За приятелствата в по-късна възраст

Имат повече свободно време сякаш, организират се по-лежерно. На срещи женени, разведени и ергени се държат по-равностойно. Не си говорят как ставали сутрин, правили закуски за всички, ама точно какви закуски и рецепти за вечерята. "Я кажи, брат, какво да готвя на моите!" И братът почва да ръси рецепти. Не им е типично.
При такива женски разговори и подробности какво яло детето и на какво се мръщило, колко точно му била температурата и с какви панадолчета са я сваляли и колко време, какво казала лекарката, ама какви са тези лекари, бе!...., лично аз си запушвам ушите. Усеща се, че не сме си подходяща компания или поне не за дълго време. Винаги питам как са децата, но никога не очаквам детайли. Стига ми да ми отговорят, че растат, слушат или не, учат или не, приети са в гимназия или са пропуснали. Но не и да се започнат подробности кой номер е гимназията, къде се намира, с какво ще пътува детето, какви са там преподавателките, трамваите ще му бъдат ли удобни за плуването после, мократа коса, тежкият сак....
И мъжете говорят за децата си, но не с часове. Споменават някои събития, свързани с тях отгоре-отгоре и си се търсят, за да си говорят някакви мъжки глупости.

Не мисля, че е до мъж и жена. - до човек.
Аз също си имам приятелки от класа (за добро или лошо повечето емигрираха, но поддържаме връзка).
След това имам компания с приятелки от уни, но точно те сега са в епохата на бебешкия и яслен период. Разбирам ги, че им е трудно, те имат желание и се виждаме вечер без малчовците, но за почивки и уикенди - абсурд.

Имам си приятелки и от следващи работи и с тях си се чувсм и виждам.

Приятелите на мм се познават от бебешките колички, живеят си в същия квартал, големи мъже са вече, но са цяла компания и се виждаме с тях. Аз съм си много близка и с тях, кумовете ни са двойка от тази компания и даже аз предложих на мм да изберем тях. Аз се радвам, че си е запазил отношенията, но наистина е до хора. Продължават да си се обичат и виждат , да малко по-рядко, но събота и неделя се виждаме. През седмицата е сложно, но уикенда всеки идва с каквото има - деца, кучета, става весело.

Изчакай до 45-50. Дотогава всичките ти кандидат-приятели ще искат да сексят с теб.

Приятелства се създават най-често от общи интереси, сходна професия. На 30 сте, не сте на 60 - би трябвало да имате интерес към някаква активност, по такива места хората доста бързо се запознават, имат поне 1 обща тема. Всеки е недоверчив, но не се дръжте студено. Ако нещо не Ви хареса изоснови в даден човек, просто продължете напред. Но все пак да не забравяме, че всички сме различни, с различни разбирания и характери, това не би следвало да е единственото основание, което да Ви отдалечи от даден човек.

Да, но предимно жените предпочитат да въртят приятелства покрай децата или да занимават приятелите си с живота на децата си. Познавам и мъже от площадките, които бърборят само за децата, но е по-скоро странно, отколкото норма.
Иначе, да. Има жени, които заявяват, че ще излизаме по женски и няма да говорим за учителки и температури, но 15 минути по-късно темата е децата, семейството, моя мъж, навиците му, ще му извия врата, ти казвам, ти на мое място би ли, не би ли.... Пффффф.

Авторке и аз съм така при мен проблема , ако мога да го нарека така, е че аз вярвам в чистото и искрено приятелство, както и в такива взаимоотношения, а насреща получавам една изгода и то само еднопосочна и това много ме наранява и боли. Затова реших да държа дистанция и да не създавам близки прителски връзки.
Да и аз имам вина най-вероятно, но така ги чувствам нещата, по- добре сама, отколкото.... фалш и театро. За лакардийка и кафе "приятели" винаги се намират.
А и все повече откривам едно красиво и истинско приятелство в лицето на голямата ми дъщеря.
На крехките 11 г. е, но с нея е по детски забавно, прекрасно и вълшебно.

