No contact - вашият личен опит, мнения, съвети

Някакви модерни игрички са това явно. Да си дадем време да си залипсваме... За цял месец може да се пробвате с няколко човека и после пак да се върнете при зарязания, това ли е идеята?!

Ами да бяхте написали с няколко изречения какво казват гурувците, никой не може да следи всяка интернет пръдня, станала вайръл.

Този метод си има своите особености при прилагане.
Идеята да се отделите един от друг, за да си залипсвате, е само на повърхностно ниво. Във въпросните видеа има обяснение през какви етапи минава всеки от участниците в отношенията от психологическа гледна точка (обикновено, но не винаги). Зависи от това кой е прекратил отношенията, кой е "зарязан" и т.н. Основната идея всъщност е човек да се концентрира върху себе си, върху собственото си развитие, да пренареди приоритетите си, да се опита да се дистанцира от отношенията и да ги погледне и оцени от разстояние. Съветът е да се прилага средно от 30 до 60 дни.
Аз не съм го прилагала, но съм го проучвала от любопитство, защото се интересувам от психология. Общо взето, много мнения на хора, които са го прилагали, могат да се прочетат под конкретните видеа в youtube и в quora. Останала съм с впечатление, че често двойките възстановяват контакт помежду си  (в някакъв момент и под някаква форма), но това не води до трайно възстановяване на прекратените отношения, а напротив - до осъзнаване, че сам си по-добре, че можеш да се справиш, преценката ти за този човек и отношенията ви е била необективна, заради силни емоции, че отношенията ви не са толкова полезни за теб и живота ти и т.н. Може би причината е, че периодът на раздяла обикновено е прекалено кратък и недостатъчен, за да може човек да работи ефективно върху себе си, да се промени, да бъдат изгладени различията и възникналите трудности в отношенията.

Не знам какъв е този метод, но звучи жалко. Ако някой не те иска, то на сила хубост не става. Смятам, че единствената здравословна липса на контакт е с цел да забравиш, да продължиш напред. Иначе ти си прилагаш "метода", обектът на желанията си кара живота и хич не му идва на ум за теб, а ти седиш и си мислиш "ето, само още 1 ден и ще му долипсвам", "още малко и ще му светне лампичката, че ме губи" и загробваш сума време да се надяваш на нещо имагинерно.

Гарантирано ще останеш в класацията му като най-неприлепчивата бивша, понесла културно края на връзката и т.н. За повече плюсове - съмнявам се.

Всъщност, изобщо не е това. Въпросът ми беше отправен по-скоро към хората, които разбират е какво се състои този метод, той е за цялостна преоценка на взаимоотношенията.

Щом се стига до там да преценяваш взаимоотношения с конкретен човек, значи нещата не са наред между вас. Не може ли като нормални хора да седнете и да говорите или пък ако вече нямате желание да сте заедно, да приключите?! Защо трябва да играете игрички, да го размотавате, да се правите на недостъпна и т.н.?! Доста ми е токсично едно такова поведение.

Този метод би могъл да бъде прилаган за манипулация и средство да си върнеш бивш партньор, но както съм обяснила по-горе, не това е целта. Както казах, създава се дистанция, за да може силните емоции да се успокоят и да може участниците в отношенията да ги погледнат по-трезво. И да имат време, през което да работят усилено върху себе си.

А защо не може да работи върху себе си (да кажем, че е наясно с проблемите си), докато е във връзка?

Е, какви са тези въпроси. На ужасно много хора им липсва достатъчна емоционална и ментална зрялост, за да преодолеят проблемите, независимо дали става въпрос за техни лични или между партньорите. Някои са осъзнати, други не са. С някои е по-лесно да се справи човек, с други не е. Понякога раздяла се отразява позитивно, друг път - няма ефект. Общо взето, колкото хора, толкова и особености в отношенията.

Запознатите с този метод ми е интересно да кажат кой от двамата определя, че ще има период без контакт. За един преател питам.

Ако е този, който иска да прекрати връзката - заобиколен начин да се каже "дай ми малко време да се огледам и ако не излезе нещо по-добро, може и да се върна при теб". Ако е другият - евтин начин за манипулация, "чакай да ти покажа как ако не играеш по моите правила, много лесно мога да те зарежа". В такъв случай - вратата. Някой може в неговата си глава да си е планирал, че тази "раздяла" реално ще трае само седмица или месец, но ако ми приложи подобен номер, бързо ще установи, че от моя страна е окончателно.

