За приятелствата в по-късна възраст

Привет!💐
Съчувствам ти авторке, обаче ти си още много млада и тепърва ще срещаш нови хора.
Включвам се в темата, защото от известно време осъзнавам, че копнея за нов приятелски кръг и нови познанства.
Не знам много какво да дам като съвет.
Освен да се отпуснеш и да бъдеш по-отворена към хората.
Малкия колектив е добра почва за приятелства.
Опитай там.
Аз имам само приятели, останали от училищните години, които са стари, верни и проверени.
Една, две семейни двойки, кумовете и това е.
Много хора отсвирих в годините, с много се разминах.
Преживяла съм немалко неща в приятелството и не крия, че съм предубедена и не особено доверчива.
Включително съвсем наскоро имах пак такова разочарование от точно такова късно създадено приятелство".
Но въпреки това съм отворена за нови познанства.
Трудно ми е обаче да ги завържа.
Хем ходя на спорт, посещавам много културни мероприятия, гледам да съм част от гражданското общество.
Моят приятелски кръг към момента не удовлетворява социалните ми потребности, така да го кажа.
Много си ги ценя, но просто напоследък ме наторява това, че сме все у дома, все задължения, никой не иска нещо по-различно, всеки скучае, все аз ги търся.
Последният път на Нова година умряхме от скука.
Аз имам нужда от среда и разговори малко извън децата, извън битовизма и семейната тема, извън злободневието. 
Искам по-активни хора около себе си, по -ентусиазирани, повече желаещи да излизат.
С една дума-липсва ми купон и забавления.
Хората много се затвориха.
Това не ми харесва.
Също така усещам, че интересите ми и настройката ми към живота вече са променени.
И имам тази нужда да срещна нови хора.
Много заяждам на мъжките приятелства, съвсем честно си го казвам.
Струват ми се толкова по-искрени, прости и чисти като отношения.
Завиждам и на големи, весели компании.
Искала съм винаги да имаме такава.
Това ми липсва много.
Да пътуваме, да излизаме, да си ходим насам-натам.
Но с ММ стигаме до извода, че просто не можем да попаднем на такива хора.
Бяхме намерили едно семейство, с което много общуване, имаше шанс-и там беше поредното разочарование. Та вече не знам.

И на мен точно същото ми липсва - да излезем и да се забавляваме. Опитах се да организирам женско излизане за един концерт, не скъп, еми всяка почва ох аз не го слушам много-много, не знам дали ще съм свободна, ала бала и накрая всички ще си седят вкъщи. С мъжът ми се отказахме да организираме за Нова година - всяка година каним двойки или в нас в къщата, или да се организираме някъде, но на никой не му се занимава. Всеки си е влязъл в коловоза и е много трудно измъкването. Аз се опитвам, но в крайна сметка трябва и от двете страни да има желание.

Caroline_Bingley, и аз имам много стари приятели, с които сякаш разговорите вече не са, каквото бяха. Разминахме ли се някъде по пътя не знам, ама вече го няма това топло чувство, смях и шеги като се видим. Малко сме като на рондинска среща с лели и братовчеди, за които не знаеш почти нищо и последно си виждал преди 7-8 години. Отговарят уклончливо на всякакви предложения за бар, кино, концерт, екскурзии, почивки и каквото и да е. Общо взето ме обзема една депресия след тези срещи и ги разредих.
Другите от страна на мъжа ми са всичките по двойки, ама от онези двойки, с които можеш да пиеш по едно кафе или по една бира у вас или у тях, но за екскурзии, вила, море - абсурд. Те са от онези хора, които искат да си излизат с някого по двойки, ама нещо нямат уменията за това. Та останаха ми само такива приятелства - да пием по кафе някъде. Всички забавни неща вече ги правя само с мъжа си, въпреки че ми липсва излизането по женски.

