За приятелствата в по-късна възраст

До темперамент е.
При мен няма нужда всяка седмица да съм в компании, защото има и много други неща да се правят с партньора ти, и не само, имам си и мои си творчески дейности, хобита, с които искам да прекарвам време и сам. А има ли деца намесени, по-скоро не се бутам, какво остава съвместни почивки, примерно. Ходя си с гаджето само и тва е, на спокойствие.
Наблюдението ми е, че дори роднини - сестри, братовчеди, близки, които са в прекрасни отношение, в един момент свеждат общуването то чатовете, и евентуални събирания на Рождени дни, може би Нова година в къща за гости, събрали се 4-7 двойки.

Естествено. И хората около теб по-скоро изповядват твоите интереси, имате много общи теми за разговор, хобита, не се натоварвате, не си мрънкате, не се оплаквате, не говорите за пари и проблеми, и т.н. Нормално. Реално си цениш своето време и как, и с кого да го прекарваш.

Ми той партньора ми не пречи да си виждаме приятелите. Аз особено с неговата компания съм толкова близка, кумовете ни са част от тази група. И си се виждаме уикендите съвсем редовно, разбира се, като е топло повечко. Събират и децата да играят. Но и аз съм такава, че не деля неговите приятели от своите. Обичам всички.

И на мен ми е едно такова, носталгично, по първия москвич на баща ми...

Към, Ежко: Напълно е възможно и то можеш да се заринеш с приятелки. Всеки има интереси и ако твоите и нейните съвпадат ето ти почва за приятелство и то чернозем!

Аз все още не мога да намеря добри приятелки, истински и искрени. За 26 години.. толкоз. За съжаление като се преместих при ММ не ми станаха по-леки нещата. Всъщност, станаха от една страна, защото си пролича кой държи на мен. И не останаха много хора. От друга страна ми е малко по-трудно на мен, тъй като не съм чак толкова социална и не мога с всеки да се сприятеля.

Не ми е приятно и на моменти ми се реве. Аз не искам хиляда приятеля. Един да е, ама да е истински.
За момента единствено мога да разчитам на мъжа си и на семейството си. Но понякога има неща, които не може да споделиш на мъжа си.. в смисъл може, ама не е същото😀
Пробвала съм да ходя на места с повече хора, пробвала съм да правя първата крачка към някоя жена ( не за свалка 🤣), пробвала съм да пиша на някоя позната, с цел в някакъв момент да се видим и да прекараме време заедно, предлагала съм излизане. Не става. Всички си имат изградени компании. Когато съм имала приятелки нещо им става и ако спра да ги търся всичко заглъхва.. тоест 80% ги търся аз първа, 20% те, ама ако може за услуга някаква..

За капак едната ми най-близка приятелка днес докато си писахме и й споменах, че ми се иска пак да си прекараме някакво време заедно, че нямам търпение да се вдигна малко ( бременна съм и повръщам и не мога да шавам много насам-натам) и тя си ми вика Еми искаш, ама няма как, нищо няма да е същото вече, бременна си, ще ставаш майка, тва беше😀 всеедно като съм забременяла и край, не ставам за човек вече.. та не знам.
 Има ли смисъл да опитвам вече.
Явно аз не си ставам за приятел пък и като съм бъдещ родител не заслужавам такива. Знам ли. Почвам да се чудя какво не ми е наред.

Азара, давай го по-ведро! Покрай бебето ще завържеш познанства и приятелства. Аз трайни от този период нямам, но докато растяха децата си бяхме компания.
После покрай училището, също се срещат. С една от добрите ми приятелки се запознахме, когато децата бяха в първи клас. Децата ни даже не си паснаха и не бяха първи дружки, но ние много си допаднахме и продължаваме да се виждаме вече 12 години.

Дано да го има и този вариант, че съм чувала и за много майки, които децата им като се сдърпат и те си разпадат ‘дружбата’. 😆 а и аз не искам приятелството ми да се крепи на яло ли е, акало ли е.. в смисъл, аз говоря и искам да говоря по всякакви теми.