Аз реших да действам малко по възобновяване на приятелствата и греда. С едното момиче се виждаме веднъж годишно, главно по моя инициатива, пак й предложих виждане, и то в нейния град - не можела тогава и не предлага друга дата, а иначе като се видим всичко е страхотно и много се разбираме, но явно си има достатъчно контакти. С другата - пътищата ни се разделиха след университета, излязохме, но сме станали доста различни и май няма да се получат нещата. Най-неприятно ми стана за трета, с която често се виждаме покрай мъжете и децата, предложих и самостоятелно да излезем на едно събитие, уж се съгласи, аз взех билети, за да не свършат и две седмици преди събитието като я питах почна да увърта как не била голяма фенка, ама кога било, еми ок с една кисела физиономия на пълно нежелание и сега се е покрила. Ясно, че няма да ходим, ама поне да беше казала първоначално, че не иска и да предложи нещо и тя.

С най-добрата ми приятелка от гимназията, се отдалечихме от както тя замина за друга държава, роди набързо от някакъв  нагъл, съмнителен и  изобщо недотам вдъхващ доверие човек, който аз имам подозрения че я държи с лъжи или психично насилие, а тя не смее да си тръгне от него заради децата. Опитвала съм да й кажа неколкократно мнението ми и опасенията ми за този мъж, но без успех. Е, съжалявам за още едно погубено приятелство, но при това положение вече няма  как да сме близки.

Ако тя не го осъзнава не можеш да й помогнеш, в такива ситуации те си мислят, че им завиждаш или че не искаш да са щастливи. Минах по същия път с близка приятелка. Нейния я изгони от тях, посягаха си и какво ли не. Когато й казвах, че на нейно място дори да се събера отново с такъв човек не бих бързала веднага да се местя при него, тя ме нападна тогава. Опитах се, просто тя не смяташе, че мисля за нейно добро 🤷 аз пък в този момент имах тежки отношения с един нарцисист. Тя обаче не пропускаше да изтъкне как видиш ли нейния убавец се е променил заради нея, пък никой заради мен не би. Даже и обидни думи имаше. Ние си общувахме всеки ден, в един момент се оказва, че тя се е сгодила, но ‘не искала да ми каже, за да не ме разстройва, понеже знае, че съм след раздяла’, после забременя и каза на другата ни приятелка, но й е казала изрично на мен да не казва. Помислила е явно, че ще й завиждам. Понеже видиш ли аз съм се разделила с оня галфон и няма да ми е приятна новината за нея 😀 Аз за приятели и близки винаги се радвам като се случи нещо хубаво в живота им ама..
сега има дете с него, ние с нея не общуваме. Направих опит лятото, писахме малко и това беше.

Аз лично към такъв човек не бих се върнала, веднъж да ми посегне, че и повече. За мен това не се променя. Винаги ще имам страх, че в някакъв момент ще ме изгони или ще ме пребие.
Ама бях лошата в случая, че мисля за нея 🤦
От там нататък не се опитвам на никого да давам съвет и мнение.. нека си трошат главите.

Deathcrush ,защо няма как да сте близки? тя е родила деца и те е игнорирала или ти се одобряваш мъжа ,с когото е?

И двете. Не ми се навлиза в подробности, но е невъзможно да се видим с нея насаме, направих и за това опит и това беше неуспешно. Което говори доста красноречиво само по себе си. Не става дума просто за одобрение и неодобрение, факта че той не я пуска да излезе с мен, в малкото време когато са в България и то при положение че не сме се виждали от години, говори за много по -сериозни  проблеми.

Е, ако настъпят сериозни проблеми, там вече нещата не опират до възраст. И на 15, и на 30 може да прекъснем отношения с някого поради незнайни, неизяснени причини, които поне в главата, в живота на единия са сериозни и основателни.

Когато сме по-малки, сме по ненатоварени с ежедневни глупости, имаме време и можем да се фокусираме върху приятелства, срещи, кратки и по-дълги екскурзии и пътувания.
Логиката на живота е такава, че с времето тази свобода и липса на отговорности намалява. Появяват се и навици, които пречат на страничните ангажименти и...