Всъщност при токсични взаимоотношения този метод е единственият работещ. Стига единият от двамата да осъзнае, че повече няма нужда от този човек в живота си, връзката ще приключи окончателно. Сега, другият може да остане излъган и дълбоко наранен, поставяйки си измислени срокове, след които се надява, че ако поднови контакта, бившия ще подскочи от радост и ще започне да рони сълзи колко съжалява. Така че зависи от коя страна на бариерата е човек.

Ами всъщност, едни отношения могат да бъдат много истински и съкровени, но в хода им да са изказани недомислени думи, които не на всяка цена изискват прошка на момента, чрез какъвто и да е разумен диалог. Идеята е да се даде пространство и на двете личности, време, да приоритизират отново себе си и след това евентуално отново да се потърси път към другия човек, не на всяка цена, но ако той също е почувствал липсата и е преосмислил загубата, защо отново да не се даде шанс?
   Неща от рода на “евтини манипулации”, “окончателно край” и тн може и да са валидни, но не за всеки знаменател.

Защо не си разкажеш казуса? Със сигурност ще получиш по-разумни съвети.

Като почнете с тези гурута и прочее глупости, ми иде да ви пратя на нивата с мотиката. Вие самостоятелно мислене нямате ли, че някакви идиоти, чиито личен живот е провал ви дават акъл, как да живеете, как да се обичате и вие даже ги слушате и изпълнявате.
Разделяте се за 30 до 60 дни, за да се огледате за нещо по-добро и ако не изскочи се събирате пак, за да не сте сами. Така звучи и е така действително. Ама като ви го захаросат и го преглъщате много лесно.

Не мисля, че ще има някакво значение, все пак има много невъзможни за описване и пресъздаване съществени подробности, но за протокола - на по 20 години сме с момчето, с което живях два месеца заедно, не по взаимно желание от любов, той беше много влюбен в мен от старта на нашата комуникация, докато аз изрично се зарекох, че подобен тип мъж няма как да ми пасне. По стечение на обстоятелствата лятото и натрупало се напрежение вкъщи, трябваше да се изнеса, а той беше човекът, който ми подаде ръка и ме прие в дома си. Разбира се той беше пределно наясно с липсата на намерения от моя страна, спахме в различни стаи и тн, но малко по малко и неусетно се оказах влюбена, привързана и с чувства към това момче. Показвайки му своята чувствена страна обаче, а не вече онова sassy girl, което няма как да бъде с него, някак вече и неговото отношение малко се попромени (това момче, на 20 години, без стабилни финансови доходи не е позволил да дам една стотинка за два месеца, живеейки при него и това не се промени, въпреки последвалите караници и кавги помежду ни).
Направи много жестове към мен, с които успя да ме спечели, с напредване на времето обаче, отношенията ни ескалираха, поради факта, че почти всяка вечер излизаше някъде навън с приятели по часове, оставяйки ме в неговия апартамент и легло объркана, несигурна и учеща за изпити (уча медицина). След няколко последвали не много красноречиви скандала от моя страна по темата, а пък от негова - описанието, че се чувства като затворник, искайки от него да остава до мен вечер, отношенията ни придобиха абсолютна меланхолия, той се изнесе в апартамент под наем (този, в който живяхме ние беше на майка му), а аз се върнах обратно вкъщи. Тогава ми заяви, че повече тази връзка не може да си я причинява. Взех се изпитите, оставих го за седмица, потърсих го отново и отново започнахме да прекарваме заедно време в новият апартамент до вчера, когато му хрумна отново да излезе навън в 4 и да де прибере в 7. (по-разбираемо е, защото ние не сме във връзка вече, за разлика от предходните пъти, та реално аз няма какво да му кажа.) След мой опит да се опитам да го спра и да му кажа, че ми е кофти, че излиза и ме оставя сама, се отключи у него отново онова чувство на “затворник” и агресия към мен, такава, каквато беше преди. И този път ми каза, че това го е накарало да загуби обичта си към мен. (Предишния ден ми каза, че все пак ме обича и чувствата, макар и нереализирани на този етап, ги има). Е, вече не са тук. .
    Та идеята ми е в момента е да го оставя, да му дам това време и пространство, за да разбере, че не съм токсична с поведението си към него, а че е нормално, когато съм в неговия апартамент, все пак поне да остане, без да ми създава впечалтението, че излиза, защото му е досадно аз да съм там.

Разказана така историята, реално със сигурност не побира пет месеца гледната точка и на двете страни, но все пак, ако някой го прочете - за това става въпрос.