Така еhoaxy.
Трябва и от двете страни да има желание, иначе не става.
Същата работа и при нас.
На един ресторант не искат.
Честно казано понякога си мисля добре, че е работата, че тук вольо-невольо имам много общуване с високоинтелигентни хора и може и да се чуе по-различна приказка.
За женско излизане си мечтая откакто съм родила. Женско спа, женско пътешествие.
За съжаление моите приятелки никога няма да оставят децата си макар и за два дни, нищо,че са изключително гледани от баби и дядовци.
Забавление ми липсва. Дори да отидем до местния ресторант не искат.
Или става с триста уговорки.
Или сме все с децата.
Манди, нашите разговори пък са точно каквото бяха. Има си я топлата атмосфера, уют и старите връзки. Като старо вино.
Напоследък забелязах обаче,че ми е много по-интересно да си говоря с приятелите ми мъже, които не са семейни.
Някак нямат я тази обремененост на битовото, на грижите, на умората,нямат ги тези проблеми.
Получават се по-филосфки разговори.
Те пък са самотни, там проблемите са други и така.
Всичко е едно и също, та до болка втръснало.
Мъчно ми е, защото не съм пенсионерка, имам желание да се виждам по-често с тях, като цяло с хора на места различни от в къщи, искам да излизам.
И на кафе не ходим. Вечер на по едно питие, абсурд. Само с децата. И само по площадките и само по къщите.
Много рядко правим нещо различно.
Каквото и да се предложи се мрънка, уклончиви отговори както и ти казваш.
Насила хубост не става, то си е казано.

За тези с малки деца е нормално, уморени са. Като поотраснат децата купонът продължава с пълна сила.

Благодаря за отговорите! 💌
1. Не съм интроверт. Общувам много и с всички хора. Но когато става дума за приятелство и по-лични неща не допускам всеки. Проблемът, е че нямам половинка и,че хобитата ми са самостоятелни и свързани с изкуството, не с други хора;
2. Стремя се да не съм идеалист. Разбира се, че, за да осъществим едно приятелство като чистосърдечно трябват време и ситуации, но ми се ще то да бъде приятелство, а не просто събиране с хора по необходимост;
3. Не съм "мила баба", но дай боже някой ден да бъда Просто както и написах по-горе - 30 е прекрасна възраст, много неща предстоят, но детските години няма да се върнат.
А и предполагам, че при не малко хора ситуацията е същата, та ми се щеше да поговорим (sun)

Ние имаме доста приятели, но не успяхме да намерим близки за пътуване. Ходили сме на море с два пъти с две различни приятелски семейства. Не бих казала, че е имало драми, защото и ние не държим да сме залепени на 100% заедно.

Ако искат да не сме заедно днес, а да ходят на друго място - няма проблем. Като цяло с едните бяхме в чужбина, нещо като организирана екскурзия и бяхме в група.

Напоследък почиваме повече в чужбина и няма много мераклии да идват с нас. Повечето не пътуват толкова с цел обиколки, ходят на море, на село, мръднат за един уикенд някъде и това е. Тези с деца е по-трудно, защото не всеки има баби да ги остави. Моите приятелки са в етапа с бременностите и малките деца и при тях всичко е непредвидимо. Иначе си излизаме в града, просто не успяваме за почивка.

Приятелите са гръбнак, източник на спокойствие и развитие за мен. Има хора, на които партньорът и семейните връзки им стигат и това си е съвсем в рамките на нормалното, но има и друг вид чешити, за които приятелствата са двигател. От тях съм.

Най- живототрансформиращото приятелство, което някога ми се е случвало, го намерих в bg-mamma. Навъртайте се тук, към авторката това, може да Ви се случат и на Вас хубави неща

Чета заглавието, гледам 'по-късна възраст' и се чудя да не би баба ми да е открила бгмама. Майтапът настрана, аз също имах такъв период м/у 20 и 25, след което срещнах страхотни хора на работа, които и до момента са най-близките ми приятели. Говорим за 3ма общо нали не си мислете някакъв футболен отбор. За мен точно двама добри приятели са напълно достатъчни в живота, останалото е пълнеж.

Напротив! Малкият колектив = много ограничен избор.
Аз съм в малка фирма, малък колектив. На различа възраст сме, с различни интереси, на половината им липсват изобщо каквито и да било интереси. Например споделям, че ще ходя на концерта на Ед Шийрън и  ме питат кой беше този, да им изпея негова песен (?!!?!). Другата половина са собствениците - хора със семейства, с ангажименти, нямаме общо време за споделяне. Говоря им на "вие". Няма как да ходим заедно на концерт, дори и да са си купили билети, не са ми споделяли. Според мен, не са проявили интерес към Ед Шийрън.
Има и много прости, които говорят само за манджи и битовизми - какво готвила, какво ще готви, да й кажа аз какво да сготви, че й е писнало да мисли какво да готви.
Работното ми време е такова, че трудно мога да се видя след работа с приятели и срещите ни са твърде разредени, а зимата е голям зор някой да се накани да се видим, въпреки че всеки разговор по телефона започва със "защо не се обаждаш?, къде изчезна?, кво става с тебе, бе, девойко!" Всъщност се обаждах доста редовно, но вече като че ли не искам.

