За приятелствата в по-късна възраст

И аз понякога се чувствам така. Откакто съм семейна, приятелския ми кръг силно се стесни. Ако преди се събирахме петима-шестима на маса, сега имам само една приятелка, с която излизам от дъжд на вятър.
Спрях контакти с най-добрата си приятелка, заради проблеми с мъжа ми - ревнуваше от нейния приятел, бил ме свалял.🤯
Имах и момчета само приятели, но по обясними причини прекъснахме отношения.
Сега имам деца и те запълват целия ми живот, но понякога човек има нужда от глътка въздух и приятели си трябват на всяка възраст.
Пробвайте като заговорите някого в парка или се запишете на някакъв курс, който ви влече. Добавете някого във ФБ/ Инстаграм и намерете някаква обща тема.
Възрастта Ви никак не е късна, на 30 животът е пред вас.

Разбира се, не е до възраст, а до това какъв човек си, и шанс, среда, общуване, хобита, и т.н.
Аз съм късметлия да съм си запазил 3-4 човека от ученическите, студентски години, с които винаги ще сме близки, защото сме отраснали заедно, и знаем кой през какво е преминал. Разчитаме един на друг. Преди няколко седмици на единия му дадох рамо за нещо, сега за дреболия той на мен ще удари едно рамо. Това са приятелствата и за мен са безценни, и са част от нещата в живота, които не се измерват с пари, и нищо материално, което е все по-рядко.

По-напред в живота също е възможно, даже се случва. Преди 1-2 г. се запознах с човек, споделяйки общи хобита и кликнахме така да се каже, и сме си ценно познанство също.

Да се има предвид, че съвсем нормално е всичко да е и по "интереси", защото на всеки времето му е кът след определен пердиод, и вече със семейство, деца, грижи. Ти, ако си свободна, без тези ангажименти, не можеш да си "придирчива" към хора с такива отговорности, но приятелството истинско ли е, добре ли ви е заедно, винаги ще се търси път един към друг, за да споделяте емоции, хобита, да си помогнете с нещо, ако някой има нужда, според ситуацията - с инфо, контакт, съвет, спрямо експертизи и т.н.

В смисъл, ни 1 приятелка ли нямаш, геврек?
Много тъжно, ако е така.
Бивше гадже имаше една приятелка, сестра, и една двойка, с която поддържаха близки отношения, съученик и жена му. Общо взето с годините при повечето хора се стеснява кръга, което е нормално. Не ти трябват много, за да си щастлив.

Приятелствата не са нещо, което се търси и създава целенасочено. То е като при влюбването - когато има химия, "усещаш" човека, и приятелството просто се случва. Разбира се, трябва да се поддържа и уважава след това, но началото винаги е непредвидимо.

Според мен човек трябва да е отворен към другите, и да общува без очаквания. Колкото повече социални контакти, толкова по-голяма е вероятността да се срещне точния човек. Другото много важно е, че и приятелството, както и любовта, доста се идеализира в изкуството. Приятелствата съзряват заедно с човека, на 30 приоритетите са съвсем различни, отколкото на 17,  така че и приятелството е различно от това да си менкате гримчета в тоалетната и да се държите за ръка преди контролно. Дори по-скоро мога да кажа, че с възрастта приятелствата се "профилират" - с един можеш да излезеш и да пиеш и танцуваш цяла нощ, с друг да споделиш голяма тайна, на трети - да се опреш на рамото и да получиш подкрепа, с четвърти - просто да помълчиш. Не трябва да се абсолютизира - BFF е концепция за тинейджъри, която рядко работи, или ако работи е винаги с цената на някакъв компромис от страна на единия.

Не се вторачвай да търсиш "истинско и чистосърдечно" приятелство, общувай с хора, от различни компании, от различни среди - и рано или късно ще намериш хората, с които да сте на една вълна

В този малък колектив в работата не можеш ли да се сприятелиш с някого? Все пак с тези хора си по цял ден.
Как стои въпросът със съседите: няма ли с кого да си общуваш?
Ако ти си интровертен тип и не си отворена за общуване, едва ли някой "зорлем" ще тръгне да се сприятелява. Ще трябва да се откриеш малко за хората, да разговаряш със съседи, роднини, колеги и постепенно ще си изградиш някаква твоя приятелска среда. Ще започнат да те канят на някакви излизания, ти ще каниш и ще потръгнат нещата.

