивни в групата и ходех всеки ден със страх. Отделно ни насилваха да си изяждаме всичко, пък аз не си падах много по яденето и в градинска възраст вече нямах нужда от следобеден сън. Още по пътя ми ставаше лошо, свиваше ме корема, гадеше ми се. С една дума, спомням си с ужас за този период от живота.
Като стана време за дъщеря ми, умишлено се забавих с документите, но за късмет я приеха още на 1 класиране (държавна, кварталната ни). Заведохме я първия ден и като ме лъхна миризмата от стола, направо щях да повърна, всички спомени връхлетяха. Чувствах се виновна, че ще подложа детето си на това... но пък тя е коренно различен характер от моя и като минавахме покрай детска градина се хващаше за оградата и искаше да влиза при децата, затова реших да не ѝ предавам собствените си страхове и лош опит. Отиваме да я вземем след първия ден, сърцето ми свито. А тя тича към нас и крещи "Нали утре пак ще ме доведетеееее!" Laughing

дойде първия уикенд, стана сутринта в събота и като ревна, че няма да ходи на градина, направо в чудо се видяхме Simple Smile

Обожаваше градинската храна, ядеше допълнителни порции, когато има.
Не спеше на обяд, но и никой не я караше.
Като виждах, че детето ми е щастливо, гузната ми съвест изчезна...

# 21 9 окт. 2024, 13:06 ч.

Мнения: 4 159

Все едно чета себе си .
Моя е на 2 г и още не е на детска ,ще го пускам на 3годинки ,но от сега мисля за това че няма да сме заедно и ми е мъчно.
Ядосваме по цял ден ,но излезе ли с баща си за 1 час и ми става тежко ,буца в гърлото и ме липсва . Първо дете ми е и знам,че не е нормално и не го правя умишлено ,но ..

# 22 9 окт. 2024, 13:15 ч.

Мнения: 3 437

Преди време една психоложка ми каза, че с раждането започва отделяне на детето от майката. Бавно и постепенно. Градината просто е следваща стъпка, а като влезнат в пуберитета и като по големи още по малко ще ни търсят и ще искат приятелите си. И това е съвсем нормално.
За яслата - при нас не се получи добре, не се чувстваше добре там, но пък в градината явно му харесва повече. Още малко като посвикне и ще му е добре там. По добре е сред децата. Там им осигуряват и повече и по разнообразни игри и като гледат едно от друго или госпожата е по различно от мама.

Спаред мен проблема е в работата - може би ако е нещо, което ти доставя повече удоволствие няма да ти е толкова тежко.

И аз имам лоши спомени от градината, но се надявам нещата сега да са по различни.

# 23 9 окт. 2024, 13:15 ч.

Мнения: 59

Цитат на: Bgmamma12344321 в ср, 09 окт 2024, 09:17

Здравейте мами, така.. има нещо, което много ми тежи, всеки ден се събуждам с буца в гърлото и тревожност, защото наскоро започнах работа, след около 7-8 години пауза. Имам две деца и бях по майчинство почти едно след друго, съответно имах цялото време за децата си. Те си ходят на градина, но преди да започна работа можех когато си реша да ги оставя вкъщи и да си прекарваме време заедно и знаех, че по всяко едно време съм на разположение, сега обаче е друго. От 8 до 5 работя и след работа гледам да прекарвам колкото се може повече време с тях, но ми е гузно, мноооого гузно, че не е като преди. При вас има ли го това чувство но вина? Или аз нещо съм сбъркана.

Една позната разви психическо разтройство поради дългото майчинство и липса на работа. Сега й е много трудно да започне да работи, защото няма самочувствие, че има способности. В момента е на лекарства. Дори и лекарства не й помагат. Не се знае дали ще се излекува. В този ред на мисли, не се чувствай гузно. Децата ти ще са по-добре и ако ти си добре, добре социално адаптирана и значима.

# 24 9 окт. 2024, 13:20 ч.

София
Мнения: 18 165

Явно проблемът не е в раздялата с децата, след като са ходили на градина и преди това, когато си била вкъщи. Може би нещо в работата не ти харесва, иначе би ходила с удоволствие. Помисли дали да не я смениш или прекъснеш, стига да може да си го позволиш/те.

