За да намериш приятели, понякога трябва да положиш малко повече усилия и да ги търсиш в началото ти. Естествено, ако само ти ги търсиш, не е ок и се отдръпваш. Но поне да направиш първите крачки. Аз имам такива приятелки, които не са ми от училище и университет. Предлагала съм да отидем на кафе, канила съм вкъщи и ако не стане реципрочно се отдръпвам. Едната съм я ухажвала като гадже, че тя е на висока позиция и има много познанства (с цел облага). Но с времето видя, че не искам да я използвам и се отпусна и се оказа много добра приятелка. Та малко по-смело в началото и каквото сабя покаже.
- Публикувана: 21 окт. 2024, 10:17 ч.
- Последно мнение: 31 март 2025, 09:24 ч.
За приятелствата в по-късна възраст
Верно, че е малко като ухажване на гадже това сприятеляване. Показваш че харесваш някого, понякога направо му казваш в лицето че го/я харесваш и искаш да сте приятелки. Правиш партита и ги каниш, измисляш някакви неща и ги каниш. В началото докато ги приучиш да ти бъдат приятели предимно ти инвестираш, след време като се сприятелите и те започват да те търсят да те канят.
Не мен ми е станало като спорт.
Мисля че на 20тина всички минават през тези въпроси дали приятелствата са вечни , истински. ала бала, защото виждаш как хората се разпръсват и старите познати не се сещат за теб. Но затова се научаваш да намираш нови и такива които см си избираш а не такива които просто училището ти е донесло.
Не мен ми е станало като спорт.
Мисля че на 20тина всички минават през тези въпроси дали приятелствата са вечни , истински. ала бала, защото виждаш как хората се разпръсват и старите познати не се сещат за теб. Но затова се научаваш да намираш нови и такива които см си избираш а не такива които просто училището ти е донесло.
Нямате ли поне 1-2 приятели, на които да разчитате? Имам 1 човек, на когото мога да разчитам. Надалеч живеем и не можем да се виждаме.
Може да търсите приятели за излизане, разговори. Аз нямам време за това. Имам достатъчно работа, за да се разхождам и седя по кафенета, молове и да губя времето си в празни разговори. Излизам по работа, а не така безцелно.
Може да търсите приятели за излизане, разговори. Аз нямам време за това. Имам достатъчно работа, за да се разхождам и седя по кафенета, молове и да губя времето си в празни разговори. Излизам по работа, а не така безцелно.
Човек може относително да разчита на другите. Единствено може да се очаква лоялност през цялото време, но всеки си има свой живот и проблеми, и не можем да очакваме да ги захвърли и да тича на помощ във всеки момент, нито да е адекватен в съветите си всеки момент, нито да е на разположение.
Имам приятели, на които разчитам за различни неща, но като цяло, не обичам да ангажирам другите да ме дундуркат и аз не го предлагам.
Имам приятели, на които разчитам за различни неща, но като цяло, не обичам да ангажирам другите да ме дундуркат и аз не го предлагам.
Да разчиташ на някого е да можеш да го помолиш да преспиш у тях, да свидетелства в съда за теб, да можеш да му оставиш децата си за известно време да ги пази. Не просто да си чуете проблемите и да си дадете съвет.
Но приятелите са за да си дават социални контакти - примерно аз имам нужда да излизам (по женски или с децата ми) и съм на средна възраст, и имам нужда от приятелки с които си правим компания, иначе е странно и самотно.
Но приятелите са за да си дават социални контакти - примерно аз имам нужда да излизам (по женски или с децата ми) и съм на средна възраст, и имам нужда от приятелки с които си правим компания, иначе е странно и самотно.
Разчитането с годините придобива друг вид. Като тийнейджъри и младежи сме си помагали повече. Сега по-добре знаем кои са истински значимите хора в живота ни. Като младежи мм и компания са се събирали да си сменят гумите на крик по няколко човека ей така, хем лаф, хем да не ходят на гумаджия. Сега би било абсурдно това, но не са по-малко приятели.
В истинските проблеми в повечето случаи помощта е повече емоционална. Имам сериозен проблем ама няма приятел, койго да ми помогне да го реша. Не зависи от мен. Но близките ме подкрепят.
В истинските проблеми в повечето случаи помощта е повече емоционална. Имам сериозен проблем ама няма приятел, койго да ми помогне да го реша. Не зависи от мен. Но близките ме подкрепят.
Относно помощ от двете страни. При изслушване на проблемите и да ти даде адекватни съвети.
Оооо, не. Това нещо не ми се припокрива с "разчитане на приятел".
А който няма проблеми за изслушване, без приятели ли остава? А който не може и не знае как да даде адекватни съвети? Защото, мисля, всички хора искат да си имат приятели, без непременно да са специалисти по разрешаване на проблеми всякакви.
Лейди какво си се отчаяла все едно живота е свършил. Я по ведро. Приятелството е нещо трудно и трудно се поддържа. Имал съм много близки приятели, много са ме предали , други се отдалечиха трети отидоха да живеят далеч. Дойдоха други на тяхно място. Живота е шарен. Когато създаваш приятелство не имай големи очаквания за да не се разочароваш. То от самосебе си ще се получи. Живота е хубав и една врата като се затвори друга се отваря.
Успех
Успех
Не знам. Но аз с този човек се чувам, когато аз имам проблем или пък тя. Или пък нещо се е случило. През останалото време не се чуваме. Всеки има свой живот и своето обкръжение и проблеми. Нито се сърдя, нито пък тя на мен. Всяка от нас знае, че имаме своите ежедневни ангажименти и си ги знаем, защото сме говорили по тази тема.
