Политиката в България - Епизод седми

знам, че ще стане дълъг чаршаф, но е продължение на написаното: цитирам
адв. Diana Dimitrova
Вчера беше един от най-тежките ми професионални дни. По-точно - нощи, защото си тръгнахме от съда към полунощ. Не по мой случай.
Присъствах на заседанието на Софийски градски съд по разглеждане на мярката за неотклонение на Благомир Коцев - законно избраният кмет на Варна, и на двама законно избрани общински съветници от Варна, както и на собственика на фирмата, спечелила прословутата обществена поръчка за доставка на храна - пак в същия град.
Както вече сте разбрали, съдът остави в ареста всички обвиняеми. Така хората наричат по народному това, което се случи.
Всъщност точното юридическо действие е по-тежко - съдът взе спрямо тях мярка за неотклонение "задържане под стража". Казано с други думи, този път съдът - върховният страж на правото, а не прокуратурата, задържа наново обвиняемите, макар и по нейно искане.
Излишно е да се казва, че жалбата на брилянтната адв. Ина Лулчева срещу предишното прокурорско задържане за 72 часа бе оставена без уважение. Според съда всичко там е било точно.
Съдията се оказа командирован от низшестоящия Софийски районен съд от 2022 г. насам. Това означава, че той не е постоянно назначен с конкурс в Софийски градски съд, а само временно работи там по решение на Висшия съдебен съвет. Временното в случая е вече 3 години. Законът не предвижда максимален краен срок на тази временност. На практика съдията би могъл да остане да работи там до пенсия, без да се е явявал на конкурс, каквото е основното правило, но би могъл и всеки момент да бъде откомандирован от Висшия съдебен съвет и да бъде върнат на работа в Софийски районен съд, където в момента е и официалното му назначение. Изводите доколко е стабилно служебното положение на съдията оставям на Вас. Млад, прилично изглеждащ, възпитан човек. Навремето беше един от заместниците на Методи Лалов, докато последният бе председател на Софийски районен съд, и подаде оставка заедно с него. Навремето. Развитието на хората е отделна тема за размисъл.
В годините адвокатурата винаги е подкрепяла независимостта на българския съд. Защитавахме независимостта на съда и в най-тежките му години, когато беше под тежка и открита политическа атака от страна на Цветан Цветанов и много други политически фигури. Защитавахме го не само защото това е мястото където упражняваме професията си, а защото независимият и безпристрастен съд е стожерът на демократичната правова държава, финалният гарант на правата , законните интереси и свободите на ВСЕКИ ЕДИН от нас. Най-голямото цивилизационно достижение на човечеството.
Самият Цветан Цветанов стана убеден защитник на съдийската независимост, когато сам стана обвиняем. Парадоксално, едно негово дело се гледа от апелативен състав, член на който бе почтен съдия, когото Цветан Цветанов преди това бе атакувал публично по друг повод. Спазвайки закона, този съдия бе попитал дали Цветанов има искания за отвод на членове на съдебния състав. Тогава Цветанов каза, че няма възражения срещу съдебния състав. Ако правилно си спомням, този съдебен състав отсъди в полза на Цветанов.
ДПС на Доган също повярва рязко в правосъдието и независимостта на съда, когато негови членове станаха обект на "интерес" от страна на разследващите органи и прокуратурата. Същият съд, за когото в зората на прехода Доган бе казал, че който владее съдебната власт и медиите, владее държавата. Прочее, прокуратурата също се води част от съдебната власт.
Изключително мъчително за мен бе вчера да наблюдавам как правото постепенно излиза вече и от съдебните зали. Това не е от вчера. Не се случва за първи път. И все пак беше изключително мъчително да наблюдавам всичко това в продължение на 5 часа и то по въпрос, който прави разликата между това дали в края на тази процедура четирима човека, висящи единствено на показанията на около още толкова, двама от които крайно заинтересовани, ще върнат свободата си или не - буквално. Брилянтната, перфектно подготвена адвокат Ина Лулчева, излагаща пред съда най-високите стандарти от практиката на Върховния касационен съд, на Конституционния съд, на Европейския съд по правата на човека. "Да се върнем на правото...", каза многократно тя. Пунктуалните аргументи на останалите защитници - общо още петима. Реакциите на публиката. Почти тричасовото очакване на решението на съда. Неколкократното конвоиране с белезници на обвиняемите в и извън съдебната зала, всичко това под ослепителните прожектори на журналистическите камери. Вместо да са при семействата си и на работните места, на които гражданите са поставили трима от тях. Изражението и езика на тялото на обвиняемите в съдебната зала през двучасовото изслушване преди оттеглянето на съда за решение. Личните изявления и последната дума на обвиняемите. Пробягващата по лицето на Благомир Коцев надежда, редуваща се с напрегнато, но достойно очакване, редките, но сърдечни усмивки на благодарност към присъстващите в залата непознати, изричната благодарност за подкрепата на публиката, когато го извеждаха от съдебната зала след решението на съда. Изражението върху лицето на съдията, докато четеше решението си и многобройните невербални сигнали, оставящи усещането за дискомфорт, съмнение или вътрешен конфликт. Многократно повтори, сякаш като някакво успокоение, че стандартите за защита на правата на човека не са нарушени, когато задържането под стража, макар и най-тежка мярка, е краткосрочно. Не разбрахме какво има предвид под краткосрочно, защото когато съдът взема тази мярка, не определя срок, а по закон нейната възможна продължителност е до 2 месеца. Колко точно е краткосрочното?
В конкретните юридически детайли на вчерашния правен абсурд няма да навлизам, за да не отегчавам аудиторията. Журналистката Полина Паунова направи много разбираеми разяснения по ред въпроси тези дни, потърсете публикациите й, ако Ви интересуват.
Парадоксално, вчера се навършиха 8 години без Кристиан Таков. Както е синтезирал прекрасно д-р Александър Симидчиев, Кристиан Таков "бе човек с болезнено ясно чувство за справедливост. Като преподавател, който не просто обясняваше закона, а учеше на почтеност и смисъл. Като глас, който в най-мрачните времена не се скри, а застана твърдо и каза:
„Не стойте в ъгъла. Бъдете ярки. Бъдете светлина.“
И колко актуално звучат тези думи днес.
Дори 8 години по-късно той продължава да предизвиква. Да ни съди – не в съда, а в съвестта ни. Да пита:

Че кой друг се е
ББ бълнува, че ще си върне Варна.
Няма начин...
За Ивилин за кмет ще гласувам, но кмет от герб никога