Виждам, че много хора се запознават покрай хобита и общи интереси по групи в социалните мрежи. Включи се в групи там и се срещай на живо.

Спортуваш ли нещо? Ако не, препоръчвам ти да започнеш. Хем ще си подобриш цялостната кондиция, ще се чувстваш по-добре ментално, ще си повишиш самочувствието, което ще ти помогне да бъдеш по-уверена при комуникация, хем ще срещнеш нови хора. Има голямо разнообразие от групови тренировки, много треньори организират спортни лагери и други активности.

Интроверт ли си?

Търси хора, с които имате общи занимания - планинарство, спорт, танци или някакви други хобита.

Аз лично намирам нови контакти на работа, бо съм в голяма фирма. Също от спортната зала имам познати в квартала и сме нещо като малко общество, ходим и на почивки заедно.

Чета заглавието, представям си някоя мила баба да пита нещо, отварям темата, "почти 30 години". 😳

Сама казваш и че си предубедена, недоверчива, критична, освен че вече се изживяваш като стара. Няма как да стане докато не си отвориш сърцето. Давай повече joie de vivre.

И на мен ми е трудно в намирането на приятелки. Ние се преместихме в нов град преди 5 години и не познавам никого. Някак не успявам да поканя примерно майка от детската градина отделно да се видим на кафе. Работя от вкъщи и предимно с мъже, както и от университетът по-мъжка специалност и може би съм свикнала да съм в по-мъжка компания и ми е по-лесно. Имам една приятелка от училище, с която се виждаме от време на време, но живеем в различни градове. И другото са жени, с които се познаваме покрай мъжете ни, съответно не са напълно мои приятелки. Тръгнах на фитнес, но и там са все мъже, пък груповите занимания в града ми са за по-начинаещи. И покрай дете, мъж и работа ми е трудно да записвам курсове за език и други, в които ще отсъствам повече. Бях си инсталирала и Бъмбъл, че има опция за приятелство, но нямаше никакви жени от тук, само София. Та и аз съм забила..

Трите ми приятелки са късна "любов", точно около тридесетте се намерихме и така бад 15 години. С едната покрай децата се сприятелихме и тя ми е отделна от другите две, които са ми колежки и с които излизаме заедно като три сладки кобри. И трите жени са много различни и си даваме една на друга различни емоции. Едната е нежна, леко отнесена въздушна жена, другата е мила, красива флиртаджийка, третата е джаста-праста и сипе мръсни вицове за добро утро.

Общо взето не очаквай - чисто и идилично приятелство. Не набутвай чак такива очаквания на приятелството то. Първо си намери приятелка/и, после “поливай” отношенията, и после ще видиш кой е за теб, кой не е,  кой ще остане в живота ти. За мен качество се намира с количество - тази година се разделих с две приятелки, не бяха добри за мен, но пък намерих нови сега ги опознавам тях. Старите приятелства от детството същи са живи, но всеки си има живот отделен и различен от преди и не може да сме толкова близки и постоянни както преди, но поддържаме се и там.

Аз също съм близо до твоите години и имам подобен проблем. През годините съм имала много приятелки, с едни живота ни е отдалечавал, с други се разминахме много като виждания след като пораснахме.
На всяка работа, на която съм била съм се сприятелявала поне с няколко човека, но вече след като напусна и се разводняват нещата. Като цяло на мен също ми липсва приятелски кръг. Сега имам хора, с които излизам, но до там, приятели не могат да се нарекат.

Според мен, малко жени имат приятели, защото жените по-принцип не сте добри като приятели. Разбира се, това е генерално твърдение и си има индивидуалните изключения, но съм го забелязал на терен. Може би трябвва да си зададете въпроса, как аз може да съм по-добър приятел. Как може аз да допринасям повече стойност в живота на мойте приятели и т.н.

Успех

Последните ми приятелства /от 10 г насам/ са с колеги, курс по едно от хобитата ми /фотография/, регионална група във ФБ, новите ни съседи и случайно запознанство на море. Много контактна съм извън виртуалния свят.