Аз съм съгласна с един коментар по-назад, че с жените трудно се поддържа приятелство. Аз, като жена с приятелки - някои от по-ранните години, други от по-скоро - имам същото наблюдение. Някакси нещата не са на 100%, и лесно се развалят/забравят/променят. Също, като че ли липсва солидарност, особено когато (ти) си сингъл. Когато и те са сингъл, е друго.

Моят съвет е да не си го слагаш изобщо на сърцето - човек трябва да умее да бъде сам със себе си и да е ок с това. Ако в някакъв момент намериш приятел(ка) с която си пасвате и която те зарежда с положителни емоции - супер. Иначе не се занимавай, не насилвай нещата само за да фитнеш в някякъв социален стереотип, гледай си хобитата и живота и хич да не ти пука. Честно.

То с приятелството като с другите връзки. Ти самата не знаеш с кого ще продължаваш да искаш искрено приятелство като се поопознаете, та всичко преминава през повърхностни познанства и събиране по временни интереси. С времето ставате по-близки приятели или не. Това, че не си в двойка не виждам какъв проблем е. Аз никога не съм си подбирала приятелите по това дали са в двойка или не, независимо от това дали аз съм била сама или не. Има хора, които се събират само по двойки, но тях и като съм в двойка не ги предпочитам, но и това е въпрос на вкус.
В наши дни пък имаш цял интернет пълен с хора. С едната ми най-добра приятелка се за познах тук във форума, например. С други във Фейсбук. Просто трябва да ти се общува, да те интересуват другите хора, а не да чакаш някой от първия ден вече да е като второто ти аз, пък лоялен и тн. Тези неща трябва да минат през изпитанията на времето и разни ситуации.
А 30 е смешна възраст, за да я наричаш късна. На 48 съм и последната ми много готина приятелка срещнах миналата година.

И аз съм като авторката, само че на 34. Само че на всичкото отгоре работя от вкъщи и съм интроверт. С най-добрата ми приятелка от гимназията се разделихме, тя ме блокира, защото попадна в лоша компания, опитах се да я предпазя, но много се промени след като се събра с тези хора, стана различен човек и спря да ме търси. До ден днешен ми липсва и не мога да намеря втора като нея.
Имам една приятелка от университета и добре че е тя, виждаме се обаче рядко.
Лошото е, че аз мног обичам личното си пространство и хем искам приятели, хем като ме викат отказвам. Понякога си ми е най-добре сама, с мъжа ми да си стоим вкъщи, да гледаме предавания, да си говорим и да си излизаме, или с майка ми на кафе или по магазините.
Странна птица съм. Запознах се и с една съседка, но ми беше прекалено екстровертна и нещо не можахме съвсем да си кликнем.
Имам и  приятелка, която живее в друг град за жалост, общуваме всеки ден, но онлайн. С нея сме като сродни души и преминваме през еднакви неща. С нея дори се запознахме с Бг мама, видяхме се, но тя замина в друг град да живее.

Това е, не е лесно на тези години да завържеш ново приятелство, особено ако си и по-интровертен. Хората сме много различни и е трудно да си допаднеш съвсем с някой и да го усетиш като твой човек, с твоята душевност. Но пожелавам на себе си и на авторката и на всички, които търсят да успеем да го намерим и да не се отказваме да търсим

Аз създадох две нови приятелства на 33 години. Не ходя отдавна на работа и отдавна са минали студентските ми години, но ето, че е възможно. С една от новите ми приятелки се запознах покрай друга моя приятелка, при която отидох да пия кафе на работното й място и се заприказвахме.

Излизахме онзи ден малко случайно с едни приятели. Така стана, че се засякохме. Те са двойка съпрузи, мъжът е един от най-близките приятели на мм. Имаше още една жена с тях, приятелка на съпругата. Заговорихме се, аз не знаех двете от къде се познават. Казаха, че от спортна зала. Не са спортистки, тренират в свободното време.

В някои зали се организират и други неща, освен ежедневните тренировки. В нашата също е така, лагери, ходене на театър заедно, разходки в планината за събота през деня, коледно парти и подобни. Според мен е идеален начин да срещнеш приятели. Аз като се преместих да живея при мм не познавах никого, излизах с неговите приятели, ама те все мъже. И исках женска компания, намерих чрез такива тренировки.

Зависи и колко е готов човек за нови запознанства и контакти.