За съжаление аз точно в този период на приятелства покрай децата разбрах, че просто вече няма да го бъде това. И приятели няма истински.
Не знам хората ли станаха такива, на мен ми нещо ми има, но предимно ми се показва, че или аз търся или не ме търсят и предимно е изгода и интерес.
Съответно вече не смея и да опитвам да се сприятелява с който и да е. А имам нужда.
Аз имам близки приятелки. Не е да нямам. Ама ето сега съм на спа. Все сме сами с мъжа ми. А тук една големи компании, по пет семейства заедно. Ми, мъчно ми стана. Има. нужда от слова нещо. Скучно ми е, не съм пенсионерка. Липсват ми партита, контакти. Една от приятелките ми наскоро даже ми каза, че ще ходим на екскурзии и спа по женски  когато децата порастнат.
Може би ще ги чакаме до бала ли🤔Не знам.
Мразя мисленето, че след детето си никой, и вече едва ли не си половин  човек и край животът свършва.
Не го разбирам това мислене. Как нямат нужда тези хора да се разнообразяват.
Азара, все едно себе си чета в твоят пост. Ако не не звъннем, пишем няма кой.
Иначе на думи всички им се излиза.
Ама като стане дума и се покриват.
Не е лесна работа това. На човек му писва да се занимава. Но животът е един.
Искам по възможност да го прекарам в добра и весела компания,да пътуваме не само сами, да излизаме по заведения.
Ей го на, не става. Няма и това си е.

Ех ако 30 е късна възраст…

Със сигурност се променя животът с деца. Аз съм на 32 и доста от приятелите ми имат деца. Съответно ако искат почивки търсят подходящи места за децата, съобразяват режима си с тях, примерно детето се буди рано, ама аз пък на почивка искам да поспя.
Не се навивам да ходим с много деца никъде. Не казвам, че хората с деца са пенсионери, просто е по-добре за мен като нямам деца да съм на почивка с хора, които също нямат. Харесвам adults only хотели.

Приятелка предложи да си наемем вила и да ходим компанията на море. Приятелки сме дълго време, повече от 10-12 години и сме няколко дами, вече повечето семейни. Хубаво е било преди да сме заедно така на вила, на осми декември сме ходили, на рождени дни извън града. Но сега с 5-6 деца в компанията море не си представям.

Истината е, че с годините тийнейджърският начин на сприятеляване и потоците от приятели от университети, спортове, тренировки, бригади в чужбина, Еразъм, курсове и лагери и т.н. значително намаляват. Ограничаваме се до колеги/колежки и ако фирмата не е голяма и не дава широк избор, става много трудно. Появяват се нови познати, но за да се превърне един познат в приятел, си трябва време и поводи.

Играх го този филм с четири семейства на море. С пет,шест деца. Хем е не е лошо, хем не знам дали ще го повторя. Две двойки бива. Ама с повече е страшно съобразяване.
Кой кога с е приготвил, кок кога яде. Ние с ММ сме припряни, аз не мога да чакам хората час два да се приготвят. Беше някаква лудница с баните, хем бяха няколко. Бяхме в къща в Гърция. Принципно беше готино, но си е съобразяване е много хора, различно навици, режими, готвене, обмисляне къде ще се ходи. Пък кой иска, кой не иска.
Иначе ми беше много приятно. Но пак казвам,не знам дали ще повторя. Много деца ме изнервят. Не е почивка това.
Есме, така е. Всеки е зает, всеки гледа себе си, своето семейство.
Ковида също повлия.

О, това компания от семейства с малки деца, за мен е адът.

Грешката да ходим с друго семейство с деца на почивка я допуснахме само веднъж. И то бяхме в бунгала и абсолютно отделени битово. Ако трябваше да се съобразявам за ползването на баня и някакви общи помещения, абсурд!
А не е да не съм ходила по лагери, спала по хижи в общи спални, преходи с групи и пр....ама не като родител с малки деца.

Интересно как мъжете запазват приятелствата си. Мъжът ми има супер близки приятели от детството, училищните години, университета, първата си работа и т.н.

Аз общувам доста с родители на приятели на моите деца. С някои по-дългосрочно, други идват и си отиват, въпреки че на моменти сме били близки. За съжаление отдавна съм разбрала, че и най-дългосрочната дружба може да приключи, та вече нищо не ме събаря. Преди си го слагах на сърцето, ама насила хубост не става, на който му залипсвам и се обади - добре дошъл е. Който не се обади, здраве да е.