Аз никога не съм била гузна при раздялата с децата ми. Това е част от израстването им. Може би само между първата и втората година с по-големите, понеже на годинка ми се струва рано да ходят на ясла, но големите ги пращах, а четвъртото остана у дома с бавачка на тази възраст. Сега с най-малкия бяхме заедно до 2 г. и вече ходи на ясла (на половин ден, а аз вече не работя изобщо, което не ми е пречка, че сме разделени, понеже така имам време за себе си и за своите неща, а той се социализира). Най-големите ни деца живеят в друга държава и са възрастни. Ето това беше големият проблем при мен. Раздялата е нормална, когато децата са на градина или училище. Това е част от израстването им. Трудно е отделянето им, когато станат пълнолетни и самостоятелни хора, но и това е част от живота.

# 25 9 окт. 2024, 13:39 ч.

Мнения: 783

С моето дете бяхме изключително залепени, поради това, че тя плачеше само за мен и не можех и до магазин да изляза спокойно. Затова и не ходи на ясла, а и съм на мнение, че са твърде малки да се отделят на две години извън дома. Но на градина си тръгна с изключително голямо желание и интерес, точно защото вече на три години й залипсваха деца и все търсеше деца в парка. Затова и от първия ден на градина отиде с желание и така си ходи и до днес /вече последна група/. И мен страшно ме радва сега като я гледам как има приятелчета, компания, среда, как я търсят другите деца, как се канят по рождени дни. Така че, погледни от хубавата страна за самото дете - по-добре ли е такива, които до първи клас са само вкъщи и нямат среда и кой да ги покани на рожден ден /защото едно е събота и неделя в парка кой излязъл, кой не, друго е всеки ден заедно и сформирани компанийки/. Аз и такива познавам, които са отделени от деца и среда, а вкъщи майката започва да не е достъчна за игри, занимания, забавления. После и в първи клас са като аутсайдери. Помисли си за децата колко е хубаво да са сред деца и сред типично детските дейности, които възрастният не може напълно да удовлетвори.

# 26 9 окт. 2024, 13:39 ч.

Мнения: 7 131

Работата ви не е в друго населено място, всяка вечер и уикенд сте заедно. Не разбирам защо е буцата в гърлото? Няма родители, които са 24/7 с децата и това не е и здравословно за двете страни след една определена възраст. По- скоро се адаптирате към новото ежедневие.

# 27 9 окт. 2024, 14:32 ч.

Мнения: 23 774

Тя не е била залепена 24/7 за децата си. В България много жени изкарват 2 години майчинство и после тръгват на работа, а децата им на ясла. И на авторката децата са тръгнали на ясла на 2 години и вече 3-4 години ходят на ясла/ДГ, а тя сега получава буца.

# 28 9 окт. 2024, 14:58 ч.

Мнения: 24 582

Защото досега си е била свободна. Ако реши, ще остави детето в къщи, ако се разболее, няма да взема болнични, ще си го излекува и после можа да го остави още. Дъжд вали, слънце пече, на детето не му се става, майка му си е в къщи и може да не го праща, ако реши. Ако пък иска да си е свободна - децата са на ясла/градина, това са безкрайни свободни дни Simple Smile

Хич не е лошо.

Обаче се заплаща с липса на средства, стаж и самостоятелност и най-вече сигурност, че имаш доходи. Така че , отивай на работа, има си и хубави страни и то не малко и извън гореизброените. Колектив, колеги, самочувствие, среда, професия.

# 29 9 окт. 2024, 15:09 ч.

Мнения: 9

Цитат на: Iris04 в ср, 09 окт 2024, 14:58

Именно, точно това е и моето мнение по темата. Вие сте ме разбрала правилно поне. Simple Smile

Препоръчани теми

Klepsiella pnеumoniae бактерия във влагалището при бременност

Оземпик/ забременяване

Аспирин по време на бременност

Вашите предложения за плейлист за новогодишната вечер. Без коледни.

Причина